Р Е Ш Е Н И Е

№ 190 06.07.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 41 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба от И.Н.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.Ч., против Заповед № ЗРД-114 от 15.01.2018г. на Командира на 1 разузнавателен батальон – военно формирование /ВФ/ 24620 с.Свобода, общ.Чирпан, за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ на старши сержант И.Н.А. – командир на отделение за управление на втора разузнавателна рота на военно формирование 24620. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, и в противоречие с предвидената от закона цел. Конкретно наведените оплаквания се свеждат до липса на изложени конкретни и ясни мотиви, които да обосновават наложеното дисциплинарно наказание, както и недоказаност на твърдяното дисциплинарно нарушение. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата - Командир на 1 разузнавателен батальон-военно формирование 24620 с.Свобода, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа че от писмените обяснения, събрани в хода на извършената служебна проверка, се установява по безспорен начин описаното в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като постановена в съответствие с материалния закон и при спазване на регламентираните административно-производствени правила, е законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

По делото не се спори между страните, че към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е заемал длъжността „Командир на отделение за управление“ във втора разузнавателна рота на военно формирование 24620 с.Свобода.

На 19.12.2017г. е бил подаден рапорт с рег.№ 2-2188/ 19.12.2017г. от капитан И.Л.И. до Командира на 1 разузнавателен батальон, с който се иска да бъде назначена комисия за разглеждане поведението старши сержант И.Н.А. – командир на отделение за управление във втора разузнавателна рота. В рапорта е описано поведението на ст.сержант А. по време на състоялия се на 15.12.2017г. коледен банкет на военнослужещи от състава на втора разузнавателна рота от ВФ 2460 с.Свобода, което, според подателя на рапорта, е било насочено към търсене на физическа саморазправа и публични обиди от страна на А. спрямо И.Л.И.. Твърди се, че се е наложило да се намесят други военнослужещи, както лица от обслужващия персонал на заведението, за да прекрати ст.сержант А. непристойното си поведение, което е продължило и след като кап.И. си е тръгнал. В рапорта се сочи, че с действията си ст.сержант И.Н.А. e проявил непристойно поведение за военнослужещ. Уронва престижа на армията като институция, в частност на офицер.

Във връзка с подадения рапорт Командирът на 1 разузнавателен батальон, със Заповед №ЗРД-731/ 19.12.2017г., е назначил комисия за извършването на служебна проверка, като провери и анализира всички факти и обстоятелства, изнесени в рапорт с вх.№ 202188/ 19.12.2017г. от кап.И.Л.И. срещу ст.сержант И.Н.А.. За резултатите от проверката е съставен Протокол рег. № 3 – 3748/ 22.12.2017г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на ст.сержант И.А.. В протокола е описана изложената в рапорта от 19.12.2017г. на капитан И. хронология на действията на ст.сержант А. по време на банкет на военнослужещите от състава на втора разузнавателна рота във военно формирование 24620 с.Свобода, състоял се на 15.12.2017г. Цитирани са и събраните в хода на извършената служебна проверка писмени обяснения на военнослужещи, очевидци на инцидента - старшина И. С. И., мл.сержант Н. Д.П., ефрейтор 2-ри клас Д.И.И., редник 3-ти клас Т.Г.Т., въз основа на които комисията е приела за установено, че на проведения на 15.12.2017г. в кафе-аператив „М“ гр.Чирпан банкет старши сержант И.Н.А. без никакъв повод се е държал непристойно спрямо капитан И.Л.И., обиждал го е с нецензурни думи и грубо е уронил авторитета му на офицер пред по-младши и вместо да се веселят военнослужещите от втора разузнавателна рота са били принудени неколкократно да се намесват и да успокояват ст.сержант А.. С това си поведение А. не пази честта на пагона и грубо уронва престижа на армията пред обществеността. Така описаните обстоятелства са квалифицирани правно като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.242,т.3 от ЗОВСРБ, чл.109, ал.1, ал.2; чл.11, т.5, т.7, т.8; чл.112, т.1, т.3, т.5; чл.114, т.4 и т.12 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България.

На 15.01.2018г., на основание чл. 144, ал.1 от ППЗОВСРБ, със ст.сержант А. е проведена беседа от Командира на 1 разузнавателен батальон-ВФ 24620 с.Свобода, на която военнослужещият е запознат с протокола от работата на назначената със Заповед №ЗРД-731/ 19.12.2017г. комисия за извършване на служебната проверка и събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание. За проведената беседа е съставен и подписан /в т.ч. от жалбоподателя/ Протокол рег. № 3 – 97/ 15.01.2018г.

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗРД-114/ 15.01.2018г., издадена от Командира на 1 разузнавателен батальон, Военно формирование 24620 с.Свобода, на основание чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, на старши сержант И.Н.А.–Командир на отделение за управление във втора разузнавателна рота на военно формирование 24620, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене”. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с обстоятелството, че на 15.12.2017г., по време на организиран банкет в гр.Чирпан на военнослужещите от втора разузнавателна рота на военно формирование 24620, старши сержант И.Н.А. без никакъв повод се е държал непристойно спрямо капитан И.Л.И., обиждал го е с нецензурни думи, грубо е уронил авторитета му на офицер пред по-младши, с което ст.сержант А. не пази честта на пагона и грубо уронва престижа на армията пред обществеността. Описаното деяние е квалифицирано от дисциплинарно наказващият орган като дисциплинарно нарушение по чл.242, т.3 от ЗОВСРБ – нарушаване на правилата за военна вежливост, чл.109, ал.1, ал.2, чл.111, т.5, т.7, т.8, чл.112, т.1, т.3, т.5, чл.114, т.4 и т.12 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България.

Представени и приети като доказателства са документите, съдържащи се в образуваната дисциплинарна преписка.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата С.Д.Т., Т.Г.Т., И.Л.И., Д.И.И., Н. Д.П. и М. С. Ш.. Всички свидетели са били в заведението, където на посочената в заповедта за дисциплинарно наказание дата, се е провеждал организиран банкет на военнослужещи от втора разузнавателна рота на ВФ 24620. Св. С.Т. завява, че по време на банката е чул жалбоподателят да казва думата „педераст“, но не е чул да се назовават имена на определени хора. Твърди, че „между капитан И. и сержант А. се чуваха обиди и цинични изрази“, но не конкретизира какви. По време на тържеството е видял, че в един момент И. и А. са били на дансинга един до друг, „в голяма близост“, поради което е станал и е издърпал сержанта като му е казал да сяда и „да не се занимава с глупости“. Св.заявява, че само фактът, че са близо един до друг го е накарал да го дръпне. Не е забелязал между двамата да е имало физическа саморазправа. Свидетелите Сл.Т., Д.И., Н.П. и М.Ш. заявяват, че не са чували жалбоподателят да обиждал кап.И. по време на тържеството. Св.П. сочи, че е разделил жалбоподателят и капитана, които са били на дансинга, защото знаел, че преди това са имали дело, но не ги е чувал да се карат. Св. М.Ш. е бил в заведението, където жалбоподателят, заедно с негови колеги е празнувал. Спомня си, че жалбоподателят се е посдърпал с друго момче, което не познава. Колегите им ги раздалечили и той извел И.А. извън заведението и му казал да не прави проблеми. В показанията си св.И.И. изцяло поддържа изложеното в подадения рапорт вх.№ 2-2188/ 19.12.1017г. Установява се от показанията на свидетелите, че военнослужещите от втора разузнавателна рота са празнували в отделна зала на заведението, в която не са присъствали външни лица.

По делото е приета като писмено доказателство присъда № 6 от 16.04.2018г. на Пловдивския военен съд, постановена по НЧХД № 4/ 2018г. по описа на съда. Със същата ст.сержант И.Н.А. е признат за невинен за това, че на 15.12.2017г. в гр.Чирпан, на публично място, в заведение - кафе аперитив „М“ да у изрекъл унизителни думи за честта и достойнството на капитан И.Л.И. в негово присъствие и в присъствието на военнослужещи от 2-ра разузнавателна рота от в.ф.24620 – Свобода, поради което И. Н.А. е оправдан по обвинението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на обжалваната заповед, и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № ЗРД-114/ 15.01.2018г. е издадена от орган с материална компетентност по см. на чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ, която не се оспорва.

Обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на военнослужещ е издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити и е мотивирана. Посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и следващото се наказание, срокът и редът за обжалване на заповедта, с което са спазени изискванията на чл.148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ, във връзка с чл.252 от ЗОВСРБ. В хода на производството по издаване на оспорения акт е спазена предвидената в разпоредбите на чл.142 и следващите от ППЗОВСРБ, вр. чл.252 от ЗОВСРБ, процедура и няма допуснати процесуални нарушения. С издаването на заповедта на 15.01.2018 г., за дисциплинарно нарушение, извършено на 15.12.2017 г., са спазени и предвидените в чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ срокове за налагане на дисциплинарното наказание – не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му.

Въпреки това съдът намира, че при издаването на оспорената заповед неправилно е приложен материалният закон.

На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за нарушение по чл. 242 т.3 от ЗОВСРБ – нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест, а като нарушени са посочени текстовете на чл. 109 ал.1 и ал.2, чл. 111 т.5, т.7 и т.8, чл.112 т.1, т.3 и т.5, чл.114 т.4 и т.12 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, за това че на 15.12.2017г. в град Чирпан по време на банкет за новогодишните празници без никакъв повод се е държал непристойно спрямо капитан И.Л.И., обиждал го с нецензурни думи, грубо е уронил авторитета му на офицер пред по-младши и вместо да се веселят военнослужите от втора разузнавателна рота са били принудени неколкократно да се намесват и да успокояват младши сержант И.Н.А..

Разпоредбата на чл. 242 т.3 от ЗОВСРБ е конкретен състав на дисциплинарно нарушение, установен за нарушаване на разпоредбите на Раздел ІІІ „Правила за военна вежливост, поведение и отдаване на чест“ от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, под които обаче не е подведено фактическото обвинение за непристойно поведение на военнослужещия, чрез отправяне на нецензурни думи спрямо военнослужещ с по-високо звание, комуто е подчинен. Служебното положение на наказания ст.сержант спрямо капитана е мотивирало дисциплинарно наказващия орган да квалифицира поведението на А. като дисциплинарно нарушение по чл.242 т.3 от ЗОВСРБ, на което противоречи правната квалификация на фактите като неспазване на правилата от Глава II „Военнослужещи и взаимоотношения между тях“, раздел І „Военнослужещи. Етични норми на поведение“ /чл.109, ал.1 и ал.2; чл.111, т.5, т.7, т.8; чл.112, т.1, т.3 и т.5/ и раздел ІІ „Общи задължения на военнослужещите“ /чл.114, т.4 и т.12/ от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България /УВСВСРБ/. Съгласно чл. 242 т.9 ЗОВСРБ /ДВ бр. 98/09.12.2016г в сила към датата на нарушението/ неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите представлява отделен състав на дисциплинарно нарушение. Предвид правната квалификация на дисциплинарното нарушение като такова по чл.242 т.3 от ЗОВСРБ се налага извод за допуснато съществено противоречие в обвинението, предвид предмета на правна регулация на разпоредбите от УВСВСРБ, в чието неспазване е обвинен жалбоподателят. Както се посочи и по-горе същите нямат отношение към правилата за военната вежливост и отдаването на чест, поради което тяхното нарушаване не би могло да се субсумира под състава на чл. 242 т.3 от ЗОВСРБ. Този порок на дисциплинарно наказващия акт нарушава правото на защита на наказания военнослужещ, тъй като същия е принуден да се защитава по две различни обвинения, които са несъвместими. Правилата за военна вежливост и отдаването на чест, дори да имат значението и на етични норми за поведение в отношенията между военнослужещите, поради специалната им уредба са изведени в отделен състав на дисциплинарно нарушение.

Извън установеното противоречие между фактическото и правно обвинение, е налице и още едно основание, обуславящо отмяната на обжалваната заповед, а именно влязла в сила присъда № 6/ 16.04.2018г., постановена по НЧХД № 4/ 2018г. на Пловдивския военен съд, с която И.Н.А. е признат за невинен и е оправдан за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК от НК, като изпълнителното деяние, предмет на обвинението и на посочената оправдателна присъда, е идентично с деянието, сочено като фактическо основание за издаване на обжалваната заповед. Съгласно разпоредбите на чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо постановената присъда по НЧХД № 4/ 2018г. по описа на Пловдивския военен съд, влязла в сила на 03.05.2018г., обвързва настоящият състав да приеме, че жалбоподателят не е извършил твърдяните непристойни действия спрямо капитан И.Л.И. – отправяне на нецензурни думи, с което грубо е уронил авторитета му на офицер пред по-младши, представляващи фактическо основание за издаване на процесната заповед. В този смисъл не е налице соченото от административния орган поведение на ст.сержант А. в нарушение на чл. 109 ал.1 и ал.2, чл. 111 т.5, т.7 и т.8, чл.112 т.1, т.3 и т.5, чл.114 т.4 и т.12 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, което има за последица неправилност на извода за осъществен състав на дисциплинарното нарушение по чл.242, т.3 от ЗОВСРБ, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене”.

По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорената Заповед № ЗРД-114/ 15.01.2018г., като издадена при неправилно приложение на материалния закон, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.А. *** Заповед № ЗРД-114 от 15.01.2018г. на Командира на 1 разузнавателен батальон – военно формирование 24620 с.Свобода, с която, на основание чл.244, т.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ на старши сержант И.Н.А. – командир на отделение за управление във втора разузнавателна рота на военно формирование 24620, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: