Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 146                                              28.05.2018 г.                                  гр. Стара Загора

 

          В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  Зорница Делчева        

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова кас.адм.дело № 47 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97 г. за изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Стара Загора против решение № 1336/ 12.12.2017г. по гр.д.№ 3617/ 2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменена Заповед № 10-00-863/ 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ и е отказано да бъде признато на наследниците на Б. В. Г. правото да придобият на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ собственост върху имот № 317.43, с площ 583кв.м., местност „Над селото, Марашите“ в землището на с.Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, като Община Стара Загора е осъдена да заплати на З.П.З. сумата от 691,82лв. – разноски по делото. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като са налице предпоставките за признаване правото на ползувателя за придобие собствеността върху възстановения им имот. Оспорва извода на съда, че имотът никога не е представлявал овощна градина. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът – Е.П.З., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представения по делото писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощниците му адв.Ц. и адв.А., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът З.П.З., редовно призован, не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Заинтерисованите страни – М.Г.В. и В.Б.В., чрез пълномощника си по делото – адв.Н., изразяват становище за основателност на жалбата и молят решението на Старозагорския районен съд да бъде отменено. В представен по делото писмен отговор по касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на постановеното съдебно решение.

Заинтерисованата страна – Х.М.Х., в съдебно заседание заема становище за неоснователност на касационната жалба. 

Заинтерисованите страни – Р.Б.В., М.И.М., Т.Г.П. и Н.М.Л., редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват, както и не изразяват становище по подадената касационна жалба. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава заключение, че жалбата е основателна и предлага да бъде уважена.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на решението по гр.д. № 3617/ 2017г. на Районен съд - Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд в производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е отменил като незаконосъобразна, по жалба на Е.П.З. и З.П.С., Заповед № 10-00-863/ 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на Бейчо В. Господинов правото да придобият собственост върху имот № 317.43 с площ 583кв.м. в местността Над селото, Марашите в землището на с.Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 25.04.2017г., при граници и съседи: имот № 317.30, имот № 317.29, имот № 317.42, полски път № 317.504 и имот № 317.44, и е отказал да признае на наследниците на Б. В. Г. правото да придобият на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху имот № 317.43 с площ 583кв.м. в местността Над селото, Марашите в землището на с.Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти.

За да постанови този резултат, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление вх. № 6405016/ 26.06.1992г., подадено от Б. В. Д., в качеството му на ползувател, с което е поискал да придобие предоставения му за ползване имот – парцел № 36 с площ 600кв.м., представляващ нива, находящ се в м.„Над селото“, землището на с.Малка Верея. Заявителят се легитимира като ползувател на имота, предоставен по реда на ПМС № 11/1982 г. и решение № 114А от 28.10.1986 г. на Общински народен съвет – Стара Загора. По заявлението се е произнесла назначената със заповед на кмета на община Стара Загора комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като с Протокол от 10.11.2016г. е приела, че по отношение наследниците на Б. В. Г. са налице условията по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост върху ползвания имот № 504.43, с площ 683кв.м. по неодобрен план на землище с.Малка Верея /2 от протокола/. Заключението на назначената по делото експертиза сочи, че в имота няма овощни дръвчета и други трайни насаждания, и към момента има запустял вид, силно обрасъл с диворастящи дървета и тръни.  

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел като краен резултат, че оспорената Заповед № 10-00-863/ 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора е незаконосъобразна, като настоящият касационен състав напълно споделя изложените в съдебния акт мотиви. Районният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства за изясняване на релевантната фактическа обстановка, като е обсъдил противоречията в показанията на разпитаните свидетели и е обосновал съображенията, поради които кредитира показанията на свидетелите А. И. Н. и С. С. С. а не кредитира показанията на свидетеля П. Н. В.. С оглед на това настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на съдебното дирене.

Обжалваното съдебно решение е постановено и в съответствие с материалния закон.

Съгласно приложимата за случая хипотеза на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът да представлява лозе, овощна градина или да е единствена земеделска земя на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, 3. Да е подадено заявление в определените от закона срокове.

В случая правилно е прието, че не са налице всички предпоставки за трансформиране на така предоставеното право на ползване в право на собственост. Безспорно е установено, че правото на ползване е предоставено на Б. В. Г. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок. Действително, видно от приетите доказателства, не може да се направи категоричен извод за наличие в имота на лозе или овощна градина към нормативноустановения момент. При основание за трансформация по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ наличието на релевантните за възникване на правото факти и обстоятелства следва да се преценява към момента, в който лицето заяви искането си за издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 1992г, защото заявлението за признаване правото на Б. Г. да придобие предоставения му за ползване имот е подадено през 1992 г. Предвид приетото експертно заключение /неоспорено от страните/, по делото не са ангажирани надлежни доказателства за този факт, тъй като в имота няма овощни дръвчета и други трайни насаждения. Към момента на извършения от вещото лице оглед на имота, същият е имал запустял вид, не се обработва и е силно обрасъл с диворастящи дървета и тръни. От показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и свидетелят П. Н. В., не се доказва в ползвания от Б. Г. имот да е имало овощна градина. Наличието на 4-5 черешови дръвчета, при липсата на данни кога са засаждани и поддържани ли са към 1992г., не може да обуслови извод, че имотът е представлявал овощна градина и като такъв попада в хипотезата на §4б, ал.1, изр.второ от ЗСПЗЗ. С допустимите от закона доказателствени средства по делото не е установено и обстоятелството, че предоставената за ползване земеделска земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът.

Следователно по отношение правото на наследниците на ползвателя Б. В. Г. не са установени кумулативно изискуемите юридически факти, съставляващи елементи от правопораждащия фактически състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване в право на собственост върху имот № 317.43 с площ 583 кв.м. в м.“Над селото, Марашите“, землището на с.Малка Верея. По тази причина жалбата срещу административния акт, с който това право им е признато, се явява основателна и в съответствие със закона е уважена от районния съд като е отменена процесната заповед. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 1 от АПК и е решил спора за признаване право на трансформация за наследниците на ползвателя Б. Г. по същество. За целта е извършил преценка за наличие на законовите предпоставки по § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът е незастроен. Приел е, че макар ползвателят да се легитимира, като такъв с представеното от него удостоверение, не е установил изпълнение на останалите изисквания. Поради това е отказал да му признае право да придобие собствеността върху имота.

По тези съображения обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1336/ 12.12.2017г., постановено  по гр.д.№ 3617/ 2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е отменена Заповед № 10-00-863/ 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора и е отказано на наследниците на Б. В. Г. да придобият собственост върху имот № 317.43 с площ 583кв.м. в местността „Над селото, Марашите“, землището на с.Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.    

       2.