Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     123

 

гр. Стара Загора  24.04.2018г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       Членове :

       

при секретар   Минка Петкова                                                                                     и с участието на прокурора                                                                                    като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 58 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Ж.Н. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000009 от 04.01.2018г на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при съществени процесуални нарушения. Подателят поддържа, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ относно часа на проверката и часа на управление на лекия автомобил, които са възпроизведени в оспорената заповед. Счита, че в производството не са спазени изискванията на чл.26 и чл.35 от АПК. В хода по същество навежда доводи за липса на доказателства за техническа изправност на „Алкотест-дрегер“ и одобряването му за употреба по реда на Закона за измерванията. Въз основа на изложениет оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

 

Ответникът Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява и представлява по делото, както и не изразява становище по жалбата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената заповед № 18-1228-000009 от 04.01.2018г на Началник група в сектор „Пътна полиция”  при ОД на МВР Стара Загора И.М., на жалбоподателката Ж.Н.Н. е наложена  ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.1, б.”б”, като от фактическа страна е обоснована с управление на лек автомобил Мерцедес с рег.№ СТ3330ВК, собственост на И.М.К., с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.78 на хиляда, на 04.01.2018г около 02:11ч в гр.Стара Загора, по ул. Капитан Петко войвода. Тествана е с техническо средство «Алкотест Дрегер» 7510-0019, проба № 07491 в 02:05ч. Издаден е талон за медицинско изследване № 0016177.

 

Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН серия Д № 0280495/ 04.01.2018 г. от компетентния орган за това, че 04.01.2018г около 02:11ч в гр.Стара Загора, по ул. „Капитан Петко войвода” Ж.Н.Н.  управлява лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ СТ3330ВК, собственост на И.М.К., с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.78 на хиляда. Тествана е с техническо средство «Алкотест Дрегер» 7510-0019, проба № 07491 в 02:05ч. Издаден е талон за медицинско изследване № 0016177 Жалбоподателката Н. не е направила възражения по съставения АУАН. Във връзка с този АУАН е издадено Наказателно постановление № 18-1228-000037/ 12.01.2018г.

 

Разпитан по делото в качеството на свидетел, актосъставителят Г.Н.Г. заявява, че АУАН серия Д № 0280495/ 04.01.2018 г. е съставен и отпечатан на таблет и принтер в служебния автомобил. Като проблем в практиката е установено, че датата и часът на нарушението се задават автоматично от таблета в момента на писане, а пробите се правят по-рано от изписването на текстовата част.

 

От представената и приета като доказателство разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер 0019 се установява, че проба № 07491 е извършена на 04.01.2018г в 02:05:28ч и е отчела резултат 0.78 промила.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Оспорената заповед № 18-1228-000009 от 04.01.2018г на Началник група в сектор „Пътна полиция”  при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представените по делото Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи  и Заповед № 349з-268/ 30.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от  ЗДвП. Действително в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б."б", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта е посочено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка. 

 

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК.

 

Видно от доказателствата по делото, на Ж.Н.Н. като водач на МПС е издаден такъв акт за управление с концентрация на алкохол в кръвта 0.78 на хиляда и доказателствената му сила не е оборена. Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в АУАН, е на жалбоподателката, която не ангажира доказателства в тази насока. Наведените от нея доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН са неотносими към производството по налагане на ПАМ, което е самостоятелно такова, различно от това по ангажиране административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗДвП. Прилагането на ПАМ като вид административна принуда не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН, поради което оплакванията за нарушение на чл.42 от този закон са ирелевантни за настоящия спор.

 

В случая се касае за редовно съставен АУАН като разликата между отразените в него час на управление на МПС и час на изпробване на жалбоподателката не го опорочава до степен да бъде доказателствено негоден. Освен това по делото се установи от събраните писмени и гласни доказателства /разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер 0019 за работата му на 04.01.2018г и разпит на актосъставителя/, че проба № 07491 е извършена именон на жалбоподателката в 02:05:28ч с резултат 0.78 промила. Посочването на по-късен час на управление – 02:11ч, е в резултат на настройките на техниката в полицейския автомобил, а също така и  в рамките на допустимото отклонение при извършване на дейността по проверката на водача и документирането на резултатите от нея.

 

Неоснователни са оплакванията, че в процедурата по издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията на чл.26 и чл.35 от АПК. Характерът на производството – прилагането на преустановителна принудителна административна мярка в резултат на внезапно извършена проверка от контролните органи, изключва възможността за прилагане на чл. 26, ал. 1 от АПК. Не е допуснато нарушение и на чл. 36 от АПК с оглед обстоятелството, че в АУАН не са направени възражения, не са дадени обяснения, налагащи изясняване на случая и събиране на допълнителни доказателства, нито в съдебното производство е поискано събирането на допълнителни доказателства.

 

По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед, а по делото безспорно се установи изискуемата материалноправна предпоставка за прилагане на ограничителната мярка по ЗДвП - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Именно поради необорената доказателствена сила на АУАН серия Д № 0280495/ 04.01.2018 г. не се споделят доводите, че нарушението на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата не е доказано поради липса на доказателства за техническа изправност на „Алкотест-дрегер“ и одобряването му за употреба по реда на Закона за измерванията.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед № № 18-1228-000009 от 04.01.2018г на Началник група в сектор „Пътна полиция”  при ОД на МВР Стара Загора, е  формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход  на спора на жалбоподателката не се дължат разноски.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Н. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000009 от 04.01.2018г, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция”  при ОД на МВР Стара Загора, с която е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като неоснователна.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: