Р Е Ш Е Н И Е

  131          27.04.2018г.             Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На седемнадесети април през 2018 година .

в открито заседание в следния състав:

 

                                                        СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

         Секретар: Минка Петкова

        Като разгледа докладваното от съдия Янкова административно дело №63 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.172 ал.4 от ЗМВР вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Х.Г.Д. против Заповед №284-ЗЗ-54/06.02.2018г.  за задържане на лице, издадена от разузнавач Т.П.Т.при РУ Казанлък, ОД на МВР Стара Загора, на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР във вр. с извършено престъпление по  чл.195 от НК, за което е образувано ДП 284-ЗМ-194/18 по описа на РУ Казанлък- кражба. 

        В изпълнение на съдебно разпореждане за представяне на пълната преписка по постановяване на Заповед №284-ЗЗ-53/06.02.2018г. за задържане на лице, в това число и всички документи, съдържащи данни за извършено престъпление с участието на задържаното лице, ответника представя докладна записка от Началник сектор КП – РУ Казанлък с рег. №284р-3036/07.02.2018г., три покупко-изплащателни сметки от 05.02.2018г. за предадени от В.А.Х. отпадъци от черни и цветни метали с битов характер на „Медметал-2011“ ООД гр. Крън, общо количество от 5.2710кг.

        С жалбата се иска от съда да бъде отменена Заповед №284-ЗЗ-54/06.02.2018г. за задържане на лице на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, издадена от разузнавач при РУ Казанлък като постановена в нарушение на материалния закон и немотивирана. Претендират се и разноските по делото – държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

     Ответника – разузнавач Т. при РУ Казанлък, ОД на МВР Стара Загора не се явява и не взема становище по същество.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: 

       Жалбата е подадена от лице-адресат на неблагоприятен за него административен акт на 07.02.2018г. в рамките на 14-дневния срок от връчването му на 06.02.2018г., поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

       

                Спрямо жалбоподателя Х.Г.Д. е приложена принудителна административна мярка по чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, която е в правомощията и оперативната самостоятелност на полицейските органи, но законосъобразното им упражняване е предпоставено от съществуването на данни, че лицето е извършило престъпление. В тази връзка и като гаранция за законност на задържането, което засяга правото на свободно движение на гражданите, с разпоредбата на чл.74 от ЗМВР  е установено изискване за налагане на принудителната мярка с писмен акт, в който задължително се посочват правните и фактически основания за прилагане на принудителната административна мярка. Под фактически основания следва да се разбират фактите, въз основа на които полицейския орган е преценил, че е налице необходимост от задържане на конкретното лице, а по аргумент от чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР това са данните, че лицето е извършило престъпление.

  

         В настоящия случай в заповедта за задържане са посочени правните основания – чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР вр. с чл.195 от НК, но фактическите се свеждат до „ кражба“ и посочване номера на досъдебно производство. Няма пречка фактическите основания за задържането да бъдат посочени и в документи, включително изготвени от полицейския орган, който е разпоредил прилагане на мярката, но е задължително да бъдат обективирани в административната преписката, за да е възможен и съдебния контрол върху законосъобразното упражняване на държавната принуда спрямо основното човешко право на свобода. Кражбата е престъпление, но няма нито един факт, който да сочи на евентуална съпричастност на жалбоподателя към престъпното деяние. В докладната записка на Началник сектор Криминална полиция при РУ Казанлък е вписано, че задържането на Д. е извършено във връзка с кражба на 2 250броя метални тръби с тегло около 14 000кг, за която е получена информация, че извършители са четири лица, сред които и жалбоподателя. По делото обаче са представени покупко-изплащателни сметки за предадено отпадъчно желязо от В.А.Х. и никакви данни за съпричастност на Д. към кражбата му от склада на „Кастамону България“. Информацията получена в хода на оперативно издирвателни мероприятия представлява сведения за факти от обективната действителност, които имат своите индивидуализиращи белези за място и време, и които след като са достигнали до знанието на полицейския орган следва да бъдат посочени като фактически основания за приложената от него принудителна мярка. Последната е установена с цел осуетяване на възможността лицето да се укрие или да извърши друго престъпление, поради което и задържането е правомощие на полицейските органи при това в условията на оперативна самостоятелност. В светлината на изложеното се налага извода, че след като полицейския орган разполага с данни за евентуално извършено престъпление от дадено лице, то същите трябва да намерят обективен израз в текста на заповедта за неговото задържане и съответно в изготвени от него документи – докладна записка, сведения, протоколи за извършени оперативно издирвателни мероприятия. Недопустимо е съдът да основе извод за законосъобразност на заповедта за задържане въз основа на докладната на Началник сектор КП при РУ Казанлък,  в която е посочено, че „според събраната информация извършители са  Х.Г.Д.“ и други лица, бе тази информация да е налична по делото. Изводите на полицейския орган по фактите не обвързват съда, който е длъжен да извърши проверка първо на тяхното съществуване, а след това и за правилното приложение на материалния закон. При липса на фактически основания за задържането, освен посочената  кражба и три броя покупко-изплащателни сметки за предадено желязо от трето лице, не е възможно да се извърши преценка дали полицейския орган е разполагал с данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Данните не следва да са проверени, нито непременно правилно да са подведени под състав на престъпление по НК, но е абсолютно задължително да бъдат посочени като фактически основания за задържането. Изискването на чл.74 ал.1 т.2 от ЗМВР е гаранция за правото на защита и за упражняване на държавната принуда само на законно основание и в обществен интерес, а именно при необходимост да се предотврати извършването на престъпление и да се осуети укриване на извършителя.

      При този изход от спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските следва да бъде уважена на основание чл. 143 ал.1 от АПК, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да заплати сумата от 10лв. държавна такса. Претенцията за заплащане на възнаграждение за един адвокат е неоснователна, тъй като по делото липсват доказателства същото да е заплатено. От представените на стр. 5 по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие се установява, че е договорено възнаграждение в размер на 300лв., платими в брой, но няма удостоверително изявление от упълномощения адвокат за тяхното заплащане.

   Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора  

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед №284-ЗЗ-54/06.02.2018г., издадена от полицейски орган при РУ Казанлък по жалбата на Х.Г.Д..*** да заплати на  Х.Г.Д. ЕГН ********* сумата от 10лв /десет/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                 СЪДИЯ: