Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 178                                                 19.06.2018г.                            град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

            СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

 

при секретар АА                                                                          

и с участието на прокурор  Румен Арабаджиков                                                                         като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 72 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 Образувано е по искова молба на Г.И.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.Б. ***, уточнена с допълнителна молба вх.№ 960/ 02.03.2018г., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ - Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 500лв., за претърпени от Г.П. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 16-0284-001474/ 16.08.2016г., издадено от Началника на Районно управление /РУ/ Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. Твърди се, че с посоченото наказателно постановление на ищеца е било наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Г.П. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила решение, постановено по АНД № 1708/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, Наказателно постановление № 16-0284-001474 от 16.08.2016г. е било отменено, като незаконосъобразно. Сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 1708/ 2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, Г.П. е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 450 лева, както и транспортни разходи до гр.Казанлък в размер на 50лв., които представлявали претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 16-0284-001474/ 16.08.2016г на Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ присъждане на обезщетение в размер на 500лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност.

            Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита че отговорността за направени в хода на съдебното производство разноски е следвало да се реализира само в рамките на същото съдебно производство, като участието на адвокат в административнонаказателното такова не е задължително. Алтернативно е направено искане претендираното обезщетение да бъде намалено, като се присъди в размер, определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направено е и възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, но не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело. 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 16-0284-001474/ 16.08.2016г., издадено от Началника на Районно управление Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на Г.И.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  30 лева, на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон.

По жалба на Г.П. против наказателното постановление е било образувано АНД № 1708/ 2016г. по описа на Районен съд – Казанлък. С влязло в сила Решение № 80 от 28.02.2017г. по посоченото дело, Наказателно постановление №16-0284-001474 от 16.08.2016г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 08.02.2017г. по АНД № 1708/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд /приложено към настоящото дело/,  Г.П. се е представлявал от адв.Д.Б., съгласно пълномощно, приложено на лист 35 по АНД № 1708/2016г. В пълномощното не е посочено адвокатско възнаграждение, както и не е указан начин на плащане. В съдебното производство пред Районен съд Казанлък ищецът не е представил договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за реално изплатено такова. За първи път в настоящото съдебно производство Г.П. прилага Договор за правна защита и съдействие от 06.02.2017г., сключен с адвокат Б., в който за осъществяване на процесуално представителство и защита по АНД № 1708/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 450лв., платими в брой до 31.10.2017г. /чл.2(1) от договора, приложен на лист 5 от делото/, както и заплащане на транспортни разходи в размер на 50лв., платими в брой към момента на подписване на договора /чл.2(4) от договора/. Върху самия договор е отбелязано и изплащането на така договорените суми, като се сочи, че на 06.02.2017г. Г.П. е заплатил на адв.Б. 50лв. във вр. с чл.2, ал.4 от договора за правна защита и съдействие, а договореното в чл.2, ал.1 от същия договор адвокатско възнаграждение се сочи заплатено на 29.10.2017г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него наказателно постановление на Началник Районно управление Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, т.е. издателят на акта заема длъжност, която се числи към структурата на Областна дирекция на МВР– гр. Стара Загора. Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на  административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. 

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 16-0284-001474/ 16.08.2016г., издадено от Началника на Районно управление Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, на Г.И.П.  е наложено административно наказание -  глоба в размер на 30 лева, на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 80 от 28.02.2017г., постановено по АНД № 1708/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу Г.П. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че не са изпълнени останалите две, кумулативно изискуеми условия, за да бъде основателен и доказан предявеният от Г.П. иск за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на този незаконосъобразен акт – НП №16-0284-001474/ 16.08.2016г., а именно причиняване на имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на адвокатски хонорар и транспортни разходи във връзка с образуваното съдебно дело за обжалване на въпросното наказателно постановление. Действително съгласно   договор за правна защита и съдействие от 06.02.2017г. ищецът е възложил на адв. Д.Б. *** осъществяването на процесуално представителство и защита по АНД № 1708/ 2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. и заплащане на допълнителна сума в размер на 50лв., представляваща транспортни разходи, за които суми е отбелязано, че са получени от адв.Б., както следва: 50лв., дължима съгласно чл.2, ал.4 от договора – на 06.02.2017г./датата на сключване на договора/ и 450лв., дължими съгласно чл.2, ал.1 от договора – на 29.10.2017г. Посоченият договор обаче не е бил представен в производството по АНД № 1708/ 2016г. по описа на КРС, нито е бил приложен по това дело. Договорът за правна защита и съдействие от 06.02.2016 г. е представен едва при подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото дело. На първо място и при прилагане на разпоредбата на чл. 181 от ГПК, съдът приема за недоказано, че договорът за правна защита и съдействие /като частен документ/ е сключен, съответно че договореното адвокатско възнаграждение и транспортни разходи са платени на уговорените и посочени в договора дати - 06.02.2017г. и 29.10.2017г. Независимо, че приложеният договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочените в него като заплатени суми, удостоверяващи извършеното плащане /съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/, предвид обстоятелството, че този договор не е бил представен и съответно приложен по АНД № 1708/ 2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, същият не доказва направен от ищеца разход в общ размер на 500 лв., от които 450лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 50лв. за транспортни разходи, към момента на воденото съдебно производство по АНД № 1708/ 2016 г. във връзка с обжалването на НП № 16-0284-001474/ 16.08.2016г. Представянето на доказателства за заплащане на адвокатски хонорар извън рамките на производството, за което се отнася, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017г. на ВАС на РБ на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежат изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления. Следователно само адвокатското възнаграждение, което е платено в хода и до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция по проверка законосъобразността на обжалвано наказателно постановление може да бъде квалифицирано като имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП.

В случая при липсата на доказателства за реално, действително извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение до приключване на съдебното производство по АНД №1708/ 2016г., липсва и реално претърпяна имуществена вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП № 16-0284-001474/ 16.08.2016г. В този смисъл е съдебната практика на ВАС- Решение № 6799 от 31.05.2017г. на ВАС по адм. д. № 4285/2016 г., III о.

По тези съображения съдът намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск от Г.И.П. против Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.    

 

 

 

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.И.П. *** против Областна дирекция на МВР - Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 500лв. за претърпени имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 16-0284-001474/ 16.08.2016г., издадено от Началника на Районно управление гр.Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователен и недоказан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

                                                               СЪДИЯ: