Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 91

 

гр.Стара Загора, 13.04.2018 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         деветнадесети март

през      две хиляди и  осемнадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                      Членове:           

при секретаря    Стефка Христова

и в присъствието на  прокурора                                       ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     78   по описа  за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

         Образувано е по жалба на Г.А.Г. против Заповед №10-00114 от 31.01.2018г на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.99 т.1 от АПК е възобновено административното производство, образувано по заявление с вх. №23-01-63/24.11.2017г за издаване на разрешение за отсичане и изкореняване на дървета по ЗОСИ, подадено от Г.А.Г. и е отменено издаденото от същия орган Разрешително № 62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г за отсичане и изкореняване на самонастанила се горско-дървесна и храстова растителност в имоти 142006, 142010, 142011, 142012, 139002, 141005, 141007, 125005, 125007, 154001, 154004, 154005, 152002,  151005, 151006, 153002, 140002,  в землището на село Пъстрово, община Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа, че не са налице основания за отмяна на Разрешително № 62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018, тъй като при издаването му законът не е съществено нарушен. По аргумент от чл.32 ал.2 и ал.3 от ЗОСИ броя на дърветата, подлежащи на отсичане, не обуславял промяна в компетентността на органа, и в двете хипотези е компетентен кмета на общината, с оглед липсата на създадено «управление «Земеделие» в община Стара Загора.  С оглед нуждата от привеждане на земята за земеделско ползване счита, че са налице уважителни причини, налагащи отсичането и изкореняването на самонастанили се в посочените имоти дървета и храсти и изпълнен фактическия състав на чл.32 ал.3 от ЗОСИ. Относно изискванията за състоянието на земеделската земя се позовава се на разпоредбата на чл.6 ал.1 Наредба №2/17.02.2015г за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и на Национални стандарти за поддържане на земята в добро състоянието на земята в добро земеделско и екологично състояние и Договора за наем на земеделска земя от 20.12.2016г сключен между него и „Агроенерджи инвест“ АДСИЦ. Като нарушения от процесуално естество при издаване на заповедта визира непредоставянето на възможност да отстрани непълноти в заявлението, нарушение на чл.30 ал.2 от АПК, неизясняване на относими факти и обстоятелства -нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК –това, че органът не установил в хода на възобновеното производство броя на подлежащите на изкореняване и отсичане дървета и храст довело до неправилния извод, че липсват предпоставки за издаване на разрешителното. Поддържа, че ако и в разрешително № 62 да не е посочен точния брой дървета, то това не е довело до нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл.99 т.1 от АПК. Дори и от броя на дървета да бе направен извод че се следва издаването на акта  от друг орган, то преписката би следвало по правилото на чл.31 ал.2 от АПК да се изпрати на компетентния такъв. По изложените съображения иска отмяна на Заповед №10-00114 от 31.01.2018г на Кмета на Община Стара Загора. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

         Ответникът Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото Д.И., ст.експерт „Правно обслужване“ в община Стара Загора, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че Заповед №10-00114 от 31.01.2018г е издадена от компетентен орган, при наличие на основанието по чл.99 т.1 АПК. Счита, че липсата на длъжността началник отдел „Земеделие“, посочена в чл.32 ал.3 от ЗОСИ, в общинската структура не обуславя извод, че функциите следва да се изпълняват от кмета, тъй като пред кмета следва да се развие производството по административен контрол. Поддържа, че не са налице предпоставки за издаване на разрешително в полза на Г. и че са налице обстоятелства от посочените в чл.33 от ЗОСИ, релевантни за забрана на отсичането – терени с наклон над 12 градуса и в район на дерета. Твърди още, че разрешителното, предмет на отмяна с оспорената заповед, не отговаря на императивните изисквания на чл.17 от ППЗОСИ да съдържа обема и вида на дърветата за отсичане, за които се отнася. На следващо място изтъква, че протоколите за трасиране, представени от Г.Г., не съдържат определени реквизити и не са достоверни. По изложените съображения моли жалбата против Заповед №10-00114 от 31.01.2018г на Кмета на Община Стара Загора да бъде отхвърлена.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

На 24.11.2017г Г.А.Г. е подал заявление за издаване на разрешение за отсичане и изкореняване на дървета по ЗОСИ вх.№ 23-01-63 от 24.11.2017г до Кмета на Община Стара Загора за почистване „от самонастанили се дървета и храсти“ на имоти 142006, 142010, 142011, 142012, 139002, 141005, 141007, 125005, 125007, 154001, 154004, 154005, 152002,  151005, 151006, 153002, 140002 по плана за земеразделяне на село Пъстрово, л.27. Имотите са посочени в приложения към заявлението договор за наем на земеделска земя от 20.12.2016г, сключен от „А.И.“АСЦИД като наемодател и Г. като наемател. Приложени са и скици на изброените в искането имоти издадени на 24.11.2017г от ОСЗ-гр.Стара Загора и протоколи за означаване на границите на поземлените имоти /л.34-50/.

 

На 20.12.2017г е съставен протокол от инж.З.Б.М., ст.експерт в отдел“Стопанска политика“ при Община Стара Загора, с който въз основа на преглед на документацията и оглед на място на имотите предлага уважаване на искането. Констатирал, че в изброените имоти се е настанила дървесна и храстова растителност-цер, благун, габър, глог, трънка, шипка, чието присъствие е пречка за реализация на земеделско производство  /л.26/.

 

С  разрешително №62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г Кметът на община Стара Загора разрешава на Г.А.Г. да отсече и изкорени самонастанила се горско-дървесна и храстова растителност  в имоти 142006, 142010, 142011, 142012, 139002, 141005, 141007, 125005, 125007, 154001, 154004, 154005, 152002,  151005, 151006, 153002, 140002, в землището на с.Пъстрово, община Стара Загора /л.24/.

        

На 29.01.2018г с жалба вх.№ 10-02-95 и с жалба от 30.01.2018г С.И.И. сигнализира Кмета на Община Стара Загора с копие до други институции за извършвана в района на с.Пъстрово, общ.Стара Загора „поголовна сеч“, вкл.на общински дерета и дървета на над 100 години /диаметър над 60см/, и че са засегнати имоти на подателя /л.60 и л.69 и сл/.

 

На 29.01.2018 е съставен протокол за извършена проверка /л.51/ на длъжностни лица от Община Стара Загора, съвместно със служители на РДГ Стара Загора, Инспекция по труда Ст.Загора, Второ Районно управление – Стара Загора, Кметски наместник на с.Пъстрово, във връзка с жалба вх.№ 10-02-95от 29.1.2018г подадена от С.И.И.. Констатирано е издаденото Разрешително № 62/10.01.2018г в полза на Г.А.Г.. По отношение изброените в него поземлени имоти е установено, че са с наклон над 12 градуса и  са му отдадени под наем. Имотите не били обозначени с необходимия брой геодезически знаци. В имот № 000579 представляващ дере, граничещо с имот № 142010, лицето Г. Златков Митков отрязал с моторна резачка 6 броя дървета от вид акация, с диаметър около 25 см,   същият бил нает от лицето Г.А.Г. да извърши отсичане и изкореняване на дървесна растителност без трудов договор. В границите на имот №142008 на С.И.И. /по повод чиято жалба е проверката/ били отсечени 40 бр дървета по разпореждане на Г.А.Г., който се  позовал на Споразумение за масиви за ползване на земеделските земи на основание чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018г. Сочат се съставени на Митков и на Г. актове за установяване на административно нарушение. В непосредствена близост до имот №142008 длъжностните лица намерили няколко купчини дървен материал приблизително 10-12 куб.м, част от който бил маркиран с печат на Община Стара Загора и спрямо която  на Г.А.Г. били дадени задължителни указания да не я извозва до момента на установяване на нейния произход.

          

Последвало е издаване на оспорената по делото Заповед №10-00114 от 31.01.2018г на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.102 ал.1, вр. с чл.99 т.1 от АПК, чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.8 и чл.32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/, мотивирано е възобновено административното производство, образувано по заявление с вх. №23-01-63/24.11.2017г за издаване на разрешение за отсичане и изкореняване на дървета по ЗОСИ, подадено от Г.А.Г. и е отменено издаденото по това заявление и Разрешително № 62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г за отсичане и изкореняване на самонастанила се горско-дървесна и храстова растителност в имоти 142006, 142010, 142011, 142012, 139002, 141005, 141007, 125005, 125007, 154001, 154004, 154005, 152002,  151005, 151006, 153002, 140002,  в землището на село Пъстрово, община Стара Загора. Като мотиви в акта се сочи постъпилата с вх.№ 10-02-95 от 29.1.2018г жалба от С.И.И. за извършвана незаконна сеч в негови имоти и резултатите от извършена проверка на документите по заявление с вх. №23-01-63/24.11.2017г. Броят на дърветата и храстите подлежащи на отсичане не бил посочен нито от лицето в подаденото искане, нито в съставения на 20.12.2017г. протокол за оглед на място на З.М., ст.експерт в отдел“стопанска политика“ при община Стара Загора, нито в издаденото разрешително № 62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г. Това е преценено като съществено нарушение, обуславящо незаконосъобразността на Разрешителното, тъй като не може да се определи материалната компетентност на органа за издаването му /чл.32 ал.2 и ал.3 ЗОСИ/.  Посочено и обстоятелството, че в заявлението от 24.11.2017г не били посочени уважителни причини за отсичане и изкореняване в посочените в заявлението имоти, приложения договор за наем не можел да се счита за уважителни причини по смисъла на чл.32 ал.2 и ал.3 от ЗОСИ. Посочено е, че отсичането на овощни и горски дървета в селскостопанските земи можело да бъде извършено само по изключение и при крайно уважителни причини, каквито не били установени. Поради изложеното, издаденото разрешително № 62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г било издадено при неправилно прилагане на материалния закон, което представлявало съществено нарушение и обуславяло неговата незаконосъобразност. По тези съображения, с оспорената заповед и на основание чл.99 т.1 от АПК разрешително № 62/изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г е отменено.

 

         По делото са приети като доказателства документите по преписката по издаване на Заповед №10-00114 от 31.01.2018г на Кмета на Община Стара Загора и разрешително № 62/изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г на същия орган.

 

         За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит като свидетел на З.Б.М.. Същият като служител  на община Стара Загора е извършил на 20.12.2017г оглед на имотите, предмет на разрешително № 62/изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г. Свидетелят заяви, че по принцип за издаване на разрешение за почистване на имоти се изискват договори за наем, скици, документ от правоспособен геодезист за обозначени геодезични знаци. Огледът на знаците правели без необходимите уреди, свидетелят не разполагал с джи пи ес, разчитал на коректно полагане на граничните знаци на имотите. Твърди, че в задълженията му е да провери в каква степен имотите са заети от горско дървесна и храстова растителност, което било така в случая, тъй като не били обработвани от поне 50години. За да се реализира земеделско ползване следвало да се изчислят чрез изсичане и изкореняване на храстова и горско-дървесна растителност. Това можело да стане в собствен или нает имот. На основание чл.32 от ЗОСИ кметът подписвал разрешение за почистване от дървесна и храстова растителност. По отношение на Г. твърди, че след получаване на разрешението е пристъпил към работа, но е навлязъл в имоти, извън посочените в разрешителното и ощетената страна подал жалба. Сформирана била комисия в общината, в която свидетелят също участвал, отишли и видели, че това наистина е така. Свидетелят видял, че имало няколко единични дървета/парчета/, които били останали и били маркирани с общинска марка. Не знае как е станало. Със същия билет можело да се натоварят още 10 кубика и да излезе  че се транспортира законно отсечена дървесина, а тя да не е. Вместо маркираните 10кубика можело да се извозят 20, но той не знае дали е така.  Когато отишли с комисията и полицаите, секачи нямало, имало останали парчета дървета, които не били натоварени. Твърди, че за горските територии разрешение за сеч се издава от горското стопанско, а за земеделските територии – за почистване следвало да се издава разрешение съгласно чл.32 от ЗОСИ от ръководителя на службата по земеделие в общината, но такава нямало откакто дошъл в община Стара Загора през 2010г. В Община Стара Загора службата по земеделие и гори е част от отдел „Стопанска политика“. Счита, че след като дърветата са повече от 5 на брой, компетентен да се произнесе по искането за отсичането им е кметът на общината. Намира за ненужно да се броят дърветата в една бивша нива, особено след като граничните знаци са отложени на терена.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Съгласно чл.104 от АПК, издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда на кодекса. Процесната заповед засяга права и интереси на жалбоподателя като титуляр на разрешителното, чиято отмяна постановява. Заповед №10-00114 от 31.01.2018г има характер на отказ за издаване на разрешително по чл.32 от ЗОСИ по заявлението на Г. от 24.11.2017г, тъй като след като е  възобновил производството по заявлението от 24.11.2017г на Г.Г. по чл.32 от ЗОСИ, органът е отрекъл да са налице предпоставки за издаване на разрешително и е постановил отмяна на издаденото разрешително№ 62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г, т.е. постановени са последици обратни на поисканите от заявителя.  Заповедта е връчена на 01.02.2018г на Г., който я е оспорил на 14.02.2018г. Следователно предмет на оспорване е годен за съдебно оспорване и контрол за законосъобразност акт, жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срок  и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Заповед №10-00114 от 31.01.2018г е издадена от материално компетентен орган в лицето на Кмета на Община Стара Загора.  Според чл.99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал в изброените в нормата хипотези. В случая се касае за индивидуален административен акт, издаден от кмета на общината, който не е подлежал на оспорване по административен ред, какъвто е предвиден в чл.32, ал.4 от ЗОСИ да се реализира пред кмета на общината. Следователно компетентентността да постанови възобновяването на производството по издаването на този акт принадлежи на органа, който го е издал, т.е. Кметът на община Стара Загора.  

 

Заповедта е издадена в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Производството е инициирано от органа, издал акта, което е допустимо в случаите когато актът е бил издаден при съществено нарушение на изискванията за законосъобразността му - хипотеза по чл.99, т.1, на която се е позовал и ответникът /чл.100 пр.първо от АПК/, спазен е тримесечният срок за възобновяване на административното производство по чл.102, ал.1 АПК.

 

Неоснователно жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушения на чл.30, ал.2, чл.35 и чл.36  от АПК. В случая не е налице нарушение на чл.30, ал.2 от АПК, тъй като юридическия факт, на който се е основал органът като основание за възобновяване на производството и отмяна на издаденото разрешително, не се свързва единствено с непълнота на заявлението на Г., но и се основава на съображения за пълна липса на предпоставки за удовлетворяването му. Г. е бил  уведомен за извършената на 29.01.2018г проверка по повод сигнала на Стефан Иванов, като в съставения протокол /л.51/ са възпроизведени обясненията, които е дал. Разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава административния орган да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Разпоредбата на чл.36 от АПК предвижда реда за събиране на доказателства и задължава административния орган да ги провери и прецени. Нарушение на тези разпоредби би имало характер на съществено в случай, че по делото се съберат доказателства, които пряко или косвено сочат на неправилно или непълно установени факти и обстоятелства, съответно и на неправилност на направения от органа краен извод. Настоящият случай не е такъв.  За да постанови отмяна на издаденото разрешително, органът се е мотивирал с пълна липса на релевантни за издаване на разрешително по чл.32 от ЗОСИ факти: неизясненост на броя на дърветата, подлежащи на отсичане, причините, налагащи отсичането, наклон на имотите повече от 12 градуса.  С оглед на това, че не са опровергани посочените от органа факти и обстоятелства, не е налице и нарушение с характер на съществено такова на нормите на чл.35 и чл.36 от АПК.

 

Обжалваният акт е съобразен с приложимия материален закон. Анализът на нормативната уредба, съдържаща се в чл.99 и сл. от АПК, сочи, че законодателят е предвидил производството по възобновяване като извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред, при наличие на някои от изрично и изчерпателно изброените в чл.99, т.1-7 от АПК основания. В хипотеза на чл.99, т.1 от АПК възобновяването на административното производство по издаване на индивидуалния или общ административен акт се извършва по инициатива на административния орган, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му.   Разрешително № 62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г е  индивидуален административен акт, съобщен на адресата и като необжалван по съдебен ред е влязъл в сила към датата на издаване на заповедта – 31.01.2018г., следователно налице е първата материална предпоставка от фактическия състав на чл.99 т.1 от АПК. Налице е и втората визирана предпоставка – при издаване на разрешително № 62 от страна на Кмета на Община Стара Загора е допуснато съществено нарушение на изискванията за законосъобразността му. Посочените от органа факти и обстоятелства, обратно на становището на оспорващия, са относими към законосъобразността на разрешителното по чл.32 ал.3 от ЗОСИ. На първо място следва да се отбележи, че след като възобновяване на производството е възможно по отношение на влязъл в сила индивидуален административен акт, по аргумент за по-силното основание това е възможно и по отношение на нищожен административен акт, с оглед по-тежките нарушения на изискванията за законосъобразност /в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решението по адм.дело  16159/2009г по описа  на ВАС/. От значение за определяне на органа, компетентен да се произнесе по искането на Г. с вх. №23-01-63/24.11.2017г за издаване на разрешение за отсичане и изкореняване на дървета по ЗОСИ, са видът и броят на дърветата, за които искането се отнася.  Разпоредбата на чл.2 от ЗОСИ определя кои са обектите на селскостопанското имущество по смисъла на този закон, като в т.2 посочва сред тях и трайните насаждения. Разпоредбата на чл.32 ал.3 от ЗОСИ, на която се позова жалбоподателят, следва да се тълкува и прилага и с оглед връзката й с другите законови разпоредби и целта на закона. В ал.1 на същата правна норма, е предвидена забрана за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата. Следващите разпоредби се отнасят спрямо посочените в ал.1 обекти и като изключение спрямо предвидената в тази разпоредба забрана за отсичане и изкореняване. Според чл.32, ал.2 от ЗОСИ разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз основа на подадена писмена молба и при наличие на уважителни причини. Според чл.32, ал.3 от ЗОСИ разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление „Земеделие“ при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Не се спори, че искането касае повече от 5 бр дървета. Следователно компетентният по смисъла на чл.32, ал.3 от ЗОСИ орган да даде разрешение за отсичане и изкореняване на повече от 5 броя насаждения от посочените в ал.1 – овощни и горски дървета и лозя над 1 декар в селскостопански земи, е началникът на управление „Земеделие“ при общинската администрация.  По делото не се спори, че в структурата на общинската администрация на община Стара Загора не е била разкрита към датата на издаване на разрешителното длъжността началник на посочената служба. В чл.23, ал.1 изр.първо от АПК е предвидено, че административният акт се издава от кмета на общината по въпроси от компетентността  на органи на общината и когато нормативен акт не определя органа, който трябва да го издаде. Настоящият случай обаче не е такъв, защото чл.32 ал.3 от ЗОСИ изрично определя компетентният да се произнесе орган. Към хипотезата на чл.23, ал.1 изр.първо от АПК не могат да се отнесат случаите, когато в нормативния акт е определен органа, който трябва да  издаде акта, но такава длъжност не е разкрита в структурата на съответната администрация. Разпоредбата на чл.32, ал.4 от ЗОСИ предвижда обжалване на постановените откази пред кмета на общината, което обуславя извода, че той не би могъл да бъде издател на разрешителното, респективно на отказа. Въпрос на конкретна вътрешна организация на общинската администрация е обособяването на съответните отдели и управления и/или разпределяне на съответните функции и компетентности между служителите на общината без това да влияе по начин, който да изключва упражняване на правомощия, възложени със закон.

 

В конкретния случай в разрешително №62 изх.№23-11-1 от 10.01.2018г Кметът на община Стара Загора не е посочил вида и броя на дърветата, чието отсичане и изкореняване в изброените имоти разрешава, което обективира съществено нарушение на материалния закон при издаването му. Видът, броят и местонахождението на дърветата, за които се отнася подаденото по чл.32 ал.3 от ЗОСИ искане, следва да бъде определен като по аргумент от чл.17 от ППЗОСИ следва да се впишат обема и вида на дървесината, за която се отнася разрешението. От анализа на нормативната уредба следва извод, че уточняването и посочването в акта по чл.32 ал.2 или ал.3 от ЗОСИ на броя и вида на дърветата, е обстоятелство, релевантно за съответствието със закона на разрешителното за отсичане, тъй като от законовата уредба както по ЗОСИ, така и по ЗГ е видна загрижеността на законодателя да осигури защита на дървесните видове.  Неустановяването на броя и вида на дърветата в конкретния случай е довело до издаване от Кмета на Община Стара Загора на разрешително №62 при съществено нарушение на изискванията за законосъобразността му, поставени от чл.32 ал.3 от ЗОСИ и чл.17 от ППЗОСИ.

 

На следващо място, при издаването на разрешителното не са били налице визираните в същата законова разпоредба крайно уважителни причини, които да налагат отсичането на дърветата. Не съставлява такава причина необходимостта Г. като наемател по договор за наем да  приведе поземлени имоти № 142006, 142010, 142011, 142012, 139002, 141005, 141007, 125005, 125007, 154001, 154004, 154005, 152002,  151005, 151006, 153002, 140002, землище на с.Пъстрен, в състояние за земеделско ползване. В чл.3 ал.2 от договора  за наем е посочено, че с подписването на договора наемателят декларира с подписа си и удостоверява, че е извършил оглед на имотите, описани в чл.1 /вкл-посочените в процесното разрешително и изброени по-горе/, че някои от имотите имат недостатъци /храсти и самонастанила се растителност/, при което наемателят декларира, че ще прочисти същите съгласно предвиденото в договора предназначение, каквото в чл.1 ал.2 е договорено за земеделско ползване. Като се има предвид целта на законовата уредба, насочена към опазване на дърветата както като обекти на селскостопанското имущество, така и като гора, намеренията на наемателя за начина на ползване на имота не могат да бъдат преценени като крайно уважителна причина да се разреши отсичане на дървета от тези имоти. Ако състоянието на наетите масиви не е удовлетворявало намерението на жалбоподателя, включително от гледна точка на изискванията за добро земеделско състояние на земята, той не е следвало да сключва договора за наем. Неговите намерения не могат да бъдат преценени като крайно наложителна причина за издаване на разрешение за отсичане на дървета в тези масиви. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 1842 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2016 г., IV отд., Решение № 3517 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2016 г., III отд.

 

По тези съображения съдът намира за правилна преценката на ответния административен орган в Заповед №10-00114 от 31.01.2018г, че Разрешително № 62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г на Кмета на община Стара Загора е издадено при неправилно прилагане на материалния закон, което представлява и основание за отмяната му в хипотеза на чл.99, т.1 от АПК. Самата Заповед №10-00114 от 31.01.2018г на Кмета на Община Стара Загора, като издадена от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон, е законосъобразна, поради което жалбата на Г.Г. срещу нея подлежи на отхвърляне като неоснователна.

 

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 пр-последно от АПК, вр. с чл.104 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Г. *** Б.“ № 77, ап.4 против Заповед №10-00114 от 31.01.2018г на Кмета на Община Стара Загора, с която е възобновено административното производство по заявление с вх. №23-01-63/24.11.2017г за издаване на разрешение за отсичане и изкореняване на дървета по ЗОСИ, подадено от Г.А.Г. и е отменено на основание чл.99 т.1 от АПК издаденото от същия орган Разрешително № 62 изх.№ 23-11-1 от 10.01.2018г за отсичане и изкореняване на самонастанила се горско-дървесна и храстова растителност в имоти 142006, 142010, 142011, 142012, 139002, 141005, 141007, 125005, 125007, 154001, 154004, 154005, 152002,  151005, 151006, 153002, 140002,  в землището на село Пъстрово, община Стара Загора, като неоснователна.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: