Р Е Ш Е Н И Е

№ 87 11.04.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 82 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.405а, ал.7 от Кодекса на труда /КТ/.

Образувано е по жалба на Кооперативна организация на инвалиди /КОИ/ „РАЛИЦА” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис” № 100, ет.3, представлявана от Председателя М. С.С., подадена чрез пълномощника адв. Р. С. ***, против Постановление изх. № 18005589 от 25.01.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора. С обжалваното постановление, на основание чл.405а, ал.1 от КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Д.Д.Й., изпълняващо длъжността „машинен оператор” на обект: „Производствен цех за детайли за обувки” и КОИ „РАЛИЦА”, гр. Стара Загора и на основание чл.405а, ал.4 от КТ е предписано на работодателя да предложи на Д.Д.Й. сключване на трудов договор.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано осъществяваната от Д.Й. дейност към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора проверка, е квалифицирана като престиране на работна сила при наличие на елементите на трудово правоотношение. Твърди, че в нарушение на административно-производствените правила и на изискванията на чл. 35 от АПК, преди постановяването на акта решаващият орган не е обсъдил и преценил всички факти и обстоятелства от значение за упражненото административно правомощие, като направените констатации се основават единствено на подписаната от Д.Й. бланкова декларация по чл.402, ал.1 от КТ, без да са взети предвид останалите представени документи. С подробно изложени съображения обосновава, че изпълняваната от Д.Й. трудова дейност е въз основа на сключен граждански договор от 16.01.2018г., съдържанието на който договор и уговореното между страните не дава основание да се приеме, че се касае за уреждане като отношения по ЗЗД на отношения по предоставяне на работна сила. Излага доводи, че доколкото към момента на извършената проверка лицето Д.Й. работи по трудово правоотношение с работодател „Стомар” ЕООД на длъжност „демонстратор на стоки”, изпълнението на постановлението би довело до недопустимо съществуване на две основни трудови правоотношения с двама работодатели. Направено е искане за отмяна на оспореното Постановление изх. № 18005589 от 25.01.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение.

Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно и по несъмнен начин се установява, че на датата на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора проверка – 18.01.2018г., лицето Д.Й. е осъществявала трудова дейност като „машинен оператор” с работно място в предприятието на КОИ „РАЛИЦА”, гр. Стара Загора, на 8-часов работен ден, при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение. С оглед на което счита, че в съответствие и при правилно приложение на закона е издадено оспореното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, като обстоятелството, че лицето има сключен трудов договор с друг работодател, не е пречка за сключването на трудов договор по чл.111 от КТ с работодателя КОИ „РАЛИЦА”.

Заинтересованата страна – Д.Д.Й., в представения писмен отговор по чл.163, ал.2 от АПК заявява, че изцяло поддържа подадената от КОИ „РАЛИЦА” гр. Стара Загора жалба. Сочи, че през 2016г. действително е имала сключен трудов договор с КОИ „РАЛИЦА” и е изпълнявала длъжността „машинен оператор”, като през м. ноември 2017г. трудовото правоотношение на Д.Й. е било прекратено и тя е започнала работа при друг работодател - „Стомар” ЕООД. Твърди, че осъществяваната от нея към момента на проверката дейност е била такава по сключен граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, който е прекратен след изтичане на срока за изпълнение на договора, като за извършената работа й е било заплатено договореното възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

От представения и приет като доказателство по делото трудов договор № 4 от 08.04.2016г., сключен между Кооперативна организация на инвалиди „РАЛИЦА”, гр. Стара Загора, в качеството на работодател и Д.Д.Й., в качеството на работник, се установява, че считано от 11.04.2016г. Д.Й. е постъпила на работа в КОИ „РАЛИЦА” за изпълнение на длъжността „машинен оператор”, на пълно работно време 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 420 лева /л. 99 по делото/. Със Заповед № 2/ 27.11.2017г. на основание чл.325, т.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на Д.Й. с КОИ „РАЛИЦА” по взаимно съгласие на страните, считано от 27.11.2017г. За сключения трудов договор и съотв. за неговото прекратяване са подадени изискуемите се уведомления по чл.62, ал.3 от КТ.

Въз основа на трудов договор № 13 от 24.11.2017г., сключен между „Стомар” ЕООД, гр. В. Търново, в качеството на работодател и Д.Д.Й., в качеството на работник, считано от 27.11.2017г. Д.Й. изпълнява длъжността „демонстратор стоки”, на пълно работно време 8 часа и основно трудово възнаграждение 545 лева /л. 14 по делото/. За сключения трудов договор и преди постъпването на работа е подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Със Заповед № 1/ 15.01.2018г., на основание чл.160 от КТ, работодателят „Стомар” ЕООД е разрешил на Д. Й. да ползва неплатен отпуск от 16.01.2018г. до 23.01.2018г. /л.17 по делото/.

На 18.01.2018г. и на 25.01.2018г. служители от Дирекция ”Инспекция по труда” - Стара Загора, са извършили проверка по спазването на КТ и ЗЗБУТ в Кооперативна организация на инвалиди „РАЛИЦА”, гр. Стара Загора. Резултатите от проверката и направените констатации са обективирани в съставен Протокол за извършена проверка № ПР1802111 /л. 22 и сл. по делото/. Едно от констатираните нарушения /по т.8 от Протокола/, се свързва с това, че при извършената проверка на КОИ „РАЛИЦА”, на обект: Производствен цех за детайли за обувки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис” № 100, ет.3, е установено, че КОИ „РАЛИЦА”, в качеството си на работодател, урежда в посоченото предприятие от 16.01.2018г. отношенията при предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД с лицето Д.Д.Й., със сключен граждански договор от 16.01.2018г. Същевременно Д.Й. работи като машинен оператор от 16.01.2018г., с работно място – горепосоченото предприятие и обект, на 8 часа под контрола и ръководството на работодателя /декларирано от работника на 18.01.2018г. с декларация по чл.402, ал.1 от КТ/, които са елементи на трудовото правоотношение. Прието е, че по този начин работодателят е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД вместо като трудови правоотношения, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ. За констатираното нарушение е съставен и АУАН № 24-001757 от 25.01.2018г.

С оспореното в настоящото съдебно производство Постановление изх. № 18005589 от 25.01.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, на основание чл.405а, ал.1 от КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Д.Д.Й., изпълняващо длъжността „машинен оператор” на обект: „Производствен цех за детайли за обувки” и КОИ „РАЛИЦА”, гр. Стара Загора и на основание чл.405а, ал.4 от КТ е предписано на работодателя да предложи на Д.Д.Й. сключване на трудов договор. От фактическа страна издаването на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение е обосновано с обстоятелството, че при извършена на 18.01.2018г. от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора проверка на КОИ „РАЛИЦА”, гр. Стара Загора, на обект: Производствен цех за детайли за обувки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис” № 100, ет.3 и на 25.01.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Стара Загора по представени документи, е установено, че КОИ „РАЛИЦА”, в качеството си на работодател, урежда в горепосоченото предприятие от 16.01.2018г. отношенията при предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД с лицето Д.Д.Й., със сключен граждански договор от 16.01.2018г. Същевременно Д.Й. работи като машинен оператор от 16.01.2018г., с работно място – горепосоченото предприятие и обект, на 8 часа под контрола и ръководството на работодателя /декларирано от работника на 18.01.2018г. с декларация по чл.402, ал.1 от КТ/, които са елементи на трудовото правоотношение. Прието е, че по този начин работодателят е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД вместо като трудови правоотношения, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.

По делото е представен и приет като доказателство граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 16.01.2018г., сключен между КОИ „РАЛИЦА”, в качеството на възложител и Д.Д.Й., в качеството на изпълнител, с предмет: „ушиване детайли на обувки 200 чифта”, срещу договорено възнаграждение в размер на 130 лева. Съгласно посочения договор изпълнителят се е задължил да изработи договорените по вид и количество артикули в срок до 23.01.2018г., а възложителят – да заплати договореното възнаграждение след приемане на резултата от свършената работа. Договорени са правата и задълженията на изпълнителя и възложителя;, начина на приемане на резултата от свършената работа; хипотезите, при които може да бъде развален договора;, дължимата неустойка при лошо изпълнение на поръчката и др. След изпълнението и приемането на възложената с гражданския договор работа, на Д.Й. е изплатено възнаграждение в размер на 109.73лв., видно от разходен-касов ордер № 11 от 23.01.2018г. и сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ /л. 18 и л.21 по делото/

Като доказателства са приети Вътрешни правила за работна заплата на работещите по трудово правоотношение в КОИ „РАЛИЦА” гр. Стара Загора; документи във връзка с организацията и провеждането на начален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве на работното място на работещите в КОИ „РАЛИЦА”; Правилник за вътрешния трудов ред в КОИ „РАЛИЦА”; Декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ; извлечения от Информационната система на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда” - Регистър на уведомления за трудови договори и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.405а, ал.7 от КТ, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Постановление изх. № 18005589 от 25.01.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, е издадено от материално и териториално компетентен контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора /длъжностното лице А.А.М. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора/, в рамките на нормативно регламентираните му правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във вр. с чл.399 и чл. 405а от Кодекса на труда. Актът е постановен в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.405а от КТ. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на материалноправната предпоставка за издаване на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.405а, ал.1 от КТ и даденото на основание чл.405а, ал.4 от КТ предписание на работодателя.

Обжалваното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, обаче е постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в чл.405а, ал.4 от КТ е предвидено че въз основа на постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Съответно норма на чл.1, ал.2 от КТ регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Следователно законово регламентираната материалноправна предпоставка за издаване на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.405а, ал.1 от КТ с предписание по чл.405а, ал.4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор, е констатирано по надлежния ред от контролните органи Дирекция „Инспекция по труда” предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови правоотношения.

В случая за издаването на оспореното Постановление изх. № 18005589 от 25.01.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, от контролния орган на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора е прието, че КОИ „РАЛИЦА” – гр. Стара Загора, в качеството си на работодател, урежда от 16.01.2018г. отношенията при предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД с лицето Д.Д.Й., със сключен граждански договор от 16.01.2018г., което лице работи като машинен оператор от 16.01.2018г. с работно място – обект на КОИ „РАЛИЦА” – „Производствен цех за детайли за обувки”, на 8 часа под контрола и ръководството на работодателя, които са елементи на трудовото правоотношение. Направен е извод, че по този начин работодателят е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД вместо като трудови правоотношения, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.

От фактическа страна не е спорно по делото, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора проверка, Д.Д.Й. е в трудово правоотношение с работодателя „Стомар” ЕООД, гр. В. Търново, въз основа на сключен трудов договор № 13 от 24.11.2017г. за изпълнение на длъжността „демонстратор стоки”, на пълно работно време 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 545 лева /л. 14 по делото/. Към датата на проверката /18.01.2018г./ Д.Й. е ползвала разрешен и със Заповед № 1/ 15.01.2018г. неплатен отпуск на основание чл.160 от КТ, за периода от 16.01.2018г. до 23.01.2018г. Няма спор и за това, че при извършената на 18.01.2018г. от служители от Дирекция ”Инспекция по труда” - Стара Загора проверка по спазването на КТ и ЗЗБУТ в КОИ „РАЛИЦА”, Д.Й. е осъществявала трудова дейност в обект „Производствен цех за детайли за обувки”.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, осъществяваната от Д.Й. дейност в обекта на КОИ „РАЛИЦА” гр. Стара Загора към 18.01.2018г., представлява ли предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, като материалноправно основание за издаване на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл.405а, ал.1 от КТ с предписание по чл.405а, ал.4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор.

Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Когато страните са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор /за изработка/ услуга /поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат /също свързан с полагането на труд/, за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. В случая от приетия като доказателство по делото граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 16.01.2018г., сключен между КОИ „РАЛИЦА” /в качеството на възложител/ и Д.Д.Й. /в качеството на изпълнител/, с предмет: „ушиване детайли на обувки 200 чифта” срещу договорено възнаграждение в размер на 130 лева, не може да се направи извод, че предмет на същия е престиране на работна сила и изпълнение на трудови функции, което да е основание за квалифицирането на правоотношението като трудово такова и съответно за приложимостта на нормата на чл.1, ал.2 от КТ и на регламентираното с нея изискване. Предметът на възложената за изпълнение дейност, свързана с постигане на определен трудов резултат /„ушиване детайли на обувки 200 чифта”/; договореният срок за изпълнение /от 16.01.2018г. до 23.01.2018г./; уговореният начин за определяне размера на възнаграждението /като функция единствено на постигнатия трудов резултат – съобразно изпълнената работа – чл.6 от договора/ и другите права, задължения и отговорности на страните /различни от тези на страните по трудово правоотношение/, не може да обоснове извод за трудовоправния характер на отношенията между КОИ „РАЛИЦА” и Д.Й.. Съдържанието на гражданския договор и обективираните в него волеизявления на страните, не сочат на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила и полагане на труд при изпълнение на определена трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при установено работно време и работно място, спазване на трудова дисциплина и йерархична зависимост т.е формално липсва основание да се приеме че са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови правоотношения. След като нито една клауза на граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 16.01.2018г., сключен между КОИ „РАЛИЦА” /в качеството на възложител/ и Д.Й. /в качеството на изпълнител/, не обективира елементите от задължителното съдържание на трудовия договор по чл.66. от КТ, изводът на контролния орган от Дирекция „Инспекция по труда“, че представеният граждански договор не отразява действителното отношение между страните и че осъществяваната от Д. Й. дейност е такава по трудово правоотношение, се явява неправилен.

Отделно от това от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин и че към момента на проверката Д.Й. е предоставяла работна сила при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение. Действително не е спорно между страните, че по време на проверката лицето е осъществявало трудова дейност в проверявания обект. Но това не е достатъчно за да се обоснове извод, че Д. Й. е извършвала трудова дейност, характеризираща се с определени работно място, работно време, получавано трудово възнаграждение и при спазване на трудова дисциплина. Доколкото предмет на сключения граждански договор е „ушиване детайли на обувки” и изпълнението на възложената дейност се осъществява именно чрез тази трудова дейност, не е налице предоставяне на работна сила по см. на чл.1, ал.2 от КТ, а полагане на труд за извършване на договорената дейност, в изпълнение на сключения граждански договор от 16.01.2018г. Само от факта, че Д.Й. е осъществявала дейност на обект на КОИ „РАЛИЦА” – „Производствен цех за детайли за обувки”, не може да се приеме за безспорно установено наличието на определено от КОИ „РАЛИЦА” „работно място” за изпълнението на възложената дейност. Административният орган не е ангажирал каквито и да е било доказателства че в случая лицето Д.Й. е полагало труд при изпълнение на трудови функции на машинен оператор, при определени: работно време /8 часа/, работно място – „Производствен цех за детайли за обувки”, под контрола и ръководството на работодателя – липсват доказателства по какъв начин и от кого са определени посочените елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Единственото доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, е подписаната от Д.Й. Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ /л.77 по делото/. Действително от попълнената от Й. декларация е видно, че лицето е декларирало започване на работа в КОИ „РАЛИЦА” гр. Стара Загора на 11.04.2016г. на длъжност „машинен оператор” със сключен трудов договор за работа при 8 часа работно време и последно получено трудово възнаграждение за м. ноември 2016г. Но от това съдържание на декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, съпоставено със съдържанието на трудов договор № 4 от 08.04.2016г., сключен между КОИ „РАЛИЦА”, гр. Стара Загора и Д.Й., съгласно който договор считано от 11.04.2016г. Д.Й. е постъпила на работа в КОИ „РАЛИЦА” за изпълнение на длъжността „машинен оператор”, на пълно работно време 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 420 лева, може да се направи извод, че с попълнената декларация Д. Й. всъщност е декларирала елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, което е било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните, считано от 27.11.2017г., при надлежно деклариране на това обстоятелство с подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Отделно от това Декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, попълнена и подписана от Д.Й., не може да се кредитира като годно доказателство, тъй като същата представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, а не е декларация в свободен текст. По своя характер подписаната от Д.Й. декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно чл.43 от АПК във вр. с чл.402, ал.1, т.3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съотв. не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение между Д.Й. и КОИ „РАЛИЦА“.

След като нито формално от съдържанието на сключения граждански договор, нито фактически при извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора проверка, е установено съществуването на елементите от задължителното съдържание на трудовото правоотношение и доколкото не са събрани каквито и да е било доказателства за несъответствие между обективираната в договора и действителната воля на страните, изводът, че в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ са налице отношения по предоставяне на работна сила, неуредени като трудови правоотношения, като материалноправна предпоставка за упражняване на административните правомощия по чл.405а, ал.1 и ал.4 от КТ, се явява необоснован от гл.т. на доказателствата и неправилен от гл.т на закона.

Обжалваното Постановление изх. № 18005589 от 25.01.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, е издадено и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Производството по чл.405а от КТ е административно по своя характер и при липсата на специална правна уредба в Кодекса на труда, следва да намерят приложение общите правила, регламентирани в АПК. В случая решаващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Както беше посочено, направения правен извод за предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови правоотношения, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и възприетото административно решение за наличие на основание за упражняване на правомощията по чл.405а от КТ, се основават единствено на подписаната от Д.Й. Декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ. Не е обсъден и преценен представения на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 16.01.2018г. Поради своя двустранен и възмезден характер и вида на дължимата престация, този договор е твърде близък по своите характеристики с трудовия договор и е следвало да се прецени правната същност на възникналото правоотношение – дали е във връзка с осъществяване на трудова функция и предоставяне на работна сила при определен работен режим, работно време, работно място, длъжност и уговорено месечно възнаграждение или е такова за извършване на определена работа и/или постигане на определен трудов резултат срещу заплащане на договорено възнаграждение. В случая на практика такава преценка изобщо не е била направена, а само въз основа на попълнената декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ е формиран и формулиран извод, че се касае за престиране на работна сила, характеризиращо правоотношението като трудово, без в хода на проведеното административно производство да са събрани надлежни доказателство за наличието на елементите на трудово правоотношение. Доколкото допуснатото нарушение на чл.35 от АПК се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в Постановление изх. № 18005589 от 25.01.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, същото следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореното Постановление изх. № 18005589 от 25.01.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение с предписание по чл.405а, ал.4 от КТ работодателят КОИ „РАЛИЦА” да предложи на Д.Д.Й. сключване на трудов договор, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на КОИ „РАЛИЦА” – гр. Стара Загора сумата от 550лв., представляваща 50 лева внесена държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0208671 от 06.02.2018г.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Кооперативна организация на инвалиди „РАЛИЦА” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис” № 100, ет.3, представлявана от Председателя М. С.С., Постановление изх. № 18005589 от 25.01.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което на основание чл.405а, ал.1 от КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Д.Д.Й., изпълняващо длъжността „машинен оператор” на обект: „Производствен цех за детайли за обувки” и КОИ „РАЛИЦА”, гр. Стара Загора и на основание чл.405а, ал.4 от КТ е предписано на работодателя да предложи на Д.Д.Й. сключване на трудов договор, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора да заплати на Кооперативна организация на инвалиди „РАЛИЦА” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис” № 100, ет.3, ЕИК 000790562, представлявана от Председателя М. С.С., сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: