Р Е Ш Е Н И Е

№ 183 02.07.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 494 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „В” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „С. Т.” № 116, ет.4, ап. 12, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала А.Г.Г., против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 487-1/ 15.12.2017г., издаден от главен експерт в отдел МДТ при Община Раднево, в частта му, с която е установен размера на задълженията на „В” ЕООД за такса за битови отпадъци за имот, находящ се в гр.Раднево, ул.“З“ № .., представляващ земя и сграда, за периода 2014г. – 2017г. вкл. и лихвите за просрочие, потвърден с Решение № 140/ 22.01.2018г. на началника на отдел МДТ в Община Раднево. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за издаването му при съществено нарушение на материално-правните и процесуални разпоредби. Твърди се, че в случая неправилно е бил определен размера на ТБО, тъй като не са били взети предвид подадените от търговското дружество декларации по чл.18, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, приета от Общински съвет – Раднево, в които е декларирало, че имотът няма да се ползва през отчетните периоди 2014г.-2017г. Поддържа наличие на втората хипотезата на чл.71, т.1 от ЗМДТ – имотът не се ползва през цялата година и надлежно подадена декларация за това обстоятелство, поради което счита, че не е налице задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. По тези доводи е направено е искане за отмяна на Акт за установяване на задължение по декларация № 487-1/ 15.12.2017г.

Ответникът по жалбата - Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Раднево, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за периода на 2014г.-2017г.вкл. „В” ЕООД, като собственик на недвижими имоти – земя и сграда, находящи се в гр. Раднево, дължи заплащане на такса за битови отпадъци за реално предоставяни от Община Раднево услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Излага доводи, че подадените от жалбоподателя декларации по чл.18, ал.5 от НОАМТЦУТОР са били взети предвид при определянето на задължението за МДТ, като в оспорения АУЗД не е определена ТБО за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, но в случая не са налице материалноправните основания по чл.71, т.2 и т.3 от ЗМДТ за освобождаване на „В” ЕООД от заплащане на ТБО в частта за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Твърди, че съставения на жалбоподателя АУЗД, в обжалваната му част, е законосъобразен и правилно е определен размера на задължението за ТБО.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор

С декларация по чл.17/отм./ от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти вх.№ 2407000122/ 28.04.2011г. /л.31-39 от делото/ и декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 2407000452/ 28.04.2011г. и вх. № 2407000335/ 30.03.2012г, подадени от „В” ЕООД, е деклариран недвижими поземлен имот, находящ се в гр. Раднево, собственост на дружеството и построената в този имот сграда, въведена в експлоатация съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 5/ 27.02.2012г., представляваща нежилищна сграда предназначена за търговска дейност – игрална зала и семеен хотел, на 4 етажа, с РЗП 588кв.м и отчетна стойност 627 000лв., при отчетна стойност на земята 6 200лв.

След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в Община Раднево по подадените декларации е констатирано, че за декларираните имоти – земя и сграда, „В“ЕООД дължи данък за недвижимите имоти и такси за битови отпадъци. С оглед на което и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 , ал.1 от ЗМДТ, е постановен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 487-1/ 15.12.2017г., издаден от С.И.Р. на длъжност главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Раднево, определен за орган по приходите със Заповед № 732/ 16.05.2012г. на Кмета на Община Раднево /л.228/. С посочения АУЗД е установен и определен размера на задълженията на „В“ЕООД за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 15.12.2017г. Дължимата за внасяне такса за битови отпадъци за имота, по години, е както следва: ТБО за 2014г.в размер на 5 116,26лв /главница/ и лихва в размер на 1 710,82лв; ТБО за 2015г. в размер на 4 909,97лв /главница/ и лихва в размер на 1 139,02лв; ТБО за 2016г в размер на 4 805,99лв /главница/ и лихва в размер на 629,45лв и ТБО за 2016г. в размер на 4 932,63лв. /главница/ и лихва в размер на 145,92лв, или установени за внасяне задължения за такса за битови отпадъци в общ размер на 19 755,85лв. и лихвите за просрочие към нея в размер на 3 625,21лв.

Издаденият АУЗД е връчен на дружеството-жалбоподател на 27.12.2017г., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.14/.

В срока по чл.107, ал.4 от ДОПК „В” ЕООД е подало жалба против съставения АУЗД № 487-1/ 15.12.2017г. до Началника на отдел МДТ при Община Раднево, като е оспорил определените задължения за ТБО за проверяваните периоди.

С Решение № 60621/ 04.09.2017г. /л.7-8/ Началникът на отдел МДТ при община Раднево, след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил издадения АУЗД № 487-1/ 15.12.2017г. в обжалваната му част. В мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. От фактическа страна се сочи за установено, че жалбоподателят като собственик на недвижим имот на територията на гр.Раднево, на ул.“З“ № 7, УПИ 5-318, кв.28, представляващ сграда и земя, дължи заплащане на ТБО за процесните данъчни периоди по чл.62, т.2 и т.3 от ЗМДТ. Посочено е, че при определяне на конкретните размери за задълженията за ТБО в обжалвания акт не е определяна такса за сметоизвозване и сметосъбиране, като приходните органи на Община Раднево са съобразили и приели за основателни подадените от декларации от „В“ЕООД по чл.71, ал.1 от ЗМДТ и чл.18, ал.5 от НОАМТЦУТОР. Задълженията за ТБО в АУЗД включват само дължимия размер за предоставените услуги за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Сочи се, че тези услуги не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община и затова без значение за определяне дължимостта на ТБО по отношение на тези две услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали е генерирал битови отпадъци. Размерът на задължението за ТБО за всеки от проверяваните данъчни периоди е определен в обжалвания акт при спазване изискванията на чл.67 от ЗМДТ, въз основа на влезлите в сила решения на Общински съвет – Раднево по чл.66, ал.3, т.2 от ЗМДТ за одобряване на план-сметката за съответната година и на база декларираната от жалбоподателя отчетна стойност на недвижимите имоти. Въз основа на това е мотивиран извод, че подадената жалба се явява неоснователна и недоказана, и като такава следва да се остави без уважение, а АУЗД да се потвърди.

Решение № 140/ 22.01.2018г. е получено от жалбоподателя на 06.02.2018г., видно от приложеното на л.17 от делото известие за доставяне, а жалбата на „В“ЕООД е подадена чрез административния орган до съда на 09.02.2018г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД № 487-1/ 15.60621/ 22.06.2017г., в т.ч. постановените на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на Община Стара Загора за определяне границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозване за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. на територията на община Раднево – Заповед № 2295/ 30.10.2013г, Заповед № 3097/ 15.10.2014г, Заповед №1886/ 13.10.2015г. и Заповед №2391/ 24.10.2016г.

Към материалите по делото е приложена приетата от Общински съвет – Раднево Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Раднево, в приложимите й редакции.

Назначена, изпълнена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението, въз основа на извършена от експерта проверка на счетоводни справки, договори, фактури и протоколи за извършени дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и почистване на местата за обществено ползване на територията на община Раднево, декларираният от жалбоподятеля имот – земя и сграда, с отчетна стойност общо 633200лв, находящ се в гр.Раднево, УПИ V-318, кв.28, попада в район, в който се предоставят и трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване /съгласно заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ на кмета на община Раднево - №№ 2295/ 30.10.2013г /за 2014г/, 3097/ 13.10.2014г /за 2015г./, 1886/ 13.10.2015г /за 2016г./ и 2391/ 24.0.2016г. /за 2017г./. През периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на чистотата на територията на общината, реално са осъществявани от Община Раднево, като изпълнението им е било възложено на специализирани фирми след проведени процедури по ЗОП. Съгласно договор № 21 от 01.02.2005г., сключен от Община Раднево, в качеството на възложител, „А.С.А.Б“ЕООД гр.София извършва дейности по наземно депониране на отпадъци на обект: площадка № 1 с местонахождение гр.Раднево, имоти с идентификатор №№ 000246, 000247 и 000248. А от 11.05.2017г. дейностите по третиране на отпадъците и поддръжка на улиците и местата за местата за обществено ползване на територията на община Раднево се осъществяват от Консорциум „Т. Г.“ДЗЗД гр.София, по силата на сключен договор между община Раднево и посоченото дружество. Осчетоводявани са и са изплащани суми от бюджета на Община Раднево във връзка с осъществяването през процесния период на дейностите за третиране на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /т.8, 9, 10 и 11 от залючението/. Видно от заключението на вещото лице, дължимата ТБО за 2014г, 2015г., 2016г. и 2017г., за притежавания от жалбоподателя недвижим имот – земя и сграда, с отчетна стойност общо 633200лв., е 19755.85лв., ведно с лихвите за забава, считано от датата на падежа на задължението до датата на издаване на АУЗД – 15.12.2017г, в размер на 3625.21лв., определени по периоди и компоненти, както следва: за 2014г. – размерът на задължението за ТБО е 5116,26лв./главница/, от които 3298.98лв. – за услугата по чл.62, т.2 от ЗМДТ /третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации/ и 1710,82лв – за услугата по чл.62, т.3 от ЗМДТ /поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване/, както и лихва за забава в размер на 1710,82лв; за 2015г. - размерът на задължението за ТБО е 4900,97лв./главница/, от които 2944,38лв. – за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 1956,59лв – за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и лихва за забава в размер на 1139,02; за 2016г.- размерът на задължението за ТБО е 4805,99лв./главница/, от които 1855,28лв. – за обезвреждане на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 2950,71лв – за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и лихва за забава в размер на 629,45лв; за 2017г. - размерът на задължението за ТБО е 4932,63лв./главница/, от които 3185,00лв. – за обезвреждане на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 1747,63лв – за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и лихва за забава в размер на 145,92лв.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Д. К.Д.. Съгласно свидетелските показания обектът – собственост на „В” ЕООД, се намира в гр.Раднево и представлява четириетажна сграда – игрална зала и над нея хотел. Нито игралната зала, нито хотелът функционират, тъй като има още довършителни работи, които трябва да се изпълнят – стоите са на циментова замазка, няма поставени подови настилки, в хотела няма обзавеждане. Свидетелят заявява, че не е виждал в двора или около него контейнер за битови отпадъци.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.107, ал.4 ДОПК, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Задълженията за такса за битови отпадъци и лихвите върху тях, представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1, т.3 от ДОПК във вр. счл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за такса за битови отпадъци /ТБО/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите. В ал.5 на чл.4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а Ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Акт за установяване на задължение по декларация № 487-1/ 15.12.2017г. е издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Раднево, определен да осъществява функции /права и задължения/ на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 и чл.9б от ЗМДТ със Заповед № 732/ 16.05.2012г. на Кмета на Община Раднево. Потвърждаващото АУЗД Решение № 140/ 22.01.2018г. е издадено от Началника на отдел МДТ в Община Раднево, с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

Процесният АУЗД е в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, конкретност и яснота на разпоредените правни последици. Посочено е, че АУЗД № 487-1/ 15.12.2017г. се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е постановен служебно, поради неплащане в срок на задължения, размера на които е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Обосновано е съществуването на законово регламентирани задължения за заплащане на ТБО към бюджета на Община Раднево за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. от „В“ЕООД, като собственик на деклариран недвижим имот. Константна е съдебната практика, че с посочването на номера и датата на подаване на декларацията по чл.17 /съотв. по чл.14/ от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, се постига онази минимално необходима яснота на установителното изявление на органа по приходите досежно имота, по отношение на който с АУЗД са установени задълженията за ДНИ и за ТБО в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащането в срок на тези задължения, чийто размер е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, включително при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 487-1/ 15.12.2017г. е издаден и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл.66 ЗМДТ - в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета на общината /чл.63, ал.2 от ЗМДТ/. Следователно в рамките на ТБО се включва такса за три отделни, самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за услугите, визирани в чл.62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината – т.е ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане се дължи при наличието на реално извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е установено в закона, но не възниква и не се дължи екс леге, а само когато общината реално извършва съответната дейност.

„В” ЕООД гр. Стара Загора, е собственик на недвижим имот /урегулиран поземлен имот и сграда/, находящ се в гр. Раднево. Следователно безспорно е, че дружеството-жалбоподател има качество на задължено по см. на чл. 64 във вр. чл.11 от ЗМДТ лице за заплащане на такса за битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ за притежавания от него недвижим имот.

Между страните няма спор, а се установява и от събраните по делото гласни доказателства, че през процесния период 01.2014г – 31.12.2017г. жалбоподателят не е ползвал имота си. Безспорно е установено и обстоятелството, че въз основа на надлежно подадени от дружеството декларации по чл.71, т.1 от ЗМДТ /ред.ДВ, бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014г./ и чл.18, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Раднево, приходната администрация е приела, че „В“ЕООД не дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за притежавания от него и деклариран с декларации вх.№№ 2407000122/ 28.04.2011г., 2407000452/ 28.04.2011г. и вх. № 2407000335/ 30.03.2012г. недвижим имот /земя и сграда/, поради което с оспорения АУЗД е определено задължение само за перата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, за периода 01.01.2014г. до 31.12.2017г.

Спорът по делото се свежда до това предоставяла ли е реално Община Раднево през 2014, 2015, 2016 и 2017г. услугите по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, като материалноправно основание за заплащане на установените с обжалвания акт задължения за ТБО.

По така очертания спор следва да се отбележи, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ /в приложимата редакция – ДВ, бр153 от 1998г./ и различните цели, които общината преследва чрез предоставянето им, услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, за разлика от услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, не са обвързани от фактическото ползване на имота и за тях не е налице възможност предварително да се декларира неползване. Това е така защото целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Следователно без значение за дължимостта на ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер. За да е налице задължение за заплащане на ТБО е необходимо дейностите по горепосочените услуги реално да се предоставят.

От представените и приети като доказателство по делото Заповед № 2295/ 30.10.2013г, Заповед № 3097/ 15.10.2014г, Заповед №1886/ 13.10.2015г. и Заповед №2391/ 24.10.2016г. на Кмета на Община Раднево, постановена на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, е видно, че в границите на определените райони за предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ са включени всички недвижими имоти, находящи с в гр. Раднево. Следователно през календарните 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. недвижимият имот на жалбоподателя /земя и сграда/, находящ се в гр. Раднево, ул. „Здравец” № 7, е бил включен в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и на предоставяни услуги по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, безспорно се установява, че през процесния период Община Раднево реално е извършвала дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и съответно предоставянето на тези две услуги като основание за възникване на задължението за заплащане на ТБО. През периода 2014г.-2017г.вкл. Община Раднево е организирала предоставянето и на трите вида услугите по чл.62 от ЗМДТ чрез възлагането им на специализирани фирми, с които е сключила договори по реда на ЗОП. Изпълнители на услугите през процесния период са били търговските дружества „А.С.А.Б.“ЕООД, „Т. г.“ДЗЗД, „К.“ЕООД, като от община Раднево са били заплатени всички разходи за изпълнение на възложената работа. Експертното заключение се основава на проверени от вещото лице първични счетоводни и други документи /фактури, платежни нареждания, договори, протоколи за приемане на извършена работа/ за изпълнени дейности по почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на Община Раднево и за поддържане и експлоатация на депо и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Следователно в случая услугите по чл.62 са осъществявани за всеки от периодите на 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., поради което липсват основанията, предвидени в нормата на чл.71, т.2 и т.3 от ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на посочените два компонента от ТБО за процесния период.

Дължимата се от „В” ЕООД такса за битови отпадъци е определена правилно и законосъобразно – въз основа на нормативната регламентация по ЗМДТ и разпоредбите на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево /в приложимите й редакции/ и Решения №№ 577/ 19.12.2013г., 869/ 18.12.2014г., 22/ 21.12.2015г и № 437/ 28.12.2016г., всички на Общински съвет – Раднево.

Размерът на задълженията за ТБО на дружеството-жалбоподател, общо главница в размер на 19 755,85лв за четирите периода, съвпадащи с календарните 2014, 2015, 2016 и 2017години, с прилежащи лихви за забава в общ размер на 3 625,21лв, се потвърди /изцяло съответства/ на изчислените от вещото лице, изпълнило съдебно-икономическата експертиза, размери /т.13 от заключението/.

С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължение по декларация № 487-1/ 15.12.2017г., издаден от гл. експерт в отдел МДТ при Община Раднево, в обжалваната му част, е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК, „В” ЕООД - гр. Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на Община Раднево сумата от 590лв., представляваща внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза в размер на 230лв. и 360лв. възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 28.02.2018г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „С. Т.” № 116, ет.4, ап. 12, представлявано от управителя А.Г.Г., против Акт за установяване на задължение по декларация № 487-1/ 15.12.2017г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Раднево, в частта му, с която е установен размера на задълженията на „В” ЕООД за такса за битови отпадъци за имот, находящ се в гр.Раднево, ул.“З.“ № 7, представляващ земя и сграда, за периода 2014г. – 2017г. вкл. и лихвите за просрочие, потвърден с Решение № 140/ 22.01.2018г. на началника на отдел МДТ в Община Раднево, като неоснователна.

ОСЪЖДА „В” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „С. Т.” № 116, ет.4, ап. 12, ЕИК 123761713, представлявано от управителя А.Г.Г., да заплати на Община Раднево сумата от 590 /петстотин и деветдесет/ лева, представляваща направените от ответника по жалбата разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: