Р Е Ш Е Н И Е

№ 144 25.05.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 93 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Б.В.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1959р-1338/ 16.01.2018г., издадена от полицейски инспектор в група „ТП“-Изток в Първо РР Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б.”д” ЗДвП, на Б.М. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до заплащане на дължимата глоба”. В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и като основен довод за това се сочи, че глобите по посочените в заповедта за прилагане на ПАМ електронни фишове са били заплатени на 11.10.2017г., видно от приложената към жалбата вносна бележка. С твърдяната липса на фактическо основание за прилагането на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП в конкретния случай, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в група „ТП“-Изток в Първо РР Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора – Д. Н. О., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и с твърдения за материална и процесуална законосъобразност на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1959р-1338/ 16.01.2018г., моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 16.01.2018г. на жалбоподателя в настоящото производство – Б.М., е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, бланков № 0353237, за това, че на същата дата, около 10:30ч. на път I-5, на изхода от гр.Стара Загора в посока за гр.Димитровград, управлява товарен автомобил Ситроен Джъмпер с рег.№ ЕВ5853АХ, собственост на „П.2“ЕООД, като М. не е заплатил в законоустановения срок фиш серия М № 374535/21.02.2017г. – 20лв. и фиш серия М № 791698/17.07.2017г.- 10лв., с което виновно е нарушил чл.190, ал.3 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 11959р-1338/ 16.01.2018г., издадена от, полицейски инспектор в група „ТП“-Изток в Първо РР Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора – Д. Н. О., на жалбоподателя Б.В.М. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба“. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на това, че Б.В.М. на посочените време и място е управлявал МПС като не е изпълнил задължението си да заплати в едномесечен срок наложените му глоби с Електронен фиш М 374535/ 21.02.2017г - 20лв. и с Електронен фиш С 791698/ 17.07.2017г. – 10лв., с което е нарушил разпоредбата на чл.157, ал.8 във вр. с чл.190, ал.3 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч Справка за нарушител/водач, от която се установява, че към датата на издаване на обжалваната заповед на Б.М. са били издадени 7 електронни фиша с наложени глоби за нарушения на ЗДвП /за периода 07.04.2010г – 17.07.2017г/, като единствено глобите по посочените в процесната заповед електронни фишове не са били заплатени от санкционираното лице.

По делото е представена Заповед УРИ: 349з-2525/ 08.08.2017г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на полицейски служители от 01РУ МВР – Стара Загора с правомощия да извършват контролна и административно-наказателна дейност по закона за движението по пътищата, като в таблицата към т.1, под № 9, фигурира полицейският служител, издател на обжалваната заповед. Приложена е и Заповед №349з-3724/ 22.11.2017г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора относно оправомощаване на длъжностни лица от Областна дирекция на МВР Стара Загора да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки, от съдържанието на която се установява, че полицейските и младши полицейските инспектори от звената «Териториална полиция» в структурите на «Охранителна полиция» от РУ, успешно положили изпит да съставят фишове и актове по ЗДвП и КЗ, имащи функционални задължения по контрол на пътното движение, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б.»д» от ЗДвП /т.1/.

От жалбоподателя е представено заверено копие от вносна бележка от 11.10.2017г., с която по сметка на ТД на НАП – Велико Търново, офис Габрово, са били преведени 30 лв., а като основание за внасяне са посочени фиш серия М № 374535/21.02.17 – 20лв. и фиш серия С № 791698/17.07.17 -10лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване  административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДвП. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към съставения акт за установяване на административно нарушение серия Д № 0353237/ 16.01.2018г.

Обжалваната заповед е постановена и в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. "д" от ЗДвП (в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция - ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

 Разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП регламентира, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.

В случая, за да постанови оспорената ПАМ, административният орган се е позовал на незаплащане в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП на наложените глоби с фиш серия М № 374535/21.02.17 – 20лв. и фиш серия С № 791698/17.07.17 -10лв.

Няма спор между страните, че към датата на издаване на заповедта цитираните фишове от 2017г. са били влезли в сила. Спорният по делото въпрос е дали наложените с тези фишове глоби са заплатени от санкционираното лице към датата на постановяване на Заповед за прилагане на ПАМ № 1959р-1338/ 16.01.2018г. Неоснователно се явява направеното от жалбоподателя възражение за липса на посоченото в оспорения акт фактическо основание за издаването му, поради извършено на 11.10.2017г. заплащане на глобите по двата фиша. Действително от приложената на л.10 от делото вносна бележка се установява, че на 11.10.2017г. Б.М. е внесъл по сметка но ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, сума в размер на 30лв. за погасяване на задълженията си по фиш серия М № 374535/21.02.17 – 20лв. и фиш серия С № 791698/17.07.17-10лв. Видно обаче от представеното с административната преписка писмо с изх.№ С180007-178-0007300/ 19.03.2018г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово, с постъпилата на 11.10.2017г. сума в размер на 30лв. са били погасени по-стари задължения на Б.М. – по глоба с фиш серия В № 0352460/ 28.02.2012г. на ОДМВР – Габрово в размер на 10лв. и глоба по НП № 38/ 23.01.2014г. на ОДМВР Габрово в размер на 20лв. В писмото се сочи, че тъй като срещу Б.М. имало образувано изпълнително дело съгласно разпоредбата на чл.169, ал.8 от ДОПК при постъпване на суми по него се погасяват по – старите задължения. Отразено е, че към 16.01.2018г. задълженията по глоба с фиш серия М № 374535/21.02.2017г. на ОДМВР Хасково в размер на 20лв. и глоба с фиш серия С № 791698/17.07.2017г. на ОДМВР Габрово в размер на 10лв., са дължими.

Въз основа на тези установявания правилно административният орган е приел наличието на изложените в обжалваната заповед фактически основания за нейното издаване – неизплащане в определения с разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП срок на наложените глоби с влезли в сила фишове: серия М № 374535/21.02.2017г. и фиш серия С № 791698/17.07.2017г. В случая ирелевантно се явява обстоятелството, че във вносната бележка от 11.10.2017г. жалбоподателят е посочил като основание за извършения банков превод – погасяване на задължения по фиш серия М № 374535/21.02.17г.-20лв. и фиш серия С № 791698/17.07.17г. – 10лв. Това е така, защото в случаите на висящо изпълнително производство за принудително събиране на публични задължения не може длъжникът да се ползва от възможността по чл.169, ал.4 от ДОПК да заяви вида на задълженията, които иска да погаси, а са приложими правилата за разпределяне на суми, установени с разпоредбата на чл.219 ДОПК. Отделно от това е необходимо да се отбележи, че при съдебния контрол за законосъобразност на издадена заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП е недопустимо да бъде извършвана преценка относно законосъобразността на действията на публичния изпълнител, осъществени в хода на образуваното изпълнително производство срещу Б.М. за принудително събиране на негови публични задължения.

Ето защо предвид установените факти по делото съдът намира, че са налице всички елементи от правопораждащия фактически състав по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач – до заплащане на дължимата глоба. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по чл.171, ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е постановена при спазване на административно-производствените правила. Приложената спрямо Б.М., на основание чл.171, т.1, б”д” от ЗДвП, принудителната административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач”, е фактически, правно и доказателствено обоснована, съответна на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1959р-1338/ 16.01.2018г., издадена от полицейски инспектор в група „ТП“-Изток в Първо РР Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”д” ЗДвП, на Б.М. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ до заплащане на дължимата глоба, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: