Начало на формуляра
Р Е Ш Е Н И Е № 119
гр.Стара Загора, 24.04.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на десети април
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Ива Атанасова
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 109
по описа за 2018 год, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.46, ал.5 от Закона
за общинската собственост/ЗОбС/.
Образувано е по
жалба на С.Д.И. *** против Заповед № 10-00-203/ 13.02.2018г за прекратяване на
договор за наем, издадена от Кмета на Община Стара Загора. В жалбата са
изложени оплаквания, които по същество се свеждат до издаване на заповедта в
нарушение на материалния закон. Подателят не оспорва изложените като мотиви
факти за прекратяване на наемното правоотношение поради неподаване на декларация
за 2017г, изискуема по чл.23, ал.1 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на община
Стара Загора /НРУУРОЖИ/, но твърди, че затова съществуват обективни причини –
влошено здравословно състояние. Като счита, че от неизпълнението на
задължението му за подаване на ежегодна декларация не са настъпили вреди за общината и че след
прекратяване на наемния договор ще остане без подслон, моли
заповедта да бъде отменена.
Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
С оспорената заповед № 10-00-203/ 13.03.2018г на Кмета на Община Стара
Загора е прекратен договор за наем № 221/ 22.02.2013г, сключен между Община
Стара Загора и С.Д.И. с предмет недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ
апартамент № 9, намиращ се в гр.Стара Загора к.”т.ч.-ю”, б.56, в.0, ет.1,
състоящ се от спалня-дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна, коридор и едни
балкон заедно с мазе № 103 и 0.540 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж. Изложени са мотиви, че до 31.12.2017г наемателят не е
подал ежегодно изискуемата декларация по чл.7 и чл.8 от НРУУРОЖИ. От правна
страна са изтъкнати като основание за издаването чл.46, ал.2 във връзка с
чл.46, ал.1, т.9 от ЗОбС и чл.32, ал.1, т.11 от и 0.540 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж на територията на Община Стара
Загора.
Имотът е актуван като частта общинска собственост с
Акт № 01916/ 26.02.2002г.
Със Заповед № 38/ 01.11.1992г жалбоподателят С.И. е
настанен и ползва две стаи с кухня, представляващи апартамент № 9 в б.56, „т.ч.“,
общинска собственост. На 22.02.2013г между страните по делото е сключен договор за наем № 221 с
предмет недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ апартамент №
9, намиращ се в гр.Стара Загора к.”т.ч.-ю”, б.56, в.0, ет.1, състоящ се от
спалня-дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна, коридор и едни балкон заедно с
мазе № 103 и 0.540 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж. В раздел ІV, чл.14, ал.1, т.11 от него е уговорено прекратяването му
при неподаване на декларация по чл.7 и чл.8 от и 0.540 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж в сроковете, определени в чл.7 –
ежегодно до 31 декември.
По делото са представени и приети като доказателства документите
по административната преписка, както и Експертно решение № 0441/ 20.02.2017г на
ТЕЛК при УМБАЛ – Стара Загора, с което на жалбоподателя е определена 56% трайно
намалена работоспособност и Епикриза ИЗ № 1036 /2017г на „СБАЛПФЗ-СЗ“ ЕООД
гр.Стара Загора, от която е видно, че на жалбоподателя е издаден болничен лист
за времето от 19.12.2017г до 29.12.2017г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в жалбата
доводи и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Заповед № 10-00-203/ 13.02.2018г на Кмета на Община Стара
Загора, предмет на съдебна
проверка, е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия
и предвидената писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОбС, транспониран
в чл.33 от други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1. на
територията на Община Стара Загора, прекратяването на наемните правоотношения
се извършва със заповед на органа, издал настанителната заповед, в случая кметът на общината. Следователно оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган.
При постановяването на оспорената заповед обаче е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС, посочена
като правно основание, наемните правоотношения се прекратяват на други
основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1, която в случая е
цитираната НРУУРОЖИ на територията на Община Стара Загора, достъпна на интернет
страницата на общината. В чл. 32, ал.1, т.11 от нея е предвидено прекратяване
при неподаване на декларациите по чл.6 и чл.7. Разпоредбата на чл.6 от НРУУРОЖИ
обаче не предвижда задължение за подаване на декларация, а регламентира наемни
цени и цени на разпоредителни сделки с общински жилищни имоти, поради което
неспазването й не представлява валидно правно основание за прекратяване на
наемния договор.
От данните по административната преписка се установява,
че за образуваното административно производство на жалбоподателя като
заинтересовано лице не е изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК. Съдът
намира, че това нарушение представлява съществено такова на
административнопроизводствените правила. За да бъде едно нарушение
квалифицирано като съществено, е необходимо да е повлияло или да може да
повлияе върху съдържанието на акта - когато създава вероятност за неистинност
на установените факти, от значение за съществуването на разпореденото или
отказано с акта субективно право, т.е такова нарушение, недопускането на което
е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган
въпрос. В конкретния случай констатираното нарушение се е отразило върху
съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед.
От редставената по делото Епикриза ИЗ № 1036 /2017г на „СБАЛПФЗ-СЗ“ ЕООД гр.Стара
Загора, е видно, че жалбоподателят е бил на лечение, включително болнично
такова, за времето от 19.12.2017г до 29.12.2017г. Относимата нормативна уредба
не предвижда начален срок за подаване на декларациите, а само краен такъв,
който жалбоподателят по обективни причини е бил възпрепятстван да спази. Развилото се съдебно производство налага
извод, че ако бяха събрани и обсъдени от органа обясненията и възраженията на С.И.
като участник в спорното административно правоотношение, те биха установили фактическа
обстановка и обосновали правни изводи и резултат, различни от възприетото
административно решение - т.е допуснатото нарушение е повлияло върху
съдържанието на обжалвания акт и разпореденото с него прекратяване на наемното
правоотношение.
Изложенато налага извод, че административният орган
също така в нарушение на процесуалното правило на чл. 35 АПК не е изяснил
релевантните за случая факти и обстоятелства. Действително НРУУРОЖИ предвижда подаване на ежегодни декларации за
обстоятелствата, свързани с доказване на жилищната нужда и наличието на условия
за настаняване в общинско жилище, не се спори и относно неизпълнение на
задължението на С.И. за подаването им в законоустановения срок за 2017г.
Същевременно по преписката и по делото не са събрани данни, че жалбоподателят в
който е да е момент преди издаване на заповедта или след това е престанал да
отговаря на критериите за нуждаещ се гражданин по смисъла на чл.43, ал.1, т.1
от ЗОбС. Затова заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, макар
формално да съответства на приложимите материалноправни норми, противоречи на
целта на закона и на принципа за съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК.
Освен това от представените доказателства се
установява, че жалбоподателят е с трайно намалена работоспособност и хронични
заболявания. При тези данни заповедта на Кмета на Община Стара Загора е
издадена при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, която е подписана и ратифицирана от
България, обнародвана е и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от
вътрешното право и се прилага преимуществено, ако противоречи на норма от
вътрешното право. Съгласно чл. 8 от Конвенцията, е гарантирано правото на личен
и семеен живот, на жилище и тайна на кореспонденцията. Ограничението на тези
права е допустимо само в предвидени в закона случаи, когато това е необходимо в
едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност
или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. С обжалваната заповед е осъществена намеса в правото на
жалбоподателя на личен и семеен живот, и в правото му да ползва необезпокояван
жилището си. Независимо, че обитавано от него жилището, не е негова
собственост, обстоятелството, че пребивава и живее там от 1993 г. в продължение
на повече от 20 години, го прави негово "жилище" по смисъла на чл. 8
от Конвенцията.
Административният орган не е взел предвид затрудненото
социално и здравно състояние на жалбоподателя. Собственикът на жилището - Община
Стара Загора има регламентирани и гарантирани със ЗОбС правомощия да се грижи
за своята собственост, но тази намеса следва да е пропорционална на
установените жилищни нужди. От мотивите на заповедта не става ясно какъв свой
интерес защитава Общината след като очевидно икономическият й такъв не е
накърнен и предвид липсата на данни, че
жалбоподателят през 2017г е престанал да отговаря на нормативните условия за
нуждаещо се от жилище лице. Затова лишаването му от жилището, в което ежедневно
пребивава и по този начин ще го остави без подслон, е неоправдано и не
кореспондира с целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.
По гореизложените съображения съдът намира, че жалбата
е основателна и следва да бъде уважена,
а заповедта да се отмени като незаконосъобразна на основание чл.146, т.3, т.4, и т.5 от АПК.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.И.
*** ЗАПОВЕД № 10-00-203/ 13.02.2018г за прекратяване на договор за наем № 221/
22.02.2013г за недвижим имот-частна общинска собственост, издадена от Кмета на
Община Стара Загора, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: