Начало на формуляра

РЕШЕНИЕ

№128 10.05.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, шести състав на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №110 по описа за 2018 год., за да се произнесе

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба на И.С. *** против Заповед №10-00-199/13.02.2018 год. за прекратяване на договор за наем, издадена от Кмета на Община Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена в противоречие с действащото материално право и международни правни норми, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Преди да издаде процесната заповед, административният орган е следвало да извърши самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението. Дори и да е осъществила процесното нарушение, счита, че същото е маловажно. Не е налице умисъл за извършването на нарушението и деянието е с ниска степен на обществена опасност. Моли да се има в предвид и факта, че живее със шестгодишното си дете, което има собствена социална среда, а прекратяването на договора за наем, респективно напускането на апартамента ще го постави в друга среда, което не е в негов интерес. В съдебно заседание, чрез адв. К. изразява становище, че съгласно чл.32, т.11 от Наредбата е предвидено като основание за прекратяването на договорите за наем, при не подаването на декларации по чл.6 и 7 от същата наредба, докато в оспорената заповед и посочено, че не е подали декларации по чл.7 и 8 от Наредбата. По тези съображения моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител старши експерт с юридическо образование Захариев оспорва жалбата като неоснователна. В наредбата е предвидено единствено и само крайния срок за подаването на декларациите 31.12. на съответната година, а декларациите са могли да бъдат подадени и по-ранен момент, поради което и отсъствието й от страната за периода 01.11.2017 год. – 30.01.2018 год. не е пречка да изпълни задължението си за подаването на декларациите. Като счита, че са налице материалноправните основания за издаване на оспорената заповед, моли да бъде потвърдена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

С оспорената заповед №10-00-199/13.02.2018 год. на Кмета на Община Стара Загора е прекратен договор за наем №956/29.05.2014 год., сключен между Община Стара Загора и И.С.С. с предмет недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ апартамент №81, намиращ се в гр. Стара Загора, кв.“Три чучура север“ бл.63, вх.А, ет.1, състоящ се от спалня – дневна, кухня, баня с тоалетна, коридор и една тераса, заедно с мазе №1 със светла площ 2.71 /две цяло и седемдесет и една стотни/ кв.м., както и 0.652 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Изложени са мотиви, че до 31.12.2017 год. наемателката не е подала ежегодно изискуемата декларация по чл.7 и чл.8 от НРУУРОЖИ. От правна страна са изтъкнати като основание за издаването чл.46, ал.2 във връзка с чл.46, ал.1, т.9 от ЗОбС и чл.32, ал.1, т.11 от НРУУРОЖИ на територията на Община Стара Загора.

Имотът е актуван като частта общинска собственост с Акт №11912 от 24.06.2013 год.

По силата на Заповед №10-00-972/27.05.2014 год. жалбоподателката И.С. е настанена апартамент №81, намиращ се в гр. Стара Загора, кв.“Три чучура север“ бл.63, вх.А, ет.1, общинска собственост. Между страните по делото е сключен договор за наем №956/29.05.2014 год. с предмет недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ апартамент №81, намиращ се в гр. Стара Загора, кв.“Три чучура север“ бл.63, вх.А, ет.1, състоящ се от спалня – дневна, кухня, баня с тоалетна, коридор и една тераса, заедно с мазе №1 със светла площ 2.71 /две цяло и седемдесет и една стотни/ кв.м., както и 0.652 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. В раздел ІV, чл.14, ал.1, т.11 от него е уговорено прекратяването му при неподаване на декларация по чл.7 и чл.8 от НРУУРОЖИ в сроковете, определени в чл.7 от договора.

По делото са представени и приети като доказателства документите по административната преписка.

По делото се събраха и гласни доказателства, от които се установи, че жалбопадателката е отсъствала от страната за периода от началото на ноември 2017 год. до края на януари 2018 год.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Заповедта е връчена на 21.02.2018 год., а жалбата е подадена в деловодството но ответника на 02.03.2018 год. Следователно жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Заповед №10-00-199/13.02.2018 год. на Кмета на Община Стара Загора, предмет на съдебна проверка, е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и предвидената писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОбС, транспониран в чл.33 от други основания, определени с наредбата по чл.45а, ал.1 от закона, на територията на Община Стара Загора, прекратяването на наемните правоотношения се извършва със заповед на органа, издал настанителната заповед, в случая Кметът на общината. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, респективно не е нищожна.

При постановяването на оспорената заповед обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.9 от ЗОбС, посочена като правно основание, наемните правоотношения се прекратяват на други основания, определени с наредбата по чл.45а, ал.1, която в случая е цитираната НРУУРОЖИ на територията на Община Стара Загора, достъпна на интернет страницата на общината /приложена и по настоящето дело/. В чл.32, ал.1, т.11 от нея е предвидено прекратяване при неподаване на декларациите по чл.6 и чл.7. Разпоредбата на чл.6 от НРУУРОЖИ обаче не предвижда задължение за подаване на декларация, а регламентира наемни цени и цени на разпоредителни сделки с общински жилищни имоти, поради което неспазването й не представлява валидно правно основание за прекратяване на наемния договор.

Основателно е оплакването, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да бъде едно нарушение квалифицирано като съществено, е необходимо да е повлияло или да може да повлияе върху съдържанието на акта - когато създава вероятност за неистинност на установените факти, от значение за съществуването на разпореденото или отказано с акта субективно право, т.е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.

Спецификата на производството по настаняване на граждани в общински жилища, регламентирана в ЗОбС и в издадената въз основа на него НРУУРОЖИ на територията на Община Стара Загора, подробно разписват условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, но същевременно не освобождават административния орган при започване на процедура във връзка с издаване на заповед за прекратяване на наемните правоотношения от задължението му по чл.26 от АПК да уведоми заинтересованите лица за започване на производството. Нещо повече, валидно в пълна степен е и правилото, визирано в разпоредбата на чл.35 от АПК, за постановяване на индивидуалния административен акт едва след изясняване на фактите и обстоятелствата, релевантни за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Тези правила в настоящия случай не са спазени. От данните по административната преписка се установява, че за образуваното административно производство на жалбоподателя като заинтересовано лице не е изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК. Съдът намира, че в конкретния случай констатираното нарушение се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед. Развилото се съдебно производство налага извод, че ако бяха събрани и обсъдени от органа обясненията и възраженията на И.С. като участник в спорното административно правоотношение, те биха установили фактическа обстановка и обосновали правни изводи и резултат, различни от възприетото административно решение - т.е. допуснатото нарушение е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт и разпореденото с него прекратяване на наемното правоотношение. Действително НРУУРОЖИ предвижда подаване на ежегодни декларации за обстоятелствата, свързани с доказване на жилищната нужда и наличието на условия за настаняване в общинско жилище, не се спори и относно неизпълнение на задължението на И.С. за подаването им в законоустановения срок за 2017 год. Същевременно по преписката и по делото не са събрани данни, че жалбоподателката в който е да е момент преди издаване на заповедта или след това е престанала да отговаря на критериите за нуждаещо се лице по смисъла на чл.43, ал.1, т.1 от ЗОбС. Доколкото декларациите за обстоятелствата по чл.7 и чл.8 от НРУУРОЖИ са свързани именно с установяване на жилищната нужда на кандидатстващото лице, единствено не подаването им в срок без да се изследва дали в действителност лицето няма право да ползва общински жилищен имот, не може да се приеме за постановена при пълно изясняване на релевантните факти и обстоятелства.

Безспорно е също така, че в чл.23, ал.1 от Наредбата е посочено, че декларациите се подават до 31.12. Не може да се възприеме обаче, изразеното становище от страна на процесуалния представител на ответника, че същите могат да се подадат и в по-ранна дата. Смисълът на подаването на тези декларации е установяването на обстоятелствата, дали лицето продължава да отговоря на условията за настаняване в общинско жилище. Ако не отговоря, договорът да се прекрати, а ако отговаря да се продължи действието му. Съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата, включените в картотеката лица са длъжни да подават декларация по чл.8 ежегодно между 01 и 31 декември. Следователно всяко едно лице, което е включено в картотеката, включително и жалбоподателката, е длъжно да подаде декларацията между 01 – 31.12. всяка година. Безспорно се установи по делото, че в този период, С. е била в Гърция за да работи и се е върнала един месец след това. В този смисъл, същата е била в практическа невъзможност да подаде декларацията в посоченият от наредбата период.

Поради горното съдът намира, че оспорената заповед за прекратяване на наемното правоотношение, макар формално да съответства на приложимите материалноправни норми, противоречи на целта на закона и на принципа за съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК. При тези данни заповедта на Кмета на Община Стара Загора е издадена при несъобразяване с разпоредбите на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е подписана и ратифицирана от България, обнародвана е и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и се прилага преимуществено, ако противоречи на норма от вътрешното право. Съгласно чл.8 от Конвенцията, е гарантирано правото на личен и семеен живот, на жилище и тайна на кореспонденцията. Ограничението на тези права е допустимо само в предвидени в закона случаи, когато това е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С обжалваната заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателката на личен и семеен живот, и в правото й да ползва необезпокоявана жилището си. Независимо, че обитаваното от нея жилище, не е нейна собственост, обстоятелството, че пребивава и живее там от 2104 год. в продължение на повече от 3 години, го прави нейно "жилище" по смисъла на чл. 8 от Конвенцията.

Административният орган не е взел предвид затрудненото материално и социално положение на жалбоподателката. Собственикът на жилището - Община Стара Загора има регламентирани и гарантирани със ЗОбС правомощия да се грижи за своята собственост, но тази намеса следва да е пропорционална на установените жилищни нужди. От мотивите на заповедта не става ясно какъв свой интерес защитава Общината след като очевидно икономическият й такъв не е накърнен /няма данни наемът да не е плащана/ и предвид липсата на данни, че жалбоподателката през 2017 год. е престанала да отговаря на нормативните условия за нуждаещо се от жилище лице. Затова лишаването й от жилището, в което ежедневно пребивава и по този начин ще я остави без подслон, е неоправдано и не кореспондира с целта на закона и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Не следва да се пренебрегва и факта, че същата е настанена в жилището и с малолетното си дете, което обстоятелство е отразено и в заповедта за настаняване.

По гореизложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а заповедта да се отмени като незаконосъобразна на основание чл.146, т.3, т.4, и т.5 от АПК.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.С.С., ЕГН ********** *** Заповед №10-00-199/13.02.2018 год. на Кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: