Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                 №  237     16.07.2018г.      град Стара Загора

 

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар   Минка Петкова                                                                             и с участието

            на прокурор                                                                                                 като разгледа

            докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 124 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                          

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на И.А.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000049 от 23.01.2018г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на И.А.Г. на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва като невярна описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. като неправилен и необоснован направения от решаващия орган извод, че на посочените в заповедта време, място и обстоятелства, притежаваното от него МПС е било управлявано от неправоспособен водач. Поддържа, че не е налице възприетото от административния орган материалноправно основание по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагането на ПАМ. Твърди, че в нарушение регламентираните в АПК процесуални правила и изисквания, административният акт е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за постановяване на решение, с което да бъде отменена оспорената заповед, като незаконосъобразна; да бъде възстановена регистрацията на МПС и да се върнат регистрационните табели на лекия автомобил.   

 

            Ответникът по жалбата – Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.  

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На И.Х. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 577114 от 20.01.2018г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.01.2018г. в 18.45 часа в гр. Мъглиж, по ул. „Гео Милев” до № 77 в посока север – юг, И.Х. Д. управлява лек автомобил „***” с рег. № ***, като водачът не притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.

           

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000049 от 23.01.2018г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя И.А.Г. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 20.01.2018г. около 18.45 часа в гр. Мъглиж, ул. „Гео Милев” до № 77 в посока север – юг, И.Г. преотстъпва собствения си лек автомобил „***” с рег. № *** за управление на лицето И.Х. Д., като водачът не притежава СУМПС – неправоспособен. Посочено е че заповедта се издава на основание АУАН серия Д № 577114.

           

            Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 17-0284-000049 от 23.01.2018г.

            От представения Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 577125/ 07.02.2018г. /л.36 по делото/ е видно, че срещу Н.Х.Д. е съставен АУАН за това, че на 20.01.2018г. около 18.45 часа в гр. Мъглиж, по ул. „Гео Милев” до № 77 в посока север – юг, Н.Х.Д.  управлява лек автомобил „***” с рег. № ***, като водачът не притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. Срещу Н.Х.Д. е образувано бързо производство при условията на чл.356 от НПК за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. С Постановление за прекратяване на наказателно производство № 532/ 2018г. от 28.05.2018г., на основание чл.243, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено досъдебно производство № 284ЗМ-208/2018г. по описа на РУ – Казанлък, пр. преписка № 532/ 2018г. по описа на Районна прокуратура – Казанлък, образувано срещу Н.Х.Д. за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство се основава на съображения, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин нито извършването на престъплението, нито че негов автор е Н.Х.Д..

           

            За изясняване на обстоятелства от значение по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето И.С.Д.. Свидетелката заявява, че на 20.01.2018г. тя е управлявала лек автомобил „***” с рег. № *** – собственост на дядо й И.Г.. В автомобила били съпругът на И.Д..а – Н.Х.Д., заедно с още едно лице. В момента, в който полицаите спрели колата за проверка, полицейският служител С. отворил шофьорската врата и започнал да дърпа свидетелката като крещял „ти ми трябваш”, сочейки съпруга й, който бил на задната седалка. Полицаят поискал данните на съпруга на свидетелката, който в момента не носел лична карта и само казал имената си. Полицейският служител казал „знам как се казваш” и записали данните на брат му – И.Х. Д., който изобщо не е бил в колата. Свидетелката заявява че И.Х. Д. нито е бил в колата, още по-малко е управлявал автомобила. По време на проверката и съставянето на АУАН съпругът на свидетелката - Н. Д., на няколко пъти казал, че не е И., а Н., но полицейският служител му казал „И. не ме лъжи, знам как се казваш”. Н. Д. отказал да подпише съставения при проверката АУАН. След случилото се обадили на тел. 112 и отишли да подадат жалба в РУ – Казанлък.

                                                                                                                                                                 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

  

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. и Заповед № 349з-268 от 30.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с които на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на сектор/ група „Охранителна полиция” в РУ при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП № 18-0284-000049 от 23.01.2018г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо Свидетелство за управление на МПС. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, възприета като материалноправно основание за налагане на принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000049 от 23.01.2018г., е по чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.  

 

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000049 от 23.01.2018г. обаче е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:  

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения  административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед № 18-0284-000049 от 23.01.2018г. е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на  69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на И.Г. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 20.01.2018г. около 18.45 часа в гр. Мъглиж, ул. „Гео Милев” до № 77, И.Г. е преотстъпил собствения си лек автомобил „***” с рег. № *** за управление на лицето И.Х. Д., като водачът не притежава СУМПС – неправоспособен.

 

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на И.Г. принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че МПС – собственост на И.Г., е било управлявано от лице, което не притежава СУМПС /от неправоспособен водач/.

 

От фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от Свидетелството за регистрация на МПС  № *****, че лек автомобил „***” с рег. № ***, е собственост на И.А.Г.. 

 

            Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали собственият на И.Г. лек автомобил „***” с рег. № ***, по времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в обжалваната заповед, е бил управляван от неправоспособен водач.

 

Както вече беше отбелязано, приложената на И.Г. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 577114/ 20.01.2018г. Събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче мотивират съда да приеме, че е оборена доказателствената сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН серия Д № 577114/ 20.01.2018г., по следните съображения: На първо място след съставянето на АУАН серия Д № 577114/ 20.01.2018г., за същото нарушение, при абсолютна идентичност на административнонаказателното обвинение от фактическа и правна страна, е съставен втори АУАН - серия Д № 577125/ 07.02.2018г., но срещу друго лице - Н.Х.Д. /л.36 по делото/. Макар и да не е изрично отбелязано, очевидно е че с последващото съставяне на АУАН серия Д № 577125/ 07.02.2018г., по-рано съставеният АУАН серия Д № 577114/ 20.01.2018г., следва да се счита за анулиран – недопустимо е паралелното съществуване на два АУАН, съставени срещу две различни лица за едно и също нарушение. При това положение АУАН серия Д № 577114/ 20.01.2018г. не може да се ползва с доказателствената сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП относно съдържащите се в този АУАН констатации за управление на лек автомобил „***” с рег. № *** от неправоспособния водач И. Д. на посочените в АУАН време, място и обстоятелство. А както беше отбелязано, основание за издаването на заповед за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е извършено от водач на МПС нарушение на чл.150, ал.1 или 150а от ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаването на заповед по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК. В случая след като съдържащите се в АУАН серия Д № 577114/ 20.01.2018г. констатации досежно управлението на собствения на И.Г. лек автомобил „***” с рег. № *** от неправоспособния водач И. Д. на посочените в АУАН дата, час и място, с оглед на останалите доказателства по делото, се явяват фактически и доказателствено необосновани, този АУАН не може да бъде доказателство за наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика на МПС.

 

            На следващо място във връзка с втория съставен АУАН серия Д № 577125/ 07.02.2018г., срещу Н.Х.Д. е образувано бързо производство при условията на чл.356 от НПК за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. От представеното и прието като доказателство по делото  Постановление за прекратяване на наказателно производство № 532/ 2018г. от 28.05.2018г., е видно, че на основание чл.243, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено досъдебно производство № 284ЗМ-208/2018г. по описа на РУ – Казанлък, образувано срещу Н.Х.Д. за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство се основава на съображения, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин нито извършването на престъплението, нито че негов автор е Н. Д., при наличието на множество доказателства, че на 20.01.2018г. около 18.45 часа в гр. Мъглиж, по ул. „Гео Милев”, лек автомобил „***” с рег. № *** е бил управляван от И.Б., която е правоспособен водач. В този смисъл са и показанията на разпитаната в качеството на свидетел по настоящото дело И.Б..

 

            Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение. Именно с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и материалноправни изисквания за прилагането на ПАМ. Предвид нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване и прилагане. В случая на практика налагането на ПАМ се основава на предположението, че на 20.01.2018г. около 18.45 часа в гр. Мъглиж лек автомобил „***” с рег. № *** е управляван от водач, който не притежава СУМПС. Това предположение, по посочените по - горе съображения, се явява фактически и доказателствено необосновано – не само че липсват каквито и да е било надлежни доказателства, потвърждаващи възприетото от административния орган съществуване на материалноправните предпоставки за налагане на ограничението по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика на автомобила, но и описаната в заповедта фактическа обстановка се явява опровергана в хода на образуваното досъдебно производство № 284ЗМ-208/2018г. по описа на РУ – Казанлък, пр. преписка № 532/ 2018г. по описа на Районна прокуратура – Казанлък и от събраните доказателства по настоящото дело.

            Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” по отношение на жалбоподателя И.Г..  С оглед на което оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

 

            Целта на принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Законово регламентираният правен резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване  безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай, предвид  установените по делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от гл.т. наличието на материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, но не се основава и на необходимост от налагане на този вид принудителна административна мярка за постигане на предвидената в закона цел.

 

            Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на регламентираните в АПК общи административно-производствени правила. Решаващият орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Макар и приложено към административната преписка, нито e разгледано, нито e обсъдено подаденото от Н. Д. преди постановяването на заповедта възражение вх. № 284000-1591/ 22.01.2018г., като административният орган не е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК да събере служебно доказателства по въведените с възражението спорни обстоятелства. Доказателство, че оспорената заповед е издадена без да са изяснени всички релевантни за прилагането на ПАМ обстоятелства е и съставянето на последващ АУАН серия Д № 577125/ 07.02.2018г. за същото нарушение, за което е бил съставен АУАН серия Д № 577114/ 20.01.2018г., но срещу друг извършител. Събраните по делото доказателства са индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение. Доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000049 от 23.01.2018г., същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. 

 

 С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000049 от 23.01.2018г. на Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ – Казанлък, с която на И.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.  

 Направеното от жалбоподателя искане при отмяната на заповедта да бъде разпоредено възстановяване на регистрацията на МПС и връщане на регистрационните табели на лекия автомобил, не следва да бъде разглеждано и обсъждано, доколкото в производство по оспорване на индивидуален административен акт произнасянето по това искане е извън правомощията на съда по чл.172 и чл.173 от АПК .

   

            Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК,  Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на И.Г. сумата от 510лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие.

 

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  от АПК, Старозагорският административен съд  

           

 

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба на И.А.Г. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000049 от 23.01.2018г., издадена от Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция  на МВР - Стара Загора да заплати на И.А.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: