Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№184                                15.06.2018 год.                 гр. Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

              СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар  Зорница Делчева и с участието        на прокурора ......................... като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №126 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното                                                       

 

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, образувано по жалбата на „П.Д.и К.“ ЕАД, представлявано от Изпълнителните директори С.Ш. и К.Т. - Х. против Отказ за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър изх. №17-120/23.02.2018 год., на Началник служба по геодезия, картография и кадастър Стара Загора.

Жалбоподателят претендира отказа да бъде отменена като незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неоснователно областния управител е отказал да даде съгласието са за изменението на кадастралната карта и регистър, с мотива, че не били определени точно границите на имота. Твърдението, че не са представени графични данни, от които да се установят еднозначно границите на имота, е неоснователно, тъй като към заявлението е приложено и геодезичното заснемане на съществуващите огради, сгради, алеи, кадастрални елементи и съществуващите към момента поземлени имоти. Въпреки това подробно заснемане, същото не е прието като достатъчно доказателство от страна на административният орган. Излага съображения, че в конкретния случай е налице непълнота, тъй като имота на жалбоподателят не е нанесен, а не съществува и спор за границите на имота, за да се приложат разпоредбите на чл.70, ал.1 и чл.72 от Наредба №РД-02-20-5 от 15 декември 2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Ответникът по жалбата Началник СГКК Стара Загора, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата. Оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимият материален закон, а в производството по постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че е налице спор за материално право, тъй като ако бе удовлетворено подаденото заявление биха са засегнали правото на собственост на областна администрация върху имот с идентификатор 68970.502.483, който е публична държавна собственост. Наличието на такъв спор за материално право е признат и от жалбоподателят със заведеното от него гражданско дело с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. Налице е нов факт, който става известен на съдът към настоящия момент и следва да се има в предвид при постановяването на съдебния акт.

Заинтересованата страна Областен управител на област Стара Загора, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореният отказ, като претендира и направените разноски по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

От представената по делото преписка, образувана по издаване на обжалваният отказ се установява, че производството е започнало по заявлението на „П.Д.и К.“ ЕАД, представлявано от Изпълнителните директори С.Ш. и К.Т. - Х. с вх.№01-29008 от 24.01.2018 год., за нанасяне на промени в кадастралната карта и кадастралния регистър и издаването на удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /лист 35 от делото/, одобрени със заповед №РД-18-11/23.02.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, за имот №68970.502.683. Към заявлението са приложени: обяснителна записка; скица-проект за изменение на границите на поземлени имоти №68970.502.683. Изготвено е удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обекти  68970.502.483 и 68970.502.605 с изх.№25-9710 от 25.01.2018 год. /лист 50 от делото/. За подаденото заявление са уведомени и заинтересованите страни Областна администрация Стара Загора и Община Стара Загора, тъй като с проекта се засягат поземлен имот 68970.502.483, който е публична държавна собственост и поземлен имот 68970.502.605, представляващ второстепенна улица, собственост на Община Стара Загора. С писмо изх. №ДС38/01.02.2018 год. Областния управител е възразил по исканото изменение, тъй като липсват доказателства, които по неоспорим начин да установят границите на имота.

С обжалвания пред съда отказ изх. №17-120 от 23.02.2018 год. на Началник СГКК Стара Загора е отказано изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър, одобрени със заповед № РД-18-11/23.02.2010 год. на Изпълнителния директор АГКК, състоящо се в нанасяне на поземлен имот с новоопределен идентификатор 68970.402.683, площ от 25 000.00 кв.м., който съгласно разпореждане №4/17.08.2004 год. на МС на Република България е включен в капитала на „П.Д.и К.“ЕАД.

Отказът е получен от дружеството на 02.03.2018 год., а жалбата е депозирана в деловодството на СГКК Стара Загора на 12.03.2018 год. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество е неоснователна.

При преценката от събраните по делото доказателства съд намира че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган по чл.54, ал.1 от ЗКИР. Същият се явява и законосъобразен.

Отправеното до административният орган искана за изменение на кадастралната карта е регистри на с. Старозагорски минерални бани, се изразява в нанасянето на жалбоподателят като собственик на апортираният в капитала му недвижим имот. От фактическа страна не е спорно между страните, че с Разпореждане №4 от 17.08.2004 год. на Министерски съвет на Република България са обявени посочени недвижими имоти за частна държавна собственост, един от които е почивен дом в местността Дъбова гора – Стара Загора включващ, недвижими имот с площ от 25 000.00 кв.м., заедно с построената в него масивна триетажна сграда със сутерен и застроена площ от 731.00 кв.м. Разпоредено е областните управители да съставят актове за държавна собственост за имотите, както и образуването на еднолично акционерно дружество с държавно участие с посочени правно-инидивидуализиращи белези – име; седалище; адрес на управление; предмет на дейност; капитал, формиран от стойността на апортираните от държавата недвижими имоти, един от който е процесния. С декларация вх. №2408009582 от 07.07.2010 год. имотът е бил деклариран по реда на чл.14 от ЗМДТ пред Община Стара Загора от страна на жалбоподателят. Не е спорно също така между страните, че имота на жалбоподателят се намира в местността „Дъбова гора“, който е държавна собственост /акт №12124 от 22.11.1993 год. на Община Стара Загора – лист 46/и покрай който минава и общински път.

Спорният момент е относно границите на заявеният за вписване имот.

Съдът намира, че в конкретния случай е налице спор за материално право, поради което е правилно е било отказано исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на Старозагорските минерални бани. Нито в разпореждането на Министерския съвет за апортираните на имота, нито в представените актове за държавна собственост е налице индивидуализиране на границите на имота. В представената скица проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на Старозагорските минерални бани /лист 31/, е очертана неправилна форма на границите на имота, като същите са оформени по такъв начин, че се засяга единствено и само имота държавна собственост, но не е ясно по кои критерии са очертани тези граници. Не е ясно, защо не се засягат съседните сгради и имоти, които са в непосредствена близост до имота на жалбоподателят. Доколкото в случая е изразено и несъгласие от страна на държавата в лицето на Областния управител, то безспорно е налице спор за правото на собственост. Следва да се отбележи, че спора за материално право може да се изразява не само наличието на такова изначало, но може да се изрази и спор относно границите на имотите. Такъв в настоящия случай е безспорно е налице, който следва да се реши по съдебен ред, а не в производство по изменение на кадастралните карта и регистри. Безспорно е, че местността „Дъбова гора“ е държавна собственост, както несъмнено част от нея е била реституирана и в настоящето производство не може да се установи дали тази реституция засяга имота на жалбоподателят. Не е ясно също така и кога е била осъществена тази реституция – преди или след апортирането на имота в капитала на дружеството, конституирано ли е същото като заинтересована страна, защитило ли си е правото си на собственост и т.н.

При така установеното законосъобразно е прието от Началник СГКК Стара Загора, че не са налице законовите предпоставки за одобряване на исканото изменение в кадастралната карта и регистър към нея, чрез исканото изменение

Съгласно разпоредбата на  чл.53, ал.1 от ЗКИР, Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при  възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; при отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6 и при констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред – чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Редът за изменението на кадастралните карта и регистри е регламентиран в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В конкретния случай, съдът не констатира допуснати нарушения на процедурата по попълването на кадастралната карта поради непълнота и грешка. Уведомени са заинтересованите страни, взети са в предвид възраженията на Областния управител, правилно е констатирано наличието на спор за материално право  /чл.70, ал.4 от Наредбата/ и правилно е постановен отказ за изменението. В подкрепа на това е и заведеното дело пред Окръжен съд с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР от страна на жалбоподателят и по повод на което е образувано гражд. Дело №63/2018 год. Безспорно е, че това дело не е било висящо към момента на постановяването на административният акт и не е бил взет в предвид от административният орган, но същият е индиция, че жалбоподателят е осъзнал наличието на спор за материално право между него и Областна администрация Стара Загора.

 С оглед гореизложеното административният съд намира, че обжалваният отказ се явява законосъобразен, същият е постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен с целта на закона. Оспорването е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено. Направени са искания за присъждане на разноски по делото от страна на заинтересованата страна. Искането на заинтеросованото лице за присъждане на разноски, следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 4 АПК в тежест на жалбоподателят П.Д.и К.“ЕАД, следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на заинтересованата страна, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. 

 Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.Д.и К.“ЕАД, представлявано от Изпълнителните директори С.Ш. и К.Т. - Х. против Отказ за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър изх.№17-120/23.02.2018 год. на Началник служба по геодезия, картография и кадастър Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДАП.Д.и К.“ЕАД, представлявано от Изпълнителните директори С.Ш. и К.Т. - Х. да заплати на Областна администрация Стара Загора сума в размер на 100.00 /сто/ лева, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: