Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 186 15.06.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в
публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Ива Атанасова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №130 по описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.Д.К. против Заповед за
прилагане на ПАМ № 18-0284-000002/03.01.2018г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара
Загора, РУ Казанлък – П.Ц.К., с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а – „прекратяване на регистрация на ППС“
за срок от шест месеца. В жалбата се
сочи, че за времето от 29.12.2017г. до 01.01.2018г. жалбоподателят се е намирал
в гр.Плачковци, където на 30.12.2017г. около 01:30 часа е уведомен, че Р.Д.М. е
управлявал притежавания от него лек автомобил Фолксваген Голф, след употреба на
алкохол и без да е правоспособен водач. Жалбоподателят твърди, че по никакъв
начин не е предоставял автомобила си за ползване и управление на М. Заявява, че
на 29.12.2017г. е оставил автомобила си в гаража си в гр. Крън заключен, като
ключовете не са се намирали в М. Сочи също, че автомобилът е бил взет без
негово знание и съгласие. Моли съда за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък – П.Ц.К., редовно
и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище
по подадената жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Със Заповед за прилагане на ПАМ №18-0284-000002/03.01.2018г.
на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък (л.4), на жалбоподателя
е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”.
Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а от ЗДвП. Като фактическо
основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че Г.Д.К. на 30.12.2017г.,
около 00:30 часа в гр.Крън по ул.Ц. Р. до дом №, в посока запад-изток,
преотстъпва собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ……за
управление на лицето Р.Д.М., като водача не притежава СУМПС – неправоспособен.
В заповедта е посочено, че същата влиза в изпълнение на 03.01.2018г. Същата е
издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
„Д“ №0288296/16.12.2017г. (л.6). Последният е съставен против Р.Д.М. за това,
че на 30.12.2017г., около 00:30 часа в гр.Крън по ул.Ц. Р. до дом №, в посока
запад-изток, управлява след употреба на алкохол лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег.№…….., като водача е тестван с техническо средство Дрегер Алкотест 7519 с
№ARDN
0022, който в 01:14 часа е отчел 1,24
промила алкохол в издишвания от водача въздух. В АУАН е отразено също, че водача
на автомобила – М. не притежава СУМПС.
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена
на жалбоподателя на 11.01.2018г. и е оспорена с жалба, подадена в ОД на МВР на
23.01.2018г., предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща
правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ, че е издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,
2,
2а,
4, т.
5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.30),
на основание чл.165, ал.1
от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните
дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна,
със Заповед № 349з-268/30.01.2017г. (л.27) Директорът на ОД на МВР град Стара
Загора е оправомощил началниците на сектор „Охранителна полиция“ в Районните
управления при ОДМВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник сектор
към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, от което следва, че заповедта е издадена
от компетентен административен орган и в установената писмена форма.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са
приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл.171
и чл.172 от
ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на
процесната заповед са спазени.
Съдът намира,
че заповедта е съобразена с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а
от ЗДвП (в редакцията й обн. в ДВ бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г.) прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до
една година. По делото е безспорно установено, че жалбоподателя е собственик на
„Фолксваген Голф“ с рег.№……. (л.25), както и че Р.Д.М. не притежава СУМПС
(л.24). От приложения АУАН се установява, че последният е управлявал лекия
автомобил собственост на жалбоподателя на 30.12.2017г. в гр.Крън по ул.Ц. Р.,
без да е правоспособен водач.
В настоящия случай материалноправните предпоставки са
безспорно доказани, а и от друга страна жалбоподателят не сочи никакви конкретни
аргументи за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед за ПАМ. Изложените
в жалбата и в съдебно заседание доводи, че К. не е предоставял за ползване
автомобила, като същият е бил взет без негово знание е разрешение, са ирелевантни
към правния спор. От самите обяснения на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание
по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК, същият заявява, че ключовете на
автомобила му са били оставени в дома му и М., който е бил на гости на сина му,
ги е взел и е привел в движение автомобила. Поради това жалбоподателят не е
сигнализирал органите на МВР за противозаконно отнемане на личното му МПС. В
тази връзка следва да се отбележи, че за налагане на ПАМ на собственик по реда
на чл.171, т.2а от ЗДвП е без значение по какъв начин е предоставен автомобила
на неправоспособното лице, с изключение разбира се на случаите, в които същият
е противозаконно отнет, какъвто настоящия случай не е.
Следователно за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а
от ЗДвП (в редакцията й обн. в ДВ бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г.), необходимата и единствено релевантна материалноправна
предпоставка за налагане на мярката на собственик на МПС е установяването по
надлежния ред на управление на това МПС от лице непритежаващо съответното
СУМПС. В случая нарушението е констатирано със съставен акт за административно
нарушение, който, съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта
не са оборени в хода на настоящото производство. Видно от съставения АУАН, в
него подробно са описани всички факти и обстоятелства, които са възприети от
актосъставителя и са установени от него надлежно, като посоченото е станало в
присъствието на свидетел. Посочените обстоятелства са описани и в оспорената
заповед за налагане на ПАМ. С оглед на това, законосъобразно е прието от
ответника, че е налице фактическият състав на посочената норма, като
разпореденото със заповедта е съобразено с материалния закон изцяло.
Не е налице и несъответствие на процесната заповед с
целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и
предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл.1, ал.2 от
този закон.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0284-000002/03.01.2018г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара
Загора, РУ Казанлък – П.Ц.К., като
неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: