Решение по Административно дело 133/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 327 16.11.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Стефка Христова и с участието

на прокурор Константин Тачев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 133 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Ж.Х.Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, уточнена с искова молба – допълнение вх. № 1445/ 04.04.2018г., подадена чрез пълномощника му адв. И.Р. ***, с която на основание чл.284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 200 000лв., за претърпени от Ж.Х. неимуществени вреди, вследствие на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора за периода 01.06.2013г. – 20.02.2017г., изразяващи се в неоказана медицинска помощ и неоказано адекватно, своевременно, професионално и правилно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние.

Ищецът твърди, че през периода от 01.06.2013г. до 20.02.2017г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора. През този период Ж.Х. е страдал от тежко очно заболяване, свързано с прогресивна загуба на зрението и на двете очи, като заболяването се утежнявало с всяка следваща година. Твърди, че въпреки тежкото заболяване и опасността от пълна загуба на зрението, спрямо него не са били полагани необходимите медицински грижи в Затвора – Стара Загора. Сочи, че на 25.06.2018г. е постъпил в Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода /СБАЛЛС/ гр. София, където е констатирано заболяването и е назначено лечение с 5 вида медикаменти, като медицинското заключение е било че Ж.Х. няма нужда от лекарски грижи и е върнат в Затвора – Стара Загора. Месец по-късно при извършен преглед в Затвора – Стара Загора е издаден Амбулаторен лист, според който Х. страда от глаукома и следва да бъде диспансеризиран. Ищецът твърди, че в резултат на лошите условия в Затвора – Стара Загора и ненавременното и правилно лечение, състоянието му се влошавало, като въпреки многобройните оплаквания едва в края на 2015г. отново е бил насочен съм СБАЛЛС. Независимо от видимо утежнилото се очно заболяване Х. *** с предписание, че може да пребивава в местата за лишаване от свобода. Ищецът поддържа, че липсата на адекватно отношение и нормални медицински грижи са станали причини за рязко влошаване на зрението му, довели до констатирана амблиопия, комбинирана с анопсия и астигматизъм, като проведените на 05.02.2016г. изследвания показвали „тотално намалена фоточувствителност на двете очи“. В исковата молба подробно са описани извършените на Х. операции на 22.03.2016г. /на лявото око/ и на 05.05.2016г. /на дясното око/ и предписаните ограничения и медикаментозно лечение в следоперативните периоди. Твърди се, че въпреки оперативните намеси здравословното състояние на Х. продължавало да се влошава; последвали са нови прегледи в Очна клиника „Света Петка“, гр. Варна, като в периода 31.05.2016г. – 28.07.2016г., въпреки медицинските предписания, ищецът е върнат в Затвора – Стара Загора и независимо от тежкото му състояние му е било прилагано най-обикновено лечение с очни капки, без осигурена възможност за спазване на предписания му режим и хигиена. След множество извършени прегледи заключението на медицинските специалисти от Очна клиника „Света Петка“ било, че операциите и на двете очи са неуспешни и са необходими нови операции. Такива са извършени на 02.08.2016г. и на 08.09.2016г., но въпреки това здравословните проблеми на Х., свързани с очните заболявания, продължили и през 2017г. и било констатирано поредното намаление на зрението и на двете очи, като силно влошеното му зрение прогресирало към слепота. Ищецът твърди, че в резултат на ненавременното, неправилното, непрофесионалното лекуване и неадекватните медицински грижи в Затвора – Стара Загора и в Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода; несвоевременното осигуряване на специализирано лечение /медицински прегледи и медицински изследвания/ и липсата на осигурени от администрацията на Затвора – Стара Загора условия за спазване от лишения от свобода на дадените му здравни и хигиенни предписания, е претърпял неимуществени вреди. Претърпените вреди, обезщетение за които се претендира от ищеца, се основават на причинени физически болки и психически стрес, породени от редицата операции и безброй назначени лечения, повечето от които неуспешни, като се твърди, че Х. е изпитвал и продължава да изпитва постоянен страх, че ослепява и че всяко следващо лечение може да влоши зрението му, вместо да го излекува.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на Ж.Х. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Обосновава, че доколкото твърдяното от ищеца непрофесионално и неправилно лечение не се свърза с осъществяването на административна дейност, а с упражняването на лекарската практика, предявеният иск се явява неоснователен. Излага подробни съображения, че от събраните по делото писмени доказателства в т.ч от заключението на изпълнената съдебно-медицинска експертиза, безспорно е установено, че не са налице неадекватни и/или несвоевременни действия или бездействия във връзка с осигуряването на медицински грижи, диагностициране и лечение на лишения от свобода, в периода на изтърпяване на наложеното му наказание в Затвора – Стара Загора.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Обосновава, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на факти и обстоятелства, съставляващи материалноправно основание за ангажиране отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Поддържа, че в случая не е установено ненавременно и непрофесионално медицинско обслужване и неадекватни медицински грижи в Затвора – Стара Загора, довели до влошаване на здравословното състояние на Ж.Х., като дейността, свързана с лекарската практика, не представлява административна дейност и съотв. не може да бъде основание за присъждане на обезщетение по предявения иск при ангажиране отговорността на ГД „Изпълнение на наказанията”.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Ж.Х.Х. *** на 18.07.2013г. Изтърпявал е наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора от 18.07.2013г. до 21.03.2018г., когато е преведен за доизтърпяване на наказанието в Затвора – Бургас. По време на престоя си в Затвора – Стара Загора е изтърпявал общо наказание в размер на 7 години „лишаване от свобода“, наложено с Определение от 26.01.2016г. по ЧНД № 682/ 2015г. по описа на РС – Димитровград, с което на основание чл.25 от НК е определено общо наказание по присъди по НОХД № 381/ 2013г. по описа на ОС – Стара Загора, НОХД № 1392/ 2013г. по описа на РС – Стара Загора и НОХД № 35/ 2015г. по описа на РС – Димитровград. Постановен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. От Медицинска справка относно здравословното състояние на лишения от свобода Ж.Х.Х. /л.73 по делото/, изготвена от Директора на Медицинския център към Затвора – Стара Загора, е видно, че още преди постъпването в Затвора – Стара Загора /в периода на задържането на лицето в Следствен арест – Стара Загора/, Х. е бил хоспитализиран в СБАЛЛС – гр. София, за диагностично уточняване във връзка с оплаквания от влошено зрение, вкл. е била извършена консултация с офталмолог в Институт „Пирогов“. Измерено е било повишено вътреочно налягане и поставена диагноза „Глаукома. Астигматизъм. Артериална хипертония“, като е назначена медикаментозна терапия с капки за очи. Впоследствие е осъществена консултация с офталмолог в Стара Загора, като е поставена диагноза „Първична глаукома с отворен ъгъл“ и е назначена оптична корекция и лечение с капки. В медицинската справка са описани и последващите консултации с офталмолог и невролог във връзка с оплакванията на лишения от свобода от намалено зрение и главоболие, както и извършените медицински прегледи, медицински изследвания и оперативно лечение на Ж.Х. в Очна клиника „Свети Петка“, гр. Варна и направените медицински изследвания в Александровска болница и в МЦ „Пентаграм“. Сочи се, че във връзка с провежданото на Ж.Х. лечение в Очна клиника „Св. Петка“ многократно е прекъсвано изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“.

По делото са представени и приети като доказателства медицински справки за лишения от свобода Ж.Х.Х., изготвени от Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора, документите, съдържащи се в здравния картон на лицето в МЦ към Затвора – Бургас; медицинска документация /вкл. епикризи, амбулаторни листи, резултати от очни прегледи и очни изследвания; медицински заключения от Очна клиника „Св. Петка“ гр. Варна и др./. Като доказателства по делото са приети и Постановления на ОП – Стара Загора за прекъсване изпълнението на наложеното на Ж.Х. наказание „лишаване от свобода“, съотв. такива, с които е отказано да бъде прекъснато изпълнението на наказанието, както и съдебно-медицинска експертиза, изпълнена по НОХД № 381/ 2013г. по описа на ОС – Стара Загора.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-медицинска експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно, обосновано и безпристрастно. В заключението подробно хронологически са описани извършените медицински прегледи, медицински изследвания, медицинско лечение и хоспитализациите на лицето, вкл. дадените медицински заключения, предписаните медицинско лечение и режим, във връзка с диагностицираното очно заболяване на Ж.Х.Х.. Въз основа на приложената по делото медицинска документация вещото лице е приело, че на Ж.Х. е било осигурявано предписаното медицинско лечение с капки и спазването на медицинските предписания, като през периода 01.06.2013г. - 20.02.2017г. са провеждани множество медицински и контролни прегледи по повод на очните заболявания на ищеца, вкл. КАТ и ЯМР по повод на съмнения за неврологични заболявания. Заключението на експерта е, че при Ж.Х. не е налице несвоевременно медицинско лечение, несвоевременно оказана медицинска помощ и неизпълнение на медицинските предписания, както по повод на „Първичната откритоъгълна глаукома“, диагностицирана през 2013г., във връзка с която диагноза е проведено медикаментозно лечение и са изпълнявани медицински предписания и която диагноза обаче не се потвърждава в извършените през 2015г., 2016г. и 2017г. медицински изследвания, така и по повод на първоначално диагностицираната „Атрофия на зрителния нерв“ /представляваща крайно и невъзвратимо състояние при различни заболявания/, каквото заболяване обаче не е било диагностицирано при проведените КАТ и ЯМР на Ж.Х.. Според изпълнилото експертизата вещо лице – лекар – офталмолог, след проведеното обективно изследване /скенер на очите/, се установява по несъмнен начин, че няма данни Ж.Х. да страда от горепосочените очни заболявания - „Първичната откритоъгълна глаукома“ и „Атрофия на зрителния нерв“. За лицето е било необходимо единствено провеждането на специфична терапия, оказване на медицинска помощ и изпълнение на медицински предписания в постоперативния период по повод на лазерната корекция на Астигматизмус хиперметропикус на двете очи. Съгласно заключението медицинската документация сочи, че след направените оперативни интервенции на Ж. Х., зрителната острота се е подобрила до 80-90%.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Т.С.К.. Свидетелят заявява, че през периода 2014г. – 2016г. са били заедно с ищеца Ж.Х. в едно спално помещение в Затвора – Стара Загора и са работили заедно. Знае за заболяването на Х. още от 2013г. Твърди, че много пъти Ж. Х. е имал оплаквания, свързани с очите и е правил искания да бъде изведен за медицински прегледи, но тава се случило чак след две години. Според свидетеля цялата администрация в Затвора – Стара Загора е знаела, че Х. има астигматизъм и глаукома, но до 2015г., въпреки молбите му, лишеният от свобода не е бил извеждан за медицински прегледи от специалист. Сочи, че след извършения през 2015г. преглед на Х., при който преглед се установило влошаване на състоянието на неговото зрение, у ищеца се породил силен страх, че ще ослепее; не спял по цели нощи; бил напрегнат и на моменти – смачкан психически. Единственото което искал е било да му бъде проведено лечение. Тъй като от затвора не му осигурили лечение, Х. сам заплатил направените му операции на очите, като при завръщането си бил по-добре, но поради неспазване на препоръките на лекарите зрението му отново се влошило. Свидетелят заявява, че Х. многократно е правил искания до администрацията на Затвора – Стара Загора за осигуряване на нужните средства за успешното му лечение, но освен капки нищо друго не му било давано. Ищецът много често е посещавал Медицинския център към Затвора – Стара Загора, а и психолозите във връзка с проблемите си. Според свидетеля през 2016г. само веднъж е било прекъснато изпълнението на наказанието на Х., във връзка с операциите, като свидетелят не знае да е имало предписание от МЦ към Затвора – Стара Загора за освобождаването на ищеца от работа поради здравословни причини.

По допустимостта на исковата претенция:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, изразяващи се в неоказана медицинска помощ и неоказано адекватно, своевременно, професионално и правилно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора - Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.

С оглед на което съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода”, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора – Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, се явява недоказан и неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на неоказана на ищеца медицинска помощ и неоказано професионално, адекватно и своевременно медицинско лечение и медицинско обслужване за периода 01.06.2013г. - 20.02.2017г., при изтърпяване от Ж.Х. на наложено му наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, довело до влошаване на здравословното му състояние.

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в Глава 10, от ЗИНЗС, Глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на

лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се извършва когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.

Анализът на посочената правна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, в т.ч и по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС т.е не могат да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

В случая въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на ищеца Ж.Х.Х., при проведените при няколко специалисти по Очни болести през 2013г. медицински прегледи, е била поставена диагнозата „Първична откритоъгълна глаукома“ и „Астигматизмус микстус на двете очи“. На 25 юли 2013 Х. е диспансеризиран с диагноза „Първична откритоъгълна глаукома“. На 11.11.2015г. в Очна клиника Света Петка, гр. Варна, е поставена диагнозата „Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи и Астигматизмус хиперметропикус на двете очи“. Извършена е лазерна корекция с възстановяване на зрението. В заключението, въз основа на приложената по делото и проверена медицинска документация, подробно и хронологически са описани извършените медицински прегледи, медицински изследвания, медицинско лечение и хоспитализациите на лицето за периода 01.06.2013г. - 20.02.2017г., вкл. дадените медицински заключения, предписаните медицинско лечение и режим, във връзка с диагностицираните очни заболявания на Ж.Х.Х., а именно: на 03.07.2013г. – медицински преглед от офталмолог, поставена диагноза – „Глаукома симплекс на двете очи и Астигматизмус микстус на двете очи“, предписано лечение - капки, без ограничения в режима; на 25.07.2013г. – медицински преглед от офталмолог, поставена диагноза – „Първична откритоъгълна глаукома“, предписано лечение - капки, без ограничения в режима; на 03.10.2013г. – медицински преглед от офталмолог, диагноза „Първична откритоъгълна глаукома и Астигматизмус“, предписано лечение - капки, без ограничения в режим; на 11.11.2015г. - преглед от офталмолог в Очна клиника „Света Петка“, гр. Варна, поставена диагноза „Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи и Астигматизмус хиперметропикус на двете очи“, предписано лечение - капки, без ограничения в режима; на 05.02.2016г. - медицински преглед от офталмолог, диагноза „Атрофия на зрителния нерв на двете очи, Астигматизмус и Амблиопия“, без предписано лечение и без ограничения в режима; на 23.03.2016г. – Очна клиника „Света Петка“, диагноза „Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи и Астигматизмус хиперметропикус на двете очи“, предписано лечение - капки, режим - един месец временна нетрудоспособност след лазерна корекция; на 30.03.2016г. - Очна клиника „Света Петка“, Статус след LASIK ляво око, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи и Астигматизмус хиперметропикус, предписано лечение - капки, без ограничения в режима; на 21.04.2016г. - Очна клиника „Света Петка“, Статус след LASIK ляво око, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи и Астигматизмус хиперметропикус, предписано лечение - капки, без ограничения в режима; на 05.05.2016г. - Очна клиника „Света Петка“, Статус след LASIK дясно око, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи и Астигматизмус хиперметропикус, предписано лечение капки, режим- спазване на хигиенни правила и ограничения; на 11.05.2016г. - Очна клиника „Света Петка“, Статус след LASIK на двете очи, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи и Астигматизмус хиперметропикус, предписано лечение - капки, режим - спазване хигиенни правила и ограничения; на 26.05.2016г. – медицински преглед от офталмолог, диагноза „Атрофия на зрителния нерв на двете очи“, предписано лечение - капки, без ограничения в режима; на 31.05.2016г. - Очна клиника „Света Петка“, Статус след LASIK на двете очи, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи и Астигматизмус хиперметропикус, предписано лечение - капки, режим - спазване на хигиенни правила и ограничения; на 23.06.2016г. - Очна клиника „Света Петка“, Статус след LASIK на двете очи, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи, без предписано лечение и без ограничения в режима; на 28.07.2016г. - Очна клиника „Света Петка“, Повторна корекция на ляво око, предписано лечение - капки, режим- спазване на хигиенни правила и ограничения; на 08.09.2016г. - Очна клиника „Света Петка“ - Повторна корекция на дясно око, предписано лечение - капки, режим - спазване на хигиенни правила и ограничения; на 08.12.2016г. - Очна клиника „Света Петка“, Статус след LASIK на двете очи, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи, предписано лечение - капки, режим - без ограничения; на 06.03.2017г. - Очна клиника Света Петка, Статус след LASIK на двете очи, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи, без предписано лечение и без ограничения в режима; на 20.04.2017г. - Очна клиника „Света Петка“, Статус след LASIK на двете очи, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи, без предписано лечение и без ограничения в режима; на 23.10.2017г. - Очна клиника Света Петка, Статус след LASIK на двете очи, Частична атрофия на зрителния нерв на двете очи, без предписано лечение и без ограничения в режима. Според изпълнилото експертизата вещо лице – лекар офталмолог, на лишения от свобода Ж.Х. е било осигурявано предписаното медицинско лечение с капки и спазването на медицинските предписания във връзка с диагностицираните очни заболявания, като за процесния период са провеждани множество медицински и контролни прегледи по повод на очните заболявания, вкл. КАТ и ЯМР във връзка със съмнения за неврологични заболявания. Експертът не е констатирал наличието на несвоевременно медицинско лечение, несвоевременно оказана медицинска помощ и неизпълнение на медицинските предписания както във връзка с диагностицираната през 2013г. „Първична откритоъгълна глаукома“, по повод на която е проведено медикаментозно лечение и са изпълнявани медицински предписания, така и във връзка с първоначално диагностицираната „Атрофия на зрителния нерв“, каквато впоследствие не е била установена при проведените КАТ и ЯМР на Ж.Х.. Според вещото лице след проведеното обективно изследване /скенер на очите/, по категоричен начин е установено, че няма данни Ж.Х. да страда от горепосочените очни заболявания - „Първична откритоъгълна глаукома“ и „Атрофия на зрителния нерв“. При изслушването на експертизата в съдебно заседание вещото лице разясни, че глаукомата /каквато диагноза е била поставена през 2013г./, е заболяване, което не се лекува и затова диагностицираните с такова заболяване лица се диспансеризират, като следва да им бъдат извършвани контролни прегледи на всеки 6 /3/ месеца. И глаукомата, и атрофията на зрителния нерв, са прогресиращи хронични дегенеративни заболявания. Сочи, че поставената на Ж.Х. през 2013г. диагноза „Първичната откритоъгълна глаукома“, е без да е направено скенерово изследване, само въз основа на измерено повишено очно налягане. Съответно направеното скенерово изследване несъмнено сочи, че Ж.Х. няма индикации за заболяването глаукома, нито увреждане на зрителния нерв. Вещото лице пояснява че единственият метод за доказване на атрофия на зрителния нерв, е компютърна томография, резултатите от която в случая са отрицателни.

Въз основа на приетото като доказателство по делото и неоспорено заключение на изпълнената съдебно-медицинска експертиза, както и от приложената медицинска документация, съдът приема за абсолютно недоказано и неоснователно твърдението, че в периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора ищецът Ж.Х. е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по см. на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се неоказване на необходима медицинска помощ и неоказано адекватно, своевременно, професионално и правилно медицинско лечение. С оглед извършеното през 2013г. диспансеризиране на Ж. Х. с поставена диагноза „Първична откритоъгълна глаукома“, лишеното от свобода лице многократно е било извеждано за консултации и медико-диагностични изследвания, извършвани от външни специалисти – лекари – офталмолози; бил е хоспитализиран както в СБАЛЛС, тъка и във външно лечебно заведение. Тъй като поставената диагноза е за заболяване, което не е лечимо /съгласно посоченото от вещото лице при изслушването на заключението на СМЕ глаукомата представлява необратимо и прогресиращо хронично дегенеративно заболяване/, като предписваното лечение се свежда единствено до поставянето на капки за очи, и доколкото не само не се отрича, но и се потвърждава от ищеца и се установява от показанията на св. К., че на лишения от свобода са били осигурявани и предоставяни предписваните медикаменти /капки за очи/, очевидно нито е налице несвоевременно медицинско лечение, нито несвоевременно оказана медицинска помощ. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, на лишеното от свобода лице да е било отказвано от Началника на Затвора – Стара Загора издаването на заповед за извеждане на Ж. Х. до външно лечебно заведение при наличие на предложение на Директора на МЦ. Тъкмо обратното – с оглед на многобройно проведените консултативни прегледи с външни специалисти - лекари - офталмолози и извършените във външни лечебни заведения медицински изследвания, е очевидно, че с оглед констатирана необходимост от извършване на специализирана медицинска дейност от специалисти и в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, лицето е насочвано и изпращано за извършване на съответните консултативни прегледи и медицински изследвания. Действително, за периода от поставянето на диагнозата и диспансеризираното на лицето през 2013г., до 2015г., на Ж. Х. не са били извършвани изискуемите се контролни прегледи на всеки 6 /3/ месеца. Вярно и че съгласно отговорите на вещото лице, дадени при изслушването на експертизата в съдебно заседание, непровеждането на такива контролни прегледи би имало за последица влошаване на здравословното състояние, но само ако лицето действително страда от глаукома. А в случая, както вече беше посочено, след направеното скенерово очно изследване, категорично е медицинското заключение, че Ж.Х. няма глаукома.

Що се отнася до изложеното в представеното от пълномощника на ищеца писмено становище по делото, че погрешното диагностициране на очните заболявания на Ж.Х. и съотв. погрешно назначеното и проведено лечение е довело до влошаване на „тежкото” здравословно състояние на Х., следва да се отбележи следното: На първо място предявената искова претенция се основава единствено на твърдения за неоказана медицинска помощ и неоказано адекватно, своевременно и правилно медицинско лечение по поставените на Ж. Х. диагнози „Първичната откритоъгълна глаукома” и „Атрофия на зрителния нерв”. Нито в първоначалната и в допълнителната искова молба, нито до приключване на съдебното дирене, „погрешното диагностициране на очните заболявания на Ж.Х. и съотв. погрешно назначеното и проведено лечение“, е релевирано като фактическо основание на предявения иск по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. На следващо място и противно на соченото от ищеца, диагностицирането на тези заболявания е било извършено от външни специалисти и в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Независимо, че диагнозата „Глаукома симплекс на двете очи и Астигматизмус микстус на двете очи“, за първи път е посочена в издадената епикриза от Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода, гр. София, поставянето на диагнозата е извършено след консултативен преглед и изготвяне на СМЕ от лекар – офталмолог от Института „Пирогов”, който именно е предписал и лечението. Съответно диагнозата „Първична откритоъгълна глаукома и Астигматизмус“, също е поставена от лекар – офталмолог извън системата на МЦ и специализираните болници за активно лечение към местата за лишаване от свобода, като противно на твърденията на пълномощника на ищеца, тази диагноза, е била потвърждавана не само при провежданите прегледи в МЦ на Затвора – Стара Загора и в СБАЛЛС, но и от всички направени консултативни прегледи от външни специалисти, преди извършените през 2015г. изследвания в Очна клиника „Света Петка“. Другото очно заболяване - „Атрофия на зрителния нерв“, каквато заболяване впоследствие не е било установено при проведените КАТ и ЯМР на Ж.Х., също не е диагностицирано в лечебно заведение към местата за лишаване от свобода, а от лекар – офталмолог в Очна клиника „Света Петка“, гр. Варна. А при липса на медицинско предписание от съответните специалисти – офталмолози, за насочване на Ж.Х. за скенерово изследване, очевидно непровеждането на такова изследване до 2017г. не е последица от действия/ бездействия на служителите в МЦ и на администрацията на Затвора – Стара Загора, във връзка с осигуряването на медицинско обслужване по чл.134 от ЗИНЗС или диагностика и лечение в СБАЛЛС.

Необосновано, недоказано и като такова неоснователно е и твърдението на ищеца за допуснато нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, вследствие на неосигурени на лишеното от свобода лице при изтърпяване на наложеното му наказание в Затвора – Стара Загора условия за спазване на дадените му здравни и хигиенни предписания. От доказателствата по делото /вкл. от заключението на СМЕ/, е видно, че такива медицински предписания /за спазване на хигиенни правила и ограничения/, са давани единствено за постоперативния период след извършената лазерна корекция на Астигматизмус хиперметропикус на двете очи. Установява се обаче, че както за времето на проведеното болнично оперативно лечение, така и за следоперативния период, изпълнението на наложеното на Ж. Х. наказание „лишаване от свобода” е било прекъсвано с Постановления на ОП – Стара Загора. Отделно от това по никакъв начин не е доказано, че след проведената лазерна терапия в състоянието на ищеца са настъпили усложнения, които могат да бъдат разглеждани като последица от неизпълнени здравни и хигиенни предписания след връщането му в Затвора – Стара Загора. Според изпълнилото експертизата вещо лице няма нищо необичайно в повторната лазерна корекция, защото винаги може да възникне необходимост от допълнителна корекция, особено когато лицето е с астигматизъм – т.е повторно извършената лазерна корекция не се свързва с влошено здравословно състояние на Х. вследствие на неизпълнени медицински предписания в постоперативния период, като възпалението на роговицата /кератит/ е възможно проявление след проведената лазеротерапия. И не на последно място – лазерната терапия /лазерна корекция на зрението/, е планова лечебна процедура, а не спешна такава. Принципната възможност за извършване на планова операция по желание на Ж.Х., не се свързва с насрещно задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода за осигуряване и обезпечаване реализирането на тази възможност и за извършването на лазеротерапия по време на изтърпяването на наказанието.

Отделно от това следва да се отбележи, че е налице разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003г., както и в чл.2, чл.3 и чл.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието. Видно от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., препращаща съм чл.5 от ЗЛЗ, както и от установената трайна съдебна практика, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност". В глава VІ на Наредба № 2/ 2010г. по императивен начин е определен обхватът на осъществяваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН дейности, свързани с упражняване на лекарска практика. В този смисъл претенцията за претърпени вреди, произтичащи от твърдяното, но неустановено от доказателствата по делото неоказано адекватно и професионално медицинско лечение, не основава отговорността на ответника Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" по чл.284, ал.1 във вр. с чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като не касае дължимо и неосъществено медицинско обслужване. Дължима административна дейност съставлява изпълнението на задължението по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве и за медицинското обслужване на лишените от свобода лица съобразно Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. В конкретния случай не е доказано наличието на действия и/ или бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи, диагностициране и лечение в нормативно регламентирания обхват на медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/ 22.03.2010г. По делото е установено, че в мястото за лишаване от свобода – Затвора гр. Стара Загора, където е изтърпявал наказанието си ищецът, е организирано медицинското обслужване; спрямо Ж.Х. е извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на медицинска помощ и провеждането на медицинско лечение, вкл. от външни специалисти и в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода - т.е на ищеца са предоставени медицински грижи и медицинска помощ и няма никакви доказателства да му е отказано предписано лечение, съотв. да не са изпълнени медицински предписания. А дори и да е налице твърдяното от ищеца „неправилно диагностициране и неоказано адекватно, правилно и професионално медицинско лечение”, то това не се свърза с осъществяваната медицинска дейност от медицинските специалисти в МЦ към Затвора – Стара Загора и в СБАЛЛС.

Доколкото по делото не се установи наличието на каквато и да е било проявна форма на нелегитимно третиране във връзка с осъществяването на правно регламентираната административна дейност по създаване на условия за опазване на физическото и психическо здраве и осигуряване на медицинско обслужване на лишения от свобода при изпълнението на наложеното му наказание, съдът приема, че не са налице твърдените от ищеца допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС при или по повод изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, като елементи от правопораждащия фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по предявения на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС иск.

Съдът приема, че в случая е оборена и презумпцията по чл.284, ал. 5 от ЗИНЗС за настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди. При прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението /Решение № 1102/ 09.04.1981г. по гр. дело № 623/ 1981г./. Следователно не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка болка/ страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. От тази гл. т. не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за сочените от Ж. Х. негативни изживявания, доколкото не сочат на претърпени болки и страдания, които според съдебната практика се включват в понятието „неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване. Още повече че от една страна твърдените като претърпени от ищеца физически болки и психически стрес, не се сочат като причинени от неоказана медицинска помощ и лечение /а от извършените операции и лечения/, а от друга страна породените у Ж. Х. субективни изживявания на страх, че може да ослепее, се явяват обективно неоправдани, доколкото първоначално поставените му диагнози „Първична откритоъгълна глаукома“ и „Атрофия на зрителния нерв”, се опровергават от резултатите от направеното скенерово изследване

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано кумулативното наличие на елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за претърпени от ищеца неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, поради което предявеният от Ж.Х. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разрешение на въпроса относно отговорността за разноски в съдебния исков процес по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, въведено с изменението на ЗОДОВ /обн. ДВ бр.43/ 2008г./, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва извода, че хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а от друга че отговорността за разноски на загубилия делото ищец, се ограничава само до разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Х.Х., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София иск с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 200 000лв. /двеста хиляди лева/, за претърпени от Ж.Х. неимуществени вреди, вследствие на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора за периода 01.06.2013г. – 20.02.2017г., изразяващи се в неоказана медицинска помощ и неоказано адекватно, своевременно, професионално и правилно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: