Р Е Ш Е Н И Е  257

 

 гр.Стара Загора, 12.10.2018г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

      Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ                                                                                 

        

при секретаря Стефка Христова

и в присъствието на  прокурора Румен Арабаджиков,                                                        като разгледа докладваното от  СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 137  по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. 

 

Образувано е по искова молба от Х.П.Д., срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 70 000лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди за престоя му в Ареста Стара Загора в периода 28.07.2016г. – 22.03.2017г., поради незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Ищецът твърди, че: през целия период на престоя му в ареста не му е осигуряван постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,  като е извеждан до общото санитарно помещение в сутрин в 6 часа, на обяд в 12 час и след обяд в 17 часа, а през останалото време е ползвал обща кофа за задоволяване на естествените си нужди в присъствието на останалите задържани; квадратурата на килията, в която е бил не отговаряла на квадратурата от 4 кв.м., определена от закона за всеки задържан; килията не разполагала с прозорец, осигуряващ пряк достъп до дневна светлина като вместо това денонощно светели 2 бр. халогенни лампи, поставени по начин, който по скоро ослепявал отколкото да осветява; наличие на дървеници в килията, в която е бил настанен; при постъпването си се е подписал, че получава чисти чаршафи и калъфки, но не получил такива, като вместо това му бил даден скъсан дюшек и вълнено одеяло, като през целия период това одеяло не било събрано за пране. Ищецът не получил и хавлия, тоалетни принадлежности – сапун, четка, паста, тоалетна хартия и самобръсначка; в килията, в която пребивавал били настанени пушачи, а ищецът бил непушач, като липсвало отопление, вентилация и възможност за проветряване и приток на свеж въздух; поради студа и влагата често боледувал, като закупувал лекарствата си с лични средства, като при извършен преглед му било отказано направление, въпреки, че бил с непрекъснати здравни осигуровки; лишен е бил от правото си на предстой на открито, тъй като вместо един част му било позволявано да ползва такъв не повече от 20 минути в малко помещение, което не отговаряло на изискванията; времето за свиждане било съкращавано, като не му било позволявано да провежда такова за не повече от 20 минути; при провеждане на телефонни разговори с адвоката му присъствал надзирател, който стоял плътно до него и слушал какво говори, като времето му за разговори било ограничавано до един път на ден; ползване на баня се разрешавало веднъж в седмицата; не му били предоставяни почистващи препарати, за дезинфекция на килията и общия санитарен възел; полагащата му се храна била в намелено количество, като не се спазвали хигиенния стандарт при поднасянето й, тъй като надзирателите не използвали ръкавици. Излага доводи, че вследствие на всичко това му е уронено човешкото достойнство и създало в него чувство за незащитеност, малоценност, траен стрес и потиснатост.

 

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

 

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”  гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С П Т -С в представения отговор на исковата молба и в съдебно заседание оспорва предявения иск по основание и размер, и моли съда да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен по справедливост.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

Видно от представената по делото справка ищецът Х.П.Д. *** на 29.07.2016г. и е приведен в Затвора – гр.Стара Загора на 22.03.2017г. (л.38). От 29.07.2016г. до 19.08.2016г. ищецът е настанен в килия №4 с площ 11,20 кв.м., като килията е оборудвана с 4 легла, а по време на престоя на Д. в нея капацитета й не е надвишаван. От 19.08.2016г., поради вътрешно разместване, ищецът е преместен в килия №12 с площ 9,60 кв.м., като килията е оборудвана с 2 легла, а по време на престоя на Д. в нея капацитета й не е надвишаван. Всички килии в Ареста – гр.Стара Загора са оборудвани с масичка, шкаф и химическа тоалетна. Всички легла в килиите са с дюшек, възглавница и одеяло. Спално бельо се предоставя срещу подпис на задържаните лица, при заявено желание от тяхна страна. Голяма част от задържаните лица желаят да ползват лично спално бельо, което получават от своите близки. От справката се установява също, че към момента на разкриване на ареста технологично не е заложено изграждането на санитарни възли в килиите и поради тази причина задържаните лица, които са настанени в килия без санитарен възел ползват обща тоалетна. Съгласно т.20.3 от Заповед №Л-6399 от 26.07.2010г. на Главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите (отм. на 06.10.2016г.), задържаните лица, настанени в Арест – гр.Стара Загора се извеждат на тоалет, а с въвеждането на Правилника за вътрешния ред в арестите със Заповед №4102 от 06.10.2016г. и в изпълнение на т.20.1. на задържаните лица, настанени в Арест – гр.Стара Загора се осигурява достъп до санитарния възел по всяко време на денонощието. Санитарният възел се ползва от всички задържани лица (мъже, жени, непълнолетни), поради което понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържания за извеждането му до санитарния възел. Общото санитарно помещение се състои от: санитарен възел – 2бр. и баня с 4 бр. душове, 4 бр. мивкки, 3 бр. бойлери. Килиите имат прозорец с размери 60х130 см., осигуряващ приток на естествена светлина и свеж въздух от буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор. Осветлението се осъществява и чрез изкуствено осветление в килията и коридора, чрез осветителни тела (две енергоспестяващи крушки) и електрическа система със захранване до 12 волта инсталация. Проветряването се осъществява и чрез аспираторна система с въздухопровод и вентилатор. Отоплението на помещенията в ареста се осигурява – централно (парно на сградата) и локално (климатици и калорифери), разположение в двата края на коридора. Всички общи помещения се мият три пъти на ден с вода и дезинфекционни препарати, като в ареста не се е случвало да липсват такива. Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена и хигиената на чистота на килиите, като за целта по график се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане, закупуват се хигиенни и дезинфекционни препарати. На задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично, а през летния период, по възможност ежедневно по график, изготвен от командира на отделение. Организацията по почистването се осъществява и контролира от дежурните длъжностни лица и медицинския специалист на ареста. Дезинсекция в ареста се извършва от специализирана форма, с която ГДИН има сключен договор, като през периода на задържане на ищеца са извършени 4 дезинсекции – на 11.10.2016г., на 29.11.2017г., на 18.01.2017г. и на 09.03.2017г. Според справката всички настанени ареста лица се извеждат за престой на открито ежедневно в специално обособено помещение (33 кв.м.), осигуряващо достъп на свеж въздух и естествена светлина, чрез 2 броя големи четирикрилни прозорци, обезопасени с решетки. През периода на задържането си ищецът е излизал на престой на открито, съгласно графика за разпределение на времето, като за престоя си в ареста има подадени 11 декларации за отказ от престой на открито. Поради ангажираността на надзорноохранителния състав с непредвидени дейности от най-различен характер има дни, в който графика за престой се нарушава. 

 

От представената по делото медицинска справка при извършения първоначален медицински преглед след постъпването на ищеца в ареста, не са установено заболявания (л.40). На 09.09.2016г. Д. е посетил медицинския пункт и му е поставена диагноза „невроза“, като е назначено лечение с „невролакс“. На 12.09.2016г. е установена леко завишена стойност на кръвното налягане и е назначено лечение с „невролакс“ и „валидол“. На 19.09.2016г. е поставена диагноза „невроза“, а на 22.09.2016г. – „радикулит“. Назначено е лечение с „мидокалм“. На 03.10.2016г. е измерено кръвно налягане и е поставена диагноза „морбус хипертоникус“ 1 кл.стадий. На 06.10.2016г. е поставена диагноза „синуитис фронталис“. На 10.10.2016г. е поставена диагноза „остър гастрит“. На 13.10.2016г. е измерено кръвно налягане 100/75. На 17.10.2016г. ищецът е консултиран със специалист гастроентеролог и му е извършена ехография на коремни органи, като е поставена диагноза „гастродуоденит“ и е назначено лечение с „хелидес“. Поради оплакване от прескачане на сърцето е насочен за консултация с кардиолог, която е проведена на 25.10.2016г. и е поставена диагноза „артериална хипертония“ 1 спепен, назначено е лечение с „бизогама“. На 24.10.2016г. е поставена диагноза „миалгия торацис“ и е назначен „хексалгин“. На 07.11.2017г. е поставена диагноза „невроза“. На 26.11.2016г. ищецът се е оплакал от болка в кръста, но е отказал назначената терапия. На 01.12.2016г. е консултиран от специалист – уролог, като е поставена диагноза „обострен хроничен простатит“. При извършеното микробиологично изследване на еякулат не е изолирана патогенна микробна флора. На 08.12.2016г. е поставена диагноза „остър простатит“ и е назначено лечение с „фокусун“ и „флексид“. На 12.12.2016г. ищецът е оказал назначената терапия за простатит. На 20.01.2017г. е поставена диагноза „невроза“ и е измерено кръвно налягане. На 30.01.2017г. ищецът се е оплакал от зъбобол и е назначен „аналгин“. На 23.02.2017г. е поставена диагноза „клинично здрав“.

 

 Видно от представената по делото справка Арест – гр.Стара Загора се помещава на седмия етаж в сградата на ОД на МВР (л.99). До мястото на свиждане на задържаните лица със защитници, повереници и близки се достига по стълбище, парапетите и прозорците на което са обезопасени с матални решетки. Провеждането на свиждане на задържани лиса с техните близки и получаването на храна е разписано в Заповед №Л-6399 от 26.07.2010г. (в сила до 06.10.2016г.) и Заповед №Л-4102 от 06.10.2016г. на Главен Директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите. Провеждането на телефонните разговори от задържани лица в ареста също разписано в посочените заповеди. В Арест – гр.Стара Загора има монтирани два телефонни апарата, работещи с двата вида фонокарти, предлагани на пазара. В личното арестантско досие на ищеца няма налична молба за преместване в друга килия поради факта, че е непушач, но винаги при престоя си в ареста е бил настанен в килия за непушачи.

 

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на И.Д.С., Т.С.В., С.Н.Н. и С.И.С..

 

В показанията си свидетелят С. заявява, че познава ищеца от Ареста – гр.Стара Загора, където е пребивавал от началото на месец октомври до края на месец декември 2016г., като двамата са били задържани в килия №12. Свидетелят сочи, че в килията нямало санитарен възел и течаща вода, като се използвала обикновена кофа за нуждите им. Извеждани са до тоалетна три пъти на ден за по-малко от пет минути за тоалетна, а през останалото време са ползвали кофа в килията. В килията имало поставено маса за хранене и кофа, прозорецът гледал към някаква преградна стена отсреща, а като се излезе от килията имало коридор. Самия прозорец гледал към стена, а не навън, бил затворен и не можело да се отваря. Килията се осветявала с изкуствено осветление – две крушки, които светели постоянно. В килията имало паяци и дървеници, като двамата с ищеца имали ухапвания от последните. Когато постъпил в ареста не са му давани чаршафи и калъфки, а само едно много мръсно одеяло, вълнено, което миришело на лошо. Сочи, че ищецът е ползвал медицинска помощ, но такава му била отказвана с обяснението, че това не е болница. Пояснява, че престоя на открито се осъществява в една стая, прозорците на която били със заварени капаци, нямало достъп до слънчева светлина, а само един прозорец, на който ламарината била пробита и оттам влизала малко светлина. Престоят на открито продължавал около 15-20 минути, а понякога и по-малко. Свижданията се провеждали в рамките на десетина минути. Разговорите по телефона се провеждали един път в седмицата, според него в сряда, като старшината стоял до него по време на разговора и му казвал да не се обяснява много и да приключва по-бързо. Къпането се осъществявало веднъж в седмицата, като двамата с ищеца са отвеждани до банята, но повечето пъти са се къпели със студена водата, тъй като преди тях банята се ползвала от други задържани. Заявява, че храната я раздавана от старшините направо с голи ръце, без ръкавици, като порционът не отговарял на това, което трябва. Спомня си, че през една вечер ищецът поискал от надзирателя лекарства, но надзирателят му отговорил, че колегата му спял в момента и нямало как да вземе ключовете, за да даде на ищеца лекарства, тъй като не искал да събужда колегата си. Пояснява, че когато ищецът ползвал кофата по голяма или по малка нужда, изпитвал притеснение от него и му се повдигало. Пояснява, че е пушач и е пушил в килията, а от това ищецът кашлял, като много пъти му казвал, че пушенето му пречи. Ищецът е искал да го преместят в друга килия заради пушенето на свидетеля, но не бил подавал писмена молба за това. В ареста свидетелят направил опит за самоубийство и от това ищецът се депресирал, трудно заспивал. Храненето се извършвало с лъжици, като веднъж лъжицата на ищеца счупила и той поискал нова от надзирателя, но надзирателя му казал, че в момента нямало и да се храни с ръце. Сочи, че надзирателите ограничавали правото на ищеца да получава 5 кг. колбаси или 5 кг. зеленчуци, а пускали само по два банана или два портокала, като му казвали, че нямал права, а само задължения. Според свидетеля ищецът изпитвал болки в ставите и кръста от липсата на двигателна активност. Не си спомня за случай, в които ищецът да е поискал и да му е била осигурена медицинска помощ. Спомня си за случай, в който ищецът имал стомашно-чревно разстройство.

 

В показанията си свидетелят В. заявява, че се познава с ищеца от ареста в гр.Стара Загора, където са пребивавали заедно осем месеца. В. се помещавал в килия №13, като първоначално ищеца се намирал в килия, разположена срещу неговата, с след това бил преместен в килия №12, която се намирала до килия №13. Свидетелят пояснява, че в Ареста – гр.Стара Загора тоалетна се ползвала два пъти на ден за около пет минути, а през останалото време за тоалетна е ползвана кофа, която се намирала в килията, тъй като в самата килия нямало тоалетна и течаща вода. Сочи, че в ареста е имало изключително много дървеници. Имало е медицински фелдшер, който идвал от време-навреме. Престой на открито не е провеждан, а е имало една стая, в която се правели и свижданията. Самата стая имала прозорци, които били заварени с ламарина, като един от прозорците бил от армирано стъкло и рядко се отварял. Престоят продължавал десетина минути. Свижданията също се провеждали там, като продължавали около пет – десет минути. Разговори по телефона се разрешавали веднъж в седмицата, като старшината стоял до задържания и слушал както се говори, а разговора продължавал около пет минути. Не е ограничаван от провеждане на телефонни разговори. Свидетелят пояснява, че на задържаните баня е осигурявана веднъж в седмицата за около пет минути, като доста често се случвало да няма топла вода. Препарати за почистване на килиите от служители на ареста не са им предоставяни, а килиите се чистели с препарати, донесени на свижданията от близките им. Сочи, че порциите с храна били малки, като храната е раздавана с ръце. Нямало отопление в килиите, имало един калорифер в коридора към помещението на надзирателите, който бил насочен към старшините. С ищеца са поддържали контакт, като са говорили шушукайки се, тъй като се намирали в съседни килии. Заявява, че когато на ищеца му свършела водата, му прилошавало, пресъхвало му гърлото и не можел да преглъща, а когато искал да си напълни вода, винаги му казвали, че това ще стане на следващия тоалет. Пояснява, че ищецът често се е карал с надзирателите, че му прекратяват разговорите, които били в рамките на пет-десет минути. Храната, която носели близките се държала в хладилник в помещението на надзирателите и почти от всяка пратка на ищеца и на свидетеля им изчезвали неща, най-често салами. Лекарства, които им предоставяли близките се държали в манипулационна, която се намирала при надзирателите и постоянно липсвали лекарства, като на ищеца му изчезвали хапчета за гърло, антибиотик. Свидетелят сочи, че когато в ареста се пръскало за дървеници, никога не са били предупреждавани да си съберат багажа, а са извеждани от килията, след което човек с маска напръсквал по завивките и цялата килия, веднага след което задържаните са вкарвани вътре. Пояснява, че ищецът се оплаквал, че е мръсен и се чувства дискомфортно, че го боли кръста, бил целия схванат от обездвижването. Не се сеща дали на ищеца е отказвана медицинска помощ, помни само веднъж, че ищецът е бил с температура, искал да дойде лекар, обаче такъв не бил повикан. В заключение заявява, че някои от задържаните са чистели коридорите, след което същите тези задържани са ги карали да раздават маслини на останалите с ръце, когато е имало маслини в порциона. Останалата храна я раздавали старшините и надзирателите.

 

В периода юли 2016г. – март 2017г. свидетелят Н. работи на длъжност „младши инструктор по охраната“ в охранителния състав в Ареста – гр.Стара Загора. Спомня си ищеца и престоя му в ареста. Спомня си също, че ищеца е непушач, поради това е бил настанен в килия с друг непушач. Пояснява, че при оказване на медицинска помощ при спешни случаи се сигнализира „Бърза помощ“, а за останалите случаи – всеки ден медицинско лице преглежда задържаните в ареста, които имат оплаквания. Лекарства се осигурявали от службата и ако фелдшерът прецени – се разрешавало на близките на задържаните да им доставят лекарства. Относно почистването заявява, че всеки месец се закупуват почистващи препарати и задържаните лица извършват почистване на ареста. Това ставало в случаите, когато самите задържани поискат и тогава им се предоставяли почистващи препарати. Почистването се извършало в присъствието на служител, а лицето, което почиства общите помещения заявявало доброволно желания за това. Предоставяната храна на задържаните лица се осигурявала от Затвора – Стара Загора и се раздавала от служителите, без последните да използват ръкавици, като задържаните лица не раздавали храна. Свидетелят пояснява, че в тоалетната на ареста се е намирал варел с концентриран разтвор и при излизане всяко задържано лице, ако пожелае, можело да вземе от препарата в присъствие на надзирателя. На задържаните е било позволено да държат в килиите си шишета с вода, ако желаят. В заключение пояснява, че през част от престоя на ищеца в ареста е действал правилник за вътрешния ред, според които след 20:00 часа задържаните са нямали право да ползват тоалетна извън килията, а съгласно новия правилник от 2016г. вече са имали това право. 

 

В показанията си свидетеля С. сочи, че познава ищеца от 5-6 години, като е бил в една килия с него в Ареста – гр.Стара Загора. Там свидетелят прекарал от декември 2016г. до март 2017г. С ищеца били заедно в килия №12, като там били настанени само двамата. Сочи, че в килията нямало тоалетна, а кофа, като при използването й от ищеца на същият му било трудно да се изходи. Според свидетеля ищецът е имал болки в бъбреците. В общото санитарно помещение е имало една тоалетна за ползване, като задържаните имали максимум 5 минути да я ползват. Свидетелят заявява, че не е виждал никакви препарати за почистване на чинии, тоалетна и други. В банята се къпели заедно, като ищецът се чувствал притеснен от това и като цяло не се чувствал удобно. В килията е имало прозорец, но не е влизала естествена светлина, лампите светели денонощно. В килията е имало дървеници, като ищеца е имал обриви от това. В заключение заявява, че познава ищеца от преди арестуването му, като състоянието му преди това било различно – изглеждал силен, а в ареста му се сторил слаб човек, изглеждащ недобре и притеснен.     

         

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице килия №4 в Ареста – гр.Стара Загора е с обща площ от 11,49 кв.м и светла височина H=2,54м, а килия №12 е с обща площ от 9,31 кв.м и светла височина H=2,54м. Помещението за престой на открито е с обща площ 31,95 кв.м. и H=4,1м. Помещението има достъп до въздух и естествена светлина посредством прозорци с размери: 1бр. прозорец с размери 2,2м./1,3м; 1бр. прозорец с размери 1,1м./1,3м и 1бр. прозорец с размери 0,3м./0.7м. Заключението на СТЕ като неоспорено от страните, компетентно и добросъвестно изготвено, съдът кредитира с доверие.

 

С определение на съда, произнесено в открито съдебно заседание от 26.06.2018г., са приети за безспорно установени между страните обстоятелствата, че: ищецът е настанен в Ареста – гр.Стара Загора на 29.07.2016г. и за периода 29.07.2017г. – 19.08.2016г. е пребивавал в килия №4, оборудвана с четири легла, като по време на престоя капацитета на килията не е надвишаван, както и че от 19.08.2016г., поради вътрешно разместване, е бил преместен в килия №12, оборудвана с 2 легла, като по време на престоя капацитета на килията не е бил надвишаван.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Предявеният иск е частично основателен и доказан.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС,  държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното. Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Ареста – гр.Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –  юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т.ч. Областните служби „Изпълнение на наказанията“ (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС), които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите (чл.16, ал.1 от ЗИНЗС) – т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.

 

Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявана мярката за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста – гр.Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

 

В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните бездействия на ГД „Изпълнение на наказанията“ и на длъжностни лица от нея, за периода на престой в Ареста в Стара Загора от 28.07.2016г. до 22.03.2016г. С оглед обстоятелството, че по делото е прието за безспорно, че ищецът е настанен в Ареста в Стара Загора на 29.07.2016г., то искът в частта му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – гр.Стара Загора за 28.07.2016г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от Х.Д. претърпени неимуществени вреди, като последица от неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, и липсата на такива в спалните помещения; недостатъчна свободна жилищна площ; липса на достатъчно въздух и светлина; неудобства и неразположения поради ухапвания от дървеници; неосигуряване на спални принадлежности; настаняването му е килия с пушач, при положение, че ищеца е непушач; недобро медицинско обслужване; неосигуряване на един час престой на открито на ден; неосигуряване (съкращаване) на достатъчно време за свиждане; накърнено право на кореспонденция; невъзможност да се ползва пълноценно от правото на къпане; неосигуряване на необходимите битови и санитарно – хигиенни условия в килиите и общия санитарен възел и неосигуряване на достатъчно храна, като при поднасянето й не е спазван необходимия хигиенен стандарт.  

 

В част четвърта на ЗИНЗС и в част шеста от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на „лишаване от свобода“ се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а според чл.268 от ППЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на „лишаване от свобода“ се прилагат и по отношение на задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, доколкото в тази част не се предвижда друго.

 

Съгласно  разпоредбата чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (в действалата към 2016г. и до 07.02.2017г. редакция на нормата, сега ал.4), минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м., като е било предвидено този текст и регламентираното в него изискване за минимална жилищна площ, да влезе в сила от 1 януари 2019 г. Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ, не са били част от действащото законодателство за по-голямата част от периода на исковата претенция, а именно – от 28.07.2017г. до 07.02.2017г. Но по аргумент от нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Колкото до периода от 07.02.2017г. до 22.03.2017г. разпоредбата на ал.4 от ЗИНЗС, въвеждаща минимална жилищна площ от 4 кв.м., е действаща и е част от законодателството.  

 

В случая за безспорно установено между страните обстоятелство е прието, че ищецът е настанен в Ареста – гр.Стара Загора на 29.07.2016г. и за периода 29.07.2017г. – 19.08.2016г. е пребивавал в килия №4, оборудвана с четири легла, като по време на престоя капацитета на килията не е надвишаван, както и че от 19.08.2016г., поради вътрешно разместване, е бил преместен в килия №12, оборудвана с 2 легла, като по време на престоя капацитета на килията не е бил надвишаван. От приетата по делото справка относно размера на процесните килии, се установява, че килия №4 е с площ 11,20 кв.м., а килия №12 – с площ 9,60 кв.м. Тези параметри са почти идентични с измерванията, направени от вещото лице, според заключението на което килия №4 е с обща площ от 11,49 кв.м, а килия №12 е с обща площ от 9,31 кв.м. Като се вземе впредвид обаче обстоятелството, че в килиите са разположени и мебели (легла, масичка, шкаф) следва извода, че минимално необходимата за всеки един задържан площ пада под минималните 4 кв.м. Ето защо съдът приема, че безспорно се доказва, че от страна на ответника не е спазено законовото изискване за осигуряване на всеки задържан на минимум 4 кв.м. жилищна площ за всички дни от настаняването на ищеца в Ареста – гр.Стара Загора. Нещо повече – от посочената справка се установява също, че килия №4 (с квадратура 11,20 кв.м.) е с четири легла, като по време на престоя на ищеца капацитета й не е надвишаван (т.е. не са настанявани повече от 4 задържани лица), което означава, че 4 кв.м. жилищна площ не е осигурена на всеки един от лишените от свобода (включително и на ищеца), дори и да не се вземат в предвид намиращите се в килията мебели.

 

В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп до слънчева на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 от този правилник – че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип и арестите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.  Съгласно § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Тук отново следва да се приеме, че с оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно въведените изисквания за санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на местата за лишаване от свобода, не са били част от действащото законодателство за периода на исковата претенция. Както обаче вече беше посочено, по аргумент от нормите на чл.2 и чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им достойнство.

 

В случая не се оспорва от ответника, че в спалните помещения (килии №4 и №12), в които е пребивавал ищеца, не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Достъпът до общото за всички задържани лица санитарно помещение с тоалетна и мивка в периода 20:00 ч. – 06:00 часа е бил ограничен до три пъти дневно до влизане в сила на новия Правилник за вътрешния ред в арестите на 06.10.2016г., а след това е осигуряван достъп до санитарен възел по всяко време на денонощието. Поради това задържаните лица, включително ищеца, са били принудени да се въздържат от удовлетворяване на естествените си потребности или се е налагало да използват „кофа“ за облекчаване на физиологичните си нужди в килията, в присъствието на останалите настанени в помещението лица. Съдът приема, че посочените „кофи“, поставени в килиите да изпълняват функцията на „преносим санитарен възел /тоалетна/“ не могат да се приемат като такива, отговарящи на изискванията за химически тоалетни. А дори да е вярно твърдението на ответника, че след 06.10.2016г. се е осигурявал достъп до санитарния възел по всяко време на денонощието, то направеното уточнение в представената по делото справка, че поради факта, че всички задържани ползват общ санитарен възел понякога се е оказвало невъзможно да изпълни незабавно желанието на задържания за извеждането му до там и с оглед показанията на свидетелите С. и В., следва да се приеме, че изискването за постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода на задържаните лица, не е било изпълнено. Нарушено се явява изискването на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. Нормативното изискване показва целта на законодателя — да се осигурят условия, които да не препятстват и ограничават естествените физиологични потребности на задържаните лица, нито те да се поставят в унизителни за удовлетворяването им условия. Също така по делото е установено по несъмнен начин, че килиите, в които е бил настанен ищеца, не е имало отваряеми външни прозорци, а посоченото осигуряване на естествена светлина и въздух посредством прозорец и отвор над вратата, гледащи към буферен коридор не може да се разглежда като осигурена достатъчна възможност за пряк достъп на естествена светлина и естествено проветряване. Поради това съдът приема, че се явява нарушено и изискването на чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС.

 

На основание  чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден. По аргумент от чл.240 от ЗИНЗС такова право имат и задържаните лица при изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“. В чл.71, ал.2 от ППЗИНЗС е записано, че престоят на открито се провежда на специално определени места в затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо време. От доказателствата по делото се установява (а и не е спорно между страните по делото), че престоят на открито, повеждан спрямо задържаните в Ареста – гр.Стара Загора, всъщност се е провеждал на закрито – в специално обособено помещение с площ 33 кв.м. (около 32 кв.м. според заключението на експертизата). Посоченото помещение, макар и снабдено с големи четирикрилни прозорци за пряк достъп на светлина и въздух, не изпълнява изискването за осигуряване на задържаните лица на не по-малко от един час престой на открито, тъй като провеждания престой на задържаните лица в това помещение въобще не е на открито по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Нещо повече, от показанията на свидетелите С. и В., който са непротиворечиви и последователни в тази им част и следва да бъдат кредитирани с доверие, се установява, че този престой е силно ограничаван по време от надзорноохранителния състав. С оглед на което съдът приема, че не е било осигурено правото на престой на открито за не по-малко от един час на ден на лицето през целия процесен период. Представените декларации от ответника за отказа на ищеца на престой на открито не сочат противното, тъй като по делото безспорно се установи, че такъв престой обективно въобще не е осигуряван от страна на органите на ответника.

 

В  чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е регламентирано задължението на ответника за осигуряване хигиенно поддържане на лишените от свобода – къпане (баня) по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично. В представената по делото справка (л.38) се установява, че на задържаните Ареста – гр.Стара Загора се осигурява възможност за къпане най-малко два пъти седмично, а през летния период, по възможност ежедневно по график, утвърден от командира на отделение. От приложения по делото седмичен график за разпределението на времето в Арест – гр.Стара Загора (л.107) обаче се установява, че къпане на задържаните от всяка една от килиите се осигурява само веднъж седмично, като конкретно за килии №4 и №12, в които е бил настанен ищеца са определени дните понеделник (за килия №4) и сряда (за килия №12). Обстоятелството, че е осигурявано къпане само веднъж седмично се потвърждава и от показанията на свидетелите С. и В., които заявяват, че много често е нямало и топла вода. С оглед на това следва да се приеме, че е налице нарушение по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като регламентираното в тази разпоредба право не е осигурено да бъде упражнявано пълноценно.

 

Съгласно  чл.30, ал.5 от Конституцията всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на неговите съобщения е неприкосновена. Това конституционно право е защитено с разпоредбата на  чл.76, ал.2 от ЗИНЗС, която регламентира правото на лишените от свобода да бъдат консултирани от адвокат по свой избор, да се срещат с адвокатите насаме по всяко време на денонощието, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време през деня. Това ще рече, че защитата на кореспонденцията на между задържан и адвокат е особено силна, с оглед принципа за професионална привилегированост и изключва всякакъв вид слушане и записване от други лица. В разглеждания случай, от непротиворечивите и взаимнодопълващи се показания на свидетелите С. и В. се установява, че в Ареста – гр.Стара Загора телефонни разговори са разрешавани веднъж в седмицата, като през цялото време лице от надзорно-охранителния състав стояло и слушало разговора. Тези обстоятелства налагат извода, че тайната на разговорите между ищеца и неговия защитник е нарушена, като не му е позволено да упражни правото си на неприкосновеност на тези разговори. 

 

Според чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС и чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, включително в редакцията към исковия период, формулирано е задължение на администрацията за осигуряване спални принадлежности на лишените от свобода, съответно и на задържаните. В тази връзка показанията на разпитания по делото свидетел С. напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, че при постъпване в ареста не са раздавани чаршафи и калъфки. Посоченото в приложената по делото справка (л.38), че спално бельо се предоставяло при заявено желание от задържаните не изпълнява изискването на посочените правни норми, които формулират без модалитети задължението за осигуряване на спални принадлежности. Предоставянето на само едно миришещо на лошо вълнено одеяло също не удовлетворява това изискване. Следователно бездействието на администрацията по неосигуряване на спални принадлежности на ищеца в периода на задържането му в Ареста – гр.Стара Загора сочи за лоши материални условия и в този смисъл на нарушение по чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС.

 

Правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в  чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на задържаните, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказа подобна хипотеза. Действително в показанията на свидетелите С. и В. се съдържат данни, че „порциона не отговаря на това, което трябва“ и „порциите с храна бяха малки“. При преценка на тези показания обаче следва да бъде съобразено, че в случая се касае за субективни възприятия на разпитаните лица, които освен това не разполагат със специални знания областта на общественото хранене. В тази връзка е необходимо да се посочи, че все пак затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните хранителни навици и предпочитания на всеки от задържаните. От друга страна обаче, макар и формално да се приеме, че дневното меню на задържаните е отговаряло на количество и калоричност, с оглед предоставянето на храната е налице противоправно поведение от страна на администрацията на Ареста – Стара Загора. Това е така, защото в показанията на всички разпитани по делото свидетели (с изключение на св.С.) се установява, че храната е раздавана от служителите, без последните да използват ръкавици, което представлява неосигуряване на нормални от хигиенна гледна точка условия за предоставяне на храна и води до извода за заплаха на здравето на лишените от свобода.

 

Съгласно разпоредбата на  чл.277, ал.1 от ППЗИНЗС „Задържаните под стража имат право на свиждания не по-малко от два пъти месечно“. Свижданията според разпоредбата на ал.2 от същия текст са с продължителност до 40 минути. В разглеждания случай, според изложеното в исковата молба, свиждане се е провеждало и е било продължителност не повече от 15 минути. От показанията на свидетелите С. и В. се установява, че свиждания в Ареста – гр.Стара Загора са се провеждали, макар и за не повече от 10 минути. Видно от приложения по делото седмичен график за разпределението на времето в Арест – гр.Стара Загора (л.107), се установява, че „свиждане“ е предвидено всеки петък в периода 13:30 – 17:00 часа, като за килия №4 (в която ищецът е пребивавал около 20 дни) е определен за свиждане и понеделник. Тези обстоятелства налагат извода, че на ищеца в настоящото производство са осигурени условия пълноценно да упражни това свое право, тъй като свиждания са определени да се провеждат не по-малко от два пъти месечно, а именно – всяка седмица и тези свиждания са с продължителност до 40 минути, както е установено в разпоредбата на чл.277, ал.2 от ЗИНЗС.

 

Не се установи по безспорен начин бездействие на служителите на ответника по повод лоша битова хигиена в килиите, свързана с почистване и наличие на насекоми. Действително в показанията си свидетелите С., В. и С. сочат, че в килиите е имало дървеници. В показанията на В. обаче се съдържат твърдения, че в Ареста – Стара Загора се е извършвало дезинсекция, което се потвърждава и от изложеното в приетата по делото справка (л.39) и наличните протоколи за извършена ДДД обработка (л.114, 115 и 116). От справката е видно, че през периода на задържане на ищеца са извършени 4 дезинсекции – на 11.10.2016г., на 29.11.2016г., на 18.01.2017г. и на 09.03.2017г. В тази връзка съдът кредитира и представените договори за извършена дезинсекция, фактури за обработка на чаршафи, ежемесечни фактури за закупувани хигиенни и миещи препарати. Следователно оплакването за липса на действия против дървениците е неоснователно.  

 

Неоснователно е и твърдението в исковата молба, че администрацията на Ареста – гр.Стара Загора не е осигурила минимални медицински грижи на ищеца по време на пребиваването му там. Показанията на разпитаните в тази връзка свидетели са противоречиви и въпреки, че в тях се съдържат някакви данни за неоказана медицинска помощ на ищеца, то тези данни категорично се оборват от представената медицинска справка (л.40), видно от която през целия престой на ищеца са извършвани множество медицински прегледи, поставяни са му съответните диагнози и са му предписвани лекарствени продукти и лечения.

 

Неподкрепени с никакви доказателства и поради това неоснователни са твърденията в исковата молба за извършено нарушение от администрацията на Ареста – гр.Стара Загора във връзка с настаняването на ищеца в килия, заедно с пушачи, при условия, че същият е непушач. Действително в случая са налице противоречия една страна в показанията от на свидетеля Н. *** и приложената по делото справка (л.99), според които ищецът е настанен в килия с непушачи, и от друга – от показанията на свидетеля С., който е бил настанен в една килия заедно с ищеца и който заявява, че е пушач и е пушил в килията, а от това ищецът кашлял, като много пъти му казвал, че пушенето му пречи. Обстоятелството дали в килията на ищеца се е пушило или не, не е от толкова съществено значение, предвид на това, че ищецът не е подавал молба за преместване в друга килия за това, че е непушач.

 

Приетите за установени обстоятелства /неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, и липсата на такива в спалните помещения; недостатъчна свободна жилищна площ; липса на достатъчно въздух и светлина; неосигуряване на спални принадлежности; неосигуряване на един час престой на открито на ден; накърнено право на кореспонденция; невъзможност да се ползва пълноценно от правото на къпане и неосигуряване на нормални от хигиенна гледна точка условия за предоставяне на храна/ в своята съвкупност и преценени с оглед около 8 месечния период на пребиваване в Ареста – гр.Стара Загора, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство. Причинените на Х.Д. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен Х.Д. при пребиваването му в Ареста – гр.Стара Загора предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани само следните факти относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста – гр.Стара Загора: неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, и липсата на такива в спалните помещения; недостатъчна свободна жилищна площ; липса на достатъчно въздух и светлина; неосигуряване на спални принадлежности; неосигуряване на един час престой на открито на ден; накърнено право на кореспонденция; невъзможност да се ползва пълноценно от правото на къпане и неосигуряване на нормални от хигиенна гледна точка условия за предоставяне на храна. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС /решение от 09.06.2005г. И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г. Калашников срещу Русия/.

 

Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на Х.Д., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложената му мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и зачитане на правата и достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. 

        

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди  следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД  по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на лишени от свобода, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че Х.Д. е пребивавал около 8 месеца в Ареста – гр.Стара Загора, където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 450 лв.

 

В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 70 000 лв. искът на Х.Д. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  

 

При този изход на спора съгласно разпоредбата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, ищеца има право на разноски, от които внесена държавна такса в размер на 10 лева.

 

          Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Х.П.Д., ЕГН **********, сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – гр.Стара Загора, за периода 29.07.2016г. – 22.03.2017г., причинени му в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Х.П.Д. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 70 000лв., както и за претърпени на 28.07.2016г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – гр.Стара Загора, като неоснователен и недоказан.

 

         ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Х.П.Д., ЕГН ***********, сумата 10 лева – разноски по делото.

 

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

 

 

                                                       СЪДИЯ: