Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                 № 141     30.04.2018г.      град Стара Загора

                     

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд,ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар   Минка Петкова                                                                             и с участието

            на прокурор                                                                                                 като разгледа

            докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 138 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                          

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата  /ЗДвП/.

 

            Образувано е по жалба на Т.И.Т. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000287 от 15.02.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ Пътна Полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, с която заповед на Т.И.Т. е  наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият административен орган му е наложил принудителната административна мярка за срок от 12 месеца Не било отчетено обстоятелството, че автомобилът е съсобственост и на друго физическо , чийто права  били ограничени с издаване на заповедта. МПС-то било съсобствено и на съпругата му К.  Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.  

           

         Ответникът по жалбата – Началник сектор „ Пътна Полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора  не се явява, не се представлява и не взема становище по подадената жалба

           

                        Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На Т.И.Т.   е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 513539 от 15.02.2018 г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че около 21,14 часа, на 15.02.2018г.,  на път 15, община Стара Загора, посока юг  до Птицекомбината управлява лек автомобил АУДИ А6 с рег. № СТ 8154 АР под въздействието на алкохол. Лицето е изпробвано с техническо средство Алкотест Дрегер  №7510.0158, който е отчел 1,71 промила с проба № 1616. Издаден е талон за медицински преглед №№ 0011401.

           

           С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000287 от 15.02.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ Пътна Полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора  на жалбоподателя Т.И.Т. е наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от е една година”. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на посочените в заповедта време и място Т.Т. е управлявал лек автомобил АУДИ А6 с рег. № СТ 8154 АР под въздействието на алкохол..

           

            Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 18-1228-000287 от 15.02.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ Пътна Полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора , справка за нарушител/водач на МПС – Т.И.Т., докладна записка от 16.02.2018 г.  и протокол за одобрено споразумение по н.о.х. д. № 598 по описа за 2018 година на Районен съд гр. Стара Загора, от който е видно, че на основание чл. 343г вр. с чл. 343б вр.. с чл. 37,ал.1,т.7 и чл. 49,ал.1 от НК. Т.  е  лишен да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

 

           

           Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

  

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото е представена и приета като доказателство Заповед 30.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр. Стара Загора, от която е видно кои са  оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците  сектор „Пътна полиция” при  ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 18-1228-000287 от 15.02.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ Пътна Полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора   е постановена от компетентен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство под въздействие на алкохол. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000287 от 15.02.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ Пътна Полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора   , е по чл.171, т.2а от ЗДвП Непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.  

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения  административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000590 от 20.10.2017г., е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който  предоставя управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Т.Т. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на посочената в заповедта дата Т. управлява собствено си МПС по въздействие на алкохол .

 

          При издаване на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2 от ЗДвП административния орган действа при условията на обвързана компетентност. По отношение на срока на действие на мярката съществува законова рамка (от 6 месеца до 12 месеца), в рамките на която органът може да избере вариант, като изложи своите мотиви. В случая в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка за  в най- висок размер срок, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При издаването на административен акт при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви е основание за отмяна на  административния акт.

           

            С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка    № 18-1228-000287 от 15.02.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ Пътна Полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, с която на Т.И.Т. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  от АПК, Старозагорският административен съд 

           

 

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на  Т.И.Т. *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000287 от 15.02.2018г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор „ Пътна Полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, с която заповед на Т.И.Т. е  наложена принудителна административна мярка –  „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година”, като незаконосъобразна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: