Решение по Административно дело 142/2018г.

Р Е Ш Е Н И E

№185 14.06.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №142 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „Г. 2“ООД с със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. ***, *** Г., представлявано от управителя И.А.А., чрез пълномощника си по делото адв. Е.П., против Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, за заплащане на сумата от 696.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление №31/13.09.2017 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че с Решение №97/16.01.2018 год., постановено по АНД №7432/2017 год. по описа на Районен съд Пловдив е отменено наказателно постановление №31/13.09.2017 год. Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора. За представителство в съдебното производство ищеца е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 696.00 лв. в съдебното производство, съгласно по договор №053/2017 год. от 04.10.2017 год. за процесуално представителство и защита по обжалването на наказателно постановление №31/13.09.2017 год. с уговорено и платено възнаграждение в размер на 696.00 лв. /по банков път на 26.02.2018 год./ Ищецът счита, че заплатената сума в общо размер на 696.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора.

Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Стара Загора да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 696.00 лева, ведно със законната лихва от 26.03.2018 год. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, оспорва предявеният иск като твърди, че е неоснователен и недоказан. Не представя писмен отговор на исковата молба, но в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юриск. С., изразява становище, че издаденото наказателно постановление е в резултат на правораздавателна, а не на административна дейност. Платеното адвокатско възнаграждение не представлява вреда, произтичаща от незаконосъобразен акт, а се следва от договорното основание. Процесуалният закон по който се разглежда жалбата пред районният съд Пловдив не предвижда възможност за възстановяване на разноски при отмяната на наказателното постановление, а същите остават в тежест на страната която ги е направила, поради което моли да се остави без уважение исковата претенция.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление с №31/13.09.2017 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, на ищецът е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева на основание чл.35, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №7432/2017 год. по описа на Районен съд Пловдив, приключило с Решение №97/16.01.2018 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Постановеното решение не е обжалвано, и е влязло в законна сила на 07.02.2018 год.

От приложените към настоящото дело АНД №7432/2017 год. по описа на Районен съд Пловдив е видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с №53/2017 от 04.10.2017 год. с Адвокатско дружество „С. и П.“ за процесуално представителство по горепосочените дела на Районен съд Пловдив, с договорено и платено по банков път възнаграждение в размер на 696.00 лв. В подкрепа на това е и издадената данъчна фактура №1000002142/18.01.2018 год., приложена по настоящето дело на лист 8. В развилото се съдебно производство не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от издаденото наказателно постановление №31/13.09.2017 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, което е били отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2/2016 год.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото наказателно постановление ищеца е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от „Г. 2“ООД разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отменените наказателни постановления, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление с №31/13.09.2017 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление №31/13.09.2017 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора.

Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването й е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че във въззивното производство, ищеца е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от „Г. 2“ООД иск срещу Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора е доказан по основание.

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, действително е заплатена претендираната сума в размер на 696.00 лв. за процесуално представителство по воденото дело пред Районен съд Пловдив. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди общо в размер на 696.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалването на наказателното постановление, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

В исковата молба е направено искане за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане от страна на ответника по делото. Съдът намира същото за основателно, тъй като претендираната сума по същество представлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС. В този смисъл, претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде момента на влизане в сила на решението на съда, с което е отменено наказателното постановление. В този смисъл е Решение №1003 от 1996 год. на Върховния съд, ІV г.о. Доколкото обаче се претендира лихва от един по-късен момент, датата на подаване на исковата молба, то съдът не би могъл да се произнесе свръх петитума и с това с което не е сезиран, поради което и лихвата следва да се присъди именно от датата на подаване на исковата претенция.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „Г. 2“ООД иск срещу Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото от страна на ищеца по делото. С оглед изхода на делото същото е основателно за размера от 25.00 лв., представляваща заплатена държавна такса. Претендираната сумата от 360.00 лв. дължима по договор за правна защита и съдействие №020/2018 от 20.03.2018 год., не е доказано, че е реално заплатена. В договора е посочено, че същата ще се заплати в брой или по банков път. По делото не се представиха надлежни доказателства за заплащането на сумата в брой, нито по банков път.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, ЕИК 000977529, представлявана от Директора д-р П.П. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Г. 2“ООД, ЕИК *********и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. ***, *** Г., представлявано от управителя И.А.А. сумата от 696.00 /шестстотин деветдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №31 от 13.09.2017 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 26.03.2018 год. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: