Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

136                                               28.05.2018 год.                   гр. Стара Загора

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорски Административен съд, шести състав, на двадесет и четвърти април, две хиляди и осемнадесета год. в публично заседание в състав:

        

                           Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

 

секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №146 по описа на Административен съд Стара Загора за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

         Образувано е по жалба от К.Т.К., ЕГН ********** против Решение №2153-23-3/26.02.2018 год. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт — гр. Стара Загора (ТП на НОИ – Стара Загора), с което е отхвърлена жалбата на К. и потвърдено разпореждане №4811097689/21.12.2017 год. на Началник отдел „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Стара Загора за отказ да измени на основание чл.98, ал.1 вр.с чл.99, ал.1, т.6 от КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.Т.К. по подадено от него заявление вх.№1012-23-57 от 20.05.2016 год.

         Жалбоподателят счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени в противоречие и неправилно приложение на закона и в противоречие на решенията на Административен съд Стара Загора. Изложил е съображения за признаване като такъв от втора категория на стажът му, зачетен във връзка с отмяна на незаконното му уволнение и за правилното определяне на дохода, който следва да се включи в индивидуалния му коефициент. Поддържа, че искането му е в хипотеза на чл.99, ал.1, т.6 от КСО поради което представянето на нови доказателства е неотносимо. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

         Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото юр. А. заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане изцяло са били съобразени мотивите към решението, постановено по адм. дело №327 по описа за  2017 год. на Административен съд Стара Загора. Заявлението сочи  разгледано искане на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО, които предпоставки правилно били отречени. Зачетен бил за осигурителен стаж периода от време в което жалбоподателят е останал без работа поради незаконно уволнение, изчерпателно и аргументирано бил анализиран дохода, релевантен за индивидуалния коефициент. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

         С разпореждане № ********** от 13.02.2012 год. /лист 142/  на К.Т.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в първоначален минимален размер /136.08лв/ по заявление от 28.12.2011 год. /лист 170/ и считано от 01.12.2011 год. при навършена възраст 63 год., зачетен осигурителен стаж: от ІІ категория труд – 8 год., 2 мес. и 6 дни; от ІІІ-та – 30 год., 07 мес. и 5 дни, и превърнат към ІІІ категория по реда на чл.104 от КСО стаж 40 год., 09 мес. и 28 дни /справка за осигурителен стаж – лист 168/. Според справката, стажа в периода 07.08.1996 год. - 07.08.1997 год. е по представено УП-3 №184/м.07.06 год. от „Строителство и възстановяване“АД гр. София, където К. е работел като зидаро кофражист в периода 07.08.1996 год. - 07.08.1997 год., труд втора категория. Установява се от представените доказателства, че с Решение на СРС, ТСК, 74 състав, постановено по гр. дело №6771 по описа за 1998 год., оставено в сила с Решение от 25.05.2005 год. по гр. дело №864/2003 год. на СГС, влязло в сила на 14.02.2006 год.,  са били уважени исковете му за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено му със заповед №Дс-047/4.08.1997 год. и констатирано със заповед №ТД-01175/05.08.1997 год.,  както и постановеното заплащане на трудово възнаграждение за месеците март, април и май 1997 год. в размер на 1287.00 щ. д., удържани като имуществена отговорност при уволнението.

         На 23.03.2012 год., К.К. декларира съгласие да се ползват данните от персоналния регистър на НОИ за различни минали периоди, включително за периода 01.01.1997 год. - 06.08.1997 год. /лист 165/. С оглед на това съгласие, данните за доход за периода 01.01.1997 год. - 06.08.1997 год. са на база справка от Персоналния регистър за осигурителни периоди от 01.01.1997 год. до 31.12.1999 год. по отношение на К., представена на лист 157-158, 144 по делото. За спорния период януари 1997 год. - август 1997 год.  е отбелязан работодател „ЕСКО–СВ“, ЕИК 831904484 /т.е. “Строителство и възстановяване“/, втора категория, осигурителен доход: м.01.1997 год. - 5.50 лв., м.02.1997 год. - 11.00 лв., м.03.1997 год. - 17.60 лв., м.04.1997 год. - 29.92 лв., м.05.1997 год. -  41.29 лв., м.06.1997 год. -41.29 лв., м.07.1997 год. - 41.29 лв., м.8 /три дни/ - 5.90 лв. - общо 193.79 лв. Тези суми, неденоминирани се равняват на 55 000.00 лв., 11000.00 лв., 176 000 лв., 29 920 лв., 41 290.00 лв., 5900.00 лв. /за трите дни/ или са се равнявали на минималната работна заплата за месец за съответните периоди.

         За периода 01.01.1997 - 31.01.1997 год. минималната работна заплата за месеца е 5000.00 лв. , съгласно ПМС №245/26.09.1996 год.; за периода 01.02.1997 - 28.02.1997 год. -11000.00 лв. съгласно ПМС №34/06.02.1997 год., за период 01.03.1997 год. - 31.03.1997 год. – 17 600.00 лв. съгласно ПМС №64/24.02.1997 год.; за период 01.04.1997 год. - 30.04.1997 год. – 29 920.00 лв. съгласно ПМС №123/27.03.1997 год., за период 01.05.1997 год. - 30.09.1997 год. – 41 290.00 лв. съгласно ПМС № 181/02.05.1997 год., т.е. за период 01.01.1996 год. - 07.08.1997 год. жалбоподателят фигурира в персоналния регистър като осигуряван върху МРЗ.

Сборната сума на осигурителния доход за посочения период – 193 790.00 лв. /неденоминирани/ е взета   предвид при изчисляване осигурителния доход на К. при първоначално изчисляване пенсията при пенсионирането му.

  След първоначалното отпускане в минимален размер, размера на ЛПОСВ е определен с разпореждане №**********  от 26.03.2012 год. /лист 141/ при зачетен осигурителен стаж от ІІ кат. – 7 год., 10 мес. 22 дни; такъв от ІІІ кат. – 30 год., 10 мес., 19 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ кат. – 40 год., 09 мес., 2 дни. За времето от 01.10.1983 год. - 30.09.1986 год. /базисен период/ осигурителния доход е в размер на 9 138.00 лв.; за 01.01.1997 год. до 30.11.2011 год. – 33 108.50 лв. Определен е индивидуален коефициент /ИК/- 0.851. Размера на пенсията е изчислен при средномесечен осигурителен доход за страната за периода м.12.2010 - до м.11.2011 год.. от 592.17 лв. Доходът за изчисляване размера на пенсията е определен на 503.94 лв., спрямо който е приложен процента за осигурителен стаж /44.83 %/, въз основа на което изчисление и е определен размера на  ЛПОСВ - 225.92 лв.

С молба от 29.06.2012 год.  К. настоява да се изчисли индивидуалния му коефициент на база и дължимите осигурителни вноски върху последното му брутно трудово възнаграждение за целия период на незаконно уволнение /“по време на процедурата по гр. дело №6771/1998 год. на Софийския районен съд, ТСК, 74 състав“/ - л.140.  С Решение №100 от 25.07.2012 год. на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора /лист 136-139/, в производство по чл.117, ал.3 от КСО жалбата /“молба“ от 29.06.2012 год./ на К. е оставена без уважение с подробни доводи.

С последващи молби К. е изразявал несъгласие и отново е поставял пред пенсионния орган въпроса за изменение размера на отпуснатата му пенсия за ОСВ, като се преизчисли „индивидуалния коефициент” така, че да се зачете осигурителния доход през периода на оставане без работа поради незаконно уволнение на база последното му трудово възнаграждение, осигурителните вноски върху което твърди дължими от работодателя (заявление вх.№ 20230/25.06.2015 год. – лист 123). Уведомяван е че поставения въпрос вече е решен /визира се решение №100/25.07.2012 год. на Директора на ТП на НОИ Ст. Загора/, което произнасяне е пречка за пререшаване на въпроса /писмо изх.№ 20230 от 20.08.2015 год. на ръководител „ПО” /лист 121/.

С разпореждане №**********  от 28.01.2015 год. (лист 126), въз основа заявление на К. по чл.102 от КСО с  вх.№МП-1164 от 12.01.2015 год. (лист 128), ЛПОСВ  е преизчислена за придобити след пенсионирането осигурителен стаж и доход /за времето от 08.11.2011 год. до 08.11.2014 год. / в размер 256.73 лв. С разпореждане от 14.03.2016 год. размера на пенсията е изменен по повод искане от 01.02.2016 год.

К. подава заявление вх.№1012-23-57/20.05.2016 год. /лист 112/. Това заявление е възприето от Директора на ТП НОИ Стара Загора като жалба срещу разпореждането от 14.03.2016 год. и оставено без уважение с Решение №2153-23-11 /22.06.2016 год.. Последното е отменено с Решение №267/14.11.2016 год. по адм. дело №315/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора по съображения, че заявлението  вх.№1012-23-57/20.05.2016 год. е неправилно възприето като жалба, тъй като същото съдържа несъгласие с размера на пенсията поради неправилно остойностяване на елементите, релевантни за първоначалното й изчисляване, съдът е приел, че това заявление има характер  на искане с правно основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО - за изменение на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст поради определянето й в по-малък размер с оглед твърдяно погрешно определяне за релевантните за изчисляването й размер на осигурителен доход /01.01.1997 - 30.11.2011 год./ и индивидуален коефициент, по което е компетентен и е следвало да се произнесе ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Стара Загора /лист 100/.

С Разпореждане №**********  от 16.12.2016 год. ръководител „ПО“ /лист 98/, на основание чл.27, ал.2 от АПК оставя без разглеждане като недопустимо заявление вх.№1012-23-57/20.05.2016 год., отменено с Определение №65/27.02.2017 год. по адм. дело №82/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора и преписката върната с указания за произнасяне по същество на искането /лист 73-75/

  С Разпореждане №**********  от 30.12.2016 год. /лист 90-91/ по повод заявление от 15.12.2016 год., пенсията на К. К. е изменена считано от 01.12.2011 год.  пожизнено по чл.99, ал.1, т.6 КСО, като е зачетен като такъв от втора категория трудовия стаж от периода 01.09.1997 - 31.12.1999 год. на основание влязло в сила решение 14.02.2006 год. на СРС. Относно исканията във връзка с осигурителен доход и индивидуален коефициент, сочи се даден отговор с разпореждане №**********  от 16.12.2016 год. по–високия размер е постановено да се изплати съгласно чл.105 от КСО. Зачетен е стаж от ІІ категория 9 год., 09 мес., 17 дни /вместо 7 год., 10 мес. 22 дни/, такъв от ІІІ категория – 28 год. 11 мес. 23 дни /вместо 30 год., 10 мес., 19 дни/, общ - 41 год., 02 мес., 23 дни /вместо 40 год., 09 мес., 2 дни, посочен в разпореждане №**********  от 26.03.2012 год./. Параметрите за осигурителен доход /общо брутно трудово възнаграждение/, индивидуален коефициент, средномесечен доход за страната, доход за изчисляване размера на пенсията,  не са  променени. Пенсията да се изплаща така: от 01.12.2011 год. – 228.18 лв. /вместо 225.92 лв., при първоначалното й отпускане/; от 01.04.2013 год. на основание §3, ал.1 от ПЗР ЗБДОО - 241.19 лв., от 01.07.2014 год. съгласно чл.100 КСО – 247.70 лв., от 01.07.2015 год. - 252.41 лв., от 01.07.2016 год. и на същото основание - 258.97 лв.

С последващи разпореждания размера на пенсията е последователно изменян на основание чл.102 КСО и чл.99, ал.1, т.6 КСО при зачетени допълнително придобит след пенсионирането стаж и доход към датите на представяне на документи: с разпореждане №**********  от 03.01.2017 год. и считано от 12.01.2015 год. ЛПОСВ е изменена  /при общ тр. стаж от трета категория - 43 год., 01 мес. 20 дни/ - в размер на 259.25лв; считано от 01.07.2015 год. - 264.18 лв., от 01.07.2016 год. - 271.05 лв. С разпореждане от 04.01.2017 год., считано от 01.02.2016 год. /при - общ тр. стаж от трета категория - 44 год., 00 мес., 22 дни/ ЛПСОВ е 269.80 лв., считано от 01.07.2016 год., съгласно чл.100 КСО – 276.81 лв. С разпореждане от 25.04.2017 год. ЛПОСВ е изменена считано от 29.03.2017 год. по чл.102 КСО /при общ стаж 45 год., 00 мес. 14 дни/ в размер -283.11лв. /лист 63-65/. 

На 03.04.2017 год. с разпореждане №**********/03.04.2017 год. /лист 71/ Ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора, във връзка с определение №65/27.02.2017 год. по адм. дело №82/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, като е взел предвид и заявление вх.№1013-23-41/29.03.2017 год. и №1029-23-691/24.03.2017 год.,  е преценил че не са налице нови доказателства по чл.99, ал.1, т.1 от КСО, на основание чл.98, ал.1 КСО  е отказал да измени личната пенсия за ОСВ на К.Т.К.. На 16.05.2017 год. К. е подал жалба до Директора на ТП на НОИ Стара Загора /лист 62/. С решение №2153-23-26/08.06.2017 год. Директора на ТП на НОИ Стара Загора /лист 44/ в производство по чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО е потвърдил разпореждането от 03.04.2017 год.. Това решение и потвърденото с него разпореждане от 03.04.2017 год. са отменени с Решение №315/22.11.2017 год. по адм. дело №327/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението на К. №1012-23-57/20.05.2016 год.. при спазване на задължителните указания на съда по прилагане и тълкуване на закона /лист 32/. Посочени мотивите са следните: в разпореждане №**********/03.04.2017 год.   липсват аргументи по съществуването на фактическия състав по чл.99, ал.1, т.6 КСО спрямо конкретния случай - неправилно определяне на размера на пенсията с разпореждането от 26.03.2012 год. в резултат на неправилно изчисление на индивидуалния коефициент. Никакви доводи на компетентния орган по правилното или неправилно изчисляване на индивидуалния коефициент не са изложени, поради което и изслушаното по това дело заключение на вещо лице, не може да бъде обсъждано и да се прецени съществуването на заявеното от жалбоподателя право на изменение на разпореждането от 26.03.2012 год. за отпускане на ЛПОСВ поради неправилно определен размер. След отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане от 03.04.2017 год. на началник отдел „ПО“, преписката е върната за задължително разглеждане на законосъобразното определяне на индивидуалния коефициент за времето на незаконното уволнение от датата на уволнението 07.08.1997 год. до 14.02.2006 год. като има предвид, че момента на отмяна на уволнението като незаконно определя и приложимия материален закон спрямо целия период, в който смисъл е Решение №10904/26.07.2011 год.. постановено по адм. дело №11978/2010 год. по описа на ВАС на РБ, в което са посочени и други решения на ВАС на РБ за определяне на приложимите разпоредби на НПОС и КСО спрямо момента, в който уволнението е отменено като незаконно.

 В  изпълнение на Решение №315/22.11.2017г по адм. дело №327/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора пенсионния орган отново разглежда заявлението и със спорното сега Разпореждане №4811097689 от 21.12.2017 год. Ръководител „ПО“ при ТП НОИ Стара Загора /лист 22-24/ постановява отказ да измени на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.Т.К. с посочен адрес по подаденото от него заявление вх.№ 1012-23-57 от 20.05.2016 год.

Посочени са подробни мотиви: искането е за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради несъгласие с определения индивидуален коефициент и продължителността на осигурителния стаж от втора категория. Със разпореждането от 26.03.2012 год.. сочи се взето предвид представеното решение от 31.07.2002 год. постановено по гр. дело №6771/1998 год. на СРС, че заявителят е работил като строителен работник в „Строителство и възстановяване – СВ“ЕАД от 07.08.1996 год.. Със заповед от 04.08.1997 год. е бил наказан с дисциплинарно уволнение и трудовия му договор прекратен считано от 06.08.1997 год., което уволнение е отменено като незаконосъобразно с решение, влязло в сила на 14.02.2006 год.. Сочи се, че правното основание на иска е било само признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, без да се иска възстановяване на работа и обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнението. Въз основа на тези факти органът сочи зачел за осигурителен стаж периода на уволнение /от 06.08.1997 - до 31.12.1999 год. на основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО и чл.354, т.1 от КТ и от 01.01.2000 год. до 14.02.2006 год. на основание чл.9, ал.3, т.2 от КСО. В случая за осигурителен стаж до 31.12.1999 год. по условията за втора категория труд /т.26 от ПКТП отм./ са зачетени периодите 07.08.1996 год. - 01.09.1997 год.; от 27.05.1999 год. -01.07.1999 год. и от 01.09.1999 год. - 31.12.1999 год. т.е. времето през което Т. е останал без работа поради незаконното уволнение. За периодите 01.09.1997 -27.05.1999 год. и от 01.07.1999 год. - 01.09.1999 год.  е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд, тъй като е работил по трудов договор в ХІІ-то ОУ гр. Стара Загора като учител. С разпореждане от 30.12.2016 год. на ръководител ПО на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО, пенсията на жалбоподателят е изменена във връзка с допълнително зачетения стаж от втора категория труд. За времето след 31.12.1999 год. до 14.02.2006 год. осигурителния стаж е трета категория, тъй като ПКТП е отменен от 01.01.2000 год. и заеманата от лицето длъжност „строител“ не попада в обхвата на чл.2 от Наредбата за категоризиране труда при пенсиониране /действаща от 2000 год./. Съответно, определен е осигурителния стаж към датата на отпускане на пенсията - 01.12.2011 год. Относно осигурителния доход -посочено е, че за осигурителен стаж се зачита, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход времето до 31.12.1999 год., през което лицата по чл.9, ал.3, т.2 КСО са били без работа с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по КТ /чл.46, ал.2, т.8 НПОС/. Като доход за периода 01.01.1997 - 06.08.1997 год. е включена сумата от регистъра на осигурените лица на НОИ в размер на 193 790.00 лв. /неденоминирани/, за който период лицето е осигурено върху минимален осигурителен доход за страната. За периодите 07.08.1996 - 01.09.1997 год. и от 27.05.1999 - 01.07.1999 год. и от 01.09.1999 год. - 31.12.1999 год. няма включен доход при изчисляване на ИК, тъй като лицето не е нито осигурявано, нито му е изплащано обезщетение по КТ. След 01.01.2000 год. когато в периода от който се определя ИК се включва време, което се зачита за осигурителен стаж на основание чл.9, ал.3 от КСО се взема доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски /посочена е разпоредбата на чл.46, ал.4 от НПОС/. За този период се дължат осигурителни вноски от работодателя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, а ако е било осигурявано, т.е. е работило при друг работодател, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък /чл.9, ал.3, т.2 от КСО/. Посочва се на следващо място периодите, в които Т. е работил като учител  и за които е посочен осигурителен доход и внесени осигурително вноски, съответно и че същите са зачетени за осигурителен стаж от трета категория. За останалите периоди от 01.01.2000 - 03.02.2004 год. и от 14.02.2004 - 01.09.2004 год. се сочи зачетен осигурителен стаж от трета категория, и е включен осигурителен доход минимална работна заплата за страната, тъй като и последното брутно трудово възнаграждение на лицето преди незаконното уволнение е в такъв размер. Г-н Т. не е представил сочи се документ, удостоверяващ получавано от него възнаграждение до уволнението му, а е  декларирал да се ползват данните от регистъра на осигурените лица. За времето от 03.02.2004 - 14.02.2004 год. и от 01.09.2004 - 14.02.2006 год. освен осигурителен доход, получаван като учител, друг не е включен, тъй като същия е по-висок от МРЗ. По изложените съображения, органът е преценил че пенсията е била определена в правилен размер към датата на отпускането й, като липсват писмени документи, нито нови доказателства към заявлението от 20.05.2016 год., поради което и на основание чл.99, ал.1, т.6 КСО е постановен отказ /лист 22-24/.

 С Решение №2153-23-3/26.02.2018 год. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора в производство по чл.117, ал.3 от КСО е потвърдил Разпореждане №4811097689/21.12.2017 год. като органът изцяло възприема подробно изложените в него мотиви, посочил е че са съобразени указанията дадени в мотивите към Решение №315/22.11.2017 год. по адм. дело №327/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

 

Приложени са като доказателства документите по преписката по издаване на оспореното Решение №2153-23-3/26.02.2018 год. и потвърденото с него разпореждане №481109789/21.12.2017 год., както и такива по първоначалното отпускане на пенсията на К.Т.К., съдебни актове, вкл. заключението на съдебно-счетоводната експертиза, каквато е била назначена по  адм. дело №327/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора /л.35/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност в оспорената му част, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното Решение №2153-23-3/26.02.2018 год. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.

При постановяване на разпореждане №4811097689/21.12.2017 год. и потвърждаващото го Решение са съобразени указанията в Решение №315/22.11.2017 год. по адм. дело №327/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора. В мотивите към Решение №315/22.11.2017 год. на Административен съд Стара Загора е изрично указано да се посочат аргументи по съществуването на фактическия състав по чл.99, ал.1 т.6 от КСО спрямо конкретния случай, вкл. дали правилно е определяне на размера на пенсията с разпореждането от 26.03.2012 год., относно изчислението на индивидуалния коефициент за времето на незаконното уволнение от датата на уволнението 07.08.1997 год. до 14.02.2006 год. и като има предвид, че момента на отмяна на уволнението като незаконно определя и приложимия материален закон спрямо целия период. В оспореното Решение №2153-23-3/26.02.2018 год. на Директора на ТП-НОИ - гр. Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане от  21.12.2017 год. е даден мотивиран отговор на така очертания спорен въпрос и съобразно приложимия материален закон. Според чл.99, ал.1, т.6 от КСО /редакция действала към подаване на заявлението/ предвижда основание за изменение на пенсията когато е била определена в по-голям или в по-малък размер. К. е твърдял, че ЛОПСВ е била отпусната в по-малък от дължимия размер, тъй като според него индивидуалния му коефицент бил определен без да се вземе предвид дохода и стажа за периода на незаконното му уволнение.

Обстоятелството, че пенсионния орган е зачел при отпускане на ЛПОСВ периода 07.08.1997 год. - 14.02.2006 год. като осигурителен стаж, не е спорен. С разпореждането №********** от 30.12.2016 год., сочи се, че при отпускане ЛПОСВ считано от 01.12.2011 год. се  зачита като такъв от втора категория трудовия стаж 01.09.1997 - 31.12.1999 год. на основание влязло в сила решение 14.02.2006 год. на СРС /л.90 -91– зачетен е тр. стаж  ІІ категория 9 год., 09 мес., 17 дни /вместо 7 год., 10 мес. 22 дни/, такъв от ІІІ категория – 28 год. 11 мес. 23 дни /вместо 30 год., 10 мес., 19 дни/, общ  - 41 год., 02 мес., 23 дни /вместо 40 год., 09 мес., 2 дни, посочен в разпореждане №********** от 26.03.2012 год./ Периода от 01.1.2000 год. до 14.02.2006 год. /признаване уволнението за незаконно/ се сочи зачетен за осигурителен стаж на основание чл.9, ал.3, т.2 от КСО. Правилно е посочено, че нормативния акт, приложим за зачитането на осигурителен стаж и доход за периода на незаконно уволнение, е материалния закон, действащ към датата на отмяна на уволнението като незаконно, т.е. КСО и НПОС.

Спорния по делото въпрос е за осигурителния доход на лицето в периода 07.08.1997 год. до 14.02.2006 год. като величина, участваща в изчисляването на ИК при първоначално отпускане на пенсията. За периодите на оставане лицето без работа поради на незаконно уволнение, пенсионния орган до 31.12.1999 год. не е зачел доход, а за периода след 01.01.2000 год. до 14.02.2006 год. – е взел предвид минималната работна заплата, тъй като последното брутно трудово възнаграждение до уволнението била минималната работна заплата.

 Съгласно §1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето продължава и през периодите по чл. чл.9, ал.2, т.1-3 и 5. В случая се касае за период на незаконно уволнение, органът се е позовал на чл.9, ал.3, т.2 предложение първо от КСО, според която за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, т.2, т.3 и 4 и чл.4а, ал.1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи  от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизане в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски от осигурителя, ако лицето не е било осигурявано, а ако е било осигурявано – осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Съгласно чл.354 ал.1 т.1 КТ времето, през което работникът е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно се признава за трудов стаж от уволнението до възстановяването му на работа. Анализът на нормативната уредба сочи, че ако работникът се яви да заеме работата, на която е възстановен, то тогава периодът от датата на уволнението до датата на възстановяването му се признава за трудов стаж, а съгласно чл.9, ал.3, т.2 от КСО и за осигурителен стаж. В случая при оспорването на уволнението си, К. не е поискал възстановяване на работа /иск по чл.344, т.2 КТ няма данни да е предявен/ и същият не е бил възстановен на работа в „Строителство и възстановяване – СВ“ЕАД. При все това, ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора е направил благоприятни за него изводи в посока  зачитането за осигурителен стаж вкл. периодите, в които същия е останал без работа поради уволнението.

В случая в периодите на оставане без работа на К. поради незаконното уволнение /07.08.1997 год. до 31.12.1999 год./ не са взети предвид при определяне на осигурителния доход. Това са периодите от 07.08.1997 год. -01.09.1997 год.; от 27.05.1999 год. - 01.07.1999 год. и от 01.09.1999 год. -31.12.1999 год., няма включен доход при изчисляване на индивидуалния му коефицент, тъй като лицето не е осигурявано и не му е изплащано обезщетение по КТ. Тези изводи са в съответствие с чл.46, ал.4, т.9 от НПОС, която предвижда, че се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход времето до 31.12.1999 год. включително през което лицата по чл.9, ал.3, т.2 и 3 от КСО са били без работа, с изключение  на периодите, през които са получавали обезщетение по КТ. Към датата на отпускането на пенсията   правилото е в същия смисъл в т.8 на чл.46, ал.4 от НПОС /ред. ДВ бр.13/2011 г./.

За периодите на оставане без работа поради незаконното уволнение след 01.01.2000 год., органът е взел като осигурителен доход минималната работна заплата, на основание правилото на чл.46, ал.6 /преди ал.4/ от НПОС според която норма, когато в периода от който се определя индивидуалния коефициент се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл.9, ал.3 от КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски.

Спорни са периодите след 01.01.2000 год., в които Т. не е работил по трудов договор и те са: 01.01.2000 год. - 03.02.2004 год.; от 14.02.2004 год. -01.09.2004 год.. Те са зачетени за осигурителен стаж от трета категория и са включени с осигурителен доход минималната работна заплата, тъй като последното брутно трудово възнаграждение на лицето преди незаконното уволнение е било минималната работна заплата. Оспорващият не доказва за тези периоди да са били дължими от работодателя му осигурителни вноски в по-голям размер.  Ако и да е релевантно в хипотеза на чл.9, ал.3, т.2 от КСО последното брутно трудово възнаграждение, върху които в общия случай осигурителят на лица от категориите по чл.4, ал.1 от КСО дължи осигуровки за периода на незаконното им уволнение, то последно в случая на К. е възнаграждението 06 юли - 06 август 1997 год. Размера на възнаграждението за за този период, върху което е осигуряван К.К. не се установява от съдебните актове, касаещи производството по исковете по чл.344, т.1 от КТ и чл.128 от КТ. С Решението от 31.07.2002 год. на СРС, ТСК 74-ти състав по гр. дело №6771 по описа за 1998 год., потвърдено с Решение от 25.05.2005 год. по гр. дело №864/2003 год. на СГС, бившият  работодател „Строителство и възстановяване - СВ“ЕАД е осъден да заплати на К.  трудово възнаграждение за месеците март, април и май 1997 год. в размер на 1287.00 щ.д., които му били удържани  като имуществена отговорност при уволнението. Съдебните актове не третират последното брутно трудово възнаграждение на К. при този работодател. Според чл.40, ал.2 от НПОС, осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. В случая няма представени от изброените източници на данни такъв, релевантен за  размера на последното брутното трудово възнаграждение на К. преди уволнението му от „Строителство и възстановяване –СК“АД. В справката, представена от К. за заработено от него трудово възнаграждение по трудов договор №ЗД-078/06.08.1996 год., подписана от юрисконсулт на „СВ-СВ“ЕАД /лист 177/ за м. юли фигурира начислена и неполучена сума от 544.00 щ.д. Но това не е документ по  утвърден образец от който да се направи извод за размера на брутното трудово възнаграждение, върху което К. да е бил осигуряван от този работодател. В случая работодателят /осигурителят/ „Строителство и възстановяване – СВ“АД не е представил данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО – които осигурителите представят в НАП за осигурителен доход, осигурителни вноски за ДОО, УПФ, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяка подлежащо на осигуряване лице. Видно от писмо от 17.01.2012 год. на пенсионния орган, УП-2 №73/17.07.2006 год. от „Строителство и възстановяване“АД София е било върнато за да се изготви и за периода 01.01.1997 - 06.08.1997 год., наред с други документи. Няма данни указанията да са били изпълнени нито ново удостоверение по образец- представено. На 23.03.2012 год. К. декларира, че е работил във фирма „ЕСКО-СВ“АД гр. София, ж.к.“Лагера“ /посочен адрес/ която е идентична с „Строителство и възстановяване – СВ“АД София и за периода 01.01.1997 год. - 06.08.1997 год. да се ползват данните от персонален регистър на НОИ. На основание тази декларация и в съответствие с материалния закон, от страна  на пенсионния орган са взети предвид данните от персоналния регистър на НОИ, в който последното осигуряване на К. преди уволнението му  е на база минималната работна заплата за страната.

 С оглед на изложеното, правилни и в съответствие с материалния и процесуалния закон са изводите на решаващия орган, потвърждаващи тези в оспореното разпореждане №4811097689/21.12.2017 год. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Стара Загора, че ЛПОСВ, отпусната считано от 01.12.2011 год. е  определена в правилен размер и се следва отказ по подаденото заявление от 20.05.2016 год. на К.Т.К. за изменение на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО /редакция ДВ бр.100/2010 год./. Не се установи при първоначалното отпускане личната пенсия за осигурителен стаж и възраст да е била определена в по-малък от следващия се на лицето размер, вкл. с оглед определянето на индивидуалния коефицент на база осигурителния доход в периода на незаконното му уволнение.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. Съдът намира същото за основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, препращащ към чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00 лв. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ИААА гр. София, сумата от 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

 Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто  от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И    :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на  К.Т.К. *** против Решение №2153-23-3/26.02.2018 год. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ гр. Стара Загора, представлявана от Директора Д.Щ. сумата от 100.00 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: