Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 158                                              07.06.2018 г.                                  гр. Стара Загора

 

          В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  Минка Петкова        

и с участието на прокурора Петко Георгиев     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова кас.адм.дело № 147 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97 г. за изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационна жалба от И.В.Я. и касационна жалба от Кмета на Община Стара Загора срещу Решение № 1292 / 30.11.2017г постановено по гр.д. № 3731 /2017г по описа на РС Стара Загора  с което е отменена Заповед № 10-00-881/15.05.2017г на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44 ал.2 ЗМСМ, § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС№456/1997г за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ , §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протоколно решение от 29.06.2016г на комисия, назначена със заповед № 10-00-1875/17.08.2016г,  е признато на И.В.Я. /с посочени данни/ правото  да придобие собственост върху имот №317.39 с площ от 593 кв.м. в местност „Над селото, Марашите“, в землището на с.Малка Верея, общ.Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисия по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, при граници и съседи: имот № 317.27, имот № 317.26, имот №317.38, полски път №317.504 и имот № 317.40 като незаконосъобразна; отказано е да се признае на ползвателя И.В.Я. правото да придобие собствеността върху посочения имот и е осъдена Община Стара Загора да заплати на оспорващите Е.П.З. и З.П.З. направени разноски.

В касационната жалба на И.В.Я. се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Счита, че е неправилен извода на съда, че не е налице втората предпоставка за придобиването на собствеността върху процесния имот. Обратно на възприетото от съда, поддържа, че обработвал земята до 1999г и в нея имало овощна градина вкл. черешови и бадемови дръвчета.  След 1999г поради напредналата си възраст и преместването си в друго населено място, спрял да обработва земята. Счита, че преценката за наличието на овощна градина се следва към датата на подаване на заявленията и е била налице. В подкрепа на това се позовава на заявленията с вх.№405009/09.06.1992г и №94-03-8479/25.05.1998г, в които декларирал че имота представлявал овощна градина.  Оспорва относимостта и верността на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели /посочили, че имота не се обработва от 1970г/, тъй като не се установявало за коя от възстановените имоти на наследници на П. З.С. сочат факти. Счита, че поради изминалия период от над 20години е възможно в имота да са настъпили промени, вкл.да са отрязани дръвчетата, което не опровергавало твърденията му, че такива имало към момента на подаване на заявлението. Поради изложените съображения, иска се отмяна на решението и  постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата против Заповед  №10-00-881/15.05.2017г.на Кмета на община Стара Загора.

В касационната жалба на Кмета на община Стара Загора се поддържат доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано по съображения че се основава на свидетелски показания, от които не се установява за коя от нивите  землището на с.Малка Верея говорят свидетелите и поради това, че в самото заявление Я. декларира, че имотът представлява овощна градина, което сочело на установена втората предпоставка.

Ответникът – Е.П.З., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представения по делото писмен отговор на касационната жалба, чрез пълномощниците си адв.Ц. и адв.А., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът З.П.З., редовно призован, не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава заключение, че жалбата е основателна и предлага да бъде уважена.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на Решение№1292/30.11.2017г по гр.д. № 3731/ 2017г. на Районен съд - Стара Загора, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, за които постановеното съдебно решение е неблагоприятно и са процесуално допустима.

Разгледана по същество и двете жалби се явяват неоснователни.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд, в производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е отменил като незаконосъобразна, по жалба на Е.П.З. и З.П.С., Заповед № 10-00-881/ 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание  §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протоколно решение на Комисия  е признато на И.В.Я.   правото  да придобие собственост върху имот №317.39 по неодобрен план на новообразуваните имоти за  землището на с.Малка Верея, общ.Стара Загора. За да постанови този резултат, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна че производството е по заявление от 09.06.1992г, подадено от И.В.Я., разгледано с протокол от 29.06.2016г на назначена от кмета на община Стара Загора Комисия, която е предложила да се признае правото на ползвателя. Посочил е на следващо място, че с решение №25045/08.07.1996г ПК Стара Загора е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари граници на недвижими имоти на наследниците на П. З.С., наследници на който са оспорващите З. и С., в т.ч и не само –върху нива от 6.00 дка, пета категория в терен по §4 на село Малка Верея, местност „пандаклийски път“, имот 617.2, върху  който попада и процесния имот №317.39 по неодобрен план на новообразуваните имоти. При изследване фактическия състав на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е прието за установено правото на ползване е предоставено на И.В.Я. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок. Съдът е приел, че не е установена по делото втората материална предпоставка –имотът да е бил овощна градина към момента, в който  лицето е заявило искането си, т.е.към 1992г.  Позовал се е на изслушаните по делото свидетели, сочещи че от 1970г досега имотът не е обработван, представлявал пустееща земя без насаждения и постройки в нея, в подкрепа на което било и заключението на вещото лице. По тези съображения, е приел, че не са налице предпоставките нито на §4а, нито на §4б ПЗР ЗСПЗЗ, поради което е отменил заповедта.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Решение №1292/30.11.2017г е постановено в съответствие с материалния закон, при следните прецизиращи мотиви.

Разпоредбата на §4б ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, предпоставя придобиването на право на собственост от ползвателя ако предоставената за ползване земеделска земя представлява лозе или овощна градина.

Спорът в случая е относно наличието в имота на овощна градина. Правилно касационният жалбоподател твърди, че преценка за наличието на този факт се прави към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя. /В този смисъл и съдебната практика, вкл.обективираната в Решение № 5727 от 10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о и др./. С оспорената заповед в производство по §61 и сл.от ПЗР на ПМС № 456 / 1997г за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, се признава право, фактическия състав за придобиване на което следва да е осъществен към датата на първото подадено заявление-09.06.1992г. С подаденото заявление по реда на §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакция към тази дата ползувателят упражнява субективното си потестативно право да придобие право на собственост върху предоставения му за ползване имот.  Обстоятелството, че със заявление №94-03-8479/25.05.1998г И.Я. е потвърдил желанието си не сочи на друг относим момент на дължимата преценка, тъй като разпоредбата на  §61 ал.1 от ПМС № 456 / 1997г за ИД на ППЗСПЗЗ предвижда процесуален ред за упражняване на вече възникнали права или  в хипотеза по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, като предвижда, че  ползвателите, които имат права по §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили подават заявление до кмета на общината в посочен срок и със определено съдържание.  Доказателствената тежест за установяване дали имотът е бил овощна градина към 09.06.1992г. е на издателя на оспорения административен акт, респективно на титуляра на признатото право - И. В. Я., сега касационен жалбоподател, с която тежест последните не са се справили.  Обстоятелството, че  в заявлението си вх.№ 6405009/09.06.1992г. Я. е декларирал, че имотът, предоставен му за ползване, представлява „овощна градина“ не е достатъчно за да се приеме този факт за доказан. Вида на имота не е бил установен по реда на §5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията, действала към датата на заявлението – ДВ бр.34/1992г, според ал.1 на която - следвало е ползвателят да даде описание на имота съгласно §4б ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ в подадената от него молба до техническата служба на общината, а според ал.3, т.3- в двумесечен срок от постъпване на молбата общината е следвало  да определи вида на имота – лозе, овощна градина, или дали е засят с етерично маслени култури. В случая няма данни за това назначена от кмета комисия да е определила вида на имота като овощна градина, както е заявил Я.. Няма приобщени други доказателства, от които да се съди за вида и състоянието на имота към 1992г. От доказателствата за сегашното състояние на имота не може да се предположи наличие на трайни насаждения в минал момент. Такива в имота изобщо няма, нито има останки от такива. Заключението на СТЕ, основано на извършен оглед, сочи че в момента на огледа /началото на октомври 2017/ процесният имот представлява необработена земя, което дава основание вещото лице да предположи, че и към датата на издаване на оспорената заповед няма промяна в състоянието му,  което е и онагледено със снимков материал /л.36 и сл по гр.д.3731/ 2017/. Макар действително свидетелските показания да не се отнасят за конкретния имот, предмет на делото, правилно съдът се е позовал на заключението на СТЕ за да направи извод, че ПИ 317.39 в землище на с.Малка Верея не е представлявал овощна градина.  Следователно по отношение на И.В.Я. не се доказва кумулативното наличие на предпоставките от правопораждащия фактически състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото му на ползване в право на собственост върху ПИ 317.39 по неодобрения ПНИ за землището на с.Малка Верея.

По тази причина правилно и обосновано РС Стара Загора е уважил жалбата на наследниците на Петър З.С., върху чийто признат за възстановяване земеделски имот попада процесния и е постановил отмяна на Заповед № 10-00-881/ 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 1 от АПК и е решил спора по същество, като обосновано приел, че не е налице право на И.В.Я. като ползвател да придобие право на собственост по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ върху ПИ 317.39 по неодобрения ПНИ за землището на с.Малка Верея.

Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1292 / 30.11.2017г постановено по гр.д. № 3731 /2017г по описа на РС Стара Загора,  с което е отменена Заповед № 10-00-881/15.05.2017г на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44 ал.2 ЗМСМ, § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС№456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ , §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протоколно решение от 29.06.2016г на комисия, назначена със заповед № 10-00-1875/17.08.2016г,  е признато на И.В.Я. правото  да придобие собственост върху имот №317.39 с площ от 593 кв.м. в местност „Над селото, Марашите“, в землището на с.Малка Верея, общ.Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисия по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, при граници и съседи: имот № 317.27, имот № 317.26, имот №317.38, полски път №317.504 и имот № 317.40 като незаконосъобразна; отказано е да се признае на ползвателя И.В.Я. правото да придобие собствеността върху посочения имот и е осъдена Община Стара Загора да заплати на оспорващите Е.П.З. и З.П.З. направени разноски.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.   

       2.