Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 266 08.10.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 155 по
описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.К.Н.,
подадена чрез пълномощника му адв.Х.Х. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 17-0284-000591/ 24.10.2017г., издадена от
Началник сектор в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, с която заповед на Г.К.Н. на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС”, за срок от 8 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като невярна описаната в заповедта
фактическа обстановка и съотв. като неправилен и необоснован направения от
решаващия орган извод, че на посочените в заповедта време, място и
обстоятелства, притежаваното от него МПС е било управлявано от неправоспособен
водач. Поддържа, че не е налице възприетото от административния орган
материалноправно основание по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагането на ПАМ. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за постановяване на
решение, с което да бъде отменена оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
сектор в Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора – П.Ц.К., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се
явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0284-000591/ 24.10.2017г., издадена от Началник сектор в Районно управление
– Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Г.К.Н. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от 8 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание
чл.171, т.2а от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството,
че на 10.10.2017г. около 15:01 часа на пътна отсечка гр.Николаево-с.Дунавци, на
1 км. северно от гр.Николаево в посока север – юг, Г.К.Н. преотстъпва
собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№……. за управление на лицето Г.
В. В., като водачът е лишен от това право по административен ред.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед № 17-0284-000591 от 24.10.2017г.
От приложения към преписката Акт за
установяване на административно нарушение серия Д, бл.№ 240357 от 19.10.2017г.
/л.18 по делото/ е видно, че срещу Г. В. В. е съставен АУАН за това, че на
19.10.2017г. около 15.01 часа на пътна отсечка гр.Николаево-с.Дунавци на 1 км.,
северно от гр.Николаево в посока север – юг, управлява лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег.№ ………., собственост на Г.К.Н., като водачът е лишен от
правоуправление по административен или
съдебен рад – СУМПС отнето/иззето на 28.07.2017г., с което виновно е нарушил
чл.150 от ЗДвП.
За изясняване на обстоятелства от
значение по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит в качеството на свидетели на лицата В.Г.Ж., Р.Т.Ж., Н.С.Г. и Д.В.И..
Свидетелката В.Ж. заявява, че на 19.10.2017г. се е връщала от Велико Търново,
заедно със своя спътник Г. В., като тя е управлявала лек автомобил „Хонда
Сивик“, собственост на баща й. Главният път е бил отбит през някакъв участък,
където е била спряна за проверка от полицейски служители. Поискали са й
документите за проверка, след което без никакви обяснения са свалили
регистрационните табели на автомобила. Били поискани документи и от лицето, с
което е пътувала – Г. В., но той не е носил никакви документи в себе си.
Свидетелката сочи, че на около 300 метра преди мястото на проверката е спряла
автомобила и е слязла за да си вземе вода за да пие лекарства, след което
отново се е върнала на шофьорското място. Твърди че през цялото време е била на
шофьорското място и тя е управлявала автомобила. След свалянето на
регистрационните табели на автомобила на място е бил съставен и акт на лицето
Галин В., като полицейските служители са обяснили, че съставят акта на него,
защото той е управлявал автомобила. От
показанията на свидетелите Р.Ж. и Н.Г., които са посочени като свидетели –
очевидци на нарушението в представения по делото АУАН серия Д, бл.№ 240357 от
19.10.2017г., се установява, че на 19.10.2017г. са осъществявали контрол по
безопасност на движението по общински път за с.Николаево, пътят за с.Димовци.
Спомнят си много добре случая, тъй като им е направило впечатление, че на около
70-80 метра преди мястото където е бил разположен патрулът е спряла движещата
се от север кола и една жена е излязла откъм банкета, не от шофьорската страна,
и се е качила на шофьорското място след което автомобилът е продължил
движението си. Спрели са автомобила за проверка и госпожата е отрекла да са се
сменяли с шофьора. Заедно с нея е пътувал един господин, който си е признал, че
той е управлявал автомобила, но понеже му било отнето свидетелството за
управление затова се били сменили. Свидетелите заявяват, че на място са били
свалени регистрационните табели на автомобила и е бил съставен акт на мъжа за
това, че управлява МПС без свидетелство за правоуправление. От показанията на
свидетеля Д.И. се установява, че той е съставил на
19.10.2017г. приложения по делото АУАН с бл.№ 240357 от 19.10.2017г..
Свидетелят заявява, че е видял как движещият се в посока север-юг лек автомобил
„Хонда Сивик“ е спрял и жената, която е била на пасажерското място е слязла и
се е преместила на мястото на шофьора. Когато са спрели автомобила за проверка
и са попитали пътуващите в него защо са се разменили мъжът е отговорил:
„Виновен съм, не нося книжката“. На място е съставил акта за установяване на
административно нарушение след като е извършил справка по телефона в
КАТ-Казанлък и е установил, че на мъжът, който е бил в колата, е отнета
книжката.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото са
представени и приети като доказателства Заповед № 349з-95 от 11.01.2017г. и
Заповед № 349з-268 от 30.01.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, с които на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във
вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на сектор/ група
„Охранителна полиция” в РУ при ОД на МВР – Стара Загора. Видно от представеното
по делото удостоверение от 29.05.2018г. на началника на сектор КАПОЦР при ОДМВР
– Стара Загора, издателят на оспорената заповед – П.Ц.К. е заемал към
24.10.2017г. длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Казанлък
при ОДМВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП № 17-0284-000591/
24.10.2017г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началник сектор „Охранителна полиция” в Районно
управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените
му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.2а от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, непритежаващо свидетелство за управление на МПС. Действително в заповедта
е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171,
т.2а, възприета като материалноправно основание за налагане на принудителната
административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ
основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно
Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от
изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването,
че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000591
от 24.10.2017г., е по чл.171, т.2а от ЗДвП, непълната правна обосновка на
упражненото административно правомощие не представлява съществено формално
/процесуално/ нарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0284-000591 от 24.10.2017г. обаче е постановена в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията
за това са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед № 17-0284-000591 от 24.10.2017г. е издадена при прилагане на чл.171, т.2а от ЗДвП /ред. ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Г.Н. с обжалвания административен акт ПАМ е по последната хипотеза на чл.171, т.2а от ЗДвП /ред.ДВ, бр.77 от 2017г./ и от фактическа страна се основава на това, че на 10.10.2017г. около 15:01 часа пътна отсечка гр.Николаево – с.Дунавци, на 1 км. северно от гр.Николаево в посока север-юг , Г.К.Н. е преотстъпил собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ……….. за управление на лицето Галин Веселинов В., като водачът е лишен от това право по административен ред.
С оглед на така
направената фактическа и правна обосновка на наложената на Г.Н. принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, издаването на обжалваната
заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се
свързва с установяването и доказването, че МПС – собственост на Г.Н., е било
управлявано от неправоспособен водач.
От фактическа страна
по делото не е спорно, че лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ………., е
собственост на Г.К.Н..
Спорният по делото въпрос се свежда
до това, дали собственият на Н. лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ****,
по времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в обжалваната заповед, е
бил управляван от неправоспособен водач.
От
събраните по делото доказателства обаче не само че не се установяват, но дори се опровергават
констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на
обжалваната заповед фактическа обстановка. Приложеният към административната
преписка АУАН бл. №…… от 19.10.2017г., с оглед описаните в него фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по чл.150 ЗДвП от лицето
Галин Веселинов В. на 19.10.2017г. не може да се разглежда като предпоставка за
издаването на процесната заповед, доколкото твърдяното в нея нарушение е
извършено на различна дата, а именно – 10.10.2017г. Дори да се приеме, че в
оспорената заповед е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо датата
на извършване на нарушението 19.10.2017г. е изписано погрешно 10.10.2017г.,
тази грешка е следвало да бъде отстранена в производство по реда на чл.62, ал.2
от АПК. В случая липсват данни процедурата за отстраняване на очевидната
фактическа грешка да е изпълнена, поради което за съда не са налице основания
да не извърши проверка за законосъобразност на акта на основата на посоченото в
него. По делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи че на
10.10.2017г. собствения на Г.Н. лек автомобил „Хонда Сивик“с рег. № …… е бил
управляван от лицето Г. В. В.. Освен това липсват каквито и да било данни
соченият като водач на автомобила към тази дата да не е притежавал съответното
свидетелство за управление на МПС. Твърдението, че Галин В. е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред, освен че не е конкретизирано в
обстоятелствената част на заповедта, не се и
установява от приложените към административната преписка документи. В хода на
съдебното производство също не са ангажирани доказателства в посочения смисъл.
Не е представен индивидуалният административен акт /заповедта/, с който е
приложена принудителната административна мярка, с отбелязване на датата, от която е влязла в
сила и срокът й на действие. Органът, издал оспорения административен акт, има процесуалното
задължение да представи в производството пред съда цялата преписка по
издаването на заповедта за прилагане на ПАМ. Законът възлага в
негова тежест и да установи съществуването на фактическите основания, посочени
в него /чл.170, ал.1 от АПК/. В случая
проявеното от административния орган процесуално бездействие има
за последица необоснованост и недоказаност на твърдението за наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП
/ред. ДВ, бр.77 от 2017г./ на собственика на МПС. С оглед на което оспорената
заповед за прилагане на ПАМ се явява незаконосъобразна, защото
административният орган е приложил материалния закон към факти, които не са
доказани по надлежния ред.
Отделно
от изложеното следва да се отбележи, че в настоящия случай мярката е наложена
за срок от осем месеца, като в заповедта липсват мотиви, обосноваващи
прилагането на ПАМ над законоустановения минимален срок от 6 месеца.
Действително административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но след като законодателят в
разпоредбата на чл.171, т.2а ЗДвП /ред.ДВ, бр.77 от 2017г./ е предвидил срок от
шест месеца до една година на ПАМ, е
необходимо в заповедта за прилагането й да бъдат изложени конкретни
съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. В
случая такива липсват, нито е осъществено препращане към документ,
удостоверяващ тези факти. Неизлагането от административния орган на мотиви в
посочения смисъл препятства възможността да бъде осъществен контрол от съда за
съответствието на обжалваната заповед с целта на закона /в този смисъл Решение
на ВАС по адм.д.№10768/2017г., VII отд./.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000591 на
Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ – Казанлък, с която на Г.Н. е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП /ред.ДВ,
бр.7 от 2017г./, като постановена при неправилно приложение на материалния
закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора
следва да бъде осъдена да заплати на Г.Н. сумата от 510лв., представляваща
10лв. внесена държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение за един
адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие
от 15.05.2018г.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.Н. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0284-000591/
24.10.2017г., издадена от Началник сектор в Районно управление – Казанлък към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна
Дирекция на МВР - Стара Загора да
заплати на Г.К.Н., ЕГН **********,***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева,
представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: