Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
02.11.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ирена Янкова
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 157 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ във вр. с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Р.В.Т. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №24/112/00186/3/01/04/01
от 24.01.2018г (с изх. № 01-260-6500
/1106#2
от 25.01.2018г), издаден от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. Хасково на основание чл.27 ал.3 и 4 от Закона за подпомагане
на земеделските производители/ЗПЗП/, чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК и с който на основание чл.8 ал.1 т.4, чл.33 ал1 от
Наредба № 9/03.04.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
Програмата за развитие на селските райони, т.4.4 б„а“ и т.4.4. б“г“, т.4.21 и т.4.22 от
Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г, чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК и във
връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК, чл.20а ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, спрямо Р.В.Т. е определено публично държавно вземане
в размер на 24446.00лв – „дължимо за възстановяване първо плащане“, от които
погасена сума 8922.74лв, дължима сума 15523.26лв, като е посочена дължимост и
на лихва, каквато се начислява за периода, изминал от посочен срок за
възстановяване и датата или на плащане на бенефициента или на прихващане на
бъдещи вземания от страна на РА.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му
при липса на мотиви, в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон; при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставки за установяване на публично
вземане, тъй като не е предварително издаден индивидуален административен акт,
с който да е прекратен договора, обуславящ и дължимост връщане на първото плащане по него. Необходимост от
издаване на такъв акт извежда от разпоредбите на чл.71 ал.2 вр.с чл.73 ал.1 от
ЗУСЕСИФ /общ закон/ и чл.33 ал.1 от Наредба №9/03.04.2008г /специален закон/.
Спрямо него не било установено публично държавно вземане, произтичащо от Договор 24/ 112/00186 от
14.11.2008г, вкл. с уведомително писмо изх.№ 01.0260-6500 /269 от 21.12.2013г. Макар с
посоченото писмо на основание чл.33 ал.1 от Наредба № 9 /03.04.2008г Директорът
на ОД на ДФЗ- Хасково да е заявил, че прекратява договор № 24/14.11.2018г,
отказва второ плащане по него и посочил подлежащо на връщане първото плащане по
този договор, твърди отречен характера на индивидуален административен акт на
това писмо като се позовава на определение № 124 по адм.д.№80/2014г на АС Стара
Загора, влязло в сила, с което на това основание е оставена без разглеждане
жалбата му против визирания акт. Отделно се позовава на нищожност на писмо
изх.№ 01.0260-6500 /269 от 21.12.2013г. на Директора на ОД на ДФ Земеделие, тъй
като е издадено при липса на законово предвидена към датата на издаването
му възможност за делегиране на
правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА в полза на издателя.
Отрича
твърдението, че не е изпълнил задълженията си по Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г., счита че в актът не се съдържат ясни мотиви от гл.т.
на това коя инвестиция органът счита за не-извършена. Твърди, че в приложение
№1 към договора /таблица за инвестицията/, е поел задължение за засаждане на 8
дка бадеми, 7 дка орехи, 2 дка лешници, което изпълнил, съответно изпълнил и
задълженията си за размер и срок на инвестициите
(т.4.21. и т.4.22 от Договора). Твърди,
че изискването е за съответствие на направените инвестиции с някой от
посочените като допустими в т.4.4.“г“от договора пет отделни вида, като няма според него ограничение да бъдат
зачетени и направени инвестиции извън конкретно посочените в бизнесплана, стига
те да са свързани с изпълнението на поетите ангажименти по създаването на
земеделското стопанство.
На
следващо място твърди, че оспорения АУПДВ липсват мотиви от гл.т. основанието,
на което се иска връщане на платени суми, вкл.не е конкретизирана коя хипотеза
от няколкото такива, визирани в условия на алтернативност в чл.33 от Наредба
№9/2008г, органът е приел, че е налице и че не е възникнало за него задължение да върне
суми, представляващи първо плащане на подпомагане по Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г поради това, че договорът не е прекратен поради
неизпълнение от негова страна. Твърди незаконосъобразност на акта и в частта, в която
се твърди извършено погасяване на част от задължението му с доводи че изобщо
няма задължение към Фонда с посочения от органа произход, нито е давал съгласие
за извършване на прихващания със суми, които му се следвали в периода
2014-2016г. От сумата по разкритата на негово име
банкова сметка *** направени удръжки, вкл. по разпореждане на ЧСИ Г.И. на
основание изпълнителен лист, издаден за същото вземане, впоследствие обезсилен;
както и неправилно били извършени прихващания със суми, които му се следвали от
ДФЗ като подпомагане по други мерки и схеми.
По така изложените съображения се иска отмяна на АУПДВ №24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018г като незаконосъобразен
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
- Директор на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. Хасково изразява писмено становище /в съпроводително писмо с
изх.№01-260-6500 /1106# 4 от
29.03.2018т/л.4/, поддържано и в съдебно заседание от процесуалния си
представител, за неоснователност на жалбата против АУПДВ
№24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018г. Прави възражение за местна неподсъдност на спора по
аргумент, че доколкото администрацията на Директора на ОД на ДФЗ-Хасково е със
седалище в гр. Хасково, местно компетентен е съдът по седалището на органа,
издал акта или Административен съд -
Хасково. Отделно излага доводи, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, с
надлежно делегирани правомощия и в съответствие с възможността за делегиране,
предвидена в чл.20а ал.4 от ЗПЗП. Твърди, че е предвидено в чл.44 т.1 от
Устройствения правилник на ДФЗ изрично определени областни дирекции на Фонда,
вкл.тази със седалище в гр.Хасково, да осъществяват функции във връзка с финансирането на проекти
по ПРСР, сред които е и мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от
ПРСР. Обосновава неизпълнение от страна оспорващия на договорената с Договор
24/ 112/00186 от 14.11.2008г инвестиция и несъответствие на
направените разходи с цел/дейност „Създаване, презасаждане и възстановяване на
трайни насаждения, ягодоплодни и винени лозя“ (Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г). В подадената заявка за плащане били представени
разхдооправдателни документи за закупени циментови колове, мрежа, тел, части за
прикачен инвентар, маркуч, тръби, моторна пръскачка, които активи съответствали на цел/дейност „Подобряване на механизацията на
стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и
оборудване за нуждите на земеделското стопанство“, каквато не била заложена за
изпълнение съгласно приложение №1 към посочения договор. Сочи и недостатъчност
на сумата на допустимите разходвани средства, кореспондиращи с инвестициионните
намерения - 2174лв или 1111.56 евро. Горното обективирало неизпълнение задълженията на бенефициента,
предвидени в т.4.4. б“а“, б.“г“, т.4.21 и т.4.22 от Договора, респ.по чл.8 ал.1
т.4 от Наредба №9/03.04.2008г. На основание визираните разпоредби от договора,
наред с чл.33 ал.1 от Наредба № 9/3.04.2008г, вр.с чл.165 и чл.166 от ДОПК,
чл.20а ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, твърди
че правилно и законосъобразно е издаден
Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018г. за възстановяване на суми, получени по договора. С АУПДВ по отношение на жалбоподателя е
определено задължение за възстановяване на сумата 15523.26лв, предвид
направените „погашения“, размера на които суми сочи потвърден от заключението
на СИЕ. Твърди, че изявление за прихващане било направено на основание чл.104
от ЗЗД с писмо изх.№01-260-6500/1106 от 30.08.2017г, в което били посочени
размерите на погасените суми. Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно
прихващане на суми след издаване на АУПДВ намира за неоснователни и
неподкрепени от доказателствата. Счита, че закриването на сметката на
жалбоподателя, по която първоначално е наредено изплащане на суми не може да се
вмени във вина на Фонда, доколкото това зависело изцяло от действията на
оспорващия. По тези съображения се иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на
разноски.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство – на Р.В.Т. *** е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23
от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, регистриран с УРН
356841 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК).
На
14.11.2008г, между Р.В.Т. и Държавен фонд „Земеделие“, представляван от
изпълнителния директор, е сключен
Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г за отпускане
на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /л.32
–л.40/. Според чл.1 от този договор, Фондът предоставя на Ползвателя
безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892 лв за изпълнение на всички
инвестиции, основните цели и дейности и цели, заложени в бизнес-плана по проект
24/112/00186 и включени в Приложение №1.
В т.2.1, т.2.2., т.2.3 и т.2.4.- е регламентиран размера и етапите на
плащане безвъзмездната финансова помощ по договора. Изплащането на договорената
финансова помощ е на два етапа – първо плащане
- 24446 лв /т.2.3/, което според т.4.12 Фондът се задължава да изплати
на Ползвателя в срок от един месец от сключване на договора; и второ плащане – 24446лв, обусловена от
изпълнение на условието „при нарастване на икономическия размер на стопанството
с 5 икономически единици“ /т.2.4/ и
което според т.4.13г. Фондът следва да изплати в срок от 4 месеца от постъпване
на заявката за второ плащане, заедно с всички необходими документи. Според т.4.1.Контрол по изпълнението на
договора се упражнява от Фонда, наред с възможността такъв да осъществяват и
други органи , посочени в т.4.2. В т.4.4. букви от „а“ до „з“ са договорени
хипотезите, при които Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се
възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва
към него, вкл.според б.“а“ – когато изпълнителят не е изпълнил всички
инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана
в срока по т.3.1. или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за
доказване извършени такива не са представени; а според б.“г“ –когато по-малко
от левовата равностойност на 3000 евро са инвестирани за закупуване на актив,
изброени в пет отделни точки. В раздел VІ, т.6 б.“г“ е предвидена хипотеза на
прекратяване на договора чрез едностранно писмено предизвестие от страна на
Фонда при виновно неизпълнение на задълженията по този договор от Ползвателя,
като срокът на предизвестието е 7 дни. В бизнес плана кандидатът е декларирал Овощна градина
лешници, с местонахождение с.Диня, общ.Раднево, обл.Стара Загора, предвижда в
таблица 7 следните „специфични измерими цели и основни дейности“- 1.увеличаване
икономическия размер на земеделското стопанство с 3 ИЕ; увеличаване на
обработваемата земеделска площ; създаване, презасаждане и възстановяване на
трайни насаждения, ягодоплодни и винени лозя; завършване на курс. В таблица
8.1. дейности и инвестиции са посочени такива за засаждане на бадеми, орехи и
лешници
На
02.12.2011г Р.Т. е подал заявка за второ плащане по визираната мярка УИН №24/112/00186/3/01,
а именно за финансова помощ в размер на сумата 24446 лв /л.22 и сл. по делото/.
По тази заявка са извършени от администрацията на ДФ „Земеделие“ проверки, съставени
са акт /“РРА1 документална проверка на
заявката за плащане“ от 02.11.2011г, /л.255 и сл./ и акт „РРА2 Проверка за съответствие с
критериите за финансиране“ от14.03.2012 и 16.03.2012г/л.259/, повторна проверка
от главен експерт на 16.03.2012г /л.262/, извършени са проверки на място, вкл.
в растениевъдството, сочещи установено засаждане на насаждения бадеми, орехи,
лешници /л.451-453/. С писмо за отстраняване на нередности № 24/19.03.2012г Р.Т.
е уведомен за необходимост от допълнителни документи и пояснения /л.263/. На
22.03.2012г, с вх.№ 01-260-6500 / 72#1 от 22.03.2012г Т. е представил документи и обяснения –
л.266. С писмо изх. № 05-2-263 / 66 от 22.03.2012г Областният директор на ОД на
ДФЗ-Хасково докладва до Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за констатирани
несъответствия, като търси становище от отдел „Правен“ /л.287/. Със становище
вх.№ 05-2-26/66 от 02.05.2012г Отдел „Правен“ на ДФЗ изразява становище че
закупуването на земеделска техника не е поет ангажимент, нито подобряването на
механизацията на стопанството е заложено като цел, поради което с представените
от земеделския стопанин документи за закупени активи във връзка с подобряване
механизацията не може да обоснове изпълнение договорните и нормативни
задължения, които има. На одобряване се сочи, че подлежат само разходите за
посадъчен материал. Съставени са контролни листи от посещение на място
19.06.2012г /л.299 и сл/, представени са от бенефициента обяснение, пояснение,
сертификати и спецификация –л.317 и сл. На основание Заповед
№211246/05.07.2012г /л.314/ е извършена проверка на място. Обобщеният извод е за наличието и
функционирането на закупените машини и съоръжения, изпълнение на инвестицията
по създаване на трайни насаждения, функционална самостоятелност и липса на
изкуствено създадени условия /контролен лист л.340, докладна на началник отдел
„РРА-РА“ при ОД на ДФЗ- Хасково от 11.10.12г-л.352/. В графа забележки на
приложение №4 „Проверка на място при растениевъдството (вкл.трайни насаждения)
е вписано: 1.общ брой закупен посадъчен материал: бадеми 370бр, орехи 93бр,
2.не са представени разходооправдателни и специфични документи за изпълнението
на инвестицията „засаждане на лешници -2 дка“ /л.453/.
Със становище вх.№ 05-2-263/356 от 17.12.2012г
Дирекция „Правна“ към ДФЗ сочи, че потвърждава изразеното становище по случая с
предходно писмо за допуснато едностранно нарушение на т.4.4 „а“ и „г“ по
договора от страна на бенефициента, както и т.4.22. от същия , съответно
–несъответствие на ползвателя с изискванията на т.4.21 и т.4.22 от Договора и
че се следва отказ на второто плащане, на основание чл.33 ал.1 от Наредба №9 и
т.4.7-ДФЗ –РА има право да прекрати договора чрез разваляне /чл.87 ал.2 ЗЗД/,
както и да покани ползвателя да възстанови полученото първо плащане по
договора, чието връщане се дължи на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.4.4.б.“а“
и чл.4.4.б.“г“ т.5 от договора. Полученото първо плащане представлявало
нередност с финансови последици.
Със
заповед № ОЗ-260-РД /95 от 18.03.2013г на Директора на ОД на ДФЗ Хасково, на
основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, заповед от 19.12.2012г на ИД на ДФЗ и чл.33
ал.1 от Наредба №9/03.04.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР
2007-2013г по отношение на Р.В.Т., като ползвател, е отказано изплащането на
финансова помощ , представляваща второ плащане по Договор № 24/112/00186 от
14.11.2008г по заявка за плащане 24/112/00186/3/01. Изложени са съображения, че
ползвателят на помощта не е изпълнил т.4.4 „а“ и „г“ т.5 по Договор 24/ 112/00186 и т.4.22. от същия, поради което ДФЗ-РА отказва да извърши второ плащане по
договора и че подлежи на връщане на полученото първо плащане. Обективирано е
изявление за прекратяване на договора на основание чл.33 ал.1 от Наредба
№9/03.04.2008г и т.4.7.от същия. Посочено е че ползвателя дължи да възстанови
полученото първо плащане по договора на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и
чл.4.4.б.“а“ и чл.4.4.б.“г“ т.5 от договора. Тази заповед не е връчена на Р.Т.,
при все направени посещения на адрес -л.374.
С
уведомително писмо изх.№ 01.0260-6500 /269 от 21.12.2013г Т. е уведомен че ДФЗ-РА
отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по
договора, правни и фактически основания: представените разходооправдателни
документи за покупка на циментови колове, мрежа, тел, части за прикачен
инвентар, маркуч, тръби, моторна пръскачка касаят дейност, която не фигурира в
таблица за основните дейности и цели към приложение №1 към договора, нито в
таблици №7 и 8.1.,от една страна, и - от друга страна, че не са представени
доказателства ползвателят да е изпълнил задълженията си по т.4.4. „а“ –да
изпълни всички инвестиции, основни дейности и цели, както и по б.“г“ – не
по-малко от левовата равностойност на 3000евро да са инвестирани за
т.5-създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения. В писмото се
сочи, че договорът е прекратява и че адресата дължи връщане на полученото първо
плащане по договора в на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.4.4.б.“а“ и
чл.4.4.б.“г“ т.5 и в размер 24446 лв./л.280/. Писмото е връчено на Т. на
07.01.2014г /л.382/. Последният е го е
оспорил по съдебен ред, във връзка с което е било образувано адм.д.№ 80/2014г
по описа на АС Стара Загора, по което е постановено определение
№124/09.07.2014г, с което жалбата на Т. е била оставена без разглеждане на
основание чл.159 т.1 от АПК, по съображения, че оспорения акт не разкрива
белезите на индивидуален административен акт. Определение № 124 / 09.07.2014г
по адм.д.№80/2014г по описа на АС Стара Загора е оставено в сила с Определение
№10949 от 17.09.2014г по описа на Върховния административен съд на РБ.
Междувременно,
от страна на ДФ“Земеделие“ е подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 и 418 от ГПК спрямо Р.В.Т. за сумата
24446.00лв- главница и 523.91 лв –лихва за забава, по същото е издадена Заповед
№1023 от 29.04.2014г. на РС Стара Загора по ч.гр.д.№ 1756/2014г на СтРС за
заплащане от Р.Т. на ДФ“Земеделие“ на сумите, като е посочено, че вземането се
основава на документ по чл.417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводни книги за
задължение по партида на длъжник на ДФ“Земеделие“ по договор №24/112/00186 от
14.11.2008г за отпускане не финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г,
който документ е приет за редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Издаден е на основание тази заповед
изпълнителен лист номер ч.гр.д.№1756/2014 от 29.04.2014г, с който осъжда Р.В.Т.
да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата 24446.00лв главница ведно със законната
лихва върху главницата от 25.04.2014г, с
523.91лв-лихва за забава от 07.02.2014г до 24.04.2014г, съобразно счетоводни
книги за задължение по договор №24/112/00186 от 14.11.2008г, както и сумата
1448.80лв-разноски по делото /л.3 и л.4
от приложеното изп.дело №1205/2014г/. За събиране на частното държавно вземане
по искане на Националната агенция по приходите е образувано изп.№ 1205/2014г на
ЧСИ Г.И. /приложено по делото/. С Определение от 09.03.2016г по гр.д.№
63638/2014г на РС София, образувано по искове по чл.422 ал.1 от ГПК от
ДФ“Земеделие“срещу Р.В.Т. за установяване на връщане на сума, предоставена по
договор №24/112/00186 от 14.11.2008г за отпускане на финансова помощ и
мораторна лихва, е постановено връщане на исковата молба, обезсилена е заповед
за изпълнение на парично задължение№1023 от 29.04.2014г. по гр.д.№ 1756/2014г на
РС Стара Загора.
Производството
по издаване на оспорения АУПДВ е започнало с писмо изх.№ 24/112/00186
/3/01/22/01, изведено изх.01-260-6500 /1106 от 30.08.2017г на Директора на ОД
на ДФЗ – Хасково /л.557/, с което на
основание чл.26 ал.1 от АПК се уведомява Р. В.Т. за откритото производство по
издаване на АУПДВ на основание констатации въз основа проверки по повод
заявката за второ плащане № 24/112/00186/3/01 по мярка 112. При извършени
административни проверки се твърди установено неизпълнение на договорно и
нормативно задължение по т.4.4 „а“ и „г“, т.4.21 и т.4.22 по договор №24/112/00186 от страна на
бенефициента. Уточнено е, че във връзка с изпълнението на договорената
инвестиция и цел/дейност „създаване, презасаждане и възстановяване на трайни
насаждения, ягодоплодни и винени лозя“ били
представени разходо-оправдателни документи за покупка на активи
/циментови колове, мрежа, тел, части за прикачен инвентар, маркуч, тръби,
моторна пръскачка/, които попадали в категорията на цел/дейност Подобряване
механизацията на стопанството..., която обаче не била заложена за изпълнение.
Посочва, че сумата на допустимите разходвани средства, платени по банков път,
кореспондиращи с инвестиционните намерения възлизат на 2174лв или 1111.56 евро. На основание т.4.4 „а“ и „г“, т.4.21 и
т.4.22 по договор №24/112/00186 от 14.11.2008г, чл.8 ал.1 т.4 и чл.33 ал.1 от
Наредба № 9/03.04.2008г се сочи, че ползвателят дължи връщане на полученото
първо плащане по Договора. В следствие е определен размер на задължение от
48892.00лв, от които адресатът следва да възстанови 24446 лв. Посочени са
таблично, че към датата на изготвяне на писмото са погасени суми в графа първа
„Прихващане/Възстановяване по схема/мярка“,
втора графа „Погасена сума – лв“,
трета графа - дата на погасяване. Общият размер на погасените суми е 8922.74лв.
Дати на погасяванията: от 03.04.2014г до 28.06.2017г. Предоставено е право на
адресата в 14 дневен срок да възстанови доброволно сумата 15523.26 лв по
посочена банкова сметка *** „Земеделие“ Разплащателна агенция, а в случай на
несъгласие – е предоставен 14 дневен срок от получаване на писмото на
възражения по основателността и размера на публичното вземане /л.557-559/.
Писмото е връчено на 19.12.2017г /л.561/.
На
04.01.2018г Р.Т. е възразил с доводи, че не е възникнало за него задължение за
връщане на суми, вкл.с доводи, че уведомително писмо изх.№ 01.0260-6500 /269 от
21.12.2013г няма характер на индивидуален
административен акт, по аргумент от мотивите към Определение № 124 /
09.07.2014г по адм.д.№80/2014г по описа на АС Стара Загора.
С
АУПДВ №24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018г (с изх. № 01-260-6500 /1106#2
от 25.01.2018г), издаден от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие” – гр. Хасково на основание чл.27
ал.3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, чл.162
ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК, както и на основание чл.8 ал.1 т.4, чл.33 ал.1 от
Наредба № 9/03.04.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
Програмата за развитие на селските райони,
т.4.4 б„а“ и т.4.4. б“г“, т.4.21 и т.4.22 от Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г, чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК и във връзка с чл.165 и
чл.166 от ДОПК, чл.20а ал.2 и ал.4 от ЗПЗП спрямо Р.В.Т. е определено публично държавно вземане
в размер на 24446.00лв – „дължимо за възстановяване първо плащане“ по посочения
договор, от които погасена сума 8922.74лв, дължима сума 15523.26лв. Посочено е,
че лихва се начислява за периода, изминал от посочен в акта срок за
възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициента или на
прихващане от бъдещи вземания от страна на РА.
Като
мотиви към акта са изложени съображения че при извършване на административни
проверки преди второ плащане е установено неизпълнение от бенефициента на
договорените задължения т.4.4 „а“ и „г“,
т.4.21 и т.4.22 по договор
№24/112/00186 от 14.11.2008г и нормативни
такива - в чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 9/03.04.2008г. На първо място (по т.1.) е
посочено че са извършени разходи и представени документи за активи, които
попадат в категория цел/дейност, която не е заложена за изпълнение съгласно
приложение №1 към договора, нито променена/заменена. Нормативно признатите
разходи, относими към изпълнението на цел/дейност „Създаване, презасаждане и
възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни, винени лозя“, кореспондиращи
с инвестиционните намерения възлизали на 1111.56 евро. Органът се е позовал на свое писмо изх.№
24/112/00186 /3/01/22/01, изведено изх.01-260-6500 /1106 от 30.08.2017г. Отхвърлени
са като неоснователни възраженията на Р.Т., органът се позовава на Определение
№ 124 / 09.07.2014г по адм.д.№80/2014г по описа на АС Стара Загора, с оглед
тезата че не е отменено издаденото от него уведомителното писмо изх.№
01.0260-6500 /269 от 21.12.2013г.
От
правна страна, издаването на акта е на основание чл.27 ал.3 и 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, чл162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК,
за определянето на задължението са
посочени като основание разпоредбите на чл.8 ал.1 т.4, чл.33 ал.1 от Наредба №
9/03.04.2008г и т.4.4 б„а“ и т.4.4. б“г“, т.4.21 и т.4.22 от Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г, чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК и във връзка с чл.165 и
чл.166 от ДОПК, чл.20а ал.2 ал.4 от
ЗПЗП.
По
делото са приети като доказателства приложените по административната преписка
по издаването на оспорения АУПДВ, както и представените от оспорващия.
Приложено
е по настоящото дело адм.д.№80/2014г по описа на АС Стара Загора, и заверено
копие на изп.дело № 20147650401205 на ЧСИ Г.И..
За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната, назначена и изготвена
Съдебно-икономическа експертиза, основно и допълнително заключение.
Според
СИЕ, първото плащане по договора в размер на 24446 лв е преведено по банкова
сметка ***.02.2009г. Срокът за извършване на всички инвестиции, основни
дейности и цели, предвидени в бизнес плана е 12.11.2011г. На 02.12.2011г е
подадена заявката за второ плащане като приложените разходо-оправдателни
документи, удостоверяващи разходи на обща стойност 11003.50лв, от които само за
посадъчен материал -2174лв, а останалите са за: мрежа, тел, рама култиватор,
държател култиватор, скоба, лапа, болт, тръби, микропорест маркуч, оградна
мрежа, тел, циментови колове, моторна пръскачка Соло 423, вентилаторна
пръскачка /л.612-613. Направените разходи свързани със създаване на
стопанството по засаждане на бадеми – 8дка, орехи – 7 дка, лешници – 2дка,
както и увеличаване на обработваемата площ, с включените разходи за закупуване
посадъчен материа, закупуване на земя, с включени непреки разходи, без които е
невъзможно създаването на насажденията, представляващи подобрения, трайно
прикрепени към земята /поливна система и ограждения/, всичко разходи направени
по банков път възлизат на 12812.18лв (отговор на въпрос №4, л.614).
В
сумата 8922.74 лв, които според Фонда са събрани/погасени включват сумата
4446лв –получена на 30.10.2014г по изп.дело № 20147650401205 на ЧСИ Г.И. и
представляваща сбор от полагащите се плащания по СЕПП за 2013, 2014, 2015 и
2016г. Посоченото изпълнително дело е образувано на основание издаден
изпълнителен лист издаден в полза на НАП за сумата 24446лв, заедно с лихви и
разноски на основание издадена от Старозагорски РС по заявление на ДФ“
Земеделие“ Заповед №1023/29.04.2014г за изпълнение на парично задължение на Р.
В.Т. към ДФ Земеделие. Впоследствие изп.дело № 20147650401205 на ЧСИ Г.И. е
било прекратено въз основа на Определение на Софийски РС от 09.03.2016г, с
което се обезсилва заповед №1023/29.04.2014г. По изпълнителното дело, преди
прекратяването му е била удържана сума от запорираната сметка на Р.В.Т. на стойност
5130лв, която е постъпила по сметка на ЧСИ на 15.09.2014г /според СИЕ/. Не са
правени удръжки от сумите, полагащи се на Р.Т., като земеделски стопанин,
бенефициент на подпомагане за кампания 2017г, в полза на същия са били
оторизирани суми за кампания 2017г, вкл.по СЕПП, СПП, СПК в общ размер 2904.49лв, съгласно СИЕ и приложения
документ на л.585 по делото. Сумата 1169.73 лв, която е била преведените от РА
по СЕПП в полза на Р.В.Т., по негова разплащателна сметка в ОББ е била върната
от банката поради закрита банкова сметка /***.№01-260-6500 / 1106 #13 от 23.07.2018г -л.644. Връщането
на тази сума от страна на ОББ е поради закриване на разплащателната му сметка в
тази банка на 03.07.2017г./СИЕ допълнително заключение л.655, писмо от ОББ АД
на л.660/.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
АУПДВ №24/112/00186/3/01/04/01
от 24.01.2018г е съобщен на Р.Т. 19.02.2018г съгласно известие
за доставяне на Стар пост на л.16 по
делото/, жалбата е подадена на 01.03.2018г /съгласно клеймото на пощенския плик
– л.566 по делото. Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес
– адресат на обжалвания АУПДВ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за местна неподсъдност на спора на АС Стара Загора, основано на доводи за липса
на териториална структура на ОД – Хасково, чийто директор е издал акта, в град Стара
Загора, където е и постоянният адрес на оспорващия. Според чл.133 ал.1 от АПК делата по оспорване
на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по
седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал
оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящ адрес или
седалището на жалбоподателя. В случая актът е издаден
от Директора на ОД на ДФЗ- Хасково в условията на делегация на правомощия на
Разплащателната агенция-ДФ „Земеделие“. Със заповед №ОЗ-РД/286 от 01.02.2017г.
на л.18 по делото Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, на основание
чл.20а ал.2 и ал.4, чл.11 ал.2, чл.44 и чл.45 от УПДФЗ, в качеството си на
ръководител на РА е делегирал на посочените органи, вкл. на директорите на
областните дирекции на РА и в съответствие с териториалната им компетентност
правомощия по издаване на решения за финансови корекции по чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ и
на АУПДВ по чл.166 ал.2 от ДОПК вкл.по отношение на ползватели на финансова
помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПСРС 2007-2013г. във връзка с установени
неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при
или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на
финансова помощ. Следователно, делегирано е правомощие, произтичащо от
функциите на РА по чл.11а ал.1 т.1 и т.4
от ЗПЗП –по приемане, проверяване и
вземане решение по заявки за плащане по мярка за подпомагане на Общата
селскостопанска политика и по контролиране използването на подпомагането –
вкл.по ПРСР. Според чл.22а от ЗПЗП, Разплащателната агенция се състои от
централно управление в гр.София и териториални структурни звена /ал.1/.
Съответно според чл.12 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“,
Фондът е структуриран в Централно управление и в 28 областни дирекции. Териториални звена на ДФЗ – РА с функции
относно подпомагането по Програмата за развитие на селските райони, вкл.по
мярка 112 от ПРСР 2007-2013г, са всички областни дирекции на фонда по аргумент от
чл. 43 т.3 а) от УП на ДФЗ, според която на изброените областни дирекции, вкл.
на ОД - Стара Загора са възложени функции във връзка с подпомагането по ПРСР
/приемат заявления за кандидатстване за подпомагане по мерките от ПРСР,
извършват първична обработка на приетите проекти и ги изпращат на посочена
дирекция в Централното управление на ДФЗ – Разплащателна агенция/. Функции във
връзка с финансирането на проектите по мерките на ПРСР и проверка на
кандидатите са възложени на конкретни областни дирекции на ДФЗ-РА, посочени в
чл.44 от УП на ДФЗ, сред които е и Областна дирекция на ДФЗ-Хасково. Упражненото
с оспорения административен акт правомощие във връзка с контролни функции на РА
спрямо подпомагането по мярка 112 от ПРСР, в условията на делегация на компетентност
и на териториален признак - с обхват и
територията на област Стара Загора, на която територия е налице административно
звено на РА с функции в областта на подпомагането по ПРСР и това е Областна
дирекция на ДФЗ – Стара Загора. Предвид наличието на териториална структура на
администрацията в гр.Стара Загора, където е и постоянният адрес на оспорващия,
както и предвид исканията в жалбата за приобщаване на доказателства, намиращи
се в този район, съдът намира, че е местно
компетентен да разгледа спора, съответно, че е неоснователно възражението на
ответника по чл.134 ал.2 от АПК.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Актът е издаден от Директора на ОД на ДФЗ- Хасково в условията на делегация на правомощия на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция в полза на директорите на областните дирекции, в съответствие с териториалната им компетентност, да решения за финансови корекции по чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ или АУПДВ по чл.166 ал.2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПСРС 2007-2013г., във връзка с установени неспазвания от тяхна страна на нормативни и договорни задължения, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ /Заповед №ОЗ-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ -на л.18 по делото/. Визираната мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ е по ПРСР, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, т.е. подпомагането по мярката е с публични средства, от източник, попадащ сред изброените такива в чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая ръководител на съответната администрация е Изпълнителният директор на ДФЗ Земеделие – Разплащателна агенция, тъй като Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията
на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания. Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява /чл.20а ал.1 и ал.2 ЗПЗП/. Следователно п
о
силата на чл.27, ал.3 и ал. 5 и чл.20а от ЗПЗП и чл.166, ал.2 от ДОПК, в правомощията на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е да определи органът от ДФ
„Земеделие” – Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мярка 112 „Създаване
на стопанства на млади фермери“ по ПРСР. Съответно съгласно чл.20а, ал.4
от ЗПЗП и чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд
"Земеделие" Изпълнителният директор на фонда може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
В
случая Изпълнителният директор на ДФЗ Земеделие – Разплащателна агенция, е определил
надлежно органът, компетентен да издава АУПДВ за вземания на Фонда, произтичащи
от неспазване задължения на ползвателите на подпомагане по мярка 112 „Създаване
на стопанства на млади фермери“, вкл. в лицето на Директора на ОД на ДФЗ – Хасково. Териториалната
компетентност на ОД на ДФЗ Хасково по осъществяване на правомощията, предвидени
в чл.44 от УП на ДФЗ е и спрямо територията на област Стара Загора, на която се
реализира и договор №24/112/00186 – в с.Диня, общ.Раднево.
Следователно обжалваният акт е издаден
от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно
определени му със Заповед №ОЗ-РД/286 от 01.02.2017г.
на ИД на ДФ „Земеделие” правомощия.
АУПДВ №24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018г е в писмена форма и съдържа мотиви.
Същият е издаден при спазване на изискванията за
уведомяване на адресата за започване на административното производство и
предоставяне на възможност за участие (чл.26, чл.28 и чл.34 от АПК). В хода на
производството по издаване на АУПДВ
№24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018г обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения - не са изпълнени задълженията на
административния орган служебно да установи всички факти и обстоятелства, които
са от значение за случая и да събере доказателства за тях (чл.35 и чл.36 от
АПК). В случая административният орган не е събрал доказателства за издаването
и влизане в сила на административен акт, въз основа на който да е възникнало публично
вземане на ДФЗ спрямо Р.В.Т. за сумата 24446 лв.-първо плащане по Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г (ПРСР).
Според чл.27 ал.5 от ЗПЗП, вземанията на РА,
които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Вземанията на РА, които възникват въз основа на
договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за
приходите.
Производството е в случая
проведено по реда на ДОПК, с оглед твърдяно публично вземане на
ДФ“Земеделие“-РА спрямо Р. В.Т., произтичащо от неизпълнение на задължения на
последния по Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г за подпомагане по мярка
112 от ПРСР 2007-2013г. Според чл.162 ал.2
т.8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и
за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. За бъде
издаден Акт за установяване на публично държавно вземане от тази категория, РА
следва
да установи по безспорен и категоричен
начин, че е налице: недължимо платени или надплатени суми или неправомерно получени, съответно или неправомерно усвоени средства по някоя от схемите и мерките за плащане или по проекти,
които са финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, като първа
предпоставка, както и че вземането е възникнало въз основа на административен
акт. В случая се твърди наличие на публично
държавно вземане на ДФ“Земеделие“ спрямо Р.Т., произтичащо от договор за
подпомагане по мярка 112 от Програмата за развитие на селските райони от
14.11.2008г. Финансирането е с публични средства, доколкото финансирането по
мярка 112 по ПРСР 2007-2013г е подкрепено от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони. Но за да се предприеме
установяването на публично вземане на ДФЗ-РА по реда на ДОПК с акт за
установяване на публично държавно вземане, разпоредбата на чл.162 ал.2 т.8,
вр.с чл.166 ал.2 от ДОПК изисква вземането да е възникнало въз основа на административен
акт, издаването на какъвто органът е следвало, но не посочва и установява да е издаден. Съответно, в производството не е установено кога и на какво основание е
възникнало публично вземане в полза на ДФ «Земеделие» в размер на 24446лв,
представляващо първо плащане по договор №24/112/00186
от 14.11.2008г, сключен с Р. В.Т..
В случая по делото се
доказва, че на основание Договор № 24/112/00186 / 14.11.2008г. в полза на Р.Т.
е изплатена на 06.02.2009г сумата от 24446 лв, представляваща първо плащане от
предвиденото с договора подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери“ /уведомително писмо за
одобрение изх.№01-6500/2637/ 17.02.2009г на л.31 по делото, в същия смисъл е и
констатацията в СИЕ/. За да има
основание за събиране (връщане) на тази сума, трябва да е отпаднало основанието
за получаването й, каквито хипотези са регламентирани в чл.33 ал.1 и ал.2 от
Наредба №9 /03.04.2008г и настъпване на които се свързват с издаването на
индивидуален административен акт. В АУПДВ №
24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018г Директорът на ОД
на ДФЗ Хасково не се позовава на издаден административен акт относно произхода
на задължението на Т. за 24446.00лв. Не е достатъчно да се твърди неизпълнение от страна на бенефициента на подпомагането на разпоредбите на т.4.4 буква “а“ и т.4.4.буква “г“ от
Договор № 24/112/00186 /2008г. Макар тези разпоредби да визират възможността
Фондът да изиска да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане,
заедно със законната лихва към него /л.33/,
това позоваване не обуславя автоматично извод за публичния характер на
вземането на Фонда, с оглед разграничението, предвидено в чл.27 ал.5 от ЗПЗП,
направено с оглед източника на вземането. Освен това твърденията за договорно
неизпълнение не определят в кой момент преди издаването на АУПДВ е възникнало вземането на Фонда с оглед
оправдаване направените погашения на част от размера му на различни дати в
периода 03.04.2014г до 28.06.2017г. /л.558-559/. Към датата на сключване на
посочения договор за подпомагане не е било нормативно регламентирано понятието
административен договор. Такава регламентация се съдържа в обнародвания на 22.12.2015г Закон за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, в сила от
25.12.2015 г., според правната уредба в който сключените по този закон договори за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ са административни /чл.24 ал.1и §1 т.1 от ЗУСЕСИФ/. Извод за публичния
характер на вземане на ДФ“Земеделие“ спрямо Р.Т. за платеното му по Договор № 24/112/00186 /2008г финансово подпомагане в
размер на 24446.00лв в случая не може да се изведе единствено въз основа разпоредбите
на този договор. В същото време, не е налице влязъл в сила административен акт за
прекратяване на този Договор, какъвто акт е предвидено в чл.33 ал.1 от Наредба
№9/03.04.2008г. за условията и ред за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР, и с което би възникнало основание за връщане
сумата на финансовото подпомагане, платено по този договор. Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г.
в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на
вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. Тези актове, наред с актовете по чл.26 ал.1 т.3 от същата Наредба са
индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на
АПК, според т.1 от Тълкувателно решение № 8 / 11.12.2015г на ВАС по т.д.№1/2015г
ОСС І и ІІ колегия. Възникването на задължение на
ползвател на подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ за връщане на вече изплатени му суми, заедно със законните лихви към
тях е следователно обусловено от волеизявление на РА по чл.33 ал.1 от Наредба №9/03.04.2008г,
какъвто индивидуален административен акт няма данни да е издаден и влязъл в
сила. Не е посочена в мотивите към акта,
но е приета като доказателство
по делото Заповед № ОЗ-260-РД/95 от 18.03.2013г на Директор на ОД на ДФЗ –
Хасково/л.374/, с която органът сочи, че
прекратява договор №24/112/00186 /14.11.2008г. на основание чл.33 ал.1 от
Наредба №9/03.04.2008г и се следва връщане на полученото първо плащане по същия
договор. Няма данни тази заповед да е съобщена на адресата, съответно и да е влязла
в сила. Макар в хипотеза на чл.33 ал.1 от посочената
наредба, до Р.Т. да е изпратено и уведомително писмо изх.№
01.0260-6500 /269 от 21.12.2013г на Директора на ОД на ДФЗ-Хасково, с
което Т. е уведомен, че поради
неизпълнение на негови договорни задължения ДФЗ РА отказва изплащането на второ
плащане по договора, прекратява същия /л.280,л.382/, характерът на индивидуален административен
акт на волеизявлението е отречен с определение по адм.д.№ 80/2014г по описа на
АС Стара Загора, оставено в сила с Определение №10949 от 17.09.2014г по описа на
Върховния административен съд.
Оспореният акт е следователно издаден
без да са установени релевантните за упражненото правомощие факти и
обстоятелства, вкл.от гл.т. възникването на вземането. Не е установен влязъл в
сила административен акт, обуславящ вземането на Фонда за връщане на платено
финансово подпомагане поради неизпълнение от ползвателя на финансовата помощ на
негови нормативни или договорни задължения след изплащането й. Доколкото
допуснатото нарушение на административно-производствените правила е от такъв
характер, чието естество би могло да повлияе на съдържанието на волеизявлението
на органа, обективирано в АУПДВ, то има характер на съществено.
Доколкото
правото на административноправна защита на Р.Т. по реда на АПК спрямо уведомително
писмо изх.№ 01.0260-6500 /269 от 21.12.2013г на Директора на ОД на ДФЗ-Хасково е било отречено с влязъл в сила съдебен акт, през 2014г. ДФ
„Земеделие“ е предприел действия за събиране на същото вземане /за
връщане на полученото по договора подпомагане/ като частно такова, по реда на гражданското
съдопроизводство. На основание подадено от Фонда заявление за издаване спрямо
Р.Т. на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 и чл.418 от ГПК, е била
издадена Заповед №1023 от 29.04.2014г. на РС Стара Загора по ч.гр.д.№
1756/2014г на СтРС и изпълнителен лист. Изпълнителният лист е бил впоследствие
обезсилен с Определение от 09.03.2016г по гр.д.№ 63638/2014г на РС София в
производство, образувано по искове по чл.422 ал.1 от ГПК от ДФ“Земеделие“ срещу
Р.В.Т. за установяване задължението за връщане на сума, предоставена по договор
№24/112/00186 от 14.11.2008г за отпускане на финансова помощ и мораторна
лихва. В хода на процеса, на 22.12.2015 г.
е бил обнародван и Законът за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в сила от 25.12.2015 г., съдържащ изрична правна уредба, че
сключените по този закон договори за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, вкл. от ЕЗФРСР, са
административни /чл.24 ал.1и §1 т.1
от ЗУСЕСИФ/. Този закон е и действащия
към датата на издаване на оспорения АУПДВ № 24/112/00186/3/01/04/01 от
24.01.2018г. С посочения АУПДВ се претендират средства, като неправомерно получени или усвоени по
проект, финансиран от европейски фонд. Следва да се има предвид, че договорите по Наредба № 9 /03.04.2008г и контролът по тях и след влизане в сила на ЗУСЕСИФ
продължават да са обект и на специална (предвидена в ЗПЗП и Наредба № 9/03.04.2008г) правна уредба - § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ. Писмено
изявление на органите на РА – ДФ „Земеделие“ за прекратяване на договора за подпомагане по Наредба № 9 /03.04.2008г и установяване задължението
на ползвателя за връщане на изплатената сума заедно със
законните лихви върху нея, би имало характер на изявление
за финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, вр. чл. 33 от Наредба № 9/03.04.2008г. От друга страна, то би представлявало и акт за установяване на
публичното държавно вземане, който чл. 166,
ал. 1 ДОПК предвижда /-в този смисъл, Решение №14/21.02.2017г на ВКС по
гр.д.№50320 по описа за 2016г/. В случая
при липса на доказателства за прекратяване на договора за подпомагане,
съответно липса на влязъл в сила административен акт по чл.33 ал.1 от Наредба №
9 /03.04.2008г, издаването на оспорения акт за установяване на вземане за
връщане на получено по договора финансово подпомагане, като публично такова, се
явява в нарушение на материалния закон чл.27
ал.5 изр.първо от ЗПЗП, чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК.
По изложените
съображения издаденият АУПДВ се явява издаден при
неправилно приложение на материалния закон, което също е основание за отмяната
му като незаконосъобразен.
На
основание чл.143 ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя Р.Т. се следва присъждане на направените по делото разноски.
Същите съгласно доказателствата и представения списък са в размер на 1710лв, от
които държавна такса в размер на 10лв, адвокатски хонорар в размер на 1500лв
/договорено и заплатено съгласно ДПЗС от 13.02.2018г-л.573, депозит за вещо лице
в размер на 200лв /л.595/. В този размер следва да бъде осъден ДФ „Земеделие“
да ги заплати.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.В.Т. *** Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ №24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018г
(с изх. № 01-260-6500 /1106#2 от 25.01.2018г), издаден от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” –
гр. Хасково на основание чл.27 ал.3 и 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители/ЗПЗП/, чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК и с който на основание чл.8 ал.1 т.4, чл.33 ал1 от
Наредба № 9/03.04.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по
Програмата за развитие на селските райони,
т.4.4 б„а“ и т.4.4. б“г“, т.4.21 и т.4.22 от Договор 24/ 112/00186 от 14.11.2008г, чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК и във връзка с чл.165 и
чл.166 от ДОПК, чл.20а ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, спрямо Р.В.Т. е определено публично държавно вземане
в размер на 24446.00лв – „дължимо за възстановяване първо плащане“, от които
погасена сума 8922.74лв, дължима сума 15523.26лв, и за съответната лихва, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие” – гр.
София да заплати на Р.В.Т. ЕГН ********** сумата от 1710лв/хиляда
седемстотин и десет лв —разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.