Р Е Ш Е Н И Е

№ 265 02.10.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 158 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на П.Т.П. против Заповед № 10-00-338 от 14.03.2018г., издадена от Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж пета категория, представляващ „стопански постройки“ с приблизителни размери 10.52 м/4.00м и височина 3.65м и 4.40м / 4.00л и височина 2.75м, изпълнен от П.Т.П. в отклонение с одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж №211 от 24.04.1991г. и част от него навлизаща с приблизително 25.46 кв.м в УПИ ІІІ-245, кв.35 по плана на с. Бъдеще, общ.Стара Загора, находящ се в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, общ. Стара Загора.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, като издадена в противоречие с влязло в сила решение по адм.дело № 309/2015г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Отделно от това са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В дадения ход на делото по същество процесуалния представител на жалбоподателя поддържа, че оспорената заповед възпроизвежда почти дословно предходно издадена, съответно и отменена от съда заповед на същия орган и спрямо същия строеж. Счита, че доколкото отмяната на предходната заповед не се е основавала на допуснати съществени процесуални нарушения по издаването й, сега издадената заповед обективира несъобразяване от страна на Кмета на община Стара Загора с отменителното съдебно решение и поради това е нищожна. Поддържа доводи, че е налице несъответствие в посочените в заповедта и действителните параметри на сградите /като размери/, както и че не е конкретизирана констатацията за несъответствие /„свръхзастроеност“/ за коя част от строежа се отнася, както и дали трябва да се премахва част от едната или другата и какви са размерите на тази част. Излага и доводи, че се касае за спор за материално право от гл.т. засягането на съседния имот. По тези съображения, се иска прогласяване на Заповед № 10-00-338 от 14.03.2018г., издадена от Кмета на община Стара Загора, за нищожна или отмяната й като незаконосъобразна, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, представляван по делото от ст.юрисконсулт Ж., заема становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й. Поддържа, че заповедта е законосъобразна и обоснована. Несъответствията, които според СТЕ са налице в някои от цифрово посочените параметри на строежа счита че са незначителни. Същите не обуславят извод, че волеизявлението е неясно, доколкото в оспорения акт били посочени и др.индивидуализиращи белези, вкл.вид, площ, разположение, материал и пр. Счита, че при предварително укрепване би било възможно премахване на незаконната част. Обосновава, че е доказано, че част от въпросните сгради, навлизат в съседния имот. По изложените съображения, иска от съда да потвърди оспорената заповед, както и да присъди в полза на Община Стара Загора направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало със съставянето на Констативен акт № 78 от 18.12.2017г. /л.32-34/, отразяващ констатации от извършена на тази дата проверка от работна група в състав служители от техническата служба на Община Стара Загора, заемащи длъжностите старши експерт отдел „Контрол по строителството”, ст.специалист „инвеститор“, а именно проверка на строеж „Стопански постройки”, намираща се в УПИ V-245, кв.35 по регулационния план на село Бъдеще, одобрен със Заповед № 1739 от 02.11.1981г.

Посочено е, че имотът е собственост на П.Т.П., съгласно н.а.№ 198/13.03.1984г., който е и възложител на построените в него две стопански постройки, спрямо които са констатациите. В раздел „представени строителни книжа и документи“ е отразено представен проект от 24.04.1991г., разрешение за строеж №211/24.04.1991г., протокол за откриване на строителната площадка – няма, протокол за определяне на строителна линия и ниво № 17/07.05.1991г.

В раздел ІІІ “Изпълнение на строежа“ е описано строителство на два броя стопански постройки, разположени една до друга на северозападната граница на УПИ V-245 кв.35 по регулационния план на с.Бъдеще. Едната е с приблизителни размери 10.52м/4.00 м и височина на билото 3.65м, изградена е от кирпич, трискатен дървен покрив, покритие от керемиди. Другата е с приблизителни размери 4.40 м /4.00ми височина на билото 2.75м, което е част от паянтова стопанска постройка, изградена от тухли с едноскатен дървен покрив, покритие с етернит. Общата застроена площ приблизително е 59.68 кв.м. Постройките е посочено, че са изградени „в отклонение на издадено Разрешение за строеж № 211 от 24.04.1991г за обект „Стопанска постройка“ върху 35 кв.м“. Посочва се констатирана разлика в размерите от одобрения проект и навлизане на постройките в съседния УПИ ІІІ-245 с приблизително 25.46кв.м, съгласно представено геодезическо заснемане от лицензирана геодезическа фирма и Решение на Старозагорски административен съд № 15 от 19.02.2015г. Строежът е пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003г за номенклатурата на видовете строежи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Представена е окомерна скица на разположението на строежа в имота – върху извадка от действащия регулационен план, вкл. с означение на част от приблизително 25.46кв.м-сборно за двете сгради, за която се отнася констатацията за навлизане в съседния УПИ ІІІ-245 /л.34 по делото/. Посочено е че строежът е в нарушение на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, поради което е предложено премахването му.

С писмо изх.№10-11-371 /11.01.2018г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, ресор „Устройство на територията, строителство и инвестиции“, П.Т.П. *** за връчване на Констативен акт № 78/18.12.2017г /л.35-л. 36/. Писмото е получено от П.Т.П. на 19.01.2018г. КА е връчен на 23.01.2018г.

С вх.№10-04-16 / 26.01.2018г, в срока по чл.225а ал.2 от ЗУТ, П. е подал възражение срещу констатациите в КА №78/18.12.2017г. (л.26 – л.31). Във възражението се поддържа, че по въпроса за съответствието на строежа със строителните книжа е била издадена предходна заповед за премахването им, отменена като незаконосъобразна с Решение №289/19.01.2016г по адм.д.№ 309/2015г. на СтАС, оставено в сила с Решение № 10308 от 04.10.2016г. по адм.д.№ 2367 /2016г на ВАС. Позовава се на част от мотивите на съдебните актове в подкрепа на твърдението си, че се следва изясняване дали строителната линия е била дадено правилно или постройката е изградена в отклонение на дадената строителна линия; както и че без да се реши въпросът за вярното местоположение на имотната граница между УПИ ІІІ-245 и УПИ V-245, кв.35 по плана на с. Бъдеще, не би могло да се направи извод, че сградата е изградена в нарушение на тази граница.

Със Заповед № 10-00-338 от 14.03.2018г., издадена от Кмета на община Стара Загора, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.225а ал.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж пета категория, представляващ „стопански постройки“ с приблизителни размери 10.52 м/4.00м и височина 3.65м и 4.40м / 4.00л и височина 2.75м, изпълнен от П.Т.П. в отклонение с одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж №211 от 24.04.1991г. и част от него навлизаща с приблизително 25.46 кв.м в УПИ ІІІ-245, кв.35 по плана на с. Бъдеще, общ.Стара Загора, находящ се в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, общ. Стара Загора.

Изложени са мотиви, че с Констативен акт № 78/18.12.2017г съставен от служители на Община Стара Загора е установен строеж, пета категория, „Стопански постройки“ с посочените по-горе приблизителни размери, изпълнен от П.Т.П. в отклонение от одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж № 211 от 24.04.1991г, находящ се в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще общ.Стара Загора. Констатирана била размера в размери и разположение на стопанските постройки, навлизащи с приблизително 25.46 кв.м в УПИ ІІІ-245 кв.35 по плана на с.Бъдеще, община Стара Загора. Отбелязано е в мотивите, че постъпило в срока по чл.225а ал.2 ЗУТ възражение от П.. Следва констатация, че строежът, като такъв в отклонение от одобрени строителни книжа, не е в режим на търпимост, съгласно действащия план и геодезическо заснемане, част от него попада в чужд имот и същият не подлежи на узаконяване по реда на §127 ал.2 от ПР към ЗИДЗУТ, е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ.

Заповед №10-00-338/14.03.2018г е връчена на П. на 23.03.2018г /известие за доставяне на л.21/, жалбата е подадена на 02.04.2018г.

Между страните не са спорни следните обстоятелства:

Незаконното строителство е констатирано в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, който УПИ, както и находящите се в имота постройки, са собственост на П.Т.П. - жалбоподател по делото и възложител на построяването им /нотариален акт за дарение на недвижим имот № 198, том І, дело №376 /13.03.1984г, стр.38 от поименния справочен регистър към регулационния план, л.62-64, КЗР на л.48, строителни книжа на л.50, л.52, л.54 и сл. по делото/.

Посоченият УПИ, заедно със северозападно разположения спрямо него съседен УПИ /ІІІ-245, кв.35/ са образувани от бивш парцел ІІІ-245 кв.35 по плана на същото село одобрен със заповед № 1739 от 02.11.1981г /извадка от плана е на л.25 и л.51 по делото и съгласно отговор въпрос №8 СТЕ, л.123/. Със Заповед №92/30.01.1984г на кмета на общината границите и площта на бившия парцел ІІІ-245 кв.35 с площ от 1280 кв.м са били променени, т.е.- той е бил разделен на УПИ ІІІ-245 и УПИ V-245, с по 640 кв.м.въз основа на производство по реда на чл.93 от ППЗТСУ и по молба на тогавашния собственик Т. П. М. /отг.7 СТЕ, л.122/. Според чл.93 ал.1 от ППЗТСУ, очертанията и размерите на парцелите по влезли в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят по искане на пряко заинтересуваните собственици, ако изменението не противоречи на правилата за регулацията. При същите условия от парцели, отредени за определен имот, могат да се образуват повече или по-малко парцели за същия имот.

Местоположението на вътрешната, обща за УПИ ІІІ-245 и УПИ V-245 регулационна граница, установено със заповед №92/30.01.1984г, не се установи да е било променяно, но се установи, че тя не съвпада с имотната граница, означена на място частично с ограда, изградена от колове и мрежа, частично със северозападната стена на стопанските постройки в УПИ V /оградата от мрежа и колове стига до и продължаваща след сградата / съгласно отговор на въпрос №6 СТЕ, л.122; онагледено на комбинирана скица към СТЕ, л.126 и геодезическо заснемане, копие на л.65/.

УПИ V-245 в частта относно югоизточната му регулационна граница /към канал/ е бил засегнат от изменение на регулационния план на с.Бъдеще, одобрено, със заповед №31/08.01.1985г., довело до увеличение на площта му със 134 кв.м, което в случая е ирелевантно за спора.

С квартално-застроителна разработка и скица-виза за проектиране №1113/01.04.1991г. е допуснато проектиране на допълващо застрояване на стопанска постройка в УПИ V-245 по протежение на северозападната му регулационна граница, обща с УПИ ІІІ-245 и съответно –срещулежащо предвиждане на такова застрояване в УПИ ІІІ-245 /л.48 по делото/. Параметрите на петното за застрояване в УПИ V-245 са следните: дължина 10.00м, широчина 4.00м, отстояние на външния, южен ръб на фасадата до югозападната регулационна граница – 3.00м. Така са посочени те и в инвестиционния проект – л.57 по делото.

Въз основа на внесен от П.Т.П. инвестиционен проект, одобрен от главния архитект на 24.04.1991г., е издадено Разрешение за строеж №211/24.04.1991г. на ОНС Стара Загора за постройка 35кв.м, /л.50 и съгласно отговор на въпрос №9 от СТЕ/ . За изграждането на стопанската постройка е издаден от районния техник при ОНС Стара Загора протокол №17/07.05.1991г. за даване на строителна линия и ниво /л.52/. В този протокол е отразено с щрихи застрояване в УПИ V-245 по продължението на северо-западната граница, обща с УПИ ІІІ-245, и на отстояние 3.00м от югоизточната граница, при параметри 10.00м дължина и нечетлив параметър за широчина.

На непосочена дата през м.ІV.1991г. е съставена обяснителна записка към обект „стоп.сграда“ /зачеркнато е „гараж“ и е написано ръкописно „стопанска сграда“/ на П.Т.П. в УПИ V-245, кв.35 с.Бъдеще, за която е отбелязано разположение „съгласно даденото строително петно“, наред с други данни за начина на изграждане /л.53/.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза – отговор на въпрос №10, изградените стопански постройки са показани в комбинираната скица със зелен цвят, след извършено заснемане част от тях попада в съседния имот – УПИ ІІІ-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще – л.123.

Относно техническите параметри, посочените в оспорения акт и тези, посочени в заключението на СТЕ, са налице несъответствия. Според СТЕ, отг.№1, едната стопанска постройка е с размери 11.46м/4.0м (вместо посочени в акта 10.52м/4.0м), а другата е с размери 3.50м/4.00м, височина било 2.90м (вместо 4.40м/4.00м и височина 2.75м). Западната стопанска постройка, която според вещите лица е първо строена, е изградена от дървени носещи колони, стени от кирпичени тухли, покривът е двускатен, с дървена конструкция, покритие от керемиди, пода е бетонова плоча. На югоизток тази сграда няма ограждаща стена, има монтирана телена мрежа като преграда. Сградата няма дограма, представлява тип навес за отглеждане на кокошки и склад за стопански инвентар и материали.

Другата - източната стопанска постройка /3.50м/4.00м/, и която е с различна конструкция, различен тип покриви и височина, е изградена от дървени носещи колони на височина над 2.2м, тухлени стени на височина 2.20м. Покривът е едноскатен, наклон към УПИ ІІІ-245, дървена конструкция, покритие от керемиди и етернитови плоскости. Сградата няма дограма, представлява тип навес – едно складово помещение /снимки л.37-38/.

В отговор на въпрос №2 експертите са отговорили, че изградените стопански постройки, извън разрешението за строеж, не съответстват на действащия ПУП-ПЗ.

Според вещите лица не е възможно частта от стопанските постройки, навлизащи в съседния имот, да бъде премахната от двете сгради без да бъде нарушена носещата конструкция на сградите. Ако бъдат съборени северозападните им зидове следва да се изградят нови ограждащи зидове и нова покривна конструкция на сградите.

Спрямо същото застрояване с предходна своя заповед /№10-00-1313/1.06.2015г./ Кметът на Община Стара Загора е разпоредил на основание чл.225а, вр.с чл.225 т.3 ЗУТ премахване на „стопанска постройка“ с размери 13.0/4.0м, вис.3м, посочена като изпълнена от П.Т.П. в отклонение от издадени строителни книжа и разрешение за строеж №211/24.04.1991г и навлизаща в УПИ ІІІ-245 кв.35 по плана на с.Бъдеще и находяща се в УПИ V. Обстоятелството, че се касае размери, близки до сумарните размери на дължините на двете стопански постройки в УПИ V, изградени въз основа същото РС, като посочените в Заповед №10-00-338/14.03.2018г, означава, че волеизявлението в заповед /№10-00-1313/1.06.2015г. се отнася за същите две сгради, предмет на процесната заповед. С решение №289/19.01.2016г. на Административен съд-Стара Загора по адм.д.№309/2015г. е постановена отмяна на Заповед 10-00-1313/2015г., като е прието в мотивите, че означената на място граница между имотите /телена мрежа и колове, тангираща със стопанската постройка/, е в отклонение посока северозапад спрямо регулационната граница между тях /комбинирана скица/. За да отмени заповедта, съдът е приел, че органите за контрол на строителството не са изследвали къде /в коя част/ е превишението спрямо разрешеното строителство и може ли да се запази част от сградата, която е в съответствие със строителните книжа. Посоченото съдебно решение е влязло в сила /Решение №10308/04.10.2016г по описа на ВАС/.

По делото са приети като доказателства документите по административната преписка по издаване на оспорения акт, извадка от ПУП, документи за собственост и строителни книжа.

За изясняване на обстоятелства относно параметрите, разположението на строежа и съответствието му с издадените строителни книжа, по делото е назначена съдебно техническа експертиза заключението по която като компетентно и добросъвестно изготвено и неоспорено от страните, съдът кредитира с доверие.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи.

Оспорването, като насочено спрямо подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в законоустановения срок, от надлежна страна - адресат на акта, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед №10-00-338/14.03.2018г., е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмет на община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ, местонахождението и категорията на описаните две стопански постройки.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правни основания за неговото издаване. Посочени са изрично фактите, обосноваващи възприетото от административния орган основание за премахване на описаните подробно строежи. Независимо от отбелязването в СТЕ за несъответствие в измерените от експертите параметри на постройките, то съдът намира несъответствието за незначително и такова, което не е накърнило изискването за яснотата на волеизявлението. Касае се за разминавания в измерените дължини, респ.височина на постройките, цифровите стойности на които в Заповед №10-00-338 от 14.03.2018г. се сочат като „приблизителни“. Несъответствията са в рамките на 1м. Според СТЕ, отг.№1, едната стопанска постройка в УПИ V-245 - западната, е с дължина 11.46м вместо посочени в акта приблизително 10.52м, а другата /източната/ е с дължина 3.50 м, а не както е посочено в акта приблизително 4.40м. Налице са и минимални разлики в отбелязаните в акта височини и измерените от експертите. Същевременно обектите, за които се отнася констатацията в оспорения акт, са правилно означени от гл.т. вида им, начин на изграждане, местоположение и разположение. Посочени са в оспорения акт строителните книжа, спрямо които според органа строежът е несъответен. Видно от съдържанието на подаденото по реда на чл.225а ал.2 ЗУТ възражение и жалбата до съда, за адресата на акта е било ясно за кои обекти се отнасят констатациите, съответно и кои обекти са обект на волеизявлението за премахване. С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице яснота на волеизявлението, поради което Заповед №10-00-338/14.03.2018г. отговаря на изискванията за форма и съдържание.

Според оспорващия, Заповед № 10-00-338/14.03.2018г е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, визира чл.177 ал.2 от АПК, доколкото възпроизвеждала съдържанието на отменен от съда административен акт на същия орган с идентично съдържание – спрямо същия обект и същия адресат.

Съгласно чл.177 ал.2 изр.първо от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Тази разпоредба има предвид не всякакъв съдебен акт а само онзи, с който спорът е разрешен по същество. Само този съдебен акт, с който спорът е разрешен по същество се ползва със сила на присъдено нещо и има действие по отношение страните по делото, а когато административния акт е отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В случая спорът законен или не е статута на постройките, предмет на допълващо застрояване в УПИ V-245 и разположени по северозападната имотна граница, обща с УПИ ІІІ-245 кв.35 по плана на село Бъдеще, не е бил решен с влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№309/2015г на АС – Стара Загора, с което е постановена отмяна на заповед №10-00-1313/1.06.2015г, издадена от Кмета на Община Стара Загора. В мотивите на стр.6 от Решение №289/19.01.2016г. на АС Стара Загора по адм.д.№309/2015г./ л.14 по настоящото дело/ се сочи, че органите за контрол на строителството не са изследвали къде (в коя част) е превишението, как се отнася то спрямо общо разрешеното строителство и може ли да се запази част от сградата, която се явява в несъответствие със строителни книжа. По – долу в мотивите на стр.7 от съдебното решение /л.15 по настоящото дело/ е посочено: „Въпросът кое е вярното местоположение на имотната граница между УПИ V и УПИ ІІІ кв.35 по плана на с.Бъдеще се свързва със спор за материално право и не може да бъде решен в настоящото производство.

Отклонението в местоположението на предвидената с ПУП регулационна граница спрямо местоположението на имотната граница такава между УПИ V и ІІІ, кв.35 по плана на с.Бъдеще не позволява определяне на сградата като незаконен строеж по съображения за изграждането й в нарушение тази граница“.

Следователно отмяната на посочената заповед №10-00-1313/16.06.2015г. /предходна спрямо сега издадената заповед за премахване на същия строеж/, постановена с решението по адм.д.№309/2015г на СтАС е поради неизпълнено процесуално задължение органът да установи и посочи в какво конкретно се изразява несъответствието с одобрения инвестиционен проект /чл.225 т.3 от ЗУТ/ и поради неразрешаване предварително на спорния въпрос за местоположението на общата имотна граница между УПИ V-245 и УПИ ІІІ-245, който е преюдициален спрямо възможността за преценка нарушени ли са или не предвижданията на ПУП като една от хипотезите на отклонение от инвестиционния проект -чл.154 ал.2 т.1, вр.с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ. След като със съдебното решение по адм.д.№309/2015г по описа на СтАС не е бил решен по същество материално правния спор - за законноста на стопанските постройки като обекти на строителна дейност в УПИ V, издаването на сега оспорената заповед за премахването им на същото правно основание, не е в противоречие с влязло в сила съдебно решение, съответно Заповед №10-00-338/14.03.2018г. не е нищожна на това основание.

При издаване на оспорената заповед №10-00-338/14.03.2018г. са спазени изискванията на чл.225а ал.2 от ЗУТ, но са допуснати нарушения на чл.35 от АПК, а именно органът не е изпълнил задължението си да установи всички относими към упражненото правомощие /чл.225а, ал.1 вр.с чл.225 ал.2 от ЗУТ/ обстоятелства, вкл. от гл.т.наличието на факти, които да бъдат подведени под хипотезата на чл.225, ал.2 т.3 от ЗУТ, вр.с чл.154 ал.2 т.1 от ЗУТ, на която се позовава. След като отново е образувано производство по премахване на същите постройки, административният орган е следвало да съобрази и налице ли са или не нововъзнакнали юридически факти във връзка с издаването на административен акт по премахването им на това основание, вкл.такива които да преодолеят установения с отменителното съдебно решение по адм.д.№309/2015г. недостатък на предходно издадената заповед за премахване от гл.т.обосноваността на твърдението за нарушаване предвижданията на ПУП. Обстоятелството, че строежът «навлиза в съседен имот» е било сред основанията за издаване и на заповед №10-00-1313/16.06.2015г. То не е било доказано по адм.д.№309/2015г. /доколкото съдът е приел за установено наличието на разминаване между отразената на място граница и вътрешната регулационна линия между двата УПИ/. Поради това съдът е приел, че не може на това недоказано твърдение, сочещо на спор за материално право, да бъде основан извод за незаконност на построеното. В хода на административното производство, последвало съдебното решение по адм.д.№309/2015г. и приключило с издаването на процесната Заповед №10-00-338/14.03.2018. не са изследвани, съответно не се и сочат, настъпили нови факти и обстоятелства, вкл.от гл.т.разрешаване спора за материалното право на собственост касателно площта, попадаща между регулационната и означената на място граница между двата съседни имота. Поради това, в нарушение на процесуалния закон се явява поддържането от административния орган в сега оспорената заповед на същото фактическо основание /част от строежа “попада в чужд имот“/. Касае се за процесуално нарушение, което в случая е съществено, недопускането му предполага като възможен и друг изход на производството, поради което то обуславя отмяна на акта като незаконосъобразен в хипотеза на чл.146 т.3 АПК.

Оспорената Заповед №10-00-338/14.03.2018г на Кмета на община Стара Загора е и материално незаконосъобразна. Същата е издадена на основание чл.225а, ал.2, вр.с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ /съгласно констативен акт №78/18.12.2017г. към който препращат мотивите/ и посочено фактическо основание в заповедта, че строежът е в отклонение от одобрени строителни книжа, не е в режим на търпимост и съгласно действащия план и геодезическо заснемане част от него попада в чужд имот, като не подлежи на узаконяване.

Изявлението че строежът частично попада в чужд имот, което е едно от фактическите основания, посочени като обуславящи издаването на оспорената заповед, може да се отнесе към хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Тази разпоредба предвижда, че незаконен е строеж или част от строеж, когато се извършва в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В случая обаче за изграждането на стопанска постройка в УПИ V е налице предвиждане в действащия ПУП /съгласно квартално-застроителната разработка/. Издадено е и разрешение за строеж №211/24.04.1991г. с одобрен инвестиционен проект, което е влязло в сила, служител на общинската администрация е съставил протокол№11/07.ІІ.1991г. за дадена строителна линия и ниво /л.50 и л.52/.

Разпоредбата на чл.154а ал.1 от ЗТСУ /ДВ бр.79 от 1998г./ въвежда забрана да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Съгласно сега действащата разпоредба на чл.156, ал.5 от ЗУТ, влязло в сила разрешение за строеж не подлежи на последваща отмяна. В случая не се спори, че строежът е реализиран /приблизително 1991г./, от страна на общинската администрация се представя „обяснителна записка“ с подпис на съставител и печат на Териториална проектантска организация гр.Стара Загора с отбелязване, че стопанската сграда /гараж е зачертано/ е разположена видно от ситуацията съгласно даденото строително петно /л.53/. Съдът намира, че в случая строежът не може да бъде квалифициран като незаконен по чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, доколкото съответствието му с ПУП е подлежало на проверка в определен срок /до въвеждането му в експлоатация или до влизането на разрешението за строеж в сила/, респ. след това следва да се зачете неговия стабилитет и правно действие.

Относно квалификацията на процесните постройки като незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т. 3 от ЗУТ /съгласно констативен акт №78/18.12.2017г. към който препращат мотивите на обжалваната заповед/ следва да се отбележи, че според тази законова разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по  чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. В случая се касае за стопански постройки със селскостопанско предназначение по см. на чл.121, ал.1 от ППЗТСУ /отм./, елемент на допълващо застрояване в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще. За този вид строежи не е било и не е задължително да се одобряват инвестиционни проекти /чл.225 ал.1 т.1 от ППЗТСУ, отм., но действал към датата на разрешението за строеж/, съответно чл.147, ал.1, т.1, във вр. с чл.44 ал.1 от ЗУТ. Поради това разпоредбата на чл.225, ал.2 т.3 от ЗУТ е неприложима за строеж с характер на стопанска сграда. Строежът не може да е извършен в отклонение с инвестиционни проекти, след като не се изискват по закон /Решение №9268/24.06.2013г. на ВАС по адм.д. № 5909/2013г, ІІ о/.

Освен това следва да се има предвид, че в случая не е извършена съпоставка с параметрите на застрояване съгласно одобрения инвестиционен проект като дължина, широчина, разположение на застроеното.

По делото не се доказа нарушение инвестиционния проект спрямо действащия подробен устройствен план – одобрения със заповед №1739 от 02.11.1981г., за който е налице квартална разработка №23/1991г, предвиждаща стопанска постройка в процесния имот, вкл.по протежение на северозападната регулационна граница на УПИ V-245 и при вече реализирано основно застрояване в имота /л.48/. Посочването в оспорения акт, че строежът „попада в чужд имот“ сочи на съпоставка местоположението на строежа спрямо имотна граница /не регулационна/. Според чл.14 ал.5 от ЗУТ, вр.с ал.3 т.2 ЗУТ, регулационните линии по ал.3 (която ал.3 т.2 се отнася за вътрешните регулационни линии, с които се урегулират поземлените имоти и които линии определят границите със съседните имоти- странични и към дъното на имота, при условията на чл.16 и чл.17), стават граници на имотите, когато подробния устройствен план е приложен по отношение на регулацията.

В хода на развилото се административно производство, приключило с издаването на обжалваната заповед не са били събрани доказателства дали и ако да - как е приложена регулацията в частта относно северозападната регулационна линия на УПИ V-245, кв.35 по ПУП на с.Бъдеще. Доколкото по делото се доказа отклонение в местоположението на северозападната регулационна линия на УПИ V и означената на място граница между този и съседния имот, не се следва съпоставка на строителството с вътрешната регулационната линия между УПИ V-245 и УПИ ІІІ-245, кв.35 с.Бъдеще и не може на база такава съпоставка, без да е решен въпроса за местоположението на имотната граница, да се приеме за доказано, че е налице навлизане на стопанските постройки в УПИ V- в съседния имот (УПИ ІІІ-245).

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая не се доказаха твърдяните от административния орган факти, сочещи на незаконен статут на стопанските постройки по смисъла на чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, вр.с чл.154, ал.2 т.1 от ЗУТ, поради което обжалваната заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон.

С оглед на изложеното Заповед №10-00-338/14.03.2018г. на Кмета на община Стара Загора, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя се следват направените от него съдебни и деловодни разноски съгласно представения списък, а именно - в размер на 1490.00лв, от които 10 лв. заплатена държавна такса, 800лв. адвокатско възнаграждение /договорено и изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 0223201/27.03.2018г. –л.5 от делото/ и 680лв. заплатено възнаграждение за вещи лица.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.П. Заповед № 10-00-338 от 14.03.2018г., издадена от Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.225а, ал.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж пета категория, представляващ „стопански постройки“ с приблизителни размери 10.52 м/4.00м и височина 3.65м и 4.40м / 4.00м и височина 2.75м, изпълнен от П.Т.П. в отклонение с одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж №211 от 24.04.1991г. и част от него навлизаща с приблизително 25.46 кв.м в УПИ ІІІ-245, кв.35 по плана на с. Бъдеще, общ.Стара Загора, находящ се в УПИ V-245, кв.35 по плана на с.Бъдеще, общ. Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на П.Т.П., ЕГН **********, сумата от 1490.00 лв /хиляда четиристотин и деветдесет лева/, представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: