Р Е Ш
Е Н И Е
№ 304 23.10.2018г.
гр. Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, IIІ
състав, в публично съдебно заседание на втори октомври
, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Янкова административно дело № 165 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по исковата молба на Р.М.С. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/, гр.София с която е предявен иск за присъждане на сумата 15
000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р.М. С.
в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в
Следствения арест - гр.Стара Загора за периода 11.03.2016г-26.10.2016г.,
изразяващи се в неосигуряване минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия,
недостатъчна свободна жилищна площ /пренаселеност/, липса на постоянен достъп
до светлина, вода, санитарен възел, липса проветрение, отопление, спални
принадлежности и двигателна активност в посочения арест и за посочения периоди и липса на престой на открито.
В
исковата молба ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди следствие
условия, които определя като нечовешки в следствен арест- гр.Стара Загора,
където пребивавал в периода 11.03.2016-26.10.2016г.поради наложена мярка
„задържане под стража“. Не били
осигурени и нормални условия на живот: не била осигурена минимално изискуемата
жилищна площ, полагаща се на задържаните лица. Килиите били тесни, без
прозорец,без достъп на слънчева светлина, без санитарен възел и течаща вода,
поради което той удовлетворявал
физиологичните си нужди в кофа. Не му бил осигуряван престой на открито..
Дюшеците били пълни с дървеници.Нямало достатъчно въздух в килията и той се
задушавал.Лишавали го от телефонни разговори с близките му . Твърди, че
изложеното се дължало на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД
„ИН“ вследствие на които претърпял неимуществени вреди. Чувствал се смачкан,
унизен , отритнат “. Тези вреди оценява на 15 000лв и претендира да бъде осъден ответника ГД“ИН“ Гр.София да
му заплати обезщетение в размер 15 000лв
за неимуществени вреди, претърпени в периода на задържането на ищеца в ареста Стара Загора 11.03.2016г-26.10.2016г
.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор по
чл.131 от ГПК и в съдебно заседание чрез юр. Ст.С. заема становище за
неоснователност на исковата претенция поради липса на елементите на фактическия
състав, обуславящ възникване на отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от
ЗИНЗС. Признава, че ищецът е бил задържан в периода 11.03.2016г-26.10.2012г,
обстоятелствата че килийните помещения, в които е пребивавал не са разполагали
със собствен санитарен възел/ освен килия № 7/, както и обстоятелството , че
престой на открито е осъществяван в специално обособено за тази цел помещение,
което не е открито, т.е. не е изнесено извън сградата, но било такова, което
осигурявало достъп до слънчева светлина и свеж въздух. Отрича обаче да е налице
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, респ.чл.3 от ЕКПЧОС, съответно и незаконосъобразно
бездействие от гл.т.условията в Арест Стара Загора и счита че в причинна връзка
с тези условия не са настъпили вреди за ищеца. По тези съображения и по
съображения за недоказаност размера на претенцията, иска отхвърляне на иска изцяло.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано
заключение че искът е частично основателен и доказан.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Р.М.С.
*** в периода 11.03.2016-26.10.2016г /справка л.37-38/. Настаняването му е на
основание Постановление от 11.03.2016г
на Окръжна прокуратура Стара Загора по д.п.№62/2016г на РУП Гълъбово, а след това на основание взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ с
определение на Окръжен съд гр. Стара Загора от 14.03.2016 г. Съгласно справка рег.№ 2316/08.07.2018г /л120/
при настаняването му в ареста на 11..03.2016г и до 04.04.2016г, е бил настанен
в спално помещение /килия/ №7 с площ 11.20 кв.м, капацитет 4 легла; брой
настанени 2 лица; в периода 04.04.2016 г.-09.06.2016г е в килия №15, площ 9,60
кв.м, капацитет 3 легла, брой задържани 2ма; в периода от 09.06.2016-20.06.2016г
е в килия №3, с площ 11.20 км.м, капацитет
3 легла, брой задържани -3лица ; в периода 20.06.2016-26.10.2016г-в
килия №15, с капацитет на леглата 3 и брой на задържаните лица трима Арест—гр.Стара Загора се помещава в сградата на ОД на МВР Стара Загора. Задържаните лица спазват
седмични графици за разпределение на времето, вкл.за хигиена, храна, престой на
открито и почивка /л64 сл./. Правилата за вътрешния ред е утвърден със Заповед
№ Л-6399/26.07.2010г на
Главния директор на ГД „ИН“ , л.124 и сл
и заповед № №1-4102 от 06.10.2016 г на
същия административен орган.. Хигиената
в спалните помещения се осигурява посредством миене три пъти на ден с дезинфекционни препарати, събиране и
изхвърляне на отпадъците в кошчета за боклук. Задържаните лица сами поддържат
лична и на спалните хигиена, осигурявани са им за целта почистващи средства и
препарати, както и възможности за миене, къпане, пране и часове за
хигиенизиране /л.37 и сл./. По делото са приети като доказателства фактури за
закупувани в период 11.03.2016-26.10.2016г, съвпадащ с исковия период миещи,
дезинфекционни препарати и пособия за Арест Стара Загора.
Всяко
от спалните помещения /килии/ в Ареста, вкл. тези в които е пребивавал ищецът в
исковия период е със оборудване: масичка, легла, химическа тоалетна /само
спално помещение №7 е било снабдено и със санитарен възел/ . Леглата са с дюшек, възглавница, одеяло.
Спално бельо се е предоставяло по желание, като в случая няма данни да е
предоставяно на ищеца. Не е спорно, че
не са непосредствено снабдени със санитарен възел и течаща вода, такива са
ползвани от задържаните лица в общо помещение на коридора. Общото санитарно
помещение се състои от санитарни възли-2бр, баня. Според представената справка, в исковия
период е бил осигуряван в Арест Стара Загора безпрепятстван достъп до общото
помещение при изявено желание на лицата и по всяко време на денонощието, в
изпълнение на т.20.1 от заповедта за вътрешния ред в арестите /изискването е
предвидено в т.19.1 от вътрешния ред, утвърден със заповед №
Л-6399/26.07.2010г, л127/.и т. 20.1. от цитирания нов правилник за вътрешния
ред в арестите
Всяка
от килиите в Арест Ст.Загора, вкл. тези, в които е настаняван ищеца са снабдени
с прозорец с размер 60х130см. Осветлението е и чрез осветителни тела тип
„луна“. Проветряването е било осигурявано от буферен коридор и отваряема горна
част на вратата на килията и коридора.
В
Арест Ст.Загора е налице специално обособено помещение /6.50м / 6.2м/,
осигуряващо свеж въздух и естествена светлина чрез 2 големи четирикрилни
прозорци, обезопасени с решетки От представената справка, задържаните лица, вклСлавов са извеждани за
престой на открито ежедневно, но ответникът признава, че поради ангажираност на
НОС е имало и периоди, в които графика за престой на открито е нарушаван.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Разпитани са като свидетели лицата С.Н.Н.,М. М.Б. и Т.Т.Д., като
последните двама, в периоди, приблизително съвпадащи с исковия., пребивават в
Арест- Стара Загорав Арест гр. Стара Загора Свидетелят М. Б. заяви,че бил
задържан в Следствен арест Стара Загора, съвпадащщ с по-голямата част от
исковия период. Твърди, че през част от исковияп пеиод е бил заедно с ищеца /«Р.»
в килия. Описва условията в Ареста като «лоши», нямало слънчева светлина, а
светлина от 2 лунички.Отоплението било осигурявано чрез климатици в коридора.
През зимата било студено, а през лятото-горещо Всеки ден имали каре-разходка в
една стая, в която има повече светлина, но ако има свиждане –за 10 мин минават
всички и вече няма каре. Твърди че били извеждани, вкл.ищеца до тоалетна два
пъти дневно-сутрин и вечер, баня можели да ползват веднъж седмично..
Проветрявало през решетката към коридора, нямало от другаде откъде, тъй като
нямало прозорец, нито вентилация.. По въпроса за ответлението допълва, че не е
влизала естествена светлина в килията. Свидетелят Т. Д. твърди, че пребивавал в
Арест Стара Загора по същото време, в което и ищеца и познава условията в него,
тъй като бил в килия № 15. Твърди, че
във всички тях, освен килията със санитарен възел, условията били сходни. Килията
била тясна, нямало маса и столове. Лисвало добро осветление и в килията не
можело да се чете. Вспалните помещения имало дървеници и те не можели да чистят
килиите си, защото не им оситурявали метла и четка . Не бил осигуряван и достъп
до медицинска помощ
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, която поставя изисквания към
условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Искът
е за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна административна по
естеството си дейност, предявен е от лице което твърди, че е претърпяло вреди,
сочи настъпването им в резултат действия
и бездействия на длъжностни лица на държавата. Исковата претенция е от лице с
правен интерес и е насочена срещу пасивно легитимиран ответник - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби — в т.ч. областните служби „Изпълнение на
наказанията”, които ръководят и
контролират и дейността на арестите /чл.16 ал.1 ЗИНЗС/. Твърдените като незаконосъобразни бездействия
на служители от ответника са с административен характер, доколкото са елемент
от изпълнявана от служителите в сектор „арести” дейност по
изпълнение на наложени мерки за неотклонение „задържане под стража”, обхващаща
и обезпечаване на правата на задържаните лица, извън тези, чието
упражняване наложената им мярка изключва. Посочено
е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на АС - Стара
Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/.
По същество, искът е частично
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от
ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл.
284, ал.5 от ЗИНЗС/. В конкретния случай с исковата молба се претендират
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Стара Загора
в периода 11.03.2016г-26.10.2016г, в
който период ищецът –Р.М.С. ***, във връзка с наложена му мярка за неотклонение
Спорът е дали е налице
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, съответно чл.3 ЕКПЧ в периода 11.03.2016г-26.10.2016г. За
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо
да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна
на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е
необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това
действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от С. искова
молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на администрацията
на ответника се свързват с оплакванията за поставянето му при нехуманни и
унизителни условия на пребивававане в Арест Стара Загора, от гл.т. неосигуряване
на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия
/чл.43 ал.4 ЗИНЗС/, не осигуряване постоянен достъп до тоалетна и течаща
вода, осветление, проветрение, отопление, нормални битови и хигиенни условия /чл.
43, ал.5 от ЗИНЗС, чл.20 и чл.21 ППЗИНЗС, спални принадлежности / чл.84
ал.2 т.1 и т.3 ЗИНЗС/, както и на
правото на престой на открито /чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС/. Следователно въпросът е дали конкретните
битови, санитарно хигиенни и пр.условия при които е бил поставен ищеца при
налагане мярката за неотклонение задържане под стража, сочат на накърняване на
основното човешко право на неподлагане на мъчение, жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение /чл.29 ал.1 КРБ, чл.3 ЕКПЧ /. Това основно човешко право е
закрепено изрично и в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС спрямо
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, и тези, на които е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по
аргумент от чл.240 ЗИНЗС . Според чл.3 ал.1 ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009 в сила от
01.06.2009г/, действала в исковия период, осъдените /респ-задържаните под
стража/ лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. На това тяхно право съответства насрещно административно задължение,
при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите за нормално човешко
съществуване условия, т.е. такива, обезпечаващи физическо и психическо здраве
на лицата и зачитане правата и достойнството им /чл.2 т.3 ЗИНЗС/.
Според чл.3 ал.2 т.2 и 3 от
ЗИНЗС, в същата редакция за изтезания и жестоко или нечовешко отношение се
считат умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето /т.2/; унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или приеме действия
против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Редът на изпълнение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“ е регламентиран освен чрез
правните норми в Част ІV ЗИНЗС и чрез препращане към реда на изпълнение
наказанието лишаване от свобода, доколкото не е предвидено друго. Съгласно чл.
240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго,
разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по
отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под
стража. Приложими са следователно разпоредбите на чл.43 ал.4 и 5, чл. 84 ал.2
т.1 и т.3 чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС, чл.21 от ППЗИНЗС.
Относно жилищната площ: Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, в редакция към исковия период, но с посочено отложено действие, а сега ал.4 ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИНЗС /ДВ бр.103/2012г/ тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. Независимо от това, осигуряването на минимално необходима жилищна площ следва да се прецени като елемент от условията на ареста и тяхното съответствие като цяло, с изискванията за хуманно отношение, съответно за неподлагане на изтезания, нечовешко и унижаващо отношение /чл.3 ЕКПЧ/. /В §124-128 от Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г по делото Й.срещу България, ЕСПЧ в гр.Страсбург коментира основни принципи, на които следва да се основава преценката нарушена ли е забраната за изтезания, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ЕКПЧ/. Съдът е посочил в §127и §128, че п
ретърпените страдания и унижение трябва да излизат извън границите на неизбежния елемент страдание или унижение, свързан с определена форма на законно отношение или наказание. Тази разпоредба /чл.3/ задължава държавата да осигури на задържаното под стража лице, от една страна, условия, съобразени с уважението към неговото човешко достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на мярката задържане под стража да не го подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането под стража, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, неговото здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. При преценката на условията на задържане, трябва да се вземе предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането. ..
Важен
фактор, заедно с материалните условия, е режимът на задържането под стража. При
преценката по дадено дело дали един ограничителен режим може да доведе до
отношение, което е в противоречие с чл. 3, трябва да се вземат предвид
конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност,
преследваната цел и неговия ефект върху засегнатото лице.
В конкретния случай С. *** в периода 11.03.2016
до 26.10.2016г
В исковия
период –т.е. общо около 7 месеца е
настанен в спално помещения № 15 с площ
9.60 кв.м, капацитет 4 легла, в която са били настанявани 4 , а останалите килии
№ 7 и № 3 са с площ от 11,20 кв.в. и брой задържани лица -3.
Съдът
намира за неспазване изискването за нормално жилищно пространство по отношение
на параметрите на килиите. Същите е с площ от 9.60 кв.м –недостатъчни както
спрямо 3-ма, и с площ 11,20 кв.м за трима лица периодите, в коитоСлавов е пребивавал в тях –11.03.2016г-до
26.10.2016 г - 26.10.2012г. При направено аритметично изчисление площта от
9.60кв., спрямо броя лица 3, сочи на твърде малко жилищно пространство –около 3
кв.м на човек /-. Пространството от
около 2- 3 кв.м, заедно с негативното по
естество въздействие и на другите условия, с каквито се характеризират килиите
в арест Стара Загора и при които са били поставени задържаните, вкл.ищеца, а
именно ограничен достъп на въздух и светлина в килиите, ограничени условия за
лична и на мястото хигиена, използване на кофа за физиологичните нужди на
лицата, почти никаква двигателна активност, сочат на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ,
съответно и на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Поставянето при тези условия не се
обосновава от ответника с конкретни обстоятелства от гл.т.необходимост от
по-голяма строгост при прилагане на мярката за неотклонение или други цели. В
случая това сочи на заплаха за здравето
и доброто състояние на задържаното лице и на унижение на достойнството му. За
останалите спални помещения с оглед на това че минимума от 4 кв.м на човек е
преблизително постигнат, съдът намира, че не е налице нарушение от гл.т.достатъчността
на жилищната площ.
Относно изискването за
осигуряване на задържаните лица на
достъп до вода, санитарен възел, естествена светлина, въздух, топлина и
пр. В чл.
20, ал.3 от ППЗИНЗС вкл.към исковия период е регламентирано изискването на
лишените от свобода, респективно задържаните лица, да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип е
посочено, че ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се
осъществява в спалните помещения. В
случая само в спално помещение № 7 е
изпълнено това изискване, а останалите спалните помещения, в които е бил
настанен С. по време на престоя си в ареста Стара Загора не е имало
непосредствен достъп до санитарен възел и течаща вода. Задържаните лица са ползвали през деня общото
помещение със санитарни възли и чешми, като според свидетелските показания на
двамата разпитани свидетели практиката е
била да бъдат извеждани само два пъти дневно –сутрин и вечер за тоалет. През
останалото време от деня допускът до санитарното помещение е бил осигуряван от
надзорно охранителния състав по поискване, или, при невъзможност за осигуряване
на такъв достъп, както и през нощта- чрез използване на кофа за физиологичните
нужди на лицата, която на сутринта изхвърляли. Да се използва кофа за
физиологични нужди и пред погледа на останалите задържани лица е срамно и
унизително /§134 Решение Й.срещу България/. Изложеното сочи на нарушение на
чл.3 ал.1 ЗИНЗС, чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. Условията в мястото на задържане са
били налице през целия период на задържане на С. *** 11.03.2016-26.10.2016г.,
независимо от доказателствата за ремонт на санитарното помещение, доколкото
този ремонт не сочи да е променил нещо от гл.т. описания начин на
удовлетворение на естествените човешки физиологични потребности.
Относно изискването за достъп на светлина и въздух,
отопление, проветрение и хигиена на спалните помещения. Според правилото на
чл.20 ал.2 изр.първо ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване. След като и за
наказателните килии в чл.96 ал.2 ППЗИНЗС
е предвидено да отговарят
на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват
добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло, то
на още по-голямо основание, това се следва и за помещенията в местата за
налагане на мярка за неотклонение задържане под стража. В случая се установи че спалните
помещения в Арест Стара Загора са били снабдени с прозорец размер 60/130см,
през който обаче поради разположението /високо/ и размерите, не е влизала
достатъчно естествена светлина. Свидетелите твърдят че дневна светлина не влиза
в килията има прозорец в килията, но има решетка и не влиза светлина.
Прозорецът е скрит. Недостатъчната дневна светлина е наложило ползване и на
изкуствено осветление чрез лампи тип «луна». През прозорците в килиите
не е влизал въздух. Проветрението е чрез буферен коридор, т.е.опосредено.
Килиите не са били добре отоплявани през зимата. . Изложеното сочи, че не е било изпълнено
изискването достъпът до светлина и въздух да е пряк. Изложеното също сочи на
нарушение на чл.3 ал.2 т.2 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС.
Съдът намира за неизпълнено и
изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения в
Арест Стара Загора през исковия период. Действително според представената от ответника
справка , хигиената в спалните помещения се е осигурявала посредством миене три
пъти на ден с дезинфекционни препарати,
събиране и изхвърляне на отпадъците от кошчета за боклук, в подкрепа на което
са представените фактури за закупувани миещи материали, съвпадащ с исковия и
предназначени за Арест Стара Загора. Съдът намира, сами по себе си
доказателствата за закупувани материали са недостатъчни за да се приеме, че
средата в килиите в Ареста е била на задоволително хигиенно ниво. Доказа се по
делото, че помещенията в които е бил настаняван ищеца са били заключени,
неснабдени със самостоятелен санитарен възел и течаща вода, задържаните лица са
извеждани до санитарните помещения само два пъти дневно, а през останалото
време преимуществено са ползвали кофа за физиологични нужди. Според свидетелските показания са се къпали
веднъж седмично.
Не е било изпълнено през
периода на задържане на ищеца и изискването за осигуряване на двигателна
активност. Според чл.86 ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, а доколкото друго не
е установено в Част Четвърта, това и задържаните лица имат право на престой на
открито не по-малко от един час на ден. В случая се признава и от ответника, че
престой е бил осигуряван регулярно, приблизително всеки ден, с изключение дни,
в които е имало посещения, в специално обособено помещение. Касае се за
помещение с площ 6.5м /6.2м, с големи прозорци, осигуряващи непосредствен
достъп на естествени светлина и въздух. Изискването е обаче за осигуряване
ежедневно на престой на открито с оглед възможността за движение на задържания.
Изискването не е удовлетворено от престояването в помещение. Обстоятелството, че задържания е бил извеждан
за различни процесуално следствени действия също не удовлетворява посоченото
изискване. Съдът намира, че оплакването е основателно.
Кумулативното въздействие на
описаните условия от гл.точка на неосигуряване на достатъчна площ в килията в
Арест Стара Загора неосигуряване на пряк достъп до светлина и въздух, отопление
в спалните помещения, в които е настаняван ищеца, както и неосигуряването на
условия за двигателна активност обективират незаконосъобразни бездействия на администрацията
на Арест-Стара Загора, по аргумент от чл.3 ал.2 от ЗИНЗС и определят условията
в Арест Стара Загора като неблагоприятни и нехуманни.
Строгостта на прилагане на
мярката е неоправдана в случая и в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Длъжностните
лица от ареста по време на исковия период извършват правно регламентирана
дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват
изискванията на този
закон. С оглед на изложеното съдът приема че
описаните бездействия обективират нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС от
специализираните органи по изпълнение на
наказанията, в този смисъл е доказана първата материална предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
Налице са и другите две
материални предпоставки – вреди в причинна връзка с нарушението. В исковата
молба ищецът твърди, че е усещал унижение, срам и неудобство, емоционални
страдания, Установените по делото условия, за които се доказа, че противоречат
на въведените от законодателя минимални изисквания, както и на европейските
стандарти: се свързват с неосигуряване на достатъчна площ в килията в Арест
Стара Загора в отделни периоди, приблизително общо 7 месеца; неосигуряване на пряк достъп до светлина и
въздух, отопление, удовлетворителни хигиенно-битови условия в спалните
помещения и неосигуряването на престой на открито на Тези условия не отговарят на изискването условията на
задържане да са такива, че да осигурят уважение към неговото
човешко достойнство, неподлагане лицата на страдание или трудности над
неизбежно присъщите на приложената мярка и не гарантират здравословно и
физическо състояние на задържаното лице. Описаните условия са от естество да породят такива
неблагоприятни психо-емоционални изживявания, каквито ищецът описва, съответно
и свидетелите сочат. Така описани условията са нехуманни, недостойни и биха
могли да породят чувства от вида на изброените – унижение, срам и др
При това положение настоящият
състав приема, че исковата претенция е доказана по основание. Искът по чл.284
ал.1 ЗИНЗС е предвиден като средство за защита срещу лоши условия на задържане
и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел
достигане на европейските стандарти.
В случая отговорността на
държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразно бездействие на
длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на
изискванията на чл.
3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца. Следва
при определяне размера на обезщетението да се обсъди кумулативния ефект на
нарушенията, т.е.общото им въздействие върху задържаното лице и продължителността на периода, в който са
влияли и др.релевантни обстоятелства /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/. В случая се касае за
засягане на основни блага, вкл. от гл.т.ограничение достъпа до светлина,
въздух, неосигуряване възможности за двигателна активност за сравнително дълъг
период от време – близо седем месеца, неосигуряването на адекватна жилищна площ
за около 6 месеца.. Обезщетението следва
да се определи по справедливост, с оглед на което и при прилагане спрямо
настоящите обстоятелства на принципа на справедливостта , съдът намира, че
обезщетението в размер на 730лв би било
справедлива компенсация за претърпените от ищеца негативни чувства, състояния и изживявания. До посочения размер искът
следва да се уважи, а до претендираните 15 000.00 лв. искът, като
неоснователен, следва да се отхвърли.
На основание чл.286 ал.3
ЗИНЗС следват се на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на
10лв.
Водим от горните мотиви
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати Р.М.С. сумата от 730 лв /седемстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“Изпълнение на
наказанията“ по неосигуряване на
достатъчна жилищна площ , неосигуряване на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена
светлина, проветрение, отопление и задоволителни хигиенно-битови условия в
спалните помещения в Арест Стара Загора, в които е настаняван ищеца в периода
както и условия за двигателна активност в същия арест за период 11.03.2016-26.10.2016
г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.М. Славов срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.София за
горницата над сумата 730 лв до претендираните 15 000лв,
като обезщетение за вреди от нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС в периода 11.03.2016-26.10.2016г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати Р.М.С. сумата от 10
/десет/ лева- разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на
РБ.
СЪДИЯ: