Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

    198                      22.06.2018г.                   град Стара Загора

 

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

          Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

 

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Албена Ангелова                       

и с участието  на прокурора                                                                                          като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №168 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Д.А.Д. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №18-1228-000420/17.03.2018г., издадена от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че заповедта е издадена въз основа на това, че П.С.К.на 17.03.2018г. в гр.Стара Загора е управлявал МПС без да притежава СУМПС, тъй като същото му е отнето. Обосновава се, че срещу К. има издадено НП от 01.03.2018г., с което му е наложено административно наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, но това НП подлежи на обжалване в седмодневен срок, който източа на 03.04.2018г., като срещу този санкционен акт има и подадена жалба до РС Стара Загора, следователно същият не е влязъл в законна сила. Поради това заявява, че към 17.03.2018г. СУМПС на К. не е отнето по административен ред. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорения административен акт. Претендира за разноските по делото.

 

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – И.М., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по подадената жалба.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Със Заповед за прилагане на ПАМ №165/18.02.2018г. на младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора (л.31) на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП на П.С.К.е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба“. Същата е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №513740/18.02.2018г. Заповедта е връчена на К. на 18.02.2018г., не е обжалвана и е влязла в сила на 05.03.2018г. (л.39).

 

Със Заповед за прилагане на ПАМ №18-1228-000420/17.03.2018г. на Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция (л.14), на жалбоподателя е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че на 17.03.2018г. в 17:24 часа в гр.Стара Загора по ул.Армейска до №18, в посока юг, собственият на жалбоподателя Д. лек автомобил „Пежо“ с рег.№*****ВС се управлява от лицето П.С.К., което не притежава съответното СУМПС – отнето. В заповедта е посочено, че същата се издава въз основа на АУАН серия Д №397464/17.03.2018г. Последният е съставен против П.С.К.за това, че на 17.03.2018г. в 17:24 часа в гр.Стара Загора по ул.Армейска до №18, в посока юг, управлява лек автомобил „Пежо“ с рег.№*****ВС, собственост на Д.А.Д., като водача е неправоспособен, като СУМПС е отнето. Справката е направена с ОДЧ – ОД на МВР Стара Загора.

 

Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 21.03.2018г. и е оспорена с жалба, подадена в Административен съд Стара Загора на 04.04.2018г., предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

 

Заповедта за прилагане на ПАМ, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, , 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.28), на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 349з-723/06.03.2018г. (л.18) Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил началниците на групи в сектор Пътна полиция при ОДМВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма.

 

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

 

Съдът намира, че заповедта е съобразена с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, на което свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП – за срок от 6 месеца до една година. По делото е безспорно установено, че към момента на налагане на ПАМ – 17.03.2018г., жалбоподателя е собственик на лек автомобил „Пежо“ с рег.№*****ВС (л.32), както и че към тази дата на П.С.К.е временно отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба (л.31), като към същата дата тази глоба не е заплатена (л.39). От приложения АУАН се установява, че К. е управлявал лекия автомобил, собственост на жалбоподателя на 17.03.2018г. в гр.Стара Загора по ул.Армейска.

 

В настоящия случай материалноправните предпоставки са безспорно доказани, като изложените в жалбата доводи са неотносими към законосъобразността на атакувания административен акт. В жалбата се сочи, че след като въз основа на съставения на К. АУАН №513740/18.02.2018г. е издадено наказателно постановление, което е обжалвано, то към момента на налагане на ПАМ, а и към настоящия момент СУМПС на К. не е отнето по административен ред. По делото не са представени доказателства за обжалването на такова НП, но действително преди влизане в сила на санкционен акт не следва да се приема, че СУМПС се явява отнето по административен ред, следователно налагане на ПАМ поради лишаване от право да се управлява МПС по административен ред, преди влизане на такова НП се явява незаконосъобразно. В случая обаче наложената ПАМ не е за това, че е собственото на жалбоподателя МПС е управлявано от водач, който  е  лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, а за това, е МПС е управлявано от водач, чието свидетелство за управление е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Както беше посочено последното обстоятелство се установява по безспорен начин от приложената по делото Заповед за прилагане на ПАМ №165/18.02.2018г. на младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора.

 

Следователно за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, необходимата и единствено релевантна материалноправна предпоставка за налагане на мярката на собственик на МПС е установяването по надлежния ред на управление на това МПС от лице, чието свидетелство за управление е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. В случая нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на настоящото производство. Видно от съставения АУАН, в него подробно са описани всички факти и обстоятелства, които са възприети от актосъставителя и са установени от него надлежно, като посоченото е станало в присъствието на свидетел. Посочените обстоятелства са описани и в оспорената заповед за налагане на ПАМ. С оглед на посоченото, законосъобразно е прието от ответника, че е налице фактическият състав на посочената норма, като разпореденото със заповедта е съобразено с материалния закон изцяло.

 

Не е налице и несъответствие на процесната заповед с целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл.1, ал.2 от този закон.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д. ***, против Заповед за прилагане на  принудителна административна мярка № 18-1228-000420/17.03.2018г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – И.М., като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: