Решение по Административно дело 170/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 212 20.06.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия И.ЯНКОВА административно дело № 170 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „К. „ АД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.” Г.”, представлявано от изпълнителния директор Й.Р. против Национална агенция по приходите гр. София за присъждане на обезщетение в общ размер от 1056/ хиляда и петдесет и шест/ лева за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 265710-F294785/ 24.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София .

В исковата молба се твърди, че спрямо „ К.” АД гр. Стара Загора било издадено наказателно постановление № 265710-F294785/ 25.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София, с което му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл. 278б,ал.1 от ДОПК за нарушение на чл. 13,ал.3 , т.1 от ДОПК. Ищецът бил обжалвал НП и то било потвърдено от районния съд като законосъобразно с решение № 424/22.06..2017 по анд. 1527 по описа за 2017 година описа на Районен съд гр. Стара Загора, Първоинстанционното решение бил оспорено по касационен ред, като с решение № 386 от 27.11.2017 г. по к.н.а.д № 325 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. Стара Загора то е отменено, ведно с оспореното наказателно постановление. Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваните дела, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1056 лв.

Иска се от съда да осъди Национална агенция по приходите гр. София да заплати на „К. „ АД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.” Г.”, представлявано от изпълнителния директор Й.Р. сумата от 1056 /хиляда и петдесет и шест/ лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление№ 265710-F294785/ 24.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София.

Ответникът Национална агенция по приходите гр. София . не се явява, не се представлява, но в писмения си отговор навежда доводи да неоснователност на иска Отделно излага съображения, че искът е неоснователен, поради липса на причинна връзка между твърдените разходи и отмяната на акта. Иска се от съда да се намали размера на претендираното обезщетение до размерите, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за максималните размери на адвокатските възнаграждение и се отхвърли аксесорния иска за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба. до окончателно изплащане на главницата от 1056 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С наказателно постановление № 265710-F294785/ 25.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F294785 от 21.03.2017 г., с което на ищеца „ К.” АД гр. Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл. 278б,ал.1 от ДОПК за нарушение на чл. 13,ал.3 , т.1 от ДОПК. .

По жалба на търговското дружество срещу цитираното по по-горе НП е образувано АНД № 1527/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора, с което посоченото НП е потвърдено. С решението на Старозагорския административен съд № 386 от 27.11.2017 г. по к.н.а.д № 325 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. Стара Загора е отменено решението на районния съд, като неправилно, ведно с оспореното наказателно постановление № 265710-F294785/ 25.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София .

В съдебното производство пред първата инстанция „ К.” АД е било представлявана от адвокатско дружество „ И. и Л.” по приложеното пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 15 от 11.05.2017год. „К. „ АД г. Стара Загора е възложило на адвокатското дружество да осъществи „.. представителство и защита на интересите по обжалване на наказателно постановление № 265710-F294785/ 25.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София .

Пред касационната инстанция „К.” АД гр. Стара Загора е представлявано от същото адвокатско дружество , като с договор за правна защита и съдействие от 06.07.2017 г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 529 лева

По делото е приложено АНД № 1527/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора и к.н.а.д № 352/ 2017 г. по опаси на Административен съд гр. Стар Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.

Неотносими към преценката за допустимостта на иска са изложените от ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни разноски по административно-наказателни дела принципносе следва по реда на НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки за упражняване на правото на иск с естество като изложените. Не е спорно, ответникът също признава, че законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Национална агенция по приходите гр. София респ. „увреждането” на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност наказателно постановление № 265710-F294785/ 25.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София . Стара Загора, с което на „ К. „ АД гр. Стара Загора е наложено административно наказание имуществена санкция” в размер на 3000 лева на основание чл. 278б,ал.1 от ДОПК за нарушение на чл. 13,ал.3 , т.1 от ДОПК. След като това наказателно постановление е отменено, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази връзка дело, ищецът „ К.” Ад гр. Стара Загора е ангажирала адвокатско дружество « И. и Л.». С договори за правна защита и съдействие № 15 от 11.05.2017 година и от 06.07.2017г. „ К.” АД гр. Стара Загора е възложило на адвокатското дружество да осъществи „.. представителство и защита на интересите по оспорване на наказателно постановление№ 265710-F294785/ 25.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София Размерът на направените разноски от Я. възлиза на 528 лв пред въззивната инстанция и 529 лева пред касационната инстанция. Тези разходи представляват имуществени вреди за „ К. „ АД гр. Стара Загора , доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление № 265710-F294785/ 25.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София .

Исковата претенция се явява доказана и по размер. В договорите за правна защита и съдействие договореното възнаграждение е отбелязано като платено в брой. Няма спор по делото, че разходите в размер 528лв, съответно 529.00 лв са направени — приложените договори са надлежно оформени и има характер на разписка за посочените в него като заплатени суми. Същите удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 1056 /хиляда и петдесет и шест/ лв, направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление №265710-F294785/ 24.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София, в какъвто размер се явява доказана претенцията за обезщетение за претърпени имуществените вреди.

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от « К. « АД гр. СтараЗагора на процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите на търговското дружество, като санкционирано лице. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо « К. « АД гр. Стара Загора НП 265710-F294785/ 24.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София , впоследствие отменено. Средствата, които са били изразходвани от дружеството в хода на съдебното производство, предмет на което е атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на административно—наказателна репресия, вреда с имуществено изражение. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение.

Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото му обвинение. При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на „ К. „ АД гр. Стара Загора за присъждане на направените по делото разноски, като Национална агенция по приходите гр. София следва бъде осъдена да му заплати и сумата от 1056 хиляда и петдесет и шест лева/лв.

Искът за присъждане на лихва за забава от момента за подаване на исковата молба е основателен. И дори от по- ранен период от момента на влизане в сила ла на съдебното решение по к. а.н.д. № 325 по описа за 2017 г. на Старозагорския административен съд – 27.11.2017 г.Съгласно точка 4 от тълкувателно решение № 3 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на „К. „ АД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.” Г.”, представлявано от изпълнителния директор Й.Р. сумата от 1056/ хиляда и петдесет и шест/ лева за претърпени от него имуществени вреди вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 265710-F294785/ 25.04.2017 г. на началника на сектор „ Оперативни дейности „ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите гр. София, ведно със законна лихва от датата от датата на отмяна но наказателното постановление -27.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на „К. „ АД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.” Г.”, представлявано от изпълнителния директор Й.Р. сумата от 384.00 /триста осемдесет и четири / лева — направените от „К. „ АД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.” Г.”, представлявано от изпълнителния директор Й.Р. съдебно- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: