Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

    222                                          16.07.2018г.                         град Стара Загора

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

                 СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар   Минка Петкова                                                                          

и с участието на прокурора                                                                                                      като разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 173 по описа за 2018г, за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на М.Ж.М.  против Заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП № 17-1228-001783 /28.12.2017г издадена от Началник група сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.171 т.2А от ЗДвП на М.Ж.М.  е  приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца. Със заповедта е на основание чл.60 ал.1 от АПК вр.с чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение.

В жалбата се твърди че заповедта е незаконосъобразна поради издаването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не изпълнява законовата предпоставка и не е налице визираното от органа деяние по допускане управление от неправоспособен водач на лек автомобил „Шкода“ рег.№ ****** на посочени дата, място и обстоятелства. Твърди, че е невярно че  П.М. Ж. е неправоспособен водач към 28.12.2017г. Към тази дата вече е бил изтекъл срока на наложено му преди това наказание „лишаване от право да управлява МПС“, обстоятелството, че последният не си бил върнал СУМПС не се отразявало на правоспособността да управлява МПС. Твърди още, че е инвалид със 100% степен на увреждане без чужда помощ, пожизнено, и се нуждае от превоз, поради което и от автомобила си.  По изложените съображения се иска отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП  № 17-1228-001783 /28.12.2017г., издадена от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора.

 

   Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован не изпраща представител, не заема становище по основателността на жалбата.

 

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            На 28.12.2017г на П.М. Ж., упълномощен от жалбоподателя в настоящото производство М.Ж.М. да управлява притежавания от последния лек автомобил м.“Шкода-Октавия“, рег.№ ******, е бил съставен  Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17-1228 -004263 / 28.12.2017г (сер.Д - бланков №0353169),  за това, че на 28.12.2017г, около 17:40ч в с.Калитиново, южно от ж.п.прелез управлява в посока юг-север лек автомобил „Шкода“-„Октавия“ рег.№******, собственост на М.Ж.М. /жалбоподателя/, като водачът е неправосопобен – съгласно справка в ОДЧ01РУ. Посочено е, че СУМПС е отнето на 24.03.2017г.  С посоченото деяние виновно нарушил чл.150а от ЗДвП. Иззети са свидетелството за регистрация на МПС, част ІІ и 2 бр.регистрационни табели №****** / АУАН на л.16 по делото/.

            С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1228-001783 /28.12.2017г, издадена от Началник група към ОДМВР – гр.Стара Загора –сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, спрямо  М.Ж.М., жалбоподател по делото, е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2А – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6месеца. На основание чл.60 ал.1 от АПК, вр.с чл.165 ал.2 т.2 ЗДвП е разпоредено предварителното й изпълнение, считано от 17:40ч на 28.12.2017г, сочат се отнети  2бр рег.табели ****** и СРМПС №800197101.

            Заповедта е връчена на 02.02.2018г на М.М., обжалвана е от него с вх.№ 349000-2820/15.02.2018г на ОД на МВР гр.Стара Загора. Жалбата е адресирана до Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора с искане за отмяната й като незаконосъобразна, респ. посочено е при неуважаването й от Директора на ОД на МВР –Стара Загора, да се счита подадена до АС Стара Загора и изпрати по компетентност.

            Съгласно справка с изх.1228р-3951 от 01.03.2018г на Началник отдел „ОП“ при ОД на МВР – Стара Загора  до Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора /л.5/,  по повод подадената от М.М. жалба срещу ЗППАМ, е снето допълнително обяснение от последния, в което сочи, че собствения му лек автомобил м.“Шкода“ с рег.****** се управлява от сина му  П.М. Ж., с пълномощно и не е бил уведомен, че на 28.12.2017г е прекратена регистрацията на автомобила, бил е в болница по това време. Научил е за приложената ПАМ на 02.02.2018г, с връчването на ЗППАМ. Посочено е още, че П.М. Ж. е бил изтърпял наложеното му по административен ред наказание „лишаване от право да управлява МПС“ но не бил заплатил всички дължими глоби, поради което и свидетелството му за управление на МПС не е върнато и се съхранява в сектор „ПП“. Тъй като същият е управлявал автомобил, който не е негова собственост без СУМПС изразява становище, че деянието обективира нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, поради което и че ЗППАМ следва да бъде потвърдена. С резолюция от 29.03.2017г  Директора на ОД на МВР Стара Загора е указал изпращане на жалбата на М. против ЗППАМ № 17-1228-001783 /28.12.2017г до АС Стара Загора /л.5/.

            Съгласно справка за нарушител/водач, издадена за водач П.М. Ж. /л.18/, на същия е издадено СУМПС №282796388, валидно до 28.09.2025г. Същото е било отнето на 18.02.2017г  на основание Акт Г974338/18.02.2017г. и е възстановено на 04.01.2018г поради изтърпяно лишаване за срок от 6 месеца с НП №17-1228-000284 от 18.02.2017г т.е. от 18.02.2017г-  до 18.08.2017г.

             

 

 

 

                       

            Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1228-001783 /28.12.2017г на Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр.Стара Загора, Заповед № 349з-268 от 30.01.2017г на Директора на ОД МВР Стара Загора за оправомощаване на длъжностни лица от дирекцията да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП/л.17/, справка изх.1228р-3951 от 01.03.2018г /л.5/,  справка за нарушител/водач –л.18, АУАН № 17-1228 -004263 / 28.12.2017г, НП №17-1228-004263/02.01.2018г /л.15-16/, ЕР №3842 от 194 от 30.10.2013 на ТЕЛК „Очни болести“ гр.Пловдив, касаещо М.Ж.М., социална оценка, пълномощно и др.

 

             

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок по чл.149 ал.3 предл.последно, във връзка с ал.1, вр.с чл.97 ал.5 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото е представена и приета като доказателство Заповед 349з-268 от 30.01.2017г на Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора за оправомощаване на длъжностни лица от дирекцията да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.2А/л.22/, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2А ЗДвП,  сред които е и Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. Следователно Заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2А от ЗДвП № 17-1228-001783 /28.12.2017г, е издадена от материално и териториално компетентен административен  орган – Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.       

 

При издаване на Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1228-001783 /28.12.2017г не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила, относими към издаването й.

 

            Оспорената заповед е обаче издадена при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения  административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.     По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1228-001783 /28.12.2017г е посочена разпоредбата на чл.171, т.2А ЗДвП. Съгласно чл.171 т.2А в редакция към 28.12.2017г /т.е.ДВ бр.№77/2017г в сила  от 26.09.2017г/ за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 /шест/ месеца до 1 /една/ година.

            В случая се визира последната хипотеза „ собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление“. За да е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон издадена  заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“  по чл.171, т.2А ЗДвП в тази хипотеза,  следва да са налице следните предпоставки: да е установено управление на моторно превозно средство /първа материална предпоставка/;  собственика да е предоставил управлението на автомобила си /втора материална предпоставка/; водачът, комуто е предоставено управлението да не притежава съответно свидетелство за управление  /трета материална предпоставка/.

            В случая е установено управление на лекия автомобил „Шкода“ рег.№******, собственост на М.М. от страна на П.М. Ж. – деяние, извършено на 28.12.2017г и при описаните в АУАН сер.Д  бланков №0353169 обстоятелства. Следователно първата материалноправна предпоставка за прилагане на визираната ПАМ е изпълнена. Налице е и втората предпоставка – М.М., като собственик е предоставил на сина си П.Ж. управлението на автомобила си вкл.към 28.12.2017г /съгласно представено по делото пълномощно/.  Не е изпълнена обаче третата материална предпоставка. Към 28.12.2017г-дата на издаване на оспорения акт водача П.М. Ж., комуто жалбоподателя М.Ж. М.  е бил предоставил управлението на автомобила си,  е притежавал СУМПС, валидно  за категорията на управлявания автомобил.           П.М. Ж., като водач, комуто собственика на л.а..Шкода рег.№ ****** е бил предоставил управлението разполага със СУМПС, издадено на 28.09.2015г –валидно до 28.09.2025г. Не се спори, че СУМПС е валидно за категорията на управлявания в случая автомобил. Правоспособността на П.Ж. да управлява л.а.“Шкода“, м.Октавия с рег.№****** към 28.12.2017г не се опровергаава от обстоятелството, издаденото му  СУМПС е било временно отнето в периода 18.02.2017-18.08.2017г  /справка л.18 по делото/. Към 28.12.2017г. от събраните по делото доказателства не се установява на П. М.Ж. да е било отнето нито по административен, нито по съдебен ред издаденото му СУМПС. Деянието, извършено на 28.12.2017г., за което на П.М.Ж. е съставен АУАН сер.Д  бланков №0353169,  е  квалифицирано по чл.150А ал.1 от ЗДвП /съгласно НП №17-1228-004263/02.1.2018, АУАН № Д353169/28.12.2017г –л.15-16/.  Съгласно чл.150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава  свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.     Съгласно справка за нарушител/водач, издадена за водач П.М. Ж. /л.18/, отнемането на СУМПС е било със срок 18.02.2017г- до 18.08.2017г. и след тази дата се е следвало връщането му на водача. Обстоятелството, че последният не го е получил фактически поради неплатени глоби не го лишава от правоспособността му да управлява лек автомобил, вкл. не означава, че същият  не притежава съответно СУМПС по смисъла на чл.171 т.2А ЗДвП вр.с чл.150а от с.з.  Не се оспорва от ответника, признава се и в справка от Началник отдел “ОП“ при ОД на МВР Стара Загора, че е било изтърпяно от Ж. административното наказание, наложено му с НП №17-1228-000284/18.02.2017г, обусловило и отнемането на СУМПС  в периода  18.02.2017г- до 18.08.2017г. Следователно след 18.08.2017г водачът П.Ж., като изтърпял наложено му административно наказание, е имал право да управлява МПС, вкл.конкретния лек автомобил рег.№ ****** и е притежавал съответно по смисъла на закона свидетелство за правоуправление.  Управлението на МПС без да се носи СУМПС следва да се разграничава от случаите на липса на СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното ППС /чл.150а ЗДвП/ или лишаването водача от правото да управлява ППС по административен или съдебен ред за определен срок. В случая са ирелевантни причините , поради които водача не си е възстановил СУМПС след изтичане срока на наложеното му административно наказание.

Следователно в случая не се установява третата материална предпоставка, кумулативно необходима според хипотезата на чл.171 т.2А от ЗДвП за прилагане на предвидената в тази разпоредба ПАМ.

 

Целта на принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. В случая мярката има преустановителен и превантивен характер. От анализа на законовата уредба на принудителната административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП  „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“  на собственик, вкл-чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – е видно, че  законодателят цели да създаде правни гаранции за управление на ППС от правоспособни водачи. Преустановяване не-носенето на СУМПС от правоспособен водач, не е целта на  този вид мярка.         С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1228-001783 /28.12.2017г  на Началник сектор „ПП“ при ОД МВР Стара Загора, като постановена  при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона е незаконосъобразна и следва да се отмени.

   

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ  от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

           

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ  по жалба на М.Ж.М.   против Заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП № 17-1228-001783 /28.12.2017г издадена от Началник група сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.171 т.2А от ЗДвП на М.Ж.М.  е  приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца,  като незаконосъобразна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: