№ 182 27.06.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
ДИНКОВА
при
секретар Ива А.
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 184 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на И.А.П. ***, против
Решение № 10-22-8/ 30.03.2018г. на Кмета на Община Стара Загора, с което е
отказан достъп до исканата със заявление вх.№ 10-21-11/ 19.02.2018г. информация
по реда на ЗДОИ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ по съображения за постановяването му в противоречие на материалноправните
разпоредби на ЗДОИ и при допуснати процесуални нарушения.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си по
делото, поддържа, че в случая исканата информация представлява служебна
обществена информация, доколкото съгласно разпоредбите на чл.46б и чл.47 от
Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ кметът на общината трябва
да я събира и съхранява, и при липса на регламентирана в специалния закон –
ЗУЕС, възможност за нейното получаване, тъй като жалбоподателката не притежава
собственост в сградата, която е в режим на етажна собственост, единственият
начин да получи исканата информация е по реда на ЗДОИ. С тези доводи се иска отмяна на отказа за
предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение № 10-22-8/
30.03.2018г. на Кмета на Община Стара Загора, като бъде задължен ответникът да
предостави исканата със заявление вх.№ 10-21-11/ 19.02.2018г. информация.
Ответникът по жалбата - Кмет на община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото – юрисконсулт С., заема
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че задължението на Кмета на
общината да подава ежегодна справка до министъра на регионалното развитие и
благоустройството за подадените уведомления за етажната собственост по чл. 46б ЗУЕС, не прави исканата информация
обществена такава, поради което оспореният отказ за нейното предоставяне е правилен
и законосъобразен. Моли подадената жалба да бъде отхвърлена.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът установи следното от фактическа страна по административноправния спор:
Административното производството е образувано
по заявление за достъп до обществена
информация по ЗДОИ с рег.№ 10-21-11/ 19.02.2018г., подадено от И.А.П., с което
е поискано да бъде предоставена по реда на ЗДОИ информация относно
управителните и контролни органи на управление на етажната собственост, вписани
в регистъра на общината, на сграда с идентификатор 515.123.1, намираща се в
гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № …, като й бъдат предоставени
следните документи: 1. Регистрационна карта от общината, издадена при
регистрацията на действащите към днешна дата управителни и контролни органи на
етажната собственост; 2. Протокол от проведеното общо събрание на Етажната
собственост, избрала регистрираните към настоящия момент управителни и
контролни органи на сградата; 3. Списък с подписите на лицата, който е
неразделна част от протокола, присъствали на проведеното общо събрание на
Етажната собственост на сградата, избрало действащите към настоящия момент
управителни контролни органи на сградата. Като желана форма, в която да бъде
предоставена исканата информация се сочи: сканирана, във формат Adobe Agrobat (*.pdf), по електронен път
на посочената електронна поща.
С
обжалваното Решение № 10-22-8 от 30.03.2018г. на Кмета на община Стара Загора,
на основание чл.28 от ЗДОИ, е постановен отказ за предоставяне на достъп до
исканата със заявление вх.№ 10-21-11/ 19.02.2018г. информация. От фактическа
страна отказът се основава на обстоятелството, че Законът за управление на
етажната собственост е специален закон по отношение на Закона за достъп до
обществена информация и там е предвиден специален ред относно свикването,
провеждането на общо събрание на етажната собственост, както и избор на
управител /управителен съвет/ и контрольор /контролен съвет/, тяхната
регистрация в общината по местонахождението на сградата в режим на етажна
собственост, както и реда за запознаване с протоколите от общото събрание на
етажната собственост и обжалването им. Сочи се, че съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ
законът не се прилага, когато в друг закон е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Обжалваното
решение е изпратено на И.П. по електронен път, на електронния адрес на
заявителя на 02.04.2018г. /л.23 от делото/.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК, намира следното от правна страна:
Оспорването е насочено срещу акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на чл.40,
ал.1 от ЗДОИ, а именно – обжалва се Решение № 10-22-8 от 30.03.2018г.
на Кмета на община Стара Загора, с
което в отговор на подаденото от И.П. заявление за достъп до обществена
информация с рег.№10-21-42/ 08.09.2017г., е постановен отказ да се предостави достъп до търсената
информация. Жалбата изхожда от лице, адресат на акта, за което последният
е неблагоприятен, и е подадена в законоустановения срок, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са
посочени в чл.3 от ЗДОИ, като кметът на общината, в качеството си на орган на
изпълнителната власт в общината (чл.33 от Закона за администрацията и чл.38
ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация) се явява
задължен субект по смисъла на закона, съобразно нормативно определената му
компетентност.
Процедурата по предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в глава трета от ЗДОИ, като в чл. 28 е регламентиран редът за разглеждане на заявленията за
достъп. Според чл.28 ал.2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
Следователно, законодателят е вменил на задължения по закона субект да се
произнесе по подаденото заявление за достъп с изричен акт в писмена форма,
независимо от обстоятелството дали искането се удовлетворява или не.
В случая е налице изрично произнасяне в отговор на подаденото
от И.П. заявление с рег.№10-21-11/19.02.2018г. за достъп до обществена информация от страна на сезирания орган - Кмета
на община Стара Загора с издадено от него Решение № 10-22-8
от 30.03.2018г.
Това решение съдържа минимално необходимите реквизити и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл.38 от ЗДОИ.
При издаване на оспореното решение е нарушено изискването за произнасяне на органа в 14 - дневен срок,
предвиден в чл.28 ал.1 от ЗДОИ. Заявлението на П. е подадено на 19.02.2018г. като
е било регистрирано в деловодството на община Стара Загора с рег.№ 10-21-11,
поради което срокът за произнасяне по него е започнал да тече от 20.02.2018г.
При липса на данни за удължаването на срока, той изтича на 05.03.2018г. Произнасянето на
органа на 30.03.2018г. е след тази дата, което процесуално нарушение обаче не е
с характер на съществено и не обуславя отмяна на акта. Това е така, тъй като
съществени са онези процесуални нарушения, които създават вероятност за
неистинност на фактите, от значение за съществуването на разпореденото или
отказано субективно право и които органът е счел за установени, както и онези,
които се свързват с нарушаване правото на защита. В случая спорът е правен, а
не по верността на фактите, от една страна, а от друга – с излагането на
изрични мотиви към отказа с Решение №10-22-8/30.03.2018г., е осигурена
възможност на адресата да се запознае със съображенията на органа и реално да
упражни правото си на защита, съответно и е осигурена възможността за пълноцен
съдебен контрол. С оглед на което съдът намира, че посоченото нарушение няма
характер на съществено такова и не е налице отменително основание по см. на
чл.146, т.3 от АПК.
При извършената от съда проверка за материална
законосъобразност на оспорения отказ, съдът съобрази следното:
Правото да се търси и
получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал.1 и ал.2 от
Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение
на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация,
изключая нормативно уредените ограничения на правото. В действащото
законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация
в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за
правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното
право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от
ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена
информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг
закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. Съответно в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществената
информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана
с обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В
чл.9, ал.1 ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и
съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в
чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията „официална
обществена информация” и „служебна обществена информация” и е определен
предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По
см. на чл.10 от ЗДОИ „официална обществена информация” е информацията, която се
съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.11 от
ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации.
При тълкуването и анализа на
посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че във всеки един
случай при извършване на преценка дали за даден субект съществува законово
регламентирано задължение за предоставяне на достъп до информация по реда и на
основание ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на три
предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е
задължено лице по см. на чл.3 от ЗДОИ; 2. Информацията, която се иска, да
представлява официална обществена информация или служебна обществена информация
по см. на чл.10 и чл.11 във вр. с чл.2, ал.1 от ЗДОИ и да се създава или
съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп до информация и 3.в друг
закон да не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване
на исканата информация. Посочените предпоставки представляват юридически факти,
които пораждат компетентността /правото и задължението/ на органа, сезиран с
искане за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ да я
предостави.
При така установения предмет на
Закона за достъп до обществена информация следва, че в приложението на този
закон не трябва да се вижда средство за получаване на всякаква информация от
държавните органи. Приложението на закона е обусловено от характера на исканата
информация /обществена по см. на чл.2, ал.1 във вр. с чл.10 и чл.11 от ЗДОИ/ и
липсата на друг предвиден специален законов ред за достъп до тази информация.
Съдът намира, че исканата в
конкретния случай информация на първо място не представлява обществена
информация по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ. Не всяка информация, която се създава, обработва или съхранява от задължен субект по
ЗДОИ представлява обществена такава, а само тази, която отговаря кумулативно на
двете регламентирани в чл.2, ал.1 от ЗДОИ изисквания – да е свързана с
обществения живот в страната и да дава възможност на гражданина /организацията/
да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект. В случая
тези две характеристики на заявената от жалбоподателката информация не са
налице. С оглед съдържанието на депозираното заявление и формулировката на
направеното с него искане за предоставяне на данни относно управителните и
контролни органи на управление на етажната собственост, вписани в регистъра на
общината, на сграда с идентификатор 515.123.1, намираща се в гр.Стара Загора,
бул.“Цар Симеон Велики“ № 117, вх.А, се налага извод, че поисканата информация
не може да бъде определена като такава, свързана с обществения живот в
РБългария. Не може да се приеме и че исканата информация е с оглед осигуряване на възможност за И.П. да си
състави собствено мнение относно дейността на субекта, към когото е отправила
искането си – кмета на Община Стара Загора, а не е обусловено от частен интерес
на заявителя, различен от законово признатия интерес за получаване на
информация по реда на ЗДОИ.
Освен това събирането, обработването и съхраняването на заявената за
предоставяне информация се урежда от Закона за управление на етажната
собственост и Наредба №
РД-02-20-8 от 11.05.2012 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на
сдруженията на собствениците в сгради в режим на етажна собственост,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството/обн., ДВ,
бр. 40 от 29.05.2012г., в сила от 29.05.2012г./, поради което и нейното разпространяване се подчинява на
специалния ред, регламентиран в тези нормативни актове и не се следва предоставянето
й по реда на ЗДОИ, на основание чл.4, ал.1 от същия закон, в какъвто смисъл е и
изложеният от административният орган мотив за направения отказ.
След изменението на ЗУЕС /обн.Дв, бр.57 от 26.07.2011г./ е отпаднало
задължението на общинската администрация да създава и поддържа публичен
регистър на сградите или отделните входове в режим на етажна собственост, които
са на територията й, като регистрационният режим е променен на уведомителен,
съгласно новата разпоредба на чл.46б от ЗУЕС. Към настоящия момент съществува
задължение за вписване в публичния регистър само на сдруженията на
собствениците в сградите в режим на етажна собственост, а в случая не се твърди
и липсват данни за учредяване на такова сдружение. Следователно заявената от
жалбоподателката за предоставяне информация не е обект на регистрационен режим
по см. на чл.44 от ЗУЕС и респ. достъпът до нея не е свободен /по аргумент за
противното от разпоредбата на чл.44, ал.1, изр.второ ЗУЕС/.
Нещо повече - поисканите в сканиран вариант документи: протокол от
проведеното общо събрание на етажната собственост и списък с подписите на
лицата, неразделна част от протокола, доколкото съдържат имената на
собствениците на отделни обекти в сградата в режим на етажна собственост
/арг.чл.16, ал.5 от ЗУЕС/, предполага действия по разкриване на лични данни по смисъла
на § 1, т. 2 от ЗДОИ и с оглед разпоредбата
на чл. 2, ал. 4
от ЗДОИ не следва да бъдат предоставяни.
ЗДОИ гарантира на
всеки гражданин право на достъп до обществена информация, но при строго
определените в него условия и ред. Един от принципите, въз основа на които се
търси и предоставя обществена информация, е осигуряването на законност в
рамките на този процес. Следователно търсеното и получаване на информация при
упражняване на конституционно признатото и законово регламентираното право на
достъп до обществена информация, не може да бъде подчинено на друга, освен на
законовата цел и не може да преследва интерес, различен от законово признатия
такъв.
Ето защо решаващият
орган в съответствие с разпоредбите и целта на приложимия материален закон е
приел, че заявената от И.П. за предоставяне информация не попада в приложното
поле на ЗДОИ.
С оглед на което съдът
намира, че обективираният в Решение № 10-22-8/ 30.03.2018г. на Кмета на Община
Стара Загора, отказ за предоставяне на достъп до информация по подаденото от И.А.П.
заявление вх.№ 10-21-11/ 19.02.2018г., е законосъобразен. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.П. ***, против Решение № 10-22-8/ 30.03.2018г. на Кмета
на Община Стара Загора, с което е отказан достъп до исканата със заявление вх.№
10-21-11/ 19.02.2018г. информация по реда на ЗДОИ, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: