Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

  №  199                      28.06.2018г.                   град Стара Загора

 

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

          Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

 

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Албена Ангелова                       

и с участието  на прокурора                                                                                          като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №196 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на А.К.Д. ***, чрез адвокат П.К., против Заповед за прилагане на ПАМ №18-1228-000410/17.03.2018г., издадена от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора – И.Д.М.. В жалбата се сочи, че на 17.03.2018г. в гр.Гълъбово жалбоподателят е бил спрян от служители на ПП при ОД на МВР Стара Загора, които са поискали същият да бъде тестван с дрегер, като жалбоподателят им обяснил, че здравословното му състояние не позволява да бъде извършен такъв тест. Твърди, че е поискал да „даде кръв“, но не му бил издаден талон за медицинско изследване, като не му била обяснено какви права има в конкретната ситуация, включително и относно процедурата за вземане на кръвна проба. Заявява, че е поискал да бъде изпробван с доказателствен анализатор, но не му била предоставена такава възможност. Обосновава, че отказът да бъде тестван с техническо средство е бил продиктуван от съществуването на други методи за установяване на наличие на алкохол в кръвта, които нямало да му причинят дискомфорт за разлика от дрегера. Сочи също, че въпреки проявеното от него желание да бъде установено дали има наличие на алкохол в кръвта му с останалите две възможности, му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с който му е отнето СУМПС. Моли съда да отмени оспорената заповед.

 

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – И.Д.М., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по подадената жалба.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На 17.03.2018г. на жалбоподателя А.Д. е съставен АУАН №18-1110, за това, че 17.03.2018г., около 21:47 часа, в гр.Гълъбово по път III 554, км 42+700, до бензиностанция „Евроойл“ в посока юг, управлява лек автомобил марка „Хюндай Теракан“ с рег.№………, собственост на ЕТ „Д. – Д.Д.“ – гр.Стара Загора, като: 1. Водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с №ARBA 0158. Издаден талон за медицинско изследване №0011463 (л.10).

 

На А.Д. е издаден талон за медицинско изследване №0011463, който същия отказва да получи и подпише, което е удостоверено с подписа на свидетел (л.11).

 

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление №18-1228-001110/03.04.2018г., с което на Д. са наложени административни наказания (л.9). На Д.Д., като собственик на процесния лек автомобил, е наложена принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 1 месец“ (л.12). 

 

При наличието на съставения АУАН на А.Д. е наложена и принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. ПАМ е наложена със Заповед №18-1228-000410/17.03.2018г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, издадена на основание и чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП (л.8).

 

Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 21.03.2018г. и е оспорена с жалба до административния орган от 30.03.2018г., предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

 

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 349з-723/06.03.2018г. (л.15) Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил началниците на групи в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма.

 

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал.1, буква „б“ от ЗДвП.

 

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

 

Съдът намира, че заповедта е съобразена с материалния закон. Съгласно чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения се прилага ПАМ – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца. При тази законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката е уставен по надлежния ред отказ за проверка с техническо средство или тест, и отказ за даване биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Тези обстоятелства следва да бъдат констатирани със съставен АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

 

В конкретния случай в АУАН е посочено, че А.Д. на 17.03.2018г., около 21:47 часа, в гр.Гълъбово по път III 554, км 42+700, до бензиностанция „Евроойл“ в посока юг, управлява лек автомобил марка „Хюндай Теракан“ с рег.№…….., собственост на ЕТ „Д. – Д.Д.“ – гр.Стара Загора, като „водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с №ARBA 0158“. Посочено е също, че на водача е издаден талон за медицинско изследване №0011463. Тези констатации не са опровергани от жалбоподателя, а доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е именно негова. Жалбоподателят обаче не ангажира доказателства в тази насока. Наред с това по делото е приложен и самият талон за медицинско изследване, видно от който Д. е отказал получаването и подписването му, което е удостоверено с подписа на свидетел. Ето защо съдът приема, че са налице основания за издаване на обжалваната заповед. Налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“, с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително, тъй като при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. При безспорно уставен отказ за проверка с техническо средство или с тест, или отказ за даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване и при липса на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизовдствените правила съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед се явява законосъобразна.

С оглед горните съображения, съдът счита за доказани релевантните факти, а именно, че жалбоподателят е управлявал автомобила си и е отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол по съответния начин. Тези факти правилно са подведени под нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която административният орган налага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС при отказ на водача да бъде проверен за употребата на алкохол. Релевантните факти по делото са отказът на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръвна проба по издадения му талон, които в случая са налице.

В горния смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. Налагането й цели ограничаване противоправното поведение и се прилага до решаване въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, което е спазено при произнасянето на компетентния орган.

 

Посочените от жалбоподателя аргументи, че същият е бил във влошено здравословно състояние, поради което е поискал да бъде изпробван с доказателствен анализатор, но такъв не му е бил осигурен, с оглед на което се обосновава, че не е бил налице отказ от негова страна, се явяват неоснователни. Действително, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, когато лицето откаже извършване на проверка с технически средство или тест (какъвто е разглеждания случай), то може да избира между други два начина за установяването на употребата на алкохол, а именно: 1. с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор) или 2. с лабораторно изследване. В разпоредбата на §3, ал.2 от посочената наредба обаче е предвидено, че установяването на употребата на алкохол по първия от тези два начина – с доказателствен анализатор, започна да се извършва от 1 юли 2018г. Т.е. и до момента водачите на МПС, когато откажат извършването на проверка с техническо средство или тест, разполагат само с един начин за  установяването на употреба на алкохол, а именно – с химическо лабораторно изследване. Следователно в разглеждания случай не е съществувало законово задължение за осигуряване на жалбоподателя на доказателствен анализатор за установяване на употреба на алкохол от същия, а относно химическото лабораторно изследване – видно от приложения по делото талон за изследване (л.11), Д. е отказал да получи и подпише такъв, което е удостоверено с подписа на свидетел. 

 

Предвид изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.Д. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №18-1228-000410/17.03.2018г., издадена от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора – И.Д.М., като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: