Р Е Ш Е Н И Е

№ 303 30.10.2018 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 201 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.С.Т. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Ц. ***, против Заповед № 10-00-415/ 30.03.2018г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж, пета категория – „жилищна сграда” с размери 7,00м\ 7,00 м и височина 2,00 м., изпълнен от М.Т. без издадени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж , находящ се в ПИ 002199 по картата на възстановената собственост на гр. Стара Загора/ съставляващ част от ПИ с идентификатор 688.206.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК за неговото съдържание. Жалбоподателят оспорва направените констатации на кмета на община Стара Загора досежно предназначението на строежа, неговия размер и негови извършител. В процесния имот нямало извършено строителство на жилищна сграда в посочените размери. Нито една от находящите се в имота постройки нямат жилищно предназначение и нямат вида и характеристиките на обект, за който се изисквало одобряване на строителни книжа. В оспорената заповед липсвало мотиви относно търпимостта на строежа, въпреки наличната документация за годината на построяване -1997 година. Административния орган в противоречие със закона бил приел, че строежът не подлежал на узаконяване, тъй като не било представено удостоверение за търпимост. Направено е искане за отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е издадена при спазване на формалните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК досежно нейното съдържание; в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при съблюдаване на законово регламентираните процесуални правила при образуването и провеждането на административното производство, за което излага подробни съображения. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява изграден строеж в поземлен имот, с начин на трайно ползване „жилище”, изпълнен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, което релевира наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 22.11.2017г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила проверка на строеж „ жилищна сграда, находяща се в ПИ 002199 по картата на възстановената собственост на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора”. Извършилите проверката длъжностни лица са констатирали, че в имота е изпълнен строеж – „жилищна сграда”. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 77 от 22.11.2017г. Съгласно констативната част на същия, строежът представлява жилищна сграда с размери 7/00м. на 7/00 м. и височина 2 м., пета категория. Установено е, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, като изпълнението на строежа не отговаря на предвижданията за имота. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и представлява автосервиз , а съставеният констативен акт – като основание за започване на административно производство за премахване на строежа по реда на чл. 225а от ЗУТ. В акта е посочено, че собственик на строежа е М.С.Т.. Към констативния акт е приложена скица № 09479/16.04.2008 година.

Констативен акт № 77 от 22.11.2017г. е съобщен чрез залепване на строежа на 17.08.2016г, за което е издадена служебна бележка от служители на Община Стара Загора /л.7 по делото/.

Съгласно приложена към административната преписка Декларация от 19.03.2018г. /л.13/, подписана от С.Б.П. – съсобственик на ПИ 002199 по картата на възстановената собственост на община Стара Загора , същият е извършител на жилищна сграда , като къщата е построена през 1997г

От представените писмени документи договор за разпределение за ползване на недвижим имот от 29.10.1999 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот №х 142, том V, рег. № 5447, дело № 386/ 24.11.200 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 61 том ІІІ, рег. № 4272,дело № 834/28.10.1999 г. скица за разпределение на имот № 1507се установява, че С.П. към момента на проверката е собственик на 7/8 идеални части от ПИ 021999 по КВС на гр. Стара Загора , а М.Т. на 1/ 8 идеална част от имота , като последната ползва от имота 0,5 дка, обособени от източната част на имота, оцветени с лилав цвят на скицата.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-415/ 30.03.2018г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, пета категория - „ жилищна сграда с размери 7,00м/ 7/00 м. и височина 2, 00 м. изпълнен от М.С.Т., находящ се в ПИ 002199 по картата на възстановената собственост/ съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850-206.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора . От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 77/ 22.11.2017г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е изграден в имот, собственост на М.Т. и С.П.. Като същият не подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и за строежа не е представено удостоверение за търпимост.

По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицето Д.И.П.. Свидетелката Петрова установи, че имотът на М. е прехвърлен от баба й и представлява земеделска земя , находящ се в землището на гр. Стара Загора ,под линията. Бабата на М. разрешила на К. и М. да обработват имота на М. и те си направили зеленчукова градина през 1995-1996 г. К. и М. си изградили някаква постройка за да живеят и за да си обработват земята преди 2000 г. Постройката е била построена , когато М. е учела в гр. София.

Назначена и изпълнена е съдебно техническа експертиза, заключенията по която /първоначално и допълнително/, са приети като доказателства по делото. Съгласно заключението на първата експертиза, сградата е на 1 етаж , монолитна с носещи тухлени зидове, таван с дървен гредоред, с камъш и гл. мазилка и двускатна дървена покривна конструкция , покрита с керемиди. Сграда е с размери 7,00м./ 6,60 м. със ЗП 46,20 м. и височина 2,20 м. В сградата има три помещения , отвън на стената на сградата има тоалетна Според експерта сградата не може да се определи като жилищна сграда. Според вещото лице сградата е била построена през 1997 г. в земеделска земя при действието на Наредба № 2 от 20.05.1993 г. , която позволявала строителството на жилищни сгради за временно и постоянно обитаване от домакинствата на собственици на земята В случая площта за застрояване може да бъде 592,6 квадратни метра , а площта на сградата за застрояване е 148,15 кв.м. тоест според експерта същата е била допустима съгласно действащите към 1997 година строителни правила и норми и може да бъде разгледана като търпим стоеж по силата на Наредба № 2 от Наредба № 2 от 20.05.1993 г. По правилата и нормите на Наредба № 19 за строителството в земеделски земи без смяна на предназначението площта на сградата може да бъде 59,26 кв.м, като се вземе впредвид, че същата е построена в съсобствено място. Но ако вземе впредвид площта, която ползва жалбоподателката същата трябва да е с размери 10, кв.м.Постройката не може да се определи като жилищна сграда.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес /възложител, изпълнител и собственик на разпоредения за премахване с обжалваната заповед незаконен строеж/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № 10-00-415/ 30.03.2018г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие /чл.225а от ЗУТ/, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Основателно е възражението на жалбоподателя за липса на изискуемата се индивидуализация на строежа от гл.т на неговият предназначение и технически характеристики. С посочването, че строежът представлява жилищна сграда” с размери 7/00 м./ 7,00.м, строеж пета категория, находящ се в ПИ № 002199 не е конкретизиран в необходимата и достатъчна степен разпоредения за премахване строеж от гл.т на съществените му характеристики - вид, предназначение, местоположение и параметрите на извършения строеж.

Заповед № 10-00-415/ 30.03.2018г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт №77 от 22.11.2017г. по чл.225а, ал.2 от ЗУТ.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в неправилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Съдът приема, че неправилно е определен адресата на заповедта. М.Т. не е извършител на строежа, а това е друго лице – С.П., който е удостоверил този факт с нарочна декларация. След като сградата е построена в съсобствено дворно място тя е собственост не само на М. Т., но и на С.П., който изобщо не е посочен като адресат на акта. Това нарушение е съществено , тъй като за жалбоподателят не става ясно защо, сграда , построена в съсобствен имот от другия съсобственик следва да бъде премахната единствено от нея и на какво правно основание тя се явява единствен собственик на строежа .

Съгласно пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.чин е променено и предназначението на земята.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че се касае за незаконен строеж. От констативния акт и от заключението на вещото лице се установява, че сградата, находяща се в поземлен имот № 0219967 по КВС, има характер на строеж по смисъла на ЗУТ и за този строеж не е издавано разрешение за строеж но същата няма характер на жилищна сграда. За поземлен имот № 02199 няма изработен одобрен подробен устройствен план. С оглед на това се приема, че в имот № 02199 е изпълнен строеж. Строежът е извършен без всякакви строителни книжа, така както е посочено и в констативния акт, така като е посочено и в заповедта. Жалбоподателят, нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство ангажира доказателства, от които да е видно, че разполага с одобрени строителни книжа за тази постройка, в частност разрешение за строеж. С оглед начина на изграждане на разпоредения за премахване обект същият представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.. За строежа не са представени строителни книжа съобразно изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ. От изложеното по-горе се установява, че като цяло строежът е извършен без изискваните от закона строителни книжа - без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ и не попада в изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, изисква издаване на разрешение за строеж, с оглед на което се подкрепя изведения по-горе извод, че обектът представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От тази разпоредба е видно, че за извършването на строеж е установен разрешителен режим и за тях се изисква разрешение за стоеж. Независимо от годината на построяване, съгласно чл. 55 от ЗТСУ, респ. чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи се извършват само ако са разрешени. Строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, а съгласно чл. 225 от ПП на ЗТСУ не се изисква одобрен проект при издаване на разрешение за строеж за едноетажни второстепенни постройки, с оглед на което се приема, че за строежа е било необходимо издаване на разрешение за строеж и липсата на такова го прави незаконен.

Законосъобразното издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, обаче е обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г./. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, "търпимостта" на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.

Твърдението на жалбоподателя, че строежа е търпим, е основателно. Липсата на строителни книжа и твърденията за момента на изграждане на постройката, обуславят и проверката по пар. 127 от ПР на ЗУТ.

Органът не е извел собствени доводи относно период, в който е извършено строителството. Поради тази причина единствените доказателства установяващи момент на изграждане на обекта са тези ангажирани от жалбоподателя. С оглед на ангажираните по делото гласни доказателства и представената писмена декларация се приема, че същият е изграден през 1997 г. и за него няма одобрени строителни книжа, т. е. попада в § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Имотът, в който е изграден сграда попада в територия без устройствен план, поради което на основание чл. 9, ал. 1 от ЗУТ предназначението на имота до влизане в сила на план се определя от фактическото му ползване, освен ако използването противоречи на закона. Имотът е в обхвата на чл. 8, ал. 2 от ЗУТ и се намира в земеделска територия, видно от представените по делото скица на имота и заключението на експерта. Начин на трайно ползване на имота е нива.

След като за тази земя няма подробен устройствен план, то следователно и е невъзможно да се направи съответствие със ПУП. От друга страна, с оглед приетото по-горе като период на изграждане на строежа и съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ такъв вид постройки са били допустими за изграждане в земеделска земя. В приетия период на изграждане на обекта е в била действаща Наредба № 2 от 23.05.1992 г. за застрояване в земеделските земи, издадена на основание чл. 201 от ЗТСУ. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от наредбата без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване. С оглед на това изграденото изцяло попада в обхвата на чл. 2,т.2 от Наредбата на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.Съгласно чл. 14,ал.1 от наредбата разрешение за строеж се издава от началника на техническата служба на общината по писмено искане на собственика на имота или на лице с учредено право на строеж, към което се прилагат изрично посочени в Наредбата документи. Т.е. при застрояване на земеделска земя е задължително издаването на разрешение за строеж. С оглед на изложеното се приема, изградената сграда е допустим строеж, с оглед начина му на изграждане и предназначението му. Същият има и отстоянията разписани в чл. 11 ал. 1 от наредбата, с оглед дадените устни уточнения на експерта. Въз основа на това се приема, че изграденото е допустимо и е съвместимо с основното предназначение на земите, тъй като служи за жилищна сграда да временно обитаване .Тоест строежът е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Строежът е допустим и по ЗУТ, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗУТ е допустимо изграждане на обекти без промяна предназначението на земята за застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имота. Съгласно чл. 2,ал.1 от Наредба № 19 за строителство в земеделска земя без промяна на предназначението на земята т.1 в земеделска земя могат да се строят 1-но етажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и помещения за обитаване в тях. Сградата в имота е с ЗП 46,20 кв.м км.м. . Строителството на обекти по чл. 2,ал.1,т.1 от Наредба № 19 се разрешава въз основа на виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината съгласно с чл.11,ал.2 от Наредбата . какъвто е извършения в настоящи я случай.Площта на сградата може да възлиза по силата на чл. 7 от Наредба № 19 - 59,26 кв.м. Тя е размери 49,20 кв.м. Поради което същата се явява допустим строеж по нормите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове за прилагането му за строеж в земеделски земи без промяна на предназначението на земеделската земя.

С оглед изложеното се приема, че са налице предпоставките на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и строежа е допустим, както по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, така и по действащите разпоредби съгласно този закон. Поради тази причина се приема, че е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване. Ирелевантно за преценката и определянето на строежа като търпим по см. на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е и обстоятелството, дали строежът подлежи на узаконяване. С оглед на изложеното оспорената Заповед № 10-00-415 от 30.03.2018 г. г. на кмета на Община Стара Загора, с която се нарежда да бъде премахнат незаконно изграден строеж, а именно: "жилищна сграда " построен в имот № 02199 по КВС на гр. Стара Загора нива се явява постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Същата ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно и община Стара Загора да следва да му заплати направените по делото разноски в размер 1010 / хиляда и десет/ лева

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.С.Т. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Ц. ***, против Заповед № 10-00-415/ 30.03.2018г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж, пета категория – „жилищна сграда” с размери 7,00м\7,00 м и височина 2,00 м., изпълнен от М.Т. без издадени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж , находящ се в ПИ 002199 по картата на възстановената собственост на гр. Стара Загора/ съставляващ част от ПИ с идентификатор 688.206.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М.С.Т. *** сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща направените от нея разноски по делото .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: