Р Е Ш Е Н И Е

№ 238 26.07.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Минка Петкова и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 202 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С.Б.П. ***, против Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед е разпоредено да се премахне незаконен строеж, пета категория, „Автосервиз“, изпълнен от С.Б.П. без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ 002199 по Картата на възстановената собственост на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в несъответствие с изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие. Оспорва обективираните в заповедта фактическите констатации досежно вида, предназначението, параметрите и характеристиките на строежа, както и извода, че за изпълненото строителство е било необходимо издаването на разрешение за строеж и одобряването на строителни книжа. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че разпоредената за премахване постройка представлява незаконен строеж. Излага и доводи, че при провеждането на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като обжалваната заповед е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и неправилни правни изводи за наличието на подлежащ на премахване незаконен строеж. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който не е в режим на търпимост и като такъв подлежи на премахване при упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

Заинтересованата страна – М.С.Т., чрез пълномощника си по делото, изразява съгласие с подадената от С.П. жалба.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – С.Б.П. и заинтересованата страна М.С.Т., са съсобственици на поземлен имот 002199 по КВС за землището на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора /бивш ПИ № 001507 в местността „Сайрекова нива“/.

С вх. № 10-01-3211/ 10.07.2017г. в Община Стара Загора е постъпила жалба от С.Б.П.., с искане за извършване на проверка за наличие на незаконно построени сгради в ПИ № 001507 в местността „Сайрекова нива“. На 22.11.2017г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, осъществяващи контрол по строителството, е извършила проверка на строеж: „АВТОСЕРВИЗ“, находящ се в ПИ 002199 по Картата на възстановената собственост на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора, който имот е собственост на С.Б.П. и М.С.Т.. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 76 от 22.11.2017г. (л.6 - л.7 по делото), съдържащ и окомерна скица на строежа. Съгласно констативната част на същия, при проверката е установено, че е извършено строителство на „Автосервиз“ с размери 7.00м/ 7.00м/ 3.00м/ 15.00м/ 7.00м/ 4.00м/ 7.00м/ 7.00м/ 11.00м/ 7.00 м и височина 2.00м., бетонна конструкция. Установено е, че строежът е извършен и е собственост на С.Б.П.; изграден е по стопански начин; без разрешение за строеж, одобрен проект и строителни книжа. Строежът е определен като строеж от пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Прието е, че при липса на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, постройката се явява изградена в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и същата представлява незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа.

В законово установения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, С.П. не е упражнил правото си да подаде писмено възражение против съставения Констативен акт № 76 от 22.11.2017г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да се премахне незаконен строеж, пета категория, „Автосервиз“, изпълнен от С.Б.П. без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ 002199 по Картата на възстановената собственост на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора, собственост на С.Б.П. и М.С.Т.. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на установеното при осъществената проверка и съставения Констативен акт № 76/ 22.11.2017г. наличие на изпълнен незаконен строеж, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът представлява „АВТОСЕРВИЗ“ със застроена площ от около 18 кв.м, изпълнен от С.П., разположен в имот собственост на С.П. и М.Т., за който строеж не са представени нито строителни книжа, нито удостоверение за търпимост, като строежът не подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПР към ЗИД на ЗУТ.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, добросъвестно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението разпоредената за премахване с обжалваната заповед постройка е изградена в ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора, одобрени през 2009г. със заповед на Изпълнителния директор на АГКК /бивш ПИ 002199 по КВС за землището на гр. Стара Загора, местност „Сайрекова нива“/. Имотът попада в земеделска територия и е със статут на земеделска земя, НТП – нива, трета категория. По одобрения през 2011г. ОУП на гр. Стара Загора имотът попада в зона Пп – предимно промишлена. В КККР няма данни и не е отразено наличието на сграда в имота. Разпоредения за премахване обект е разположен в югозападната част на имота и представлява „Т“ образна постройка с обща застроена площ от 168.73кв.м, изпълнена по следния начин: от изток и от запад върху терена са поставени два кутиеобразни гаража, изпълнени от стоманобетонови гаражни клетки всяка от които с размери 5.40м /3.40 м, които се използват за гараж за автомобили. Клетките са поставени на разстояние 7.90м една от друга, като между тях е изпълнена монолитна сграда, която се използва за склад. Складовото помещение е разделено на две части: южна с размери 7.90м/ 8.40м и северна с размери 8.00м/ 5.70м, височина 3.40м. Складът е изпълнен от тухлени стени, измазани с мазилка /вътрешна и външна/; подът е на циментова настилка; покривът е изпълнен от ЛТ ламарина, а таванът е окачен – изпълнен от метални плоскости. Към момента на изпълнението на експертизата в складовото помещение е имало поставени стойки за ремонт на автомобили, но нямало видими следи от извършване на авторемонтна дейност. Според изпълнилото експертизата вещо лице застрояването в имота е складово – два гаража със склад, като гаражните клетки са поставени върху земята, а складовото помещение, построено между тях, е изпълнено от тухлени стени, колони и покрив от ЛТ ламарина. Част от източните и западните стени на южната част на склада са стените на гаражите и тухлен надзид над тях, като тухлените стени са изпълнени върху основи и са плътно прикрепени към земята. Част от сградата, която е пристроена и построена между гаражните клетки е изпълнена по монолитен начин и е трайно прикрепена към земята. Съгласно заключението гаражните клетки са преместваеми, но демонтирането им би разрушило част от източната и западната стена на средната част на постройката, представляваща складово помещение. Според експерта обектът /два гаража и складово помещение между тях/ с обща застроена площ от 168.73кв.м, не е бил допустим по действащите към 1996г. строителни правила и нормативи, тъй като е построен в имот със статут на земеделска земя, извън строителните граници на населеното място и максимално допустимата площ, която е можело да се застрои без да се променя предназначението на земята, съгласно чл.2 и чл.7 от Наредба № 2 за застрояване в земеделските земи, е била 35.00кв.м. Съгласно предвижданията на действащия ОУП на гр. Стара Загора, одобрен през 2011г., имотът попада в зона предвидена за Пп – предимно промишлена и строежът би бил допустим при разработка и одобрение на ПУП и проектна документация. При изслушването на заключението на СТЕ в съдебно заседание вещото лице заявява, че при извършената на място проверка не е установило наличието на строеж със ЗП 18 кв.м и с предназначение „Автосервиз“. Средната част на изпълнената на място постройка, определена от експерта като складово помещение, е с размери 8.40м/ 7.90м. /южна част/ и 8.00м/ 5.70м /северна част/, като вещото лице не е установило на място извършването на дейност, която да съответства на посоченото в обжалваната заповед предназначение на обекта като „Автосервиз“. Към момента на извършения оглед във връзка с изпълнението на експертизата, в помещението е имало стойка за повдигане на автомобили и други складирани вещи, което е онагледено в приложения към заключението снимков материал. Експертът сочи и че от гл. т на функционално предназначение и използване, гаражните клетки и помещението между тях са отделни и самостоятелни обекти. Установената от вещото лице на място и заснета от него постройка при изпълнението на експертизата, не съответства от гл.т на очертания и параметри /размери/ на изпълненото строителство с постройката, отразена в окомерната скица на строежа, съдържаща се в съставения Констативен акт № 76 от 22.11.2017г.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето П.И.Г.. Свидетелят заявява, че бащата на жалбоподателя С.П. е имал земеделска земя в землището на гр. Стара Загора, която земя впоследствие преписал на сина си. Върху земята бил поставен казан и имало постройка, изградена между два циментени гаража. Тази постройка преди бащата на С.П. използвал за складиране на фураж, тъй като той навремето отглеждал овце. Свидетелят твърди, че през 1996г. между двата гаража сложили ламаринен покрив и така обособили постройката, която се ползвала за казан, за слагане на инвентар, за натурии и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - изграден „АВТОСЕРВИЗ“ със застроена площ от около 18 кв.м в ПИ 002199 по КВС за землището на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора, изпълнен от С.П. без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Доколко описаните в заповедта и в обуславящия нейното издаване Констативен акт № 76/ 22.11.2017г. вид, характер и параметри на осъщественото строителство отговарят на действителните такива и дали правилно постройката е квалифицирана като подлежащ на премахване незаконен строеж, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената заповед.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. В случая от фактическа страна обжалваната заповед се основава на установеното при осъществената проверка и съставения Констативен акт № 76/ 22.11.2017г. наличие на изпълнен незаконен строеж, пета категория, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, представляващ „АВТОСЕРВИЗ“, с размери - според Констативен акт № 76/ 22.11.2017г. - 7.00м/ 7.00м/ 3.00м/ 15.00м/ 7.00м/ 4.00м/ 7.00м/ 7.00м/ 11.00м/ 7.00 м и височина 2.00м., а съгласно обстоятелствената част на обжалваната Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г. – с обща площ около 18 кв.м.

 От събраните по делото доказателства /в т.ч от заключението на СТЕ/, по несъмнен начин се установява, че в ПИ 002199 по КВС на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора, не съществува нито изграден обект, представляващ „АВТОСЕРВИЗ“; нито изпълнено строителство с параметрите, посочени в Констативен акт № 76/ 22.11.2017г. - 7.00м/ 7.00м/ 3.00м/ 15.00м/ 7.00м/ 4.00м/ 7.00м/ 7.00м/ 11.00м/ 7.00 м и височина 2.00м.; нито строеж с посочената в оспорената заповед ЗП от около 18 кв.м. Съгласно заключението на експертизата, в което подробно са описани характеристиките на разпоредения за премахване строеж от гл.т на вида, параметрите на изпълненото строителство, начина на изпълнение, функционално предназначение на постройката и т.н, съществуващият на място в имота обект представлява „Т“ образна постройка с обща застроена площ от 168.73кв.м, изпълнена от поставени върху терена два кутиеобразни гаража /от изток и от запад/ - стоманобетонови гаражни клетки всяка от които с размери 5.40м /3.40 м, като между тях е изпълнена монолитна сграда, използвана за склад - складово помещение, разделено на две части: южна с размери 7.90м/ 8.40м и северна с размери 8.00м/ 5.70м, височина 3.40м. Застрояването, определено от експерта като складово – два гаража със склад, макар и конструктивно свързано /част от източните и западните стени на южната част на склада са стените на гаражите/, представлява функционално обособени от гл. т на предназначение и използване и самостоятелни обекти – две гаражните клетки за автомобили и помещение за складиране на вещи. Следва да се отбележи, че е налице очевидно несъответствие не само в съдържащата се в Констативен акт № 76/ 22.11.2017г. и в издадената въз основа на него Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г. индивидуализация на разпоредения за премахване като незаконен строеж „Автосервиз“ и описанието на изпълненото на място строителство, дадено от вещото лице в приетото като доказателство по делото заключение на СТЕ от гл. т на вида, характеристиките, параметрите /ЗП и размери/ и начина на изпълнение на строежа. Строежът, разпореден за премахване с обжалваната заповед, е посочен като такъв със застроена площ от около 18кв.м, а в Констативен акт № 76/ 22.11.2017г., въз основа на чиито констатации е упражнено правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ и е постановена заповедта, установеното и прието като изпълнено строителство е посочено с параметри 7.00м/ 7.00м/ 3.00м/ 15.00м/ 7.00м/ 4.00м/ 7.00м/ 7.00м/ 11.00м/ 7.00 м – т.е много над 18 кв.м. При това противоречие в индивидуализацията на разпоредения за премахване като незаконен строеж „Автосервиз“ в Констативен акт № 76/ 22.11.2017г. и в издадената въз основа на него Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г. на Кмета на Община Стара Загора и предвид неоспореното от страните по делото заключение на СТЕ, съдът приема за установено, че характеристиките на строежа /вид, параметри и ЗП на изпълненото строителство; начин на изпълнение и функционално предназначение на строежа/, са такива, каквито са посочени от вещото лице в заключението. Това обуславя извод, че на практика с оспорения административен акт се разпорежда премахване на строеж -„Автосервиз“ със застроена площ от около 18 кв.м, какъвто реално не съществува в ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора - няма абсолютно никакво сходство между посочения в оспорената заповед строеж и фактически съществуващото в имота застрояване, установено от вещото лице въз основа на извършената проверка на място при изпълнение на експертизата. 
 
 Доколкото разпореденото от Кмета на Община Стара Загора премахване на незаконен строеж „Автосервиз“, е обосновано от фактическа страна с извършено от С.П. без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж строителство на „Автосервиз“ с площ около 18 кв.м в ПИ 002199 по КВС за землището на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора, какъвто строеж /като вид, предназначение, параметри, ЗП/, нито съществува, нито е изпълнен от жалбоподателя, не е налице възприетото от административния орган фактическо основание за упражненото правомощие, което обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Отделно от това по никакъв начин не може да се установи, обективираното в заповедта волеизявление за премахване на строеж с площ от около 18 кв.м, към коя точно част от изпълненото в имота строителство – „Т“ образна постройка с обща застроена площ от 168.73кв.м, се отнася. 
 

Дори и да се приеме за вярно твърдението на процесуалния представител на ответника, че някое от помещенията в обекта е било използвано за извършване на авторемонтна дейност т.е било е с предназначение „Автосервиз“, то това не би довело до правен извод различен от направения такъв за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. На първо място предмет на установяване по делото са единствено обуславящите разпоредителната част от заповедта фактически констатации, които в случая се свързват само с извършен от С.П. строеж - Автосервиз“ със застроена площ от около 18 кв.м., без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. В хода на проведеното административно производство, не са направени и съответно обективирани фактически установявания за отделните, функционално обособени като предназначение и използване части на постройката в имота; нито какъв е техния статут; нито за начина, по който е било изпълнено строителството /поставянето им на терена; нито за годината /периода/ на извършените строителни дейности по пристрояване на помещението между поставените гаражни клетки. Съответно констатации в този смисъл /вкл. за вида, характера, параметрите и ЗП на отделните части на изпълненото строителство, начина на изпълнение и функционалното предназначение на отделните обекти в постройката/, не се съдържат в съставения Констативен акт № 76/ 22.11.2017г., респ. в издадената Заповед № 10-00-416/ 30.03.2018г. Доколкото обжалваният административен акт не се основана на изпълнено без разрешение за строеж и строителни книжа строителство на конкретна част от сградата /на гаражните клетки или на изграденото между тях помещение/ и тъй като нито един обектите, конструктивно свързани в общо застрояване в постройка със ЗП 168.73кв.м, не е със ЗП от около 18кв.м /гаражните клетки са с размери 5.40м /3.40 м, а помещението между тях, разделено на две части, е с размери: южна част - 7.90м/ 8.40м и северна час - 8.00м/ 5.70м/, обстоятелството, че част от постройката се използва за извършване на авторемонтна дейност, освен че е абсолютно недоказано, не може да обуслови извод за материална законосъобразност на разпореденото премахване като незаконен строеж на „Автосервиз“ с площ от около 18кв.м. Следва да се отбележи и че предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания акт, а налице ли са посочените в оспорената заповед фактически обстоятелства и правилно ли същите са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на посочената в заповедта нормативна разпоредба. Следователно материалната законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо формулирано съдържание. Поради което в настоящото съдебно производство не следва да бъде разглеждано и обсъждано изпълнено ли е някакво незаконно строителство в имота на жалбоподателя, а следва да се извърши преценка единствено за наличието на посочените в оспорената заповед фактически обстоятелства, с които е обосновано упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно – извършено ли е от С.П. незаконно строителство на „Автосервиз“ с площ от около 18 кв.м в ПИ 002199 по КВС за землището на гр. Стара Загора, част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора. В случая както беше посочено, тези обстоятелства, като материалноправна предпоставка за разпореденото премахване на определения като незаконен строеж „Автосервиз“ с площ от около 18кв.м, не са налице.

Оспорената Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г. е постановена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което представлява самостоятелно отменително основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Издаването на заповед при упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ е изисквало установяване наличието на незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, включващо точно и конкретно установяване на вида, функционалното предназначение, техническите характеристики и параметрите на изпълненото строителство; начина на изпълнение на строителството, статута на строежа и периода на неговото изграждане, както и извършването на преценка дали същият не представлява „търпим” строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Допуснати са нарушения на основни принципи на административния процес - принципът на истинност, установен в чл.7 от АПК и принципът на служебното начало, регламентиран в чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК. Прилагането на посочените принципи изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая, като административният орган е задължен да събира всички необходими доказателства, относими към правилното решаване на поставения пред него въпрос. В случая оспорената заповед е постановена без да са установени относими към законността и търпимостта на строежа факти и обстоятелства. Административният орган нито е събрал доказателства, нито е изследвал вида и характера на изпълнените в имота на С.П. строителни дейности и характеристиките /технически и функционални/ на строежа; какво е било устройственото планиране за територията към момента на извършените строителни дейности и как изпълненото строителство се съотнася към тези изисквания и към действалите към този момент строителни правила и нормативи. Събраните по делото доказателства са индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка, довела до неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение. Доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваната заповед, същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.

 
 Фактическата и доказателствена необоснованост на Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г. на Кмета на Община Стара Загора и на разпореденото със заповедта премахване като незаконен строеж на „Автосервиз“ с площ около 18кв.м, находящ се в ПИ 002199 по КВС за землището на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора, обуславя извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. 

С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г. на Кмета на Община Стара Загора, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на С.П. сумата от 980лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса; 250лв. - заплатено възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-техническа експертиза и 720лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.Б.П. ***, Заповед № 10-00-416 от 30.03.2018г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да се премахне незаконен строеж, пета категория, „Автосервиз“, изпълнен от С.Б.П. без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в ПИ 002199 по Картата на възстановената собственост на гр. Стара Загора, съставляващ част от ПИ с идентификатор 68850.206.199 по КККР на гр. Стара Загора, собственост на С.Б.П. и М.С.Т., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на С.Б.П. ***, ЕГН **********, сумата от 980 лв. /деветстотин и осемдесет лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: