Р Е Ш Е Н И Е

№ 206 17.07.2018 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 203 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203, вр. с чл.226 от АПК, във връзка с чл. 285 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и §49 от ПЗР ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017/.

Д.Т.Д. е предявил на 26.10.2016г. иск против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София за присъждане сумата от 20000.00 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на Ареста - Стара Загора, изразяваща се в не-осигуряване на нормални жилищни, санитарно- битови условия за пребиваване в Арест-Стара Загора /от гл.т.недостиг на жилищна площ, осветление, отопление, чистота и условия за хигиена и движение/ в периода 15.02.2011 год. – 07.11.2011 год., ведно със законната лихва считано от 26.10.2016г. до окончателното плащане. Искът се основава на твърдения, че в периода 15.02.2011 год. – 07.11.2011 год. ищецът е бил задържан в Ареста гр. Стара Загора при лоши битови и хигиенно-санитарни условия, сочещи на неизпълнение задълженията на ответника от гл.т. осигуряване нормална жилищна площ, естествен достъп на светлина, въздух, санитарен възел и постоянно течаща вода. Оплаквания за непоносими горещини през лятото, неосигуряван престой на открито, незадоволителни условия за лична хигиена и почистване на местата за спане. Ищецът заболял от екзема на ръцете, от която страдал и сега. Твърди още, че се влошило зрението му и претърпял операция. През 2011г получил и бъбречна криза. В резултат от лошите условия в Арест-Стара Загора претърпял неимуществени вреди - преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, които оценява неимуществените вреди, каквито претърпял на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева и претендира в този размер обезщетение. Искът се поддържа от адв.П., процесуален представител на Д.Д., която излага подробни съображения че искът не е погасен по давност. Аргументира, вкл.на основание решението по т.4.от ТР №3/22.04.2014г на ВКС по тълк.дело № 3/2014 г, че е релевантен момента на изискуемостта на вземането, който в хипотеза на незаконосъобразни бездействия е момента на преустановяването им, в случая момента на излизане на ищеца от ареста -07.11.2011г. Според процесуалния представител, искът е подаден на 25.10.2016г/датата на пощенското клеймо, с което е изпратена исковата молба/, и към тази дата не са били изтекли 5г давност. Претендира присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди от описаните условия в размер на 20000лв, ведно със законната лихва считано от 26.10.2016г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, оспорва предявеният иск. Поддържа, че исковата претенция като предявена на 26.10.2016г. е погасена по давност за периода 15.11.2011г-25.10.2011г.. Отделно обосновава липса на незаконосъобразно бездействие във връзка с осигуряването на нормални жилищни, санитарно-битови и пр.условия в арест-Ст.Загора, липса вреди, в причинна връзка с посочените условия. По тези съображения, обосновава, че се следва отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове, вкл.поддържа, че за периода 15.02.2011-25.10.2011г е изтекла погасителната давност.

Настоящото производство се развива на основание чл.226 ал.1 от АПК, след като с Решение № 5168/20.04.2018г по адм.д.№ 3525/2017г. на Върховния административен съд на Република България е отменено постановеното по спора Решение №23/06.02.2017г по адм.дело № 467/2016г по описа на Административен съд Стара Загора, в частта с която е осъдена Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ да заплати на Д.Т.Д. сумата от 2000лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в Ареста Стара Загора за периода 15.02.2011-07.11.2011г, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.10.2016г до окончателното й изплащане и делото е върнато за ново разглеждане в тази част. Изложени са в мотивите съображения, че съдът е следвало, но не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност, направено от ГДИН и ОП Стара Загора за периода 15.02.2011г-25.10.2011г..

Исковата претенция на Д.Д. спрямо ГДИН в частта над претендираните 2000лв е отхвърлена с влязло в сила в тази си част Решение №23/06.02.2017г по адм.д.№ 467 /2016г. на АС Стара Загора. Това решение е било обжълвано, съответно и е отменено в частта, с която предявения иск е уважен до размера на 2000лв, заедно със законната лихва считано от 26.10.20176г.. Съображенията на ВАС за отмяна на първоинстанционното по спора решение и връщане делото за ново разглеждане се свързват единствено с пропуска на съда да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност, без да се релевират процесуални нарушения от гл.т.попълването на делото с доказателства. Доколкото в първоинстанционното производство са събрани множество писмени и гласни доказателства, позволяващи възможност да се направят изводи по фактите, на които се основава иска, вкл.да се даде отговор на възражението за погасяването му по давност, в настоящото производство не са събрани нови доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Д.Т.Д. *** в периода 12.02.2011г -07.11.2011г на основание задържане и взета мярка за неотклонение задържане под стража, след което е приведен в Затвор-Стара Загора /л.17-л.19, справка л.33/.

В периода на престоя му в Арест-Стара Загора е настаняван в килии №7 с площ от 11.20 кв.м общо 4 легла, снабдена и със санитарен възел, килия №16 – с площ 6.60 кв.м., 2 легла, и №14 – площ 9.60 кв.м, две легла тип „Вишка“. Капацитета на спалните помещения не е превишаван в исковия период/л.33/.

Килиите са оборудвани с легла, масичка, шкаф и химическа тоалетна, отбелязано бе че килия №7 е и със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Задържаните лица са ползвали едно общо санитарно помещение с санитарен възел – два броя, баня с четири броя душове, четири броя мивки и три бойлера /два с капацитет 80 л. и един с обем 270 л./ съгласно справка за битовите условия л.32/. Съгласно свидетелските показания на св.Желязков, чийто период на пребиваване в Арест-Стара Загора е от 25.10.2011-25.10.2012г и частично съвпада с исковия, поради което съдът кредитира показанията му, достъп до общите санитарни помещения е осигуряван сутрин, през останалото време в кофа, пред останалите задържани. Провеждани са в Арест-Стара Загора действия по поддържане чистотата, вкл.-създадена е била в тази връзка организация /съгласно представен график за разпределние на времето/, закупувани са почистващи материали. Въпреки това, съдът намира че като цяло условията в Ареста в исковия период са били незадоволителни от хигиенна гл.т., за което е показателен факта че задържаните лица са търпяли ограничения за свободното ползване на общия санитарен възел и са били принудени да удовлетворяват в спалните помещения физиологичните потребности. Изложеното не позволява да се направи извод, че спалните помещения са отговаряли на изискванията за хигиенна и здравословна среда.

Осветлението в килиите е с индиректна дневна светлина през прозорче над врата на всяка една килия, насочено към коридора, който е снабден с прозорец, както и изкуствена светлина, с осветителни тела тип „луна”. Отоплението се осигурявало чрез отопляване на коридора, според св.Желязков било студено, зимата били шапки, ръкавици и завити.

Проветряването на килиите също е било индиректно, чрез прозорчето към буферния коридор. В справката за материално –битовите условия изх.№4860/08.12.2016г /л.32/ се признава, че проветрението не е чрез пряк достъп на въздух /сочат се аспираторна система и вентилатор/. Според показанията на св.Желязков в килиите е нямало прозорец за въздух /л.67/ . Престой на открито се осигурявал на задържаните лица, вкл.на ищеца по график, но не регулярно, т.е.не всеки ден и не за пълен час, в специално обособено за тази цел помещение с квадратура от 33 кв.м. с пряка естествена светлина и въздух. Ответникът признава, потвърждава се и от гласните показания /св.Желязков/ че графика е и нарушаван поради необходимост от непредвидени дейности, които да се извършват в помещението или поради отказ на задържаните лица да ползват правото си /л.32/.

На ищеца е била оказана медицинска помощ-прегледан е бил на 24.06.2011г и 06.07.2011г, по време на престоя му в Ареста във връзка с проблем с бъбреците и очите /л.24-27/.

Въз основа на така установените факти, съдът формира следните правни изводи:

Предявения иск е с правна квалификация чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, вр.с §49 от ПЗР ЗИД на ЗИНЗС ДВ бр.13/2017/ и е процесуално допустим.

Искът е за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна административна по естеството си дейност, предявен е от лице което твърди, че е претърпяло вреди, сочи настъпването им в резултат действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. Искът е предявен от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно легитимиран ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. областните служби „Изпълнение на наказанията”, които ръководят и контролират и дейността на арестите /чл.16 ал.1 ЗИНЗС/. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители от ответника са с административен характер, доколкото са елемент от изпълнявана от служителите в сектор „арести” дейност по изпълнение на наложени мерки за неотклонение „задържане под стража”, обхващаща и обезпечаване на правата на задържаните лица, извън тези, чието упражняване наложената им мярка изключва, вкл.тези по обезпечаване физическото и психическо здраве на задържаните/осъдени лица. С оглед на изложеното, предявения иск е процесуално допустим и е подсъден на АС - Стара Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/.

По същество, искът е частично основателен.

Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, която поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Вземането за обезщетение за вреди възниква, съответно и става изискуемо при кумулативното наличие предпоставките на фактическия състав: незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностни лица по изпълнение на наказанията по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, да са налице вреди и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразната административна дейност.

Съдът намира за неоснователни направените от ответника възражения за изтекла погасителна давност на вземането на Д. за част от исковия период. Вземането за обезвреда от незаконосъобразна административна дейност се погасява с общата 5 годишна погасителна давност /чл.110 ЗЗД, вр.с §1 от ЗОДОВ/. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на изискуемостта, съответно и на забавата, от тук и дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия и бездействия на административните органи, /вкл. от специализираните органи по изпълнение на наказанията/ е момента на тяхното преустановяване.

В случая вземането на Д. за обезщетение за вреди, претерпени в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника в период 15.02.2011-07.11.2011г, е възникнало, съответно и станало изискуемо на 08.11.2011г. Това е деня, следващ 07.11.2011г-датата, на която е преустановен престоя на Д. ***, при описаните условия, с които ищецът свързва наличието на незаконосъобразна деятелност. Погасителната давност за вземането за обезщетение за вреди е 5 год. / чл.110 от ЗЗД/ и би изтекла на 08.11.2016г. В случая обаче давността е прекъсната с предявяне на 26.10.2016г от Д.Д. на иска му срещу ГДИН за присъждане обезщетение за вреди. Съдът не споделя довода на процесуалния представител на ищеца, че релевантна е по-ранната дата - 25.10.2016г., на клеймото на пощенския плик, с който е изпратена исковата молба, тъй като според изричната норма на чл.125 от ГПК, искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда – в случая на 26.10.2016г. Към тази датата не е била изтекла 5г погасителна давност, започнала да тече, считано от 08.11.2011г. Следователно исковата претенция на Д. не е погасена по давност и съответно искът не е неоснователен на това основание.

Както бе посочено, приложима е разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, според която норма Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС/. В конкретния случай с исковата молба се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Стара Загора в периода 15.02.2011г.-07.11.2011г., в който период ищецът – Д.Т.Д.,***, във връзка с наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Спорът е дали е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, съответно чл.3 ЕКПЧОС в исковия период. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от Д.Д. искова молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника се свързват с оплакванията за поставянето му при нехуманни и унизителни условия на пребивававане в Арест Стара Загора, от гл.т. неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия /чл.43 ал.4 ЗИНЗС/, неосигуряване постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, осветление, проветрение, отопление, нормални битови и хигиенни условия /чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС, чл.20 и чл.21 ППЗИНЗС/, както и неосигуряване двигателна активност /чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС/. Следователно въпросът е дали конкретните битови, санитарно хигиенни и пр.условия, при които е бил поставен ищеца във връзка с изтърпявяне мярката за неоткление задържане под стража, са съответствали на законовите изисквания или не. Ако отговорът е отрицателен, то това сочи на накърняване на основното човешко право за не подлагане на мъчение, жестоко, безчовечно или унижаващо отношение /чл.29 ал.1 КРБ, чл.3 ЕКПЧ, чл.3 ал.1 ЗИНЗС/. Това основно човешко право е закрепено изрично и в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС спрямо лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, както и тези, на които е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, по аргумент от чл.240 ЗИНЗС . Според чл.3 ал.1 ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009 в сила от 01.06.2009г/, действала в исковия период, осъдените /респ. -задържаните под стража/ лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това тяхно право съответства насрещно административно задължение - при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите за нормално човешко съществуване условия, т.е. такива, обезпечаващи физическо и психическо здраве на лицата и зачитане правата и достойнството им /чл.2 т.3 ЗИНЗС/.

Според чл.3 ал.2 т.2 и 3 от ЗИНЗС за изтезания и жестоко или нечовешко отношение се считат умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето /т.2/; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Редът на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ е регламентиран освен чрез правните норми в Част ІV ЗИНЗС и чрез препращане към реда на изпълнение наказанието лишаване от свобода, доколкото не е предвидено друго. Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Приложими са следователно разпоредбите на чл.43 ал.4 и 5, чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС, чл.20 и чл.21 от ППЗИНЗС.

Относно жилищната площ: Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС /в редакция към исковия период, но с посочено отложено действие/, а сега ал.4 ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м, но тази разпоредба не е била действащо право към исковия период / §13 от ПЗР на ЗИНЗС /ДВ бр.103/2012г/. Независимо от това, осигуряването на минимално необходима жилищна площ следва да се прецени като елемент от условията на ареста и тяхното съответствие като цяло, с изискванията за хуманно отношение, съответно за неподлагане на изтезания, нечовешко и унижаващо отношение /чл.3 ЕКПЧ/. /В §124-128 от Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г по делото Й. срещу България, ЕСПЧ в гр.Страсбург коментира основни принципи, на които следва да се основава преценката нарушена ли е забраната за изтезания, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ЕКПЧ/. Съдът е посочил в §127и §128, че п

ретърпените страдания и унижение трябва да излизат извън границите на неизбежния елемент страдание или унижение, свързан с определена форма на законно отношение или наказание. Тази разпоредба /чл.3 ЕКПЧ/ задължава държавата да осигури на задържаното под стража лице, от една страна, условия, съобразени с уважението към неговото човешко достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на мярката задържане под стража да не го подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането под стража, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, неговото здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В конкретния случай по време на престоя си в Арест Стара Загора, в периода 15.11.2011г. - 07.11.2012г., Д. е пребивавал в три спални помещения: килия №7 с площ от 11.20 кв.м, общо 4 легла, с общо 4 задържани лица, като килията е снабдена със санитарен възел, килия №16 – с площ 6.60 кв.м., 2 легла, толкова и задържани и килия №14 – площ 9.60 кв.м, две легла тип „Вишка“, двама задържани /л.33/. Не е надвишаван посочения леглови капацитет. Приблизителната площ, която се пада на човек е между 3 и 4.8 кв.м. Тези условия не сочат на нехуманно отношение, доколкото в килиите, в които е пребивавал ищеца не са били пренаселени и са удовлетворявали минималните нужди от жилищна площ.

Основателни обаче са оплакванията за неосигуряване на задоволителни хигиенни условия - непосредствен достъп на слънчева светлина, въздух, неосигуряване на проветрение и отопление в спалните помещения в Арест Стара Загора, в които е настаняван ищеца и осигуряване на двигателна активност в исковия период, което бездействие е в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.

Изискването за осигуряване на задържаните лица на достъп до вода, санитарен възел, естествена светлина, въздух, топлина е естествена човешка потребност. В чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС вкл.към исковия период е регламентирано изискването на лишените от свобода, респективно задържаните лица, да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип е посочено, че ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения. В случая това изискване е било осигурено в спално помещение №7, но не е уточнено в каква част от общия период на задържане ищецът е пребивавал в него. Най вероятно, той е преместен в спалното помещение след като на 24.06.2011г. е установен урологичен проблем, т.е. за период малко над 4 месеца /л.23-24/.

В останалите помещения - №14 и 16 не е имало непосредствен достъп до санитарен възел и течаща вода. Задържаните лица са ползвали през деня общото помещение със санитарни възли и чешми, като според свидетелските показания на св.Желязков, чиито показания съдът кредитира с доверие, поради наличието на съвпадане в периода на задържане, били са извеждани преимуществено сутрин до тоалет. През останалото време от деня допускът до санитарното помещение е бил осигуряван от надзорно охранителния състав по поискване, или, при невъзможност за осигуряване на такъв достъп, както и през нощта- чрез използване на кофа за физиологичните нужди на лицата, която на сутринта изхвърляли. Да се използва кофа за физиологични нужди и пред погледа на останалите задържани лица е срамно и унизително /§134 Решение Й. срещу България/. Изложеното сочи на нарушение на чл.3 ал.1 ЗИНЗС, чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС.

Съдът намира за неизпълнено и изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения в Арест Стара Загора през исковия период. Действително закупувани са били почистващи материали, пособия /л.49 и сл/, въведен е график за почистване /л.20/. Съдът намира, сами по себе си доказателствата за закупувани материали са недостатъчни за да се приеме, че средата в килиите в Ареста е била на задоволително хигиенно ниво. Доказа се по делото, че помещения №14 и 16, в които е бил настаняван ищеца са били заключени, не снабдени със самостоятелен санитарен възел и течаща вода, задържаните лица са извеждани до санитарните помещения само два пъти дневно, а през останалото време преимуществено са ползвали кофа за физиологични нужди. С оглед на тези факти, изискванията за хигиенна среда в Ареста, килии№14 и 16, в които е настаняван ищеца, не са били изпълнени на задоволително равнище в исковия период.

Относно изискването за достъп на светлина и въздух, отопление, проветрение и хигиена на спалните помещения. Според правилото на чл.20 ал.2 изр.първо ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. След като и за наказателните килии в чл.96 ал.2 ППЗИНЗС е предвидено да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло, то на още по-голямо основание, това се следва и за помещенията в местата за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража. В случая се установи че спалните помещения в Арест Стара Загора са били снабдени с прозорец, но същия не е позволявал да влиза достатъчно естествена светлина. Недостатъчната дневна светлина е наложило ползване и на изкуствено осветление чрез лампи тип «луна». През прозорците в килиите не е влизал въздух. Проветрението е чрез буферен коридор, т.е.опосредено. Килиите не са били добре отоплявани през зимата. Изложеното сочи, че през целия период на престой на ищеца в Арест Стара Загора -15.02.2011г.-07.11.2011г., не е било изпълнено изискването за осигуряване пряк достъп на светлина и въздух, спалните помещения да бъдат отоплявани. Изложеното също сочи на нарушение на чл.3 ал.2 т.2 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС.

Не е било изпълнено през периода на задържане на ищеца и изискването за осигуряване на двигателна активност. Според чл.86 ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, а доколкото друго не е установено в Част Четвърта, и задържаните лица, имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. В случая се признава и от ответника, че престой е бил осигуряван, но не всеки ден, в специално обособено помещение. Макар в помещението е имало големи прозорци, осигуряващи непосредствен достъп на естествени светлина и въздух, престоят в него не е на открито, нито позволява възможности за движение на задържаните. Обстоятелството, че задържания е бил извеждан за различни процесуално следствени действия също не удовлетворява изискването за осигуряване условия за двигателна активност. Съдът намира, че оплакването е основателно.

Условията, с каквито се характеризират килиите в арест Стара Загора и при които са били поставени задържаните лица, вкл.ищеца, сочат, че е имало ограничен достъп на въздух и светлина в килиите, достъпа на светлина и въздух не са били непосредствени през целия исков период; ограничени са били условията за лична и на мястото хигиена през част от исковия период 15.02.2011г.-24.06.2011г. /около 4 месеца/, доколкото в килия №14 и №16 задържаните лица, вкл.ищеца са използвали кофи за физиологичните нужди на лицата, не са били осигурени условия за двигателна активност, в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, съответно и на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Поставянето при тези условия не се обосновава от ответника с конкретни обстоятелства от гл.т.необходимост от по-голяма строгост при прилагане на мярката за неотклонение или други цели. В случая това сочи на заплаха за здравето и доброто състояние на задържаното лице и на унижение на достойнството му.

Кумулативното въздействие на описанието условия от гл.точка на неосигуряването на пряк достъп до светлина и въздух, отопление в спалните помещения и условия за двигателна активност в периода 15.02.2011г.-07.11.2011г. и незадоволителни хигиенни условия в периода 15.02.2011г.-24.06.2011г. обективира незаконосъобразни бездействия на администрацията на Арест-Стара Загора, по аргумент от чл.3 ал.2 от ЗИНЗС и определят условията в Арест Стара Загора като неблагоприятни и нехуманни. Строгостта на прилагане на мярката е неоправдана в случая и в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Длъжностните лица от ареста по време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. С оглед на изложеното съдът приема че описаните бездействия обективират нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в този смисъл е доказана първата материална предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.

Налице са и другите две материални предпоставки – вреди в причинна връзка с нарушението. В исковата молба ищецът твърди, че е усещал унижение, срам и неудобство, емоционални страдания, психически стрес в следствие поставянето му при описаните условия на живот. Установените по делото условия, за които се доказа, че противоречат на въведените от законодателя минимални изисквания, както и на европейските стандарти, се свързват с неосигуряване на пряк достъп до светлина и въздух, отопление, удовлетворителни хигиенно-битови условия в спалните помещения и неосигуряването на престой на открито на ищеца през исковия период /прибл.девет месеца/, през част от този период, около 4 месеца ищецът е търпял и последиците от липса на самостоятелен санитарен възел в спалните помещения. Тези условия не отговарят на изискването условията на задържане да са такива, че да осигурят уважение към човешкото достойнство, неподлагане лицата на страдание или трудности над неизбежно присъщите на приложената мярка и не гарантират здравословно и физическо състояние на задържаното лице. Описаните условия са от естество да породят такива неблагоприятни психо-емоционални изживявания, каквито ищецът описва. Така описани условията са нехуманни, недостойни и биха могли да породят чувства от вида на изброените – унижение, срам и др. Не се доказаха твърденията за увреждания на здравето и/или влошаване състоянието на ищеца, в причинна връзка с описаните условия. Макар да са налице данни за урологично заболяване на ищеца, не се доказа неговия произход, съответно и това дали отключването му е в причинна връзка с описаните условия. С оглед на изложеното, съдът приема, че твърдяните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни психо-емоционални изживявания, са в причинна връзка с описаните по-горе условия в Ареста гр.Стара Загора. При това положение исковата претенция се явява доказана по основание.

Искът по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е предвиден като средство за защита срещу лоши условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане на европейските стандарти.

В случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца. Следва при определяне размера на обезщетението да се обсъди кумулативния ефект на нарушенията, т.е.общото им въздействие върху задържаното лице и продължителността на периода, в който са влияли и др.релевантни обстоятелства /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/. В случая се касае за засягане на основни блага, вкл. от гл.т.ограничение достъпа до светлина, въздух, неосигуряване възможности за двигателна активност за сравнително дълъг период от време 15.02.2011-07.11.2011г – приблизително девет месеца, а през част от периода –за около 4 месеца и неосигуряване на свободен достъп до санитарно помещение и течаща вода. Обстоятелството, че ищецът е бил извеждан за процесуално следствени действия не може да се тълкува като обстоятелство, отразило се като смекчаващо спрямо негативния ефект на факторите на средата, за които се доказа нарушение. Обезщетението следва да се определи по справедливост, с оглед на което и при прилагане спрямо настоящите обстоятелства на принципа на справедливостта, съдът намира, че обезщетението в размер на 700лв/седемстотин/ лв би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца негативни чувства, състояния и изживявания. До посочения размер искът следва да се уважи. В останалата част, до размера на 2000лв, за които предходното първоинстанционно решение не е влязло в сила, искът, като неоснователен, следва да се отхвърли като недоказан.

С оглед уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорния иск за лихвата за забава, която следва да се присъди от предявяване на иска, или от 26.10.2016г. до окончателното плащане на главницата от 700лв.

На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС следват се на ищеца и направените по делото разноски като ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 290.00лв., от които 10лв. платена държавна такса и 280лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********, сумата от 700лв /седемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от Д.Д. неимуществени вреди, вследствие на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора за периода 15.02.2011г. - 07.11.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2016г. до окончателното й изплащане, а за горницата над 700 лв. - до 2000лв, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати Д.Т.Д. ЕГН ********** сумата от 290 лева - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: