Р Е Ш
Е Н И Е
№ 411 12.12.2018г.
гр. Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, IIІ
състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември ,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Янкова административно дело № 207 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е с правно основание чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по исковата молба на М.В.З. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/, гр.София с която е предявен иск за присъждане на сумата 76 600лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от М.З. в резултат от незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията в Следствения арест - гр.Стара Загора
за периода 29.07.2016г-22.03.2017г., изразяващи се в неосигуряване минимално
необходимите битови и санитарно-хигиенни
условия, недостатъчна свободна жилищна площ /пренаселеност/, липса на постоянен
достъп до светлина, вода, санитарен възел, липса на отопление, спални принадлежности и
двигателна активност в посочения арест и за посочения период и липса на престой на открито.
В
исковата молба ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди в следствие
условия, които определя като лоши в следствен арест- гр.Стара Загора, където
пребивавал в периода 29.07.2016-22.03.2017г.поради наложена мярка „задържане
под стража“. Не му били осигурени и нормални условия на живот:в
това число денонощен достъп до санитарен
възел ,минимално изискуемата жилищна площ, полагаща се на задържаните лица в килиите
, в които бил задържан № 7 и № 16. В тях не достигала достатъчно дневна светлина,
денонощно светели две халогенни лампи. Липсвала вентилационна система и приток на свеж въздух. Килиите били неотоплени
и в тях било влажно и студено. От влагата той често боледувал.Не му било
осигурено адекватно медицинско обслужване, което в ареста се осъществявало два
пъти седмично. Не му били предоставяни лекарства за лечение. Той ползвал
престой на открито само за 20-30 минути в помещение , което не отговаряло на изискването за провеждане на такъв престой .
В същото помещение се провеждали и свижданията. Престоят до банята в общите
помещения бил недостатъчен.Храната била зле приготвена. В арест Стара Загора не
се спазвали санитарни изисквания. Липсвали почистващи препарати, не се правели
периодични дезинфекция, и дератизация . В спалните помещения на ареста имало
много дървеници , които го хапели и му причинявали сърбежи и дискомфорт.
Твърди, че изложеното се дължало на незаконосъобразни бездействия на
администрацията на ГД „ИН“ вследствие на които претърпял неимуществени вреди. Счита,
че по този начин се накърнявало личното му достойнство. Служителите на
ответника проявявали към него нечовешко
и унизително отношение. Чувствал се смачкан, унизен . Тези вреди оценява на 76 600
лв и претендира да бъде осъден ответника
ГД“ИН“ Гр.София да му заплати обезщетение в размер 76 600 лв за неимуществени
вреди, претърпени в периода на задържането на ищеца в ареста Стара Загора 29.07.2016г-22.03.2017г
.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор по
чл.131 от ГПК и в съдебно заседание чрез юр. Ст.С. заема становище за
неоснователност на исковата
претенция поради липса на елементите на
фактическия състав, обуславящ възникване на отговорността на държавата по
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Признава, че ищецът е бил задържан в периода 29.07.2016г-22.03.2017г,
но в килийното помещение, в които е пребивавал № 7 / без четири дни/ е разполагал със собствен санитарен възел,
както и обстоятелството , че престой на открито е осъществяван в специално
обособено за тази цел помещение, което не е открито, т.е. не е изнесено извън
сградата, но било такова, което осигурявало достъп до слънчева светлина и свеж
въздух. Отрича обаче да е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, респ.чл.3 от
ЕКПЧОС, съответно и незаконосъобразно бездействие от гл.т.условията в Арест
Стара Загора и счита че в причинна връзка с тези условия не са настъпили вреди
за ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че в Ареста в Стара Загора санитарните
условия били лоши, като твърди, че се извършвала периодична дезинфекция и
дератификация на килиите. Храната била с добро качество, за което прилага и
доказателства. Медицинското
обслужване се извършвало от медицинско лице, с което ГДИН гр. София е сключило
договор.В арест Стара Загора се
закупували лекарства и медицински консумативи. По тези
съображения и по съображения за недоказаност размера на претенцията, иска отхвърляне на иска изцяло.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано
заключение че искът е частично основателен и доказан.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
М.В.З.
е задържан в Арест в гр. Стара Загора на 29.07.2016 година с постановление № 2495/29.07.2017
година на прокурор в Окръжна прокуратура гр. Стара Загора под. д.п № 284 зм
891/2016 г. по описа на РУ Казанлък / л. 164 от делото/ и е приведен в затвор
гр. Стара Загора на 22.03.2017 г. / л. 176 от делото/. При задържането му
ищецът е получил вещите, описани в разписка за получени вещи от задържани лица/
л. 165/ в това число калъфка, чаршафи възглавница , одеяло и.т.н. Съгласно
справка /л. 21/ при привеждането му в следствен
арест Стара Загора на 29..07.2016г и до 21.12.2016г,
е бил настанен в спално помещение /килия/ №7 с площ 11.20 кв.м, капацитет 4
легла;, разполагащо с мивка, тоалетна и течаща вода. като капацитетът на килията
по време на престоя в ареста на З. не е надвишаван.От 21.12. 2016 г. до
25.12.2016 година ищецът е преместен в килия № 16, с площ 6,60 кв.м., оборудвана
с две легла. На 25.12.2016 г. З. е бил
върнат отново в килия № 7. Килиите в арест Стара Загора са оборудвани с масичка, шкаф. Леглата имат
дюшек, възглавница , одеяло. Спалното бельо се предоставяло на задържаните срещу
подпис по тяхно желание. Общото санитарно помещение се състои от санитарен
възел - два броя, 4 броя душове, 4 броя мивки, 3 броя бойлера. Килиите имат неотваряем
прозорец , осигуряващ приток на въздух от буферен коридор и от отвора над вратата
на килията към арестния коридор. Осветлението се извършва чрез два броя крушки,
а проветряването- чрез аспираторна система.
Отоплението се осигурява чрез централно парно и чрез климатици и калорифери ,
разположени в двата края на арестния коридор. Арест—гр.Стара Загора се помещава в сградата на ОД на МВР Стара Загора. Задържаните лица спазват
седмични графици за разпределение на времето, вкл.за хигиена, храна, престой на
открито и почивка /л64 сл./. Правилата за вътрешния ред в арестите са утвърдени
със заповед №1-4102 от
06.10.2016 г на Главния директор на ГД „ ИН” София. Хигиената в спалните помещения се осигурява
посредством миене три пъти на ден с
дезинфекционни препарати, събиране и изхвърляне на отпадъците в кошчета
за боклук. Задържаните лица сами поддържат лична и на спалните хигиена,
осигурявани са им за целта почистващи средства и препарати, както и възможности
за миене, къпане, пране и часове за хигиенизиране . По делото са приети като
доказателства фактури за закупувани санитарни материали в период 29.07.2016-22.03.2017г,
съвпадащ с исковия период, миещи,
дезинфекционни препарати и пособия за Арест Стара Загора/ л. 68- 79 от делото/.
Спалното бельо е било периодично подменяно/ л.80-81 от делото/.
В Арест
Ст.Загора е налице специално обособено помещение /33 кв. м/, осигуряващо свеж
въздух и естествена светлина чрез 2 големи четирикрилни прозорци, обезопасени с
решетки. От представената справка, задържаните лица, вкл. З. са извеждани за
престой на открито ежедневно, но ответникът признава, че поради ангажираност на
НОС с непредвидими дейности има дни, в които графикът за престой на открито се
нарушава.По време на престоя си в арест – Стара Загора З. има подадени декларации
за отказ от престой на открито / л. 22 според справката и лист 166-173 от делото/. Съгласно справката
дезинсекция в ареста се извършва от специализирана фирма и през периода на
задържането на З. са извършвани няколко дезинфекции/ договор
от 09.12.2016 г. – л. 58,фактура от 10.08.2016 г. – л. 60, договор от
08.11.2016 г. –л. 61 протокол от 29.11.2016 г. –л. 65, протокол от 18.01.2017
г., л. 66, протокол от 09.03.2017 г. – л. 67 от делото/. Според договор от
22.10.2015 г. и договор от 24.10.2016 г./ л.140-145 от делото/ медицинското
обслужване в арест Стара Загора се е осъществявало от медицинско лице- фелдшер
/ според свидетелските показания/.За Арест Стара Загора са закупувани
лекарствени средства и консумативи / фактура № 2560/21.10.2016 г. и № 2582 от 28.11.2016 г/.
Според медицинска справка / л. 23 от делото/ З. *** и му е оказвана медицинска
помощ. По време на пребиваването си в следствения арест М. З. е провел 13 свиждания
, съгласно справка рег. № 2335/20.07.2018 година. В арест Стара Загора ежеседмично
се изготвят менюта за хранителните продукти, консумирани от задържаните лица,
които се утвърждават от служител на затвора гр. Стара Загора.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
писмени и гласни доказателства.
Разпитани са като свидетели лицата С.Г.
/ бил в ареста за периода от м. 02.2017 г. до 02.03.207г в килия № 7./, В. П.И./
бил в ареста от 28.10.2016 г. до 29.12.2016 г.. в килия № 7/ ,К.К. / бил в
ареста от 04.02.2107г. до 04.04.2017 г.в килия № 1 /, З.К.А. / бил ареста в периода от
23.03.2016 г. до м.11 2016 година в
килия № 7/ и Х.П.Д.. Тези лица са били в
следствен арест гр. Стара Загора в периоди , съвпадащи с престоя на З. *** . Повечето
от тях са били заедно с него в едно килилийно помещение № 7 Според А. условията
в ареста били супер мизерни и брутални. В килия № 7 имало тоалетна, но нямало
баня. Тоалетното казанче е изпочупено, седалището на тоалетната е развалено. Тя
се почиствала чрез хвърляне на кофи вода. Тоалетната е свързана с тръбата на друга
обща толетна и не функционирала. От нея в спалното помешение имало неприятна
миризма. Главата на З. се намира на половин метър от блока на тоалетната чиния..Спалното
помещение според свидетелските показания на А. било пренаселено и на няколко
пъти на него лично му се е налагало на спи на пода.Според всички свидетели
банята се ползвала веднъж седмично. Общото санитарно помещение се ползвало само
сутрин от задържаните лица. В арест Стара Загора престоят на открито се
провеждал в специарно оборудвана стая ,
но за кратко време – около десет минути което се признава и от ответника. Според свидетелите в спалните
помещения имало много дървеници , по принцип в тях се пръскало с дезинфекционни
препарати , но без ефект. М. е бил хапан от тези буболечки, имал и обриви. З. е бил задържан в една килия с В.И.,
който е бил болен от туберкулоза . Арестантите в тази килия № 7 , включително и З. се притеснявали от болестта
на лицето и се страхували да не се заразят от тази болест. Всички свидетели са категорични , че осветлението в
килийното помещение било слабо. Липсвало отопление през зимните месеци.Фелшерът
рядко посещавал ареста в Стара Загора за да ги прегледа, а изписаните от него
лекарства обикновено били закупувани от
техни близки. М. бил изпаднал в депресия, тъй като не можел да осъществява
свиждания с близките за дълго време. На няколко пъти той се е разплаквал от
лошото отношения на надзирателити към него. З. не можел да спи. Той се чувствал
гадно , смазан от условията в ареста. Според свидетеля А.
стаята , в която се провеждал престой на открито приличала на кокошарник, в нея имало гълъби. Жегата там ги убивала , както и миризмата от
гълъбите.Поради тази причина М. се отказвал от карето/ престой на открито/, защото
не можел да диша, а имал и респираторен
проблем. А. уточнава, че гълъбите се намират не в самата стая, в която се
провеждал престоя на открито, а в нишите в близост до климатиците, посредством които
се отоплявало това помещение.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, която поставя изисквания към
условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Искът
е за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна административна по
естеството си дейност, предявен е от лице което твърди, че е претърпяло вреди,
сочи настъпването им в резултат действия
и бездействия на длъжностни лица на държавата. Исковата претенция е от лице с
правен интерес и е насочена срещу пасивно легитимиран ответник - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби — в т.ч. областните служби „Изпълнение на
наказанията”, които ръководят и
контролират и дейността на арестите /чл.16 ал.1 ЗИНЗС/. Твърдените като незаконосъобразни бездействия
на служители от ответника са с административен характер, доколкото са елемент
от изпълнявана от служителите в сектор „арести” дейност по
изпълнение на наложени мерки за неотклонение „задържане под стража”, обхващаща
и обезпечаване на правата на задържаните лица, извън тези, чието
упражняване наложената им мярка изключва. Посочено
е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на АС - Стара
Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/.
По същество, искът е частично
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от
ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл.
284, ал.5 от ЗИНЗС/. В конкретния случай с исковата молба се претендират
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Стара Загора
в периода 29.07.2016г-22.03.2017г, в
който период ищецът –М.В.З. ***, във връзка с наложена му мярка за неотклонение.
Спорът е дали е налице
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, съответно чл.3 ЕКПЧ в периода 29.07.2016г-22.03.2017г. За квалифицирането
на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде
установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е
необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това
действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от З. искова
молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на администрацията
на ответника се свързват с оплакванията за поставянето му при нехуманни и
унизителни условия на пребиваване в Арест Стара Загора, от гл.т. неосигуряване
на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия
/чл.43 ал.4 ЗИНЗС/, не осигуряване постоянен достъп до тоалетна и течаща
вода, осветление, проветрение, отопление, нормални битови и хигиенни условия /чл.
43, ал.5 от ЗИНЗС, чл.20 и чл.21 ППЗИНЗС, спални принадлежности / чл.84
ал.2 т.1 и т.3 ЗИНЗС/, както и на
правото на престой на открито /чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС/. Следователно въпросът е дали конкретните
битови, санитарно хигиенни и прочие условия при които е бил поставен ищеца при
налагане мярката за неотклонение задържане под стража, сочат за накърняване на
основното човешко право на неподлагане на мъчение, жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение /чл.29 ал.1 КРБ, чл.3 ЕКПЧ /. Това основно човешко право е
закрепено изрично и в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС спрямо
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, и тези, на които е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по
аргумент от чл.240 ЗИНЗС . Според чл.3 ал.1 ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009 в сила от 01.06.2009г
до 06.02.2017 г. /, действала в исковия период, осъдените /респ -задържаните под стража/ лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това тяхно
право съответства насрещно административно задължение, при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите за нормално човешко съществуване
условия, т.е. такива, обезпечаващи физическо и психическо здраве на лицата и
зачитане правата и достойнството им /чл.2 т.3 ЗИНЗС/.
Според чл.3 ал.2 т.2 и
3 от ЗИНЗС, в същата редакция за изтезания и жестоко или нечовешко отношение се
считат умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето /т.2/; унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или приеме действия
против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Новата редакция на чл. 3 от ЗИНС е аналогична:Осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително
отношение.Като в ал. 2 на тази разпоредба е създадена призумцията , че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Редът на изпълнение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“ е регламентиран освен чрез правните
норми в Част ІV ЗИНЗС и чрез препращане към реда на изпълнение наказанието
лишаване от свобода, доколкото не е предвидено друго. Съгласно чл.
240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго,
разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по
отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под
стража. Приложими са следователно разпоредбите на чл.43 ал.4 и 5, чл. 84 ал.2
т.1 и т.3 чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС, чл.21 от ППЗИНЗС.
Относно жилищната площ: Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, в редакция към исковия период, но с посочено отложено действие, а сега ал.4 ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Осигуряването на минимално необходима жилищна площ следва да се прецени като елемент от условията на ареста и тяхното съответствие като цяло, с изискванията за хуманно отношение, съответно за неподлагане на изтезания, нечовешко и унижаващо отношение /чл.3 ЕКПЧ/. /В §124-128 от Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г по делото Й. срещу България, ЕСПЧ в гр.Страсбург коментира основни принципи, на които следва да се основава преценката нарушена ли е забраната за изтезания, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ЕКПЧ/. Съдът е посочил в §127и §128, че п
ретърпените страдания и унижение трябва да излизат извън границите на неизбежния елемент страдание или унижение, свързан с определена форма на законно отношение или наказание. Тази разпоредба /чл.3/ задължава държавата да осигури на задържаното под стража лице, от една страна, условия, съобразени с уважението към неговото човешко достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на мярката задържане под стража да не го подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането под стража, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, неговото здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. При преценката на условията на задържане, трябва да се вземе предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането. ..
Важен
фактор, заедно с материалните условия, е режимът на задържането под стража. При
преценката по дадено дело дали един ограничителен режим може да доведе до
отношение, което е в противоречие с чл. 3, трябва да се вземат предвид
конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност,
преследваната цел и неговия ефект върху засегнатото лице.
В конкретния случай З. *** в периода 29.07.2016
до 22.03.2017 г.
В
исковия период –т.е. общо около 8 месеца
е настанен в спално помещения № 7
с площ 11,20 кв.м, капацитет 3 легла.
Съдът
намира за доказан довода на ищеца за неспазване изискването за нормално жилищно
пространство по отношение на параметрите на килиите. Същате е с площ от 11,20
кв.м – недостатъчна както спрямо 3-ма.
Пространството от около 3,50
кв.м, заедно с негативното по естество въздействие и на другите условия,
с каквито се характеризират килиите в арест Стара Загора и при които са били
поставени задържаните, вкл.ищеца, а именно ограничен достъп на въздух и
светлина в килиите, ограничени условия за лична и на мястото хигиена, почти
никаква двигателна активност, сочат на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, съответно и
на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Поставянето при тези условия не се обосновава от
ответника с конкретни обстоятелства от гл.т.необходимост от по-голяма строгост
при прилагане на мярката за неотклонение или други цели. В случая това сочи на заплаха за здравето и доброто
състояние на задържаното лице и на унижение на достойнството му..
Относно изискването за
осигуряване на задържаните лица на
достъп до вода, санитарен възел, естествена светлина, въздух, топлина и
пр. В чл.
20, ал.3 от ППЗИНЗС вкл.към исковия период е регламентирано изискването на
лишените от свобода, респективно задържаните лица, да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип е
посочено, че ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се
осъществява в спалните помещения. В
случая в спално помещение № 7 е
изпълнено това изискване донякъде, впредвид
състоянието на тоалетната.
Относно изискването за достъп на светлина и въздух,
отопление, проветрение и хигиена на спалните помещения. Според правилото на
чл.20 ал.2 изр.първо ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване. След като и за
наказателните килии в чл.96 ал.2 ППЗИНЗС
е предвидено да отговарят
на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват
добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло, то
на още по-голямо основание, това се следва и за помещенията в местата за
налагане на мярка за неотклонение задържане под стража. В случая се установи че спалните
помещения в Арест Стара Загора са били снабдени с прозорец размер 60/130см,
през който обаче поради разположението
не е влизала достатъчно естествена светлина. Недостатъчната дневна
светлина е наложило ползване и на изкуствено осветление чрез лампи. През прозорците
в килиите не е влизал въздух. Проветрението е чрез буферен коридор, т.е.опосреднено.
Килиите не са били добре отоплявани през зимата. Изложеното сочи, че не е било изпълнено
изискването достъпът до светлина и въздух да е пряк. Изложеното също сочи на
нарушение на чл.3 ал.2 т.2 от ЗИНЗС/ сега ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС/, чл.20 ал.2 от
ППЗИНЗС.
Съдът намира за неизпълнено и
изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения в
Арест Стара Загора през исковия период. Действително според представената от ответника справка
, хигиената в спалните помещения се е осигурявала посредством миене три пъти на
ден с дезинфекционни препарати, събиране
и изхвърляне на отпадъците от кошчета за боклук, в подкрепа на което са
представените фактури за закупувани миещи материали, съвпадащ с исковия и
предназначени за Арест Стара Загора. Съдът намира, сами по себе си
доказателствата за закупувани материали са недостатъчни за да се приеме, че
средата в килиите в Ареста е била на задоволително хигиенно ниво. Според
свидетелските показания са се къпали веднъж седмично.
Не е било изпълнено през
периода на задържане на ищеца и изискването за осигуряване на двигателна
активност. Според чл.86 ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, а доколкото друго не
е установено в Част Четвърта, това и задържаните лица имат право на престой на
открито не по-малко от един час на ден. В случая се признава и от ответника, че
престой е бил осигуряван регулярно, приблизително всеки ден, с изключение дни,
в които е имало посещения, в специално обособено помещение. Касае се за
помещение с площ 33кв.м, с големи прозорци, осигуряващи непосредствен достъп на
естествени светлина и въздух. Изискването е обаче за осигуряване ежедневно на
престой на открито с оглед възможността за движение на задържания. Изискването
не е удовлетворено от престояването в помещение. . Съдът намира, че оплакването е основателно.
Кумулативното въздействие на
описаните условия от гл.точка на неосигуряване на достатъчна площ в килията в
Арест Стара Загора неосигуряване на пряк достъп до светлина и въздух, отопление
в спалните помещения, в които е настаняван ищеца, както и неосигуряването на
условия за двигателна активност обективират незаконосъобразни бездействия на администрацията
на Арест-Стара Загора, по аргумент от чл.3 ал.2 от ЗИНЗС и определят условията
в Арест Стара Загора като неблагоприятни и нехуманни.
Строгостта на прилагане на
мярката е неоправдана в случая и в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Длъжностните
лица от ареста по време на исковия период извършват правно регламентирана
дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват
изискванията на този
закон. С оглед на изложеното съдът приема че
описаните бездействия обективират нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС от специализираните
органи по изпълнение на наказанията, в
този смисъл е доказана първата материална предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.Това нарушение е
установено при извършена проверка в местата за лишаване от свобода за периода
от 12-17.09.2016 година във връзка със заповед на омбудсмана на Република
България. / лист 215-216 от делото/.
Налице са и другите две
материални предпоставки – вреди в причинна връзка с нарушението. В исковата
молба ищецът твърди, че е усещал унижение, срам и неудобство, емоционални
страдания. Установените по делото условия, за които се доказа, че противоречат
на въведените от законодателя минимални изисквания, както и на европейските
стандарти: се свързват с неосигуряване на достатъчна площ в килията в Арест
Стара Загора в отделни периоди, приблизително общо 8 месеца; неосигуряване на пряк достъп до светлина и
въздух, отопление, удовлетворителни хигиенно-битови условия в спалните
помещения и неосигуряването на престой на открито. Тези условия не отговарят на изискването условията на
задържане да са такива, че да осигурят уважение към неговото
човешко достойнство, неподлагане лицата на страдание или трудности над
неизбежно присъщите на приложената мярка и не гарантират здравословно и
физическо състояние на задържаното лице. Описаните условия са от естество да породят такива
неблагоприятни психо-емоционални изживявания, каквито ищецът описва, съответно
и свидетелите сочат. Така описани условията са нехуманни, недостойни и биха могли
да породят чувства от вида на изброените – унижение, срам и др.
При това положение настоящият
състав приема, че исковата претенция е доказана по основание. Искът по чл.284
ал.1 ЗИНЗС е предвиден като средство за защита срещу лоши условия на задържане и
стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане
на европейските стандарти.
В случая отговорността на
държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразно бездействие на
длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на
изискванията на чл.
3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца. Следва
при определяне размера на обезщетението да се обсъди кумулативния ефект на
нарушенията, т.е.общото им въздействие върху задържаното лице и продължителността на периода, в който са
влияли и др.релевантни обстоятелства /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/. В случая се касае за
засягане на основни блага, вкл. от гл.т.ограничение достъпа до светлина,
въздух, неосигуряване възможности за двигателна активност за сравнително дълъг
период от време – близо седем месеца, неосигуряването на адекватна жилищна площ
за около 6 месеца.. Обезщетението следва
да се определи по справедливост, с оглед на което и при прилагане спрямо
настоящите обстоятелства на принципа на справедливостта , съдът намира, че
обезщетението в размер на 690 лв би било справедлива компенсация за
претърпените от ищеца негативни чувства,
състояния и изживявания. До посочения размер
искът следва да се уважи, а до претендираните 76 600 лв. искът, като
неоснователен, следва да се отхвърли.
На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС
следват се на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 10лв.
Водим от горните мотиви
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати М.В.З. сумата от 690 лв
/шестстотин и деветдесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“Изпълнение на
наказанията“ по неосигуряване на
достатъчна жилищна площ , неосигуряване на
естествена светлина, проветрение, отопление и задоволителни
хигиенно-битови условия в спалните помещения в Арест Стара Загора, в които е
настаняван ищеца в периода както и условия за двигателна активност в същия
арест за период 29.07.2016-22.03.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.В.З. срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.София за
горницата над сумата 690 лв до претендираните 76
600лв, като обезщетение за вреди от нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС в
периода 29.07.2016-22.03.2017г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати М.В.З. сумата от 10
/десет/ лева- разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на
РБ.
СЪДИЯ: