Р Е Ш Е Н И Е № 279
гр.Стара Загора , 24.10.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Константин
Тачев
,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 208
по описа за 2018 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е
по искова молба, допълнена с молба вх. № 3221/27.07.2018г., подадена от Г.П.М. ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за
присъждане на обезщетение в размер на 20 000лв за причинени неимуществени вреди
от неосигурени благоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в затворническо общежитие от закрит
тип /ЗОЗТ/ Черна гора за периода
02.11.2013 г. - 26.06.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че неблагоприятните условия представляват липса на санитарен възел в
килиите, окаяно състояние на общата тоалетна, наличие на насекоми, дървеници и
плъхове, невъзможност прозорците да се
затварят, мизерни условия в кухнята, липса на двигателна активност и на ключ за
регулиране на осветлението. В резултат на тези условия ищецът получил
главоболие, хипертония, неудобство, а от незачитане на човешките му права от
ръководството на затворническото общежитие – безсъние и нежелание за живот. Счита,
че това представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Ответникът -
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.П.Т. в съдебно
заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че санитарно-битовите и
хигиенни условия в ЗОЗТ „Черна гора“ не надхвърлят един определен предел на
минимални ограничения, надхвърлящи обичайните, свързани с изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ като през процесния период са извършвани
ремонтни дейности. Ограниченията в личната свобода на лишените от свобода
намира за пропорционално на преследваната легитимна цел за превъзпитателно,
предупредително и превантивно въздействие като в обхвата на тези ограничения се
създават условия за осъществяване правата на лишените от свобода. В тази връзка
счита, че ограничението в достъпа до санитарен възел е само във времето за сън от
20,00ч до 6,00ч, а в останалото време ищецът е имал възможност за свободно
придвижване предвид факта, че е бил работещ. Оспорва твърдението за липса на осигурена
възможност за двигателна активност. Обосновава, че представените по делото
писмени доказателства не сочат бездействие на администрацията по осигуряване на
условия за почистване и обезпаразитяване на спалните помещения. Счита, че
кухнята на ЗОЗТ „Черна гора“ отговаря на утвърдените здравни изисквания предвид
представеното доказателство за регистриран обект за обществено хранене. Същевременно
липсват доказателства за реално претърпяно страдание и унизително отношение в
резултат от нехигиенизирани условия на живот, още по-малко за настъпило
физическо увреждане на здравето на ищеца. По тези съображения моли претенцията за
присъждане на обезщетение да бъде отхвърлена като неоснователна, а тази за
присъждане на законна лихва намира за недопустима.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез
участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа
обстановка:
Ищецът
Г.П.М.
е търпял наказание „лишаване от свобода“ В ЗОЗТ „Черна гора“ от 02.11.2013г до
26.06.2015г във втора и трета група. Настанен е в спални помещения № 7 и № 29,
за които не се съхранява информация кои лица са били настанявани по същото
време. В спално помещение № 29 с площ 21 кв.м. са настанявани 5-6 лица, разполага
2 бр двукрилни отваряеми прозореца, осветително тяло и 2 бр отоплителни
радиатори. В спално помещение № 7 с площ 20 кв.м. са настанявани 5-7 лица,
разполага с 2 бр двукрилни отваряеми прозореца, 1бл ел.крушка 100W и 1бр отоплителен радиатор.
Външният кухненски блок и вътрешната столова са оборудвани с всички необходими
уреди, инструменти, прибори и препарати.
В групата има обща тоалетна и умивалня, достъпът до които е свободен от
6.00ч до 20.00ч. Като зает в домакинския щат М. ползвал баня ежедневно.
Поддръжането
на чистотата и хигиената на лишените от свобода се извършва по утвърден график
от Началника на ЗОЗТ „Черна гора“. Почистването и поддържането на хигиената в
спалното помещение се осъществява отговорниците-хигиенисти, които ежемесечно получават
миещи и почистващи препарати, за което по делото са представени и приети като
доказателства осем броя фактури
за закупени хигиенни, перилни и миещи
препарати и материали за 2013 г.,
четирдесет и пет броя фактури за закупени хигиенни, перилни и миещи препарати и материали за 2014 г.,
деветнадесет броя фактури за закупени хигиенни, перилни и миещи препарати и материали за 2015 г
/л.44-81/.
Мероприятието „престой на открито“ се провежда
по утвърден график от Началника на ЗОЗТ „Черна гора“ не по-малко от един час на
ден. По време на провеждането му може да се ползва тоалетна и спортни пособия.
Спално помещение № 29 се намира на самото място за престой на открито. След
приключване на мероприятието спалните помещения на лишените от свобода са оставали
отключени и са имали свободен достъп до карето в зависимост от трудовата им
заетост. На 11.03.2014гищецът е устроен
като работящ на домакински щат - общ работник-кухня. Тези обстоятелства са
описани в Справка от 30.05.2018г /л.39/ и представените График за провеждане престоя на открито на лишените от свобода от ЗО «Черна гора»,
График за ползване на банята от лишените от свобода в ЗО «Черна гора», График
за ползване на пералнята от лишените от свобода от ЗОЗТ «Черна гора» .
Разпитаният
по делото свидетел Д.В.Д. е пребивавал в ЗО „Черна гора“ от м.01.2012г. до
м.02.2013г. С ищеца били в един и същ отряд, но по различно време. Твърди, че в
спалното помещение нямало санитарен
възел, а естествените си нужди удовлетворявали в общата тоалетна, която е в
окаяно състояние. През тази една година нито веднъж не се е използвал препарат
за почистване. В спалните помещения имало много дървеници, когато наистина станали
изключително много всички дюшеци били извадени на плаца, за да бъдат напръскани
с препарати. Според него явно не бил достатъчно силен препаратът, защото дървениците
не изчезнали. В килиите имало плъхове, които се катерели по стените. По
времето, когато бил там, не е извършвана дезинфекция на спалните помещения. В
спалното помещение имало кофичка, която лишените от свобода ползвали по малка
нужда вечер след заключване на помещението. През деня килиите били отворени и
можели спокойно да ходят до общите тоалетни, където има мивка. Той отбягвал да
ползва общите тоалетни, защото били в безумно състояние. Заявява, че в момента
там се прави ремонт. Знае, че Г. по време на престоя си в ЗО „Черна гора“
работил в кухнята. Има лични впечатления от това помещение, че вътре има мухъл,
влага, таванът падал, стените били напукани, мазилките падали. Докато бил там
не е извършван ремонт на тавана на кухнята. Дограмата на прозорците била стара
и дървена, надута и прозорците не можели да се затварят плътно. Затворниците
слагали стари одеяла, за да уплътняват прозорците, или някакви стари дрехи,
чаршафи. В килията изкуственото осветление било една 75-ватова крушка със слаба
жълтеникава светлина, която не може да се регулира. Нямало помещение за
спортуване, а само една лежанка навън и импровизирани щанги, заварени от
затворници.
От
показанията на разпитания свидетел Р.А.А. се установява, че познава лично ищеца
от 2009г. Бил настанен в ЗО „Черна гора“, от м. април – м. май 2010г 2010г. до
28.02.2014г. С ищеца били заедно в един отряд в отделни килии. Условията в
килиите били еднакви. Ходил в килията, където е бил настанен ищецът. Според
него била малка, с много хора - четирима души, нямало санитарен възел и мивка.
Вътре оставяли кофа за ходене по малка и по голяма нужда вечер след затварянето
в 8 ч. През деня било отворено и се ползвала тоалетна в коридора. Не знае на
ищеца да са му отказали достъп до общата тоалетна. В килиите имало дървеници и
бълхи. През 2-3 м. идвали да обезпаразитяват, давали препарати за килията и сапуни.
Дървениците продължавали да излизат. Прозорците в килията изобщо не се
затваряли. Вечерно време слагали одеяла, забивали пирони. Такива били
прозорците и в помещението на Г.М.. Ищецът работел в столовата, от която
свидетелят има впечатления, когато я чистил – мивките били счупени, от тавана
падала мазилка, имало паяжини, сутрин било студено. Не бил правен ремонт.
Осветлението в килията било със слаби лампи по мнението на останалите. Нямало
помещение за спортуване.
Относно
личността на ищеца Г.П.М. по делото са приети като доказателства Справка за съдимост рег. №1532/24.04.2018 г. на РС Стара Загора,
Присъда по НОХД №1187/2013 г. по описа
на РС Казанлък и Писмо № Р-88/2018 г. от
27.04.2018 г. на Прокурор в РП Стара Загора, ведно с Протоколно определение №429/04.04.2018 г.
постановено по ЧНД №644/2018 г. по описа на РС Стара Загора, Извлечение от личното затворническо досие - стр.2;
Заповед за възлагане на работа на лишен от свобода № 10/11.03.2014г .; Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание рег. № Б-89 екз.4 от 07.02.2015г.;
Заповед № 2/25.02.2015г за разрешено ползване на годишна почивка, всички
издадени от Началника на Затвора Стара Загора.
Относно
дейностите по хигиенизиране на спалните помещения са представени и приети като
доказателства четири броя фактури за извършена дейност по ДДД за 2013 г., пет
броя фактури за извършена дейност по ДДД за 2014 г., два броя фактури за
извършена дейност по ДДД за 2015 г., пет броя протоколи за извършена ДДД обработка за 2015 г /л.82-96/.
По
твърдението за извършване на ремонт в общежитието са представени и приети като
доказателства Обява за обществена
поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 от ЗОП с предмет „Ремонтни
дейности в затворническо общежитие Черна гора“ с рег. № 4630/15.05.2017 г. и Решение за откриване на
процедура с предмет: „Извършване
на ремонт и реконструкция на
съществуващи сгради на затворническо общежитие Черна гора“ с рег.
№З-1-1653/13.03.2018 г.
От
Удостоверение за регистрация № 17/30.04.2014г. /л.136/ се установява, че обект
„Затворнически хранителен блок при ЗОЗТ „черна гора“ с един разливен офис“
отговаря на хигиенните изисквания и е регистрирано като заведение за обществено
хранене.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск
е частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от
ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС,
забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива
нарушения се предполага до доказване на противното.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "Изпълнение на
наказанията" и на длъжностни лица от нея, за периода на престой в ЗОЗТ
Черна гора от 02.11.2013 г. до 26.06.2015 г. Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от Г.П.М. претърпени неимуществени вреди, като последица от липса на санитарен възел в килиите, окаяно състояние на общата тоалетна,
наличие на насекоми, дървеници и плъхове, невъзможност прозорците да се затварят, мизерни условия в
кухнята, липса на двигателна активност и на ключ за регулиране на
осветлението.
В част втора на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение наказанието
лишаване от свобода. Съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ
за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно чл. 43,
ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал.5 е посочено количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се
определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е
регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените
от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Съгласно
чл.71, ал.3 от ППЗИНЗС, по време на престоя на открито администрацията на
затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани
дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве, а съгласно ал.4 -
на лишените от свобода по време на престой на открито се разрешава да се
обединяват за участието им във физически упражнения или спортни игри
Спорният
въпрос по настоящото дело е дали конкретните условия на живот, при които Г.П.М.
е бил поставен за времето на пребиваването му в ЗОЗТ Черна гора в изпълнение на
наказание „лишаване от свобода”, сочат накърняване на признатото му право по
чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от
Международния пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ бр.60/
1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл представляват
нарушение на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи и чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария прокламира, че никой не може да
бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В
чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично
се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение
и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е
регламентирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание
за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната
това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства
насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат
осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г.
по делото Й. срещу България „мерките
за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата
трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с
уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на
мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава
неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат
предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му
състояние са адекватно осигурени”.
От доказателствата по настоящото дело безспорно се установява, че за
периода 02.11.2013 г. до 26.06.2015 г. ищецът е настанен
в ЗОЗТ Черна гора в спални помещения № 7 и № 29. Оплакването за липса на
постоянен достъп до санитарно помещение и течаща вода съдът приема за
основателно само за времето от 20.00ч до 06.00ч. Безспорно
е обстоятелството, че спалните помещения, в които е настаняван
Г.М., не са оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода. Санитарното
помещение е общо, достъпът до което е свободен само от 06.00ч до 20.00ч. Извън
този интервал от време за облекчаване на физиологичните нужди е използвана
кофа. Не се събраха доказателства надзорно-охранителният състав да не се е
отзовавал на повиквания от такъв характер. Следователно изпитваното от ищеца неудобство от липсата на свободен
достъп до тоалетна и течаща вода, съпоставено с продължителността на престоя от
579 дни в ЗОЗТ, е такова с висок интензитет. В пилотното решение на ЕСПЧ от 27. 01. 2015 г. по
делото „Н. и други срещу България” /§ 241/ се набляга на възможността за
уединение при извършване на физиологичните нужди, като е прието, че
относителната краткост на периода на лишаване от свобода не изключва
автоматично от обхвата на чл. 3 от Конвенцията отношението, от което се оплаква
лицето, ако всички други елементи са достатъчни, за да се приведе това отношение
в обхвата на тази разпоредба. В случая ищецът категорично не е разполагал с
възможност за уединение, с което са нарушени правото му на
хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство и
това обуславя настъпването на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. По делото не са налице данни за
повишена нужда при ищеца от тези потребности поради специфики във
физиологичното му състояние или заболяване, което да му е причинило значителни
вреди.
Съдът приема
за основателна и претенцията относно влошени санитарни условия в килията,
дължащи се на наличие на дървеници и плъхове. Доказателствата за извършване на
периодични дейности по дезинфекция за унищожаване на дървеници, при съпоставка
с гласните доказателства по делото сочат, че макар администрацията да е
изпълнявала задълженията си относно осигуряване на обезпаразитяване, в спалните
помещения са били налични дървеници. Съдът кредитира с доверие свидетелските
показания като намира, че обективно отразяват действителността, тъй като в тях
не се отричат предприетите действия от затворническата администрация, а се отбелязва незадоволителния резултат.
Недоказани са
твърденията за липса на нормални хигиенни условия в помещенията поради наличие
на хлебарки. Не се доказаха съществени отклонения от осигуряването на необходимата
хигиена в спалните помещения и общата тоалетна. Налице е периодично снабдяване
с почистващи препарати, а ползването им е предоставено на самите лишени от
свобода.
Твърдението, че за осветлението в килията на
ищеца не е осигурен на ключ за
регулиране на осветлението, не се оспорва. Но осветлението на спалните
помещения се осъществява по начин, определен от началника на затвора, по
съображения за сигурност на затворника и охранителния състав. Разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС предвижда норми на осветеност от дневна светлина и
степен на изкуствено осветление. Начинът
за постигането им за всяко едно спално помещение е техническо решение, което не
може да се осъществява по волята на изтърпяващия наказание, при положение, че
нормативно се дължи единствено степента на осветяване. Поради това установеният начин на осветяване на
спалните помещения, в които е настаняван ищецът, не сочи отношение, уронващо
човешкото достойнство. Изводът, че не е налице безчовечно или унижаващо
отношение, е относим към установената невъзможност прозорците в спалните помещения
да се затварят плътно и към състоянието на тавана в кухнята. Битовите
неудобства не надхвърлят прага на страдание, свързан с изтърпяване на
наложеното наказание, тъй като нито са от естество да застрашат живота и
здравето на лишените свобода, в частност – на ищеца, нито се събраха
доказателства за конкретно такова тяхно проявление.
В действащото законодателство към исковия
период и към момента не е регламентирано изискване за осигуряване на помещение
за спорт на закрито. След като липсва законово задължение за осигуряване на
такова помещение, не е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията.
От събраните доказателства се установява, че в ЗОЗТ Черна гора е спазено
изискването на чл.71, ал.3 от ППЗИНЗС и на лишените от свобода е обезпечена
възможност да спортуват по време на престоя на открито, т.е не са лишени от
двигателна активност, както твърди ищецът.
В обобщение съдът приема за установени следните обстоятелства за периода
02.11.2013
г.-26.06.2015 г - удовлетворяването на естествените
физиологични нужди от 20ч до 6.00ч в кофа в присъствие на други лица, влошени
санитарни условия на килиите поради наличие на дървеници и плъхове, които в
своята съвкупност и преценени с оглед продължителността им неминуемо водят до
потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на
човешкото достойнство и до физически болки и страдания. Причинените на Г.М.
неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му
наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това
наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на
изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство,
коментираните по-горе условия, в които е бил поставен Г.М. при пребиваването му
в ЗОЗТ Черна гора предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани
като унижаване на човешкото достойнство.
Като резултат
следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното
бездействие на длъжностните лица на администрацията в следствения арест за
неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало
върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с
нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност
длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното под
стража лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката
личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени
действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне
на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания.
Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3
от ЕКЗПЧОС /решение от 09.06.2005г И.И.
срещу България, решение от 15.07.2002г К.
срещу Русия/. Необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на
неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото
нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което
следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност.
Приетите за неизбежно произтичащи от неблагоприятните
условия негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на Г.М.
надвишават неизбежното ниво, присъщо на наложеното му наказание. Макар и без
увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на
човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени
вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в
нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните и
зачитане на правата и достойнството им, т. е.
твърдяните нематериални вреди са доказани по основание и те са в пряка и
непосредствена връзка от поведението на администрацията на ЗОЗТ Черна гора. Затова според настоящия съдебен
състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. Трябва
да бъде съобразено и обстоятелството, че ищецът
не е имал свободен достъп до санитарен възел и течаща вода в тази част от
денонощието, която е предназначена за сън. От това следва, че и изпитваното от него
неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода през
процесния период не е с такъв интезитет, какъвто би бил в случай, че този
достъп е бил ограничен през активната част от денонощието. Необходимо е да бъде
отчетен и фактът, че през процесния период ищецът е работил 439 дни, при което
през по-голямата част от деня не е пребивавал в спалното помещение, респективно
влошените санитарни условия там не са оказали съществено влияние върху
цялостния негативен ефект на приетите за неизбежни последици. По
делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и
психическото здраве на задържания, при което той да е понесъл морални вреди,
по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия. Голословни
са и твърденията му за получени главоболие, хипертония, безсъние и нежелание за
живот.
Предвид посочените по-горе обстоятелства и фактът, че Г.П.М.
е пребивавал 571 дни в ЗОЗТ Черна гора /при отчитане на 439 работни дни/,
където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът
приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 300лв ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 25.04.2018г, до
окончателното изплащане на сумата. Лихвите
се дължат върху размера на обезщетението, защото съгласно приложимата норма на
чл.84, ал.3 от ЗЗД, деликвентът се счита в забава без покана, т.е. от датата на
увреждането. В този случай присъждането на законната лихва е последица от
уважаването на иска за обезщетение, поради което е достатъчно такова искане да бъде
направено до приключване на съдебното дирене, както е в настоящия случай.
В останалата част до размера на претендираното от
ищеца обезщетение от 20 000 лв. искът на Г.П.М. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този
изход на спора неоснователно се явява искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. От анализа на разпоредбата на чл. 286, ал.
2 от ЗИНЗС се налага извод, че в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски. В посочената разпоредба е указано, че ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а също и че
разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. Следователно разноски в полза на ответника се присъждат единствено
при изцяло отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай, искът е уважен
частично. Нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална и изключва
приложението на общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед на изложеното, независимо от
частичното отхвърляне на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на Г.П.М. ЕГН **********,***, сумата 300 /триста/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия
по осигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия при
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от
закрит тип Черна гора за периода 02.11.2013 г. - 26.06.2015 г, ведно със законната лихва върху тази
сума от 25.04.2018г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.П.М. ЕГН **********,*** в
останалата му част до 20 000 лв като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: