Р Е Ш Е Н И Е

№ 268 19.10.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 213 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.И.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000498 от 27.03.2018г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на А.А. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от осемнадесет месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта по съображения за постановяването й при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че административният орган е направил извод за наличие на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП за прилагане на ограничителната мярка при неправилно установена фактическа обстановка и невярна квалификация на фактите. Оспорва се заключението на административния орган, че адресатът на заповедта е управлявал МПС. Излагат се и оплаквания за неяснота на фактическото обвинение, описано в съставения АУАН и възпроизведено в обжалваната заповед. Направено е искане оспореният административен акт да бъде отменен изцяло.

Ответникът по жалбата - Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР - гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – А.И.А., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия Д, бл.№ 412862 от 27.03.2018г., за това, че на 27.03.2018г. около 21.00часа в гр.Стара Загора, по ул.“Христо Ботев“ в посока запад-изток, до блок № 130 /междублоково пространство/, е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№…., собственост на С. И. К., под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Водачът е бил изпробван с техническо средство – Дръг тест 5000-0050, който е отчел положителен резултат за амфетамин. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 0013627, като не са представени доказателства за явяването му в указания в талона срок в медицински център, нито да е дал кръвна проба.

По делото е представено НП № 18-1228-001357/ 17.04.2018г., от което е видно, че за установеното с АУАН серия Д, № 412862/ 27.03.2018г. нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП административнонаказателната преписка е прекратена и материалите са изпратени на Районна прокуратура – Стара Загора с данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000498 от 27.03.2018г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя А.И.А. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на съставения на А.А. АУАН серия Д, бл.№ 412862 от 27.03.2018г.

От представената и приета като доказателство по делото справка за нарушител – водач се установява, че водачът на МПС А.А. се води на отчет в ОД на МВР - Стара Загора, с последно издаденото СУМПС № 283413209 от 11.10.2017г., валидно до 11.10.2027г.

По делото е представена преписката по издаване на оспорения административен акт.

За изясняване на факти и обстоятелства от значение по делото е допуснато и събиране на гласни доказателствени средства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвПи т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2006г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5 б.“а“, т.6 и 7 от ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, с оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед № 18-1228-000498 от 27.03.2018г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, е прието наличието на втората хипотеза от разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ,л.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посоченото в АУАН време и място А. е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ СТ5622ВВ, собственост на Светлин И. Куртев, под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установено с Дръг тест 5000-0050, който е отчел положителен резултат за амфетамин. Нарушението е констатирано с надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл.№ …… от 27.03.2018г. Жалбоподателят е подписал АУАН лично. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства.

Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.

Между страните по делото няма спор относно факта, че А.А. е бил тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества или техни аналози с посочения в съставения АУАН Дръг тест, както и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Жалбоподателя оспорва качеството си на водач, както и ясната индивидуализация на мястото на нарушението, като за първото си фактическо възражение ангажира гласни доказателствени средства на свидетеля И.Д.И., който е негов подчинен. От показанията на св. И. се установява, че двамата с жалбоподателя са се намирала на посоченото в АУАН място с цел да товарят отпадъчни материали от строителния обект с позволения на техническия ръководител. Седнали да починат в служебния автомобил, който се ползва за пренасяне на материали като жалбоподателя се е намирал на седалката на водача и в този момент е дошъл патрул да провери с какво се занимават. Полицаите извършили „обиск“ на автомобила, при който установили вещество до скоростния лост. Свидетелят първи отишъл на строителния обект, а жалбоподателя пристигнал по-късно, като не знае с какво е дошъл последния, но е категоричен по време на проверката двигателя на автомобила не е бил запален. Не може да каже дали на жалбоподателя е извършена проверка с техническо средство.

В приложената към административната преписка докладната записка на актосъставителя мл. автоконтрольор М. е посочено, че на 27.03.2018г. около 22.35ч заедно със свидетеля по акта са изпратени от ОД МВР Стара Загора в 1 РУ да тестват водач. На място колегите му И. и Т. им обяснили, че са спрели лек автомобил Фолксваген Пасат с рег №……… с водач А.И.А., за който имат съмнение че е употребил наркотични вещества. Обсъдени в съвкупност сведенията на актосъставителя и показанията на свидетеля на защитата съвпадат по отношение мястото на проверката и повода за нейното извършване, а по въпроса за лицето, имащо качеството водач следва да се преценят данните, установени от приложената и приета като писмено доказателство по делото Докладна записка с рег.№ 1228р-5583/ 28.03.2018г. /л.24/. Предвид факта, че свидетелят И.И. е подчинен на жалбоподателя не може да се възприемат за достоверни твърденията му, че към момента на проверката А. е нямал качеството на водач. Свидетелят и А. са били вътре в автомобила, като А. е на мястото на водача. След като автомобилът е служебен и с него се превозват материали и тъкмо тази е целта, поради която и двамата са се намирали на мястото на нарушението, то се налага извода, че А. не е бил вътре в автомобила, за да си почине, а за да го управлява и в качество си на водач е спрян от полицейските служители А. и Т..

Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателя за неясно описание на мястото на нарушението. С направеното пояснение, че в случая автомобилът е бил управляван в междублоковото пространство до блок 130 и посочването на улицата /ул.“Христо Ботев“/, на която е администртивният адрес на сградата - блок 130, се постига максимална конкретизация, а не твърдяната неяснота, относно мястото на нарушението.

Изложените в жалбата оплаквания за недостоверност на резултата от теста също се явяват неоснователни, предвид липсата на надлежни доказателства в сочения смисъл. В случай, че водачът не е бил съгласен с установения резултат е следвало да се възползва правото си на лабораторно изследване, което в случая, видно от талона за медицинско изследване, не е сторил. С това той се е лишил от възможността да обори показателите от теста.

Следователно констатираните от контролните органи обстоятелства, описани в редовно съставения в АУАН релевират извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП и представляват едновременно с това и фактическо основание за налагането на ограничителната мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Предвид доказаното съществуване на посочените в заповедта юридически факти – управление на МПС от водач, който е употребил наркотични вещества, представляващи материалноправните предпоставки, с които разпоредбата на чл. 171, т.1, б. ”б” от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка, административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по чл.171, ал.1 от ЗДвП. Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-000498 от 27.03.2018г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: