Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  235

 

гр. Стара Загора,  03.08.2018г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        СЪДИЯ : ИРЕНА ЯНКОВА

 

                                                                      

при секретар  Минка Петкова                                                                                      и с участието на прокурора                                                                                    като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА  ЯНКОВА адм. дело № 214 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Д.  С.М. с адрес ***  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0375-000030/ 17.03.2018г, издадена от Началник Районно управление Чирпан към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест. месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта. Според касатора не било установено по безспорен начин , че на 17.03.2018 г. синът му е управлявал собствения му автомобил.МПС-то било СИО и прекратяване на регистрацията би затруднило предвижването му на него и неговото семейство  Нарушена била и разпоредбата на чл. 59,т.4 от АПК,  тъй като не било посочено коя от двете хипотези на разпоредбата на чл. 172,т.2б. „а” от ЗДвП е нарушена. Свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели не били иззети със съставянето на АУАН , а те били доброволно предадени на следващия ден от него с протокол за доброволно предаване.  По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът Началник Районно управление Чирпан към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора , редовно призован, чрез процесуалния му представител оспорва жалбата, като неоснователна , като твърди , че заповедта е издадено при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

 

    Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

 С оспорената  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0375-000030/ 17.03.2018г, издадена от Началник Районно управление Чирпан към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора на Д.М. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца. , отнети са свидетелство за регистрация на МПС № ******* и 2 бр. регистрационни табели на МПС с рег.№  № *******Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а  от ЗДвП,  като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че  на основание съставен АУАН серия Д № 453790 на С.Д. М., че управлява лек автомобил „ Мерцедес”  *******с рег. № *******, след като СУМПС му е отнет.

 

 Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу С.Д. М. АУАН серия Д № 453790/ 17.03.2018 г. от компетентния орган за нарушение на чл.150а,ал.1  от ЗДвП за това, че на 17.03.2018г около 17.20ч в гр. Чирпан, на ул. „ K.” до дом № 22 по посока изток- запад управлява лек автомобил марка „ Мерцедес” *******с рег. № *******, собственост на Д.С.М., след като СУМПС му е отнет.

По делото са представени и приети като доказателства   талон за изследване № 00113602,сведение от П.И.Ч., сведение от П.С., Справка за нарушител/водач на Д.С.М.  и на С.Д. М.,, протокол за доброволно предаване от 18.03.2018 г., заповед № 349д-723от 06.03.2018г.

            По делото е разпитан в качеството му на свидетел И.Д.Н.. Според неговите показания на 17.03.2018 г. той бил патрул. Стояли с колегата на една улица в патрулната кола, като срещу тях идвал процесния Мерцедес. В него имало двама човека и колата се движела срещу тях . Водачът , като ги видял на около 10 метра от патрулната кола завил по улицата. Водачът бил оставил колата на един  паркинг на жилищни блокове. Като  ги видели, лицата от Мерцедеса тръгнали да бягат. 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорванения индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е  процесуално допустима.

 

  Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

  Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник Районно  управление при ОД на МВР – Стара Загора е надлежно упълномощен, видно от цитираната в административния акт и представена по делото Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР Стар а Загора.

Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Действително, в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б."а", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта е описано нарушение на Закона за движение по пътищата и е направено препращане към АУАН, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка. Вярно е че в заповедта не са описана място и време за извършване на нарушението, но заповедта препраща към приетия като доказателство АУАН и това е достатъчно за да се приеме , че заповедта е мотивирана.

 

        Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата му редакция  /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

 

              Видно от доказателствата по делото, справка за нарушител на водача С.Д. М. СУМС му е отнет за срок от 27 месеца с наказателно постановление № 16-0375-000444 от 02.10.2016 година и заповед за прилагане на ПАМ № 16-0375-00087 от 28.08.2016 година, считано от 28.08.2016 г.От свидетелските показания и от дадените сведения от П. Чакалов и П. Стоев се установи, че С. М. е управлявал МПС-то , собственост на баща му  на  мястото и датата, посочени в АУАН. Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо него правомерно е постановена  ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния  орган правна норма на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от такова лице. Той не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС  от водач с отнето СУМПС / да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. 

           

   Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта,  регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, макар непрецизно  съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ. Констатираната непрецизност в съдържанието на заповедта не е с такъв интензитет, който да я опорочи до степен на незаконосъобразност, тъй като не съществува неяснота относно двата главни факта – собствеността на автомобила и управлението му от водач, на който СУМПС му е отнето, респективно адресатът може да разбере по каква причина и в какво качество му се налага ПАМ. 

 

  

По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на Д. М. за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита. 

 

 С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0375-000030/ 17.03.2018г, издадена от Началник Районно управление Чирпано към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора е  формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на ЗДвП.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.  С.М. с адрес ***  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0375-000030/ 17.03.2018г, издадена от Началник Районно управление Чирпан към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест на МПС „ Мерцедес” с рег. № *******,  като неоснователна.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: