Р Е Ш Е Н И Е

№ 226 16.07.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Зорница Делчева и с участието

на прокурор Румен Арабаджиков като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 216 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба, подадена от Р.З.З. ***, против Отказ УРИ: 8245з-77 от 12.04.2018г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издаден от Началника на Второ Районно управление - Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че постановеният отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, е необоснован от фактическа страна, тъй като не са изложени конкретни мотиви за възприетото административно решение, като посочените съображения за отказа са бланкетни. Оспорва се направения извод, че не са налице факти и обстоятелства, сочещи на нужда от охрана и самоохрана като физическо лице и съответно че липсва доказана необходимост и основателна причина за издаване на исканото разрешение. Жалбоподателят твърди и че в нарушение на процесуалните правила, отказът е постановен без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на закона извод за съществуването на хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, с която законът свързва постановяването на отказ за издаване на разрешителен административен акт за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. Направено е искане за отмяна на оспорения отказ на Началника на Второ РУ – Стара Загора и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Р.З. Заявление вх. № 419к/ 23.03.2018г., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата - Началник на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обжалваният административен акт, като издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на ЗОБВВПИ, е правилен и законосъобразен. Обосновава, че сочените от заявителя фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства не релевират наличието на доказана необходимост и основателна причина за издаване на исканото от Р.З. разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна в производството на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че заявителят не е доказал наличието на необходимост за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Излага съображения че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона е отказано издаването на искания разрешителен административен акт.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – Р.З.З., е подал Заявление вх. рег. № 419-к от 23.03.2018г. до Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което е направил искане за издаване на разрешение за придобиване и съхранение на един брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. В заявлението е посочено, че оръжието му е необходимо поради факта, че притежава оръжия за спортни цели и боеприпаси за тях и оръжие за ловни цели и боеприпаси за него и при пътуването му до съответното спортно или ловно мероприятие може да бъде обект на нападение, с цел тяхното отнемане. Посочено е и че преди три години е бил обект на нападение и са му били нанесени средни телесни повреди и въпреки осъждането на нападателите, З. не се чувствал сигурен за безопасността си и не изключвал възможността да бъде жертва на нападение. Изложени са съображения, че искането за придобиване и притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е за да подсигури безопасността си с цел превенция. Към искането са приложени копие от лична карта; копие на Диплома за завършено средно образование; копие от Разрешение № 20170390720/ 06.10.2017г. за съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели; копие от удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и др.

По подаденото от Р.З. заявление за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, е извършена проверка от служители на Второ РУ – Стара Загора за съответствие на представените документи с формалните изисквания по ЗОБВВПИ за издаване на разрешителен административен акт.

С оспорения в настоящото съдебно производство Отказ УРИ: 8245з-77 от 12.04.2018г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издаден от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, на основание с чл. 58, ал.1, т.10 и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя Р.З.З. е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. От фактическа страна отказът е мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице. Прието е, че от една страна заявителят не сочи конкретна обосновка и основателна причина за издаване на исканото разрешение, а от друга – че не е установено наличието на факти и обстоятелства, сочещи на необходимост от самоотбрана, като основание за издаване на разрешителен административен акт. Посочено е, че изложените в заявлението причини, факти и обстоятелства, не обосновават по несъмнен начин необходимостта от издаване на исканото разрешение. Въз основа на което решаващият орган е направил извод за липса на нормативно установена предпоставка за издаване на разрешение на Р.З. за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаването на обжалвания Отказ УРИ: 8245з-77 от 12.04.2018г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и заверен препис от Споразумение № 276/ 30.07.2014г. по НОХД № 1340/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния по см. на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ орган – Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ факти – недоказано наличие на основателна причина и необходимост за заявителя от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за граждански цели /за самоотбрана/, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановения отказ на визираното в административния акт правно основание. След като Началникът на Второ РУ – Стара Загора е посочил обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираната предпоставка за постановяване на отказ за издаване на исканото разрешение, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт.

Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им, е уреден със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 във вр. с ал.1 от посочения нормативен акт, българските граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство, след получаване на разрешение за придобиване. Физическите лица могат да придобиват, носят и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана/, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. С оглед на което в чл. 58, ал.1, т.1 - т.10 от ЗОБВВПИ нормативно са установени материалноправните пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По аргумент за противното наличието на „основателна причина”, обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за издаване на разрешение т.е ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган. Анализът на приложимите норми и въведената с тях императивна правна регламентация води до извода, че доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Съответно законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи и съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено в него, които доказателства да установяват, че действително е налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Следователно подаването на искането има не само сезираща функция – освен че с него се поставя началото на административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на проверката, която органът е длъжен да извърши, а именно да установи съществуването на твърдените факти и обстоятелства, с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението и дали тези обстоятелства релевират обоснована необходимост за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел.

В случая с подаденото от Р.З. Заявление вх. рег. № 419-к от 23.03.2018г. до Началника на Второ РУ - Стара Загора, искането за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е обосновано със съображения, че оръжието е необходимо на З. поради факта, че притежава оръжия за спортни цели и оръжие за ловни цели и при пътуването му до съответното спортно или ловно мероприятие, може да бъде обект на нападение, с цел тяхното отнемане, както и че преди три години е бил обект на нападение и са му били нанесени средни телесни повреди и въпреки осъждането на нападателите, З. не се чувствал сигурен за безопасността си и не изключвал възможността да бъде жертва на нападение. Изложени са и доводи че искането за придобиване и притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е за да подсигури безопасността си и с цел превенция. Посочените обстоятелства обаче не са такива, които да обосновават необходимост от издаване на исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие от физическото лице за граждански цели - за самоотбрана, доколкото не сочат наличие на потенциална опасност за живота, личността или имуществото на жалбоподателя, свързана с работата, осъществяваната дейност, начина на живот и т.н и съответно на реална нужда от защита. Тези обстоятелства не покриват критериите за съществуването на основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като не релевират реална или потенциална заплаха за сигурността на Р.З. да бъде обект на нападение, за да се приеме, че по отношение на него е налице необходимост от притежаване и носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. А обосноваването на нуждата от придобиване на огнестрелно оръжие за „да подсигури безопасността си с цел превенция”, е несъстоятелно. С оглед на което правилен и законосъобразен е изводът на административния орган, че доколкото въведените от заявителя фактически твърдения не обосновават необходимост за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, направеното искане не съдържа изискуемата се мотивировка.

В съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че не е доказана необходимост и основателна причина за издаване на разрешение на Р.З. за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Действително за да е налице доказана необходимост и основателна причина за придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана по см. на ЗОБВВПИ, не следва да е имало противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота, здравето или имуществото на заявителя. Наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, но само когато са налице надлежно установени конкретни факти за поставяне в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, обосноваващи необходимостта от защита срещу евентуални противоправни посегателства. В случая обаче не са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето, сигурността или имуществото на жалбоподателя или на членовете на неговото семейство и съотв. за наличието на застрашеност по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Не представлява такова доказателство и представения по делото заверен препис от Споразумение № 276/ 30.07.2014г. по НОХД № 1340/ 2014г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Видно от същото, подсъдимите И.С.Д. и Д.С.Д. са признати за виновни в това, че на 17.06.2014г. в съучастие по хулигански подбуди са причинили средна телесна повреда на Р.З., изразяваща се в счупване на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия крак и лека телесна повреда на Д.И.К.. Очевидно е че обстоятелството, че на 17.06.2014г. спрямо Р.З. е било извършено престъпление – причинена средна телесна повреда по хулигански подбуди, извършителите на което престъпление са признати за виновни и са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от три месеца, не може да обоснове извод, че към датата на подаване на Заявление вх. рег. № 419-к от 23.03.2018г., твърдението на жалбоподателя за застрашеност на неговата сигурност и безопасност се явява доказано. Наличието на изолиран случай на нападение над Р.З. преди близо четири години, не може да обоснове съществуването на основателна причина за лицето за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин. Разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените в чл.1 от ЗОБВВПИ дейности. Не такъв е смисъла и духа на нормативната регламентация, изискваща във всеки един случай административният орган да извършва преценка дали по отношение на заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда, представляваща основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие за граждански цели и за издаване на благоприятстващ административен акт. Осъществяването на правно-регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, което е наложило и законодателното решение да обуслови издаването на съответното разрешение от наличието на обоснована „доказана необходимост” за притежаването, носенето и съхранението на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, като задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случая събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства не обосновават несъмнен извод, че животът, здравето или имуществото на заявителя или на членовете на неговото семейство са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие.

Ето защо с оглед нормативното предписание на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на обоснована и доказана по несъмнен начин необходимост и наличие на основателна причина за Р.З. от придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/, в съответствие и при правилно приложение на закона административният орган е приел, че не се следва постановяване на разрешителен акт по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че оспореният отказ е съобразен с материалните изисквания на закона.

При издаването на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Направена е оценка на пълнотата и съответствието на подадените документи с формалните законови изисквания и е извършена преценка на изложените в заявлението причини, факти и обстоятелства, като обосновано решаващият орган е приел, че същите не сочат наличието на необходимост от издаване на исканото разрешение.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя Р.З. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.З.З. ***, против Отказ УРИ: 8245з-77 от 12.04.2018г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издаден от Началника на Второ Районно управление - Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.З.З. ***, ЕГН **********, да заплати на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: