Р Е Ш Е Н И Е

299                                         09.10.2018г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На втори октомври 2018г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

 

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №218 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.27 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на П.Д.К. против Заповед №433/30.03.2018г. на Кмета на община Казанлък, с която е наредено отчуждаване на имот – частна собственост, представляващ реална незастроена част с площ 722 кв.м. от ПИ с идентификатор 35167.504.7854, целия с площ от 17 255кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: производствен, складов обект, с адрес гр. Казанлък, ул. „Околовръстен път“, собственост на П.Д.С.- К., съгласно нотариален акт №118, т.2 рег. №2831 дело №318 от 05.07.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. Казанлък. Отчуждаваната част има проектен идентификатор на поземлен имот  35167.504.9113 с площ 722кв.м., попадащ в улична регулация, съгласно ПУП, одобрен със Заповед №1175/14.07.2017г. на кмета на община Казанлък отчуждаваната част от недвижимия имот попада в реализацията на обект : „Изграждане на пътно кръстовище/ пътен възел на път І-6 „София-Бургас“ при км 312+000 по посока на растящия с площ 722 кв.м. е определено парично обезщетение в размер на 18 050лв. по пазарна оценка, изготвена на 07.11.2017г.

С жалбата се иска от съда да обяви нищожността й предвид липса на ясно изразена воля за отчуждаване на имота и нареждане „ да се отчужди“, което води на извод за последващо постановяване на заповед за отчуждаване и издаването й преди влизане в сила на  Заповед №1175/14.07.2017г. на Кмета на община Казанлък, за одобряване изменението на ПУП –План за регулация за част от кв.654 на град Казанлък, с промяна на границите на УПИ ІV-7854 и на уличната регулация между осови точки 9490-9491-9492, по законосъобразността на която е висящо административно дело №117/2018г. по описа на АС Стара Загора.

Евентуално се иска отмяната й като незаконосъобразна, поради нарушаване изискването на чл.22 ал.10 от ЗОС за актуалност на оценката на отчуждавания имот след повече от три месеца от изготвяне на пазарната оценка. Заповедта противоречи и на материалния закон касателно размера на определеното парично обезщетение от 18 050лв., което не е равностойно, поради неактуалност на оценката, и несъобразяване на пазарните цени. Не са взети предвид и подобренията в отчуждаваната част от имота – масивна ограда с височина 1.80м, стоманобетонова, с метални пана и изградена пътна настилка. Пазарната и потребителска стойност на оставащата част от УПИ ІV-7854 в кв.654 по плана на град Казанлък се основава на неговата локация и съществуваща комуникационна характеристика, които позволяват пряк и директен достъп и израз на имота от и към околовръстния републикански път София-Бургас. Преди изменението на ПУП, лицето на имота е била южната му регулационна граница, осигуряваща пряка комуникация на УПИ с уличната мрежа и околовръстния път, след предвиденото отчуждаване южната граница се променя и имотът няма да има лице от юг към уличната инфраструктура. Лицето на имота ще бъде северната му граница, като достъпът до него ще се осъществява през общинска улица от север на УПИ, която не е приложена и реализирана. Изменението на ПУП-ПР касателно имота на жалбоподателката намалява неговата потребителска стойност и пазарна цена с оглед трайното му предназначение за складова дейност. Твърди се още, че предвиденото отчуждаване засяга и съседния УПИ ХХ-7854, който остава без лице, без достъп и комуникации с уличната инфраструктура.            

Направено е и второ алтернативно искане за изменение на оспорената заповед с увеличаване размера на определеното обезщетение до пазарната стойност на имота от 32 400лв. и отделно присъждане на остатъчната стойност на подобренията – ограда и асфалтова настилка в размер на 9 800лв. Претендират се и разноските по делото.

Ответника – Кмета на община Казанлък, чрез процесуалния си представител оспорва всички доводи, наведени в жалбата като основания за нищожност и незаконосъобразност на заповедта за отчуждаване и незаконосъобразност на стойността на определеното обезщетение, като се иска от съда да приеме, че са изпълнени всички изисквания на Закона за общинската собственост и е спазено условието за определяне на равностойност парично обезщетение.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 20.04.2018г. в рамките на 14-дневния срок, считано от деня, следващ датата на връчване -10.04.2018г., и от лице адресат на оспорения индивидуален административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна досежно размера на определеното парично обезщетение.

Със Заповед № 1175/14.07.2017г. Кмета на община Казанлък е одобрил ПУП- изменение на План за регулация с цел осигуряване на транспортен възел на път І-6 при км.313+000, предмет на който е и собствения на жалбоподателката УПИ ІV-7854 / идентификатор 35167.504.7854/ , поради предвидено с регулационния план изграждане на пътен възел върху 722 кв.м. /реални части/ от имота- основание за отчуждаването му по чл. 21 от ЗОС.  Разпоредбата на чл.21 от ЗОС задължително изисква отчуждаването на частни имоти за изграждане на обекти – публична общинска собственост да се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП, който предвижда тяхното изпълнение или въз основа на влязло в сила разпореждане за предварително изпълнение на ПУП за изграждане на обекти с първостепенно значение, също публична общинска собственост. Поставени са още две условия – нуждите да не могат да бъдат задоволени по друг начин и след равностойно парично обезщетение. Предмет на настоящия спор с оглед наведеното основание за нищожност на оспорената заповед е наличието на влязъл в сила ПУП към момента на нейното издаване, въз основа на който се извършва отчуждаването и действително изразена воля за отчуждаване. Съгласно Определение № 6295/15.05.2018г., постановено по АД №5829/2018г. на ВАС на РБ, Заповед №1175/14.07.2017г. на Кмета на община Казанлък е съобщена по реда на чл.60 ал.3 от АПК на 25.08.2017г., чрез сайта на община Казанлък и на таблото за съобщения в сградата на общинската администрация. Административния орган е съобщил заповедта по този алтернативен и задължително втори по ред избор за връчване, след като заповедта не е връчена на адреса на заинтересованото лице с отбелязване, че същото е в чужбина. ВАС на РБ приема, че от деня, следващ 25.08.2017г тече 14-дневния срок за оспорване на изменението на ПУП-ПР, който към 26.02.2018г., когато е подадена жалбата против него е изтекъл. Към тази дата е изтекъл и 14-дневен срок за оспорване, считано от датата на връчване на писмо изх. №194-П-241-1/09.01.2018г., получено на 10.01.2018г., в което е подробно е обяснено какъв е предмета на оспорената от нея заповед на Кмета на община Казанлък.  Следователно към 30.03.2018г. – датата на издаване на заповедта за отчуждаване, първата предпоставка на чл. 21 от ЗОС е факт.

Заповед № 433/30.03.2018г. на Кмета на община Стара Загора не е лишена от властническо волеизявление за отчуждаване на имота поради наведеното от жалбоподателя оплакване за липса на воля за отчуждаване в употребения израз „да се отчужди“. По аргумент от чл.21 от ЗОС имоти – частна собственост могат да се отчуждават за задоволяване на общински нужди от изграждането на обекти – публична общинска собственост само въз основа на влязъл в сила ПУП, който предвижда тяхното изграждане и след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В тази връзка е и разпоредбата на чл.23 ал.3 т.1 от ЗОС, според която имота се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл.25 ал.2 или в решението на съда , бъде преведено от общината в бана по сметка на правоимащите лица. Отчуждаването е правна последица от сбъдването на сложен фактически състав, последния елемент от който е изплащането на равностойно обезщетение, а не влизането в сила на заповедта по чл.25 ал.2 от ЗОС, която посочва основанието, индивидуализира имота – предмет на отчуждаване и определя вида и размера на обезщетението. Използването на израза „ да се отчужди“ не може да се приеме като неясна воля на компетентния административен орган по посочената по-горе законова регламентация, постановяваща вещно правен ефект на действието по изплащане на обезщетение.

Основателни са доводите, изложени в жалбата и повторени в писмената защита на жалбоподателя за издаване на заповедта за отчуждаване в разрез с чл.22 ал.10 от ЗОС, която норма определя срок за актуалност на пазарната оценка – не по-рано от три месеца. В случая заповедта за отчуждаване е издадена на 30.03.2018г., а изготвената в хода на административното производство пазарна оценка е с дата 07.11.2017г. Освен това паричното обезщетение не е определено по реда на ЗОС - §1 т.1 и т.2 от ДР на същия закон. Следователно налице е основание да се измени Заповед №433/30.03.2018г. на Кмета на община Стара Загора съобразно допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ, изготвена по правилата на §1 т.2 от ЗОС с посочени конкретни ипотеки на имоти – аналогични с оценявания, които са вписани в СП в срок не по-дълъг от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката – ипотека под №1239/08.03.2018г., акт №58 т.1 дело 843 за два имота, които са в същия район и аналогични на оценявания – ПИ -504.8845 с площ 3014кв.м. и ПИ 504.8846 с площ от 3104 кв.м.  

За подобренията – установено е от вещото лице, че в отчуждаваната реална част е изпълнена асфалтова настилка, чието съществуване е отречено в оценката, приета в хода на административното производство, както и бетонова ограда с метални платна – също неоценена от административния орган, които по аргумент за противното от чл.22 ал.14 от ЗОС подлежат на самостоятелно остойностяване и обезщетяване.

При този изход на спора – основателност само на едно от трите изрично заявени искания за обявяване нищожността, отмяна изцяло като незаконосъобразна или изменение в частта за размера на обезщетението, разноските следва да се определят в размер 1/3 от действително сторените от жалбоподателката, съгласно представен списък или за сумата от 786.66лв.

         Мотивиран от горното, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ искането на П.Д.К. за обявяване нищожността и отмяната на Заповед №433/30.03.2018г. на Кмета на община Казанлък.

ИЗМЕНЯ Заповед №433/30.03.2018г. на Кмета на община Казанлък като увеличава размера на равностойното парично обезщетение от 18 050лв. на 42 200лв. / четиридесет и две хиляди и двеста/.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на П.Д.С.- К.. ЕГН ********** сумата от 786.66лв. /седемстотин осемдесет и шест и шестдесет и шест/, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: