Р Е Ш Е Н И Е

№ 202 06.07.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Румен Арабаджиков като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 223 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба, подадена от В.Ж.В. ***, против Отказ с УРИ: 8245з-72 от 04.04.2018г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, издаден от Началника на Второ Районно управление - Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че постановеният отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, е необоснован от фактическа страна, тъй като не са изложени конкретни мотиви за възприетото административно решение. Твърди, че доколкото е имал предходно издадени разрешения за носене и съхранение на късоцевни огнестрелни оръжия за самоотбрана, в нарушение и при неправилно приложение на закона постановеният отказ се основава на хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, която е приложима единствено при първоначално подадено заявление за издаване на разрешителен административен акт за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. По тези съображения счита, че тъй като няма новонастъпили факти и не е налице промяна в обстоятелствата, обусловили издаването на предходните разрешения, не е необходимо отново да обосновава и да доказва наличието на обстоятелства, сочещи на нужда от самоотбрана и съответно на основателна причина за издаване на ново разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Направено е искане за отмяна на оспорения отказ на Началника на Второ РУ – Стара Загора, като бъде разпоредено издаването на искания от В.В. разрешителен административен акт.

Ответникът по жалбата - Началник на Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, чрез участващия по делото прокурор, в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че оспореният отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, е постановен при наличие на материалноправното основание по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при спазване на регламентираните процесуални правила. Излага съображения че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона на заявителя е отказано издаването на искания разрешителен административен акт.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – В.Ж.В., е подал Заявление по образец вх. рег. № 350-к от 08.03.2018г. до Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което е направил искане за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на ловни пушки /посочени в заявлението/ и на разрешение за носене и съхранение на късоцевни огнестрелни оръжия – пистолет „Валтер“ калибър 9х17 № 5163317 и пистолет „Макаров” калибър 9х18 № 381633ik. В заявлението е посочено, че оръжията ще бъдат съхранявани в метална каса със секретно заключване неподвижно закрепена на стената, по постоянния му адрес, като късоцевните огнестрелни оръжие са необходими на лицето за самоохрана и самоотбрана. Към искането са приложени копие от лична карта; Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ; копие от удостоверение за завършен курс за притежаване и носене на оръжие и успешно положен изпит; Удостоверение изх. № А-330 от 19.01.2018г., издадено от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Стара Загора относно липсата на данни за образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер по отношение на лицето В.Ж.В.; Свидетелство за съдимост рег.№ 963/ 19.01.2018г., издадено от Бюро за съдимост при Районен съд – Стара Загора; медицинско свидетелство; копия на предходно издадените на В.В. разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана и др.

По подаденото от В.В. заявление за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевни огнестрелни и ловни оръжия, е извършена проверка, като видно от Докладна записка с рег. № 400-к/ 15.03.2018г., за лицето няма данни да е настанявано в лечебно заведение по реда на глава V, раздел втори от Закона за здравето и да е лекувано за употреба на наркотични вещества, както и за налагани мерки за защита по ЗЗДН и за нарушаване на обществения ред, за което да му са налагани административни наказания, като към момента на проверката огнестрелните оръжия са предадени в служба „КОС“ при Второ РУ – Стара Загора. Съгласно Докладна записка рег. № 396-к от 15.03.2018г., от направената справка в информационните фондове на МВР е установено, че срещу лицето има регистрирано зм 17638/ 2018г. по описа на Първо РУ – Стара Загора за престъпление от общ характер – по чл.339, ал.1 от НК – придобиване и държане на ВОБ без разрешение, с наложено административно наказание. С Докладна записка рег. № 421-к от 20.03.2018г. е прието, че представените от В.В. документи, изпълняват формалните изисквания по ЗОБВВПИ за издаване на разрешителни административни актове по подаденото от него заявление.

С оспорения в настоящото съдебно производство Отказ с УРИ: 8245з -72/ 04.04.2018г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, издаден от Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, на основание с чл. 58, ал.1, т.10 и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя В.Ж.В. е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. От фактическа страна отказът е мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице. Прието е, че от една страна заявителят не сочи конкретна обосновка и основателна причина за издаване на исканото разрешение, а от друга – че не е установено наличието на факти и обстоятелства, сочещи на необходимост от самоотбрана, като основание за издаване на разрешителен административен акт. Въз основа на което решаващият орган е направил извод за липса на нормативно установена предпоставка за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана на В.В..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния по см. на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ орган – Началника на Второ Районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ факти – недоказано наличие на основателна причина и необходимост за молителя от издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за граждански цели /за самоотбрана/, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановения отказ на визираното в административния акт правно основание. След като Началникът на Второ РУ – Стара Загора е посочил обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираната предпоставка за постановяване на отказ за издаване на исканото разрешение, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт.

Не е спорно между страните по делото, че на жалбоподателя В.В. са били издадени Разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана № СТ 0110646 и Разрешение за съхранение № 432/ 04.04.2012г., със срок на валидност до 04.04.2017г. В срока по чл.87 от ЗОБВВПИ, В. не е сезирал компетентния административен орган с искане за продължаване срока на издадените разрешения. Съгласно Докладна записка рег. № 396-к от 15.03.2018г., в информационните фондове на МВР е установено, че срещу лицето има регистрирано зм 17638/ 2018г. по описа на Първо РУ – Стара Загора за престъпление от общ характер – по чл.339, ал.1 от НК – придобиване и държане на ВОБ без разрешение, като на лицето е било наложено административно наказание. Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, не въвежда специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение в хипотезата, при която на лицето, подало искането, вече е издавано такова. Това налага извода, че и в тези случаи се спазват процедурата и изискванията, които се прилагат при първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона. Ако лицето желае издаване на разрешение за нов срок, респ. ново разрешение, следва отново да обоснове и да докаже, че отговаря на всички изисквания на закона и че не са налице пречки да му бъде издадено исканото разрешение. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като е имал предходно издадени разрешения за носене и съхранение на късоцевни огнестрелни оръжия за самоотбрана, не е необходимо да обосновава и да доказва наличието на обстоятелства, сочещи на нужда от самоотбрана и съответно на основателна причина за последващо издаване на такива разрешения. Константна е съдебната практика, че при подновяване срока на издадени разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие /респ. при издаването на нови разрешения, когато заявлението е подадено след изтичането на срока на валидност на предходно издадените такива/, административният орган следва да извърши преценка налице ли са установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда от самоохрана и необходимост от носене и съхраняване на оръжие за лични цели. Тази проверка и преценка по никакъв начин не е обвързана с предходно направената такава към момента на издаването на първоначалното разрешение. Да се приеме противното би обезсмислило издаването на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ с определен срок на действие. Законодателно възможността за упражняването на тези дейности е поставена в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично, като не съществува нормативно задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Още повече че в случая не се касае за подновяване срока на издадени разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, а за издаване на нови такива, доколкото към датата на подаване на Заявление рег. № 350-к от 08.03.2018г. срокът на предходно издадените на В.В. разрешения е бил изтекъл.

Физическите лица могат да придобиват, носят и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, с оглед на което в чл. 58, ал.1, т.1 - т.10 от ЗОБВВПИ нормативно са установени материалноправните пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По аргумент за противното наличието на „основателна причина”, обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за издаване на разрешение т.е ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган.

Анализът на приложимите норми и въведената с тях императивна правна регламентация води до извода, че доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Съответно законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи и съответните доказателства в зависимост от конкретното основание посочено в него, които доказателства да установяват, че действително е налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Следователно подаването на искането има не само сезираща функция – освен че с него се поставя началото на административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на проверката, която органът е длъжен да извърши, а именно да установи съществуването на твърдените факти и обстоятелства, с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението и дали тези обстоятелства релевират обоснована необходимост за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел.

В случая в подаденото от В.В. Заявление вх. рег. № 350-к от 08.03.2018г. до Началника на Второ РУ – Стара Загора, не са посочени каквито и да е било обстоятелства, които да обосновават необходимост от издаване на исканото разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие от физическото лице за граждански цели - за самоотбрана. С оглед на което правилен и законосъобразен е извода на административния орган, че при липса на въведени от заявителя фактически твърдения за обосноваване на нуждата от носене и съхранение на огнестрелно оръжие, направеното искане не съдържа изискуемата се мотивировка.

В съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел и че не е доказана необходимост и основателна причина за издаване на разрешение на В.В. за носене и съхранение на късоцевни огнестрелни оръжия за самоотбрана като физическо лице /за граждански цели/. Действително за да е налице доказана необходимост и основателна причина за съхраняване и носене на огнестрелно оръжие по см. на ЗОБВВПИ, не следва да е имало противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота, здравето или имуществото на заявителя. Наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, но само когато са налице заявени данни и надлежно установени конкретни факти за поставяне в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, обосноваващи необходимостта от защита срещу евентуални противоправни посегателства. В случая обаче нито е обосновано, нито са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето, сигурността или имуществото на жалбоподателя или на членовете на неговото семейство и съотв. за наличието на застрашеност по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин. Разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените в чл.1 от ЗОБВВПИ дейности. Не такъв е смисъла и духа на нормативната регламентация, изискваща във всеки един случай административният орган да извършва преценка дали по отношение на заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда, представляваща основателна причина за притежание, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за граждански цели и за издаване на благоприятстващ административен акт. Въпреки дадените със съдебно разпореждане от 21.05.2018г. указания за разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят и в съдебното производство нито въведе конкретни твърдения, с които да се обоснове необходимостта от издаването на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, нито ангажира доказателства, които да установяват наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на законово установените предпоставки за издаване на искания разрешителен акт. А както вече беше посочено, наличието на предходно издадени разрешения за носене и съхранение на късоцевни огнестрелни оръжия за самоотбрана /при това с изтекъл срок на валидност към датата на подаденото от В.В. Заявление по вх. рег. № 350-к от 08.03.2018г./, нито могат да обосноват нуждата, още по - малко доказват необходимостта и съществуването на основателна причина от издаването на исканото разрешение.

Ето защо с оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на обоснована и доказана необходимост и наличие на основателна причина за В.В. от носене и съхранение на късоцевни огнестрелни оръжия за самоотбрана като физическо лице, в съответствие и при правилно приложение на закона административният орган е приел, че не е налице регламентираната материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че оспореният акт е съобразен с материалните изисквания на закона.

При издаването на обжалвания Отказ с УРИ: 8245з-72/ 04.04.2018г. не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Изпълнени са изискванията на чл.83, ал.1 от ЗОБВВПИ, като е извършена оценка на пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и необходимите служебни проверки съгласно чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ.

Законът възлага в тежест на лицето да обоснове искането си - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта от издаване на заявеното разрешение. Административният орган няма задължение служебно да издирва и да установява факти или да презюмира съществуването на обстоятелства, които не са посочени от заявителя като такива, обосноваващи потенциална необходимост от издаването исканото разрешение, а единствено да извърши надлежна проверка досежно спазването на формалните законови изисквания и наличието на въведените от заявителя като основание за издаването на разрешението факти. Доколкото недостатъчната мотивировка на подаденото искане не представлява непълнота и/или несъответствие на подадените документи с изискванията на закона, противно на възражението на жалбоподателя, органът не е бил длъжен да провежда процедура по чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж.В. ***, против Отказ с УРИ: 8245з-72 от 04.04.2018г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, издаден от Началника на Второ Районно управление - Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: