Р Е Ш Е Н И Е №
179
гр.Стара Загора, 30.05.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и осми май
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 226
по описа за 2018 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Б.К.З. *** против Отказ №
284з-374/ 11.04.2018г на Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора за
издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на отказа като постановен при съществени нарушения на
процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие
с целта на закона. Според подателя в хода на административното производство в
нарушение на чл.35 от АПК не са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение по случая. Счита, че ответникът е следвало да му даде указания да
конкретизира мотивите и аргументацията си за подаване на заявлението на
получаване на исканото разрешение. Обосновава, че вследствие на допуснатите
процесуални нарушения административният орган е направил погрешна преценка на
фактическата обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи относно липсата
на предпоставката по чл.58, ал.1, т.10 от /ЗОБВВПИ/ в нарушение на материалния
закон. С оглед всичко това счита, че оспореният отказ е издаден при
несъобразяване с целта на закона, която е да се даде възможност за защита на
лице, което има несъмнена нужда от нея и за което са налице всички изискуеми от
закона предпоставки. По тези съображения моли за отмяна на Отказ № 284з-374/
11.04.2018г на Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора и присъждане
на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата - Началник РУ Казанлък при ОД на МВР гр.Стара
Загора, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.
Като прецени допустимостта на жалбата,
наведените в нея основания за оспорване и извърши цялостна проверка на
законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл.168 от
АПК, съдът приема за установено следното:
С оспорения
Отказ № 284з-374/ 11.04.2018г Началникът на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара
Загора е отказал издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно
оръжие на жалбоподателя Б.К.З.. Изложени са съображения, че липсва задължителната законова предпоставка по
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, а именно обосноваване на необходимост от
придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Изтъкнатите от заявителя мотиви за
работата му като охранител и земеделски производител-животновъд са преценени за
несъстоятелни.
По делото е изискана и представена
преписката, образувана в РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, по издаване
на обжалвания отказ, включваща Заявление вх.№ 466-К/ 20.03.2018г, Свидетелство за съдимост от 14.03.2018 г.,
Удостоверение изх.№ А-1398/2018 г., издадено от ОП – Стара Загора, Медицинско
свидетелство №1589/14.03.2018 г., Удостоверение за завършен курс по безопасно
боравене с огнестрелно оръжие № 4917, Диплома
№1475/15.06.1966 г., Банково бордеро от 19.03.2018 г., Докладна записка
рег. №284р-6498/29.03.2018 г., Докладна записка рег. №284р-6535/30.03.2018г.
и Докладна записка рег.
№284р-6548/30.03.2018г.
Прието e като доказателство заверено копие от Анкетна карта за
регистрация на земеделски производител от 28.02.2014г.
В обясненията си, дадени в съдебно заседание,
жалбоподателят заявява, че че разполага
със служебно оръжие предвид работата му като охранител, но му е необходимо и
лично с оглед работата му като земеделски производител. Налагало се да
изпълнява дейности и през нощта в район, обитаван от агресивно настроено
население. Имал случаи на откраднати продукция и животни. Писмена жалба е
подавал само веднъж преди три години.
При съвкупна преценка на събраните
доказателства съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна, за която оспореният административен акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспореният
отказ № 284з-374/ 11.04.2018г за
издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси е издаден от материално и териториално компетентен административен
орган. Съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ,
началникът на РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност или мотивирано
отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Сред
изброените в чл.83, ал.1 от закона норми са и тези на чл.76, ал.3-7,
регламентиращи реда за подаване на заявления за придобиване на огнестрелни
оръжия от български граждани. С оглед местонахождението на постоянния адрес на
заявителя в гр.Казанлък и по аргумент от чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ Началникът на
РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора е компетентен да се произнесе по искането
на Б.З. за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него.
Отказът е в писмена форма и
съдържа мотиви от фактическо и правно естество. При постановяването му обаче са
допуснати съществени нарушения на относимите административнопроизводствени правила. Едно
процесуално нарушение е съществено, когато по делото се съберат доказателства,
които пряко или косвено сочат на неправилно или непълно установени факти и
обстоятелства, съответно и на неправилност на направения от органа краен извод.
Настоящият случай е именно такъв. Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, органът е длъжен при констатиране на
непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и
да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило
в производството по издаване на разрешително и е проявление на
облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Нормата
сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му
укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията,
т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не
отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем
документ законодателят изрично регламентирал и кои релевантни факти органът
установява сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла
на чл. 36, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ, органът служебно
проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу
лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ
характер. С тази разпоредба законодателят изрично e разпределил задълженията по събиране
на доказателствата между органа и заявителя.
В контекста на
цитираната нормативна уредба органът е длъжен, ако при извършената проверка на
съответствието на заявлението и на приложените към него документи със
законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ или че представен
документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани
нередовността на документа. По отношение на причината за придобиване на
огнестрелно оръжие органът също има задължение да укаже на заявителя, че не
представя доказателства.
В заявлението вх.№ 466-К/ 20.03.2018г З. е посочил
две основания за придобиване на огнестрелно оръжие – работи като охранител и се
занимава със селскостопанска дейност, които органът безкритично към
формулировката им е възприел за неоснователни и е постановил оспорения отказ.
От изложеното в жалбата и обясненията на подателя в съдебно заседание се
установява, че втората причина всъщност е самоотбрана, свързана с
осъществяването на селскостопанската дейност. Охранителната дейност е причина,
поради която органът може да издаде разрешително, но това не е гражданска цел,
а служебна. Самоотбраната е също причина, за която органът може да издаде
разрешително, но това е гражданска цел. Видно от постановения отказ, административният
орган е приел, че З. е поискал едновременно издаването на разрешение за
служебни и за лични цели - изложените мотиви обосновават от една страна, че при
осъществяване на охранителна и стопанска дейност /служебна цел/ не може да се
ползва лично огнестрелно оръжие, а от друга – че не е доказана необходимостта
от придобиване на оръжието по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ /лична
цел/.
Но установявайки, че искането е
едновременно по чл. 6, ал. 2 и 3 ЗОБВВПИ, при това без да съдържа доказателства
за съществуването на двете твърдяни причини, органът е следвало изрично да
укаже на заявителя необходимостта от конкретизирането им от гледна точка на
закона /служебна цел, самоотбрана, ловни или
спортни цели или друго/ и необходимостта от представянето на доказателства за
посочените причини. Като не е изпълнил процесуалните си задължения да поиска
отстраняване на нередовностите в заявлението ответният административен орган е
постановил отказа си при неизяснена фактическа обстановка доколкото преписката
не е попълнена с необходимите доказателства относно личността и начина на живот
на заявителя предвид установените в хода на съдебното производство данни за
посегателства върху собствеността на заявителя. Поради това при неправилно
приложение на материалния закон ответникът е приел наличие на пречката по
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Отказът не съответства и на целта на закона да се
разреши придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
самоохрана при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост
от това.
По тези съображения съдът намира, че
оспореният отказ № 284з-374/ 11.04.2018г на Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара
Загора е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да се върне на
органа за ново произнасяне по Заявление вх.№ 466-К/ 20.03.2018г след даване на
указания на З. за отстраняване на нередовностите му.
При този изход на спора на жалбоподателя
на основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат направените по делото разноски в общ
размер 510лв, от които 10лв за държавна такса и 500лв за адвокатски хонорар,
уговорен и реално заплатен по договор за правна защита и съдействие от
02.05.2018г. Те следва да бъдат заплатени от ОД на МВР Стара Загора -
юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник.
Водим от
тези мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Б.К.З. ЕГН ********** ***
Отказ № 284з-374/ 11.04.2018г на Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара
Загора за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката на Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора за ново произнасяне по Заявление
вх.№ 466-К/ 20.03.2018г, подадено от Б.К.З., при спазване на дадените указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара
Загора да заплати на Б.К.З. ЕГН ********** *** сумата 510 /петстотин и
десет/лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационнно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :