Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  209

 

гр. Стара Загора,  27.06.2018г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :       

при секретар   Зорница Делчева                                                                                            и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 234 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от М.К.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000383/ 18.04.2018г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за срок от 8 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като издадена при липса на компетентност, постановена в нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката твърди, че на посочената дата, време и място не е управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, както и че срещу нея не е бил съставян акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д334171/13.04.2018 г. Възразява, че процесната заповед е издадена при липса на мотиви, тъй като не са изложени съображения относно продължителността на мярката. По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, алтернативно моли продължителността на мярката да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

 

Ответникът Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора П., редовно призован, не се явява и представлява по делото, както и не изразява становище по жалбата.

 

    Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

 С оспорената заповед 18-0284-000383/ 18.04.2018г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък П., на М.К.К. *** е наложена  ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № ***** и 2 бр регистрационни табели с № ****. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, б.а като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че на 13.04.2018г около 12.50ч на общински  път между кв.Казанлъшки минерални бани и с.Овощник до минерална баня „Овощник“ М.К. преотстъпва на малолетния П.И.ЕГН ********** управлението на собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** като водачът не притежава свидетелство за управление на МПС - неправоспособен.

 

 Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу Н.И.АУАН серия Д № 0348832/ 13.04.2018 г. от компетентния орган за нарушение на чл.102 от ЗДвП за това, че на 13.04.2018г около 12.50ч на общински  път между кв.Казанлъшки минерални бани и с.Овощник до минерална баня „Овощник“  като пътник не предна дясна седалка преотстъпва на малолетния си син П.И.управлението на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, собственост на М.К.К..

 

 По делото са представени и приети като доказателства  копие от СРМПС № ***** на МПС с рег. № *****, Справка за собственост на МПС с рег. № *****, Заповед № 349з-723/06.03.2018 г. на Директора на ОД МВР – Стара Загора, Справка за нарушител/водач на М.К.К. и Удостоверение от 15.06.2018 г. на ОД на МВР Стара Загора за заеманата от П. длъжност към 18.04.2018г – началник сектор „Охранителна полиция“.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорванията индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е  процесуално допустима.

 

  Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

  Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, видно от цитираната в административния акт и представена по делото Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР Стар а Загора, както и от Удостоверение от 15.06.2018 г. на ОД на МВР Стара Загора за заеманата от него длъжност. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Действително, в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б."а", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта е описано нарушение на Закона за движение по пътищата и е направено препращане към АУАН, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка. 

 

        Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата му редакция  /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

 

              Видно от доказателствата по делото, на Н.И.като баща на малолетния П., е издаден АУАН № Д334171/13.04.2018г. за предоставяне управлението на собственото на М.К. МПС с рег. № **** на неправоспособно лице - малолетния П.И.. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН № Д334171/13.04.2018г. е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. От него се установява, че на 13.04.2018г собственият на М.К. лек автомобил е управляван от  неправоспособния П.И.. Всъщност жалбоподателката не сочи и не доказва друго по отношение на главния релевантен факт, а именно неправоспособността на П.И. на посочената дата да управлява МПС. Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо нея правомерно е постановена  ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния  орган правна норма на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. В случая е безспорно, а и се установява от представеното свидетелство за регистрация на МПС № *****, че „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** е собственост на М.К.К.. Тя не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от неправоспособен водач/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. 

           

   Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата й с оглед постигане на целта,  регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, макар непрецизно описана от гледна точка качеството на К. /водач или собственик/ и поведението й /което е неотносимо/, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ. Констатираната непрецизност в съдържанието на заповедта не е с такъв интензитет, който да я опорочи до степен на незаконосъобразност, тъй като не съществува неяснота относно двата главни факта – собствеността на автомобила и управлението му от неправоспособно лице, респективно адресатът може да разбере по каква причина и в какво качество му се налага ПАМ.  

 

   Оспорената заповед е съобразена с целта на закона и при определяне срока на ПАМ. Продължителността на срока на мярката е конкретизирана от органа съобразно високата степен на обществена опасност на деянието. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН може да се извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на ПАМ. В този смисъл са Решение № 6122/ 10.05.2018 по адм. дело № 13508/2017г, VII отд. И Решение № 6505 от 17.05.2018 по адм. дело № 12170/2017г.  В случая 8-месечният срок е под предвидената в закона средна продължителност за този вид ПАМ и е съобразен с високата обществена опасност на нарушението – управлението на собствения на жалбоподателката автомобил е извършено от неправоспособно поради малолетност лице. Поставени под сериозна заплаха са били животът и здравето на дете, както и тези на останалите участници в движението. 

 

Съдът не може да намали предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, от 8  на 6 месеца, както се иска в жалбата, тъй като определянето на срока е от компетентостта на административиня орган, а съдебната проверка включва само дали е законосъобразно определен с оглед изложените мотиви в акта.

 

 По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на М.К. за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото й на защита.  

 

 С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000383/ 18.04.2018г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, е  формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на ЗДвП.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000383/ 18.04.2018г, издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на собствения й лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** за срок от 8 месеца, като неоснователна.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: