Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     218

 

гр. Стара Загора, 10.07.2018г

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :  

при секретар   Албена Ангелова                                                                                     и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 236 по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба, уточнена с молба вх.№ 2183/ 28.05.2018г, от Т.Ц.У. *** против принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 23.03.2018г от специализиран контролен орган при Община Казанлък Д.Б.спрямо лек автомобил рег.№ ******, потвърдена с Решение № 624/ 20.04.2018г на Заместник-кмета на Община Казанлък ******. Изложени са доводи за незаконосъобразност на мярката като постановена в нарушение на материалния закон, а именно чл.19, ал.1 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък /Наредба № 4/. Според жалбоподателя няма извършено нарушение от вида на посочените в чл.31, т.4 от Наредба № 4. Направено е искане за отмяната й и присъждане на направените разноски по делото.

 

Ответникът Д.Б.- главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в звено „Обслужване на общински сграден фонд“ при Община Казанлък, редовно призован, не се явява и представлява, както и не изразява становище по жалбата.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

На 23.03.2018г по разпореждане на специализиран контролен орган при Община Казанлък Д.Б.е репатриран лек автомобил рег.№ *****, собственост на жалбоподателя Т.У.. По негова жалба така наложената ПАМ е потвърдена с Решение № 624/ 20.04.2018г на Заместник-кмета на Община Казанлък ******, издадено въз основа на становище № 104/ 12.04.2018г на комисия по чл.94 от АПК, назначена със Заповед № 325/  15.03.2018г на Кмета на Община Казанлък. В решението е посочено, че ПАМ е законосъобразна, тъй като от снимковия материал е видно  паркиране на МПС на паркомясто, на което има поставено антипаркингово тяло. За това паркомясто се заплаща служебен абонамент, а Т. У. не е имал изрично съгласие на ползвателя на мястото.

  За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатена сумата 55.00лв, включваща 50.00лв такса „Н.4, чл.31 т.4“ и 5.00лв такса „Н 26, 44а, ал.5”, за което е по делото е представен фискален бон от 23.03.2018г 15:27ч.

 

 По делото са представени и приети като доказателства приемо-предавателен протокол № 39, трудов договор на Е.Ц., длъжностна характеристика на Е.Ц., трудов договор на Д.. длъжностна характеристика на Д. Б., снимки 2бр., Заявление за издаване на пропуск за преференциално паркиране на МПС „Служебен абонамент" от „Н.К.“ ЕООД гр.Казанлък за ул.“Васил Априлов“, 3 бр фискални бонове за заплатен абонамент за периода 16.02.2018г-16.06.2018г от дружеството , карта № 261 за преференциално служебно паркиране за ул.“Васил Априлов“ № 6 за 1 паркомясто на автомобил-собственост на „Н.К.“ ЕООД.

  След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

  Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

 

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане, изразено чрез действие, на 23.03.2018г. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В случая е подадена на 08.05.2018г, следователно е в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр.Казанлък са общинска собственост. Със Заповед № 1246/25.07.2017г. на Кмета на община Казанлък Д.Б.- главен специалист „Звено кратковременно паркиране“ /по трудов договор главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в звено „Обслужване на общински сграден фонд“ при Община Казанлък / и Е.Ц. –служител в звено „Кратковременно паркиране“ /по трудов договор „пазач, невъоръжена охрана“/ са определени да извършват или да нареждат принудително преместване на автомобили без знанието на техните собственици или упълномощен от тях водач за извършени нарушения на Закона за движението по пътищата и Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък /достъпна на интернет страницата на общината/. В утвърдената длъжностна характеристика на ответника Д.Б.като основна цел е посочено да извършва всички необходими дейности, свързани с кратковременното паркиране на територията на гр.Казанлък във връзка с изпълнение на Наредба № 4, раздел II, преместване на репатрирани ППС. С оглед изложеното, обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б.”б”  от ЗДвП.

 

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, такива не се и твърдят в жалбата.

 

Оспорената ПАМ е разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. В приетия като доказателство фискален бон от 23.03.2018г, се сочи чл.31, т.4 от приложимата Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък, съгласно която длъжностни лица от звеното за контрол, определени със заповед на кмета на общината, могат да извършат или да нареждат принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик при паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата дословно възпроизвежда нормата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП, която съдържа три хипотези като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

 

Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма или чрез действие, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката. Този материал обаче няма дата и час, поради което не представлява годно доказателствено средство.

 

Въпреки дадените изрични указания с разпореждане от 07.06.2018г, по делото не са представени доказателства за точното място, от което е репатриран автомобилът на жалбоподателя, доказателства за статут на това място „Служебен абонамент“, съставени по повод репатрирането констативен протокол, докладна записка, рапорт или друго, схема с разположените на мястото на репатриране пътни знаци. С оглед на това не може еднозначно да се се изведе на кое от изчерпателно посочените в закона правни основания е наложена  процесната ПАМ, респективно да се провери законосъобразността й. Ако се има предвид първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, то липсват доказателства за паркиране на автомобила в нарушение на правилата за движение по чл.98 от ЗДвП. Едва в Решение № 624/ 20.04.2018г на Заместник-кмета на Община Казанлък се сочи паркиране на място, на което има поставено антипаркингово тяло и представляващо място „служебен абонамент“. Решението обаче не предхожда мярката, за да служи като нейна мотивировка, нито описаният в него снимков материал потвърждава констатациите за нарушение на чл.14, т.6 от Наредба № 4, забраняваща в зоните с въведен режим за кратковременно паркиране да се извършва паркиране на местата „Служебен абонамент” без съгласието на ползвателя, на който е издадено разрешително. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Община Казанлък, на територията на Община Казанлък се допуска режим на платено паркиране – „Служебен абонамент“ до три места за кратковременно паркиране, обозначени по подходящ начин с указателна табела с посочване на лицето – ползвател, в непосредствена близост до съответния обект. Данни за такова обозначаване не се съдържат нито в материалите по административното производство, нито в доказателствата по съдебното производство. Следователно не може да се приеме, че мястото на репатриране е със статут „Служебен абонамент“. Отделно от това такова нарушение не е предвидено в разпоредбата на чл.31 от Наредба № 4 като основание за репатриране на пътни  превозни средства.

 

 По делото нито се твърди чрез посочване на такъв факт в административната преписка, нито е установено, че мястото, на което е било паркиран лек автомобил рег.№ ******на 23.03.2018г, е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Липсват данни също така, че на мястото и по начина, по който е било паркирано МПС на жалбоподателя на 23.03.2018г. са били създадени опасност или конкретни обективни пречки за движението по улицата и че е било затруднено преминаването на другите участници в движението. В този смисъл не е налице нито една от материалноправните предпоставки по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП за принудително преместване на автомобила на жалбоподателя.

 

 С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е  материално незаконосъобразна и издаването й не съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Така констатираните пороци обуславят отмяната й на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

 

При този изход на спора чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се дължат направените разноски. Община Казанлък, към чиято структура се числи ответникът, следва да бъде осъдена да  заплати на Т.У.  сумата 610лв, от които 10лв за държавна такса и 600лв за адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие от м.юни 2018г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Т.Ц.У. ЕГН ********** *** принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 23.03.2018г от Д.Б.- главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в звено „Обслужване на общински сграден фонд“ при Община Казанлък, спрямо лек автомобил рег.№ СТ 0780 СХ, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Т.Ц.У. ЕГН ********** *** сумата 610 /шестстотин и десет/ лв, представляваща направени по делото разноски.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: