Р Е Ш Е Н И Е

№24 28.01.2019 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова, с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева АД дело №237 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, ообразувано по жалбата на Ц.И.П. против чл.15 ал.3 т.2 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък / Наредбата/ с искане за отмяната му като незаконосъобразен и присъждане на разноските по делото, съгласно уточнение на петитума, заявено с писмена молба от 05.11.2018г. от редовно упълномощения му процесуалния му представител.

Жалбоподателя твърди, че има правен интерес да иска отмяната на разпоредбата, която засяга правата му пряко и непосредствено. Има постоянен адрес *** и със Заявление №94-Ц-12-1/05.04.2018г. поискал от Кмета на общината издаване на карта за паркиране на МПС, превозващо хора с увреждания на местата с въведен режим на кратковременно паркиране. Получил изричен отказ с изх. №94-Ц-12-1/20.04.2018г. от Заместник-кмета на общината, основан на непогасени задължения към общината в съответствие с изискването на чл.15 ал.3 т.2 от Наредбата за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък. Счита, че изискването на чл.15 ал.3 т.2 от Наредбата за липса на задължения към община Казанлък, постановено като условие за издаване на карта, удостоверяваща правото на ползване на места, обозначени със знак Д21-„Инвалид“ за безплатно паркиране на ППС, превозващи или управлявани от хора с увреждания, противоречи на чл.76 ал.3 от АПК за съответствие на общинските нормативни актове с тези от по-висока степен, както и с разпоредбата на чл.9“б“ от Закона за местните данъци и такси. Излага съображения, че изискването за липса на задължения към общината представлява неуреден от ЗМДТ способ за тяхното събиране.

Ответника– Общински съвет Казанлък не изпраща представител в открито съдебно заседание по същество и не заявява становище по жалбата. Представя преписката във връзка със свое Решение №79/25.02.2016г. за приемане на Наредба №4 за Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, както и преписката по Решение №335/29.12.2016г. за нейното изменение и допълнение, като последното не засяга оспорения текст на чл. 15 ал.3 т.2 от Наредбата, приет с решение №79/25.02.2016г на Общински съвет Казанлък.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за основателност на оспорването, поради противоречие на изискването, въведено с оспорената разпоредба на чл.15 ал.3 т.2 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък с разпоредбата на чл.9б от Закона за местните данъци и такси.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, което има постоянен адрес ***, което е адресат и на индивидуален административен акт – отказ да му бъде издадена карта по образец, съгласно чл.99а от Закона за движението по пътищата, поради въведено ограничение от подзаконов нормативен акт на общински съвет.

Текста на чл.15 ал.3 т.2 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък гласи: За издаване на карта по ал.2 се подава заявление до Кмета на общината, като се прилагат следните документи: 1. Копие на регистрационен талон на автомобила за удостоверяване на постоянния адрес и собствеността; 2. Служебна бележка за липса на задължения към община Казанлък; 3. Копие на платежния документ за внесената сума, определена, съгласно т.2 на ал.1 и 4. Копие на Експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Разпоредбата е приета с Решение №79/25.02.2016г. за приемане на Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък и не е изменен или допълнен с последващото Решение №225/29.12.2016г. на общинския съвет. Съгласно чл.15 ал.1 от Наредбата в зоните с режим на кратковременно платено паркиране за леки автомобили / по чл.10 ал.1/ се осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д-21 „Инвалид“ места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. Съгласно чл.15 ал.2 от Наредбата, на тези места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата, задължително съдържа международния знак „Инвалид“. Условията за нейното издаване са уредени в чл.15 ал.3 от Наредбата, цитирани по-горе, сред които и условието по оспорения текст на т.2 за представяне на служебна бележка за липса на задължения към община Казанлък – по образец.

На първо място следва да се обсъди спазването на процедурата за изработване на проекти на нормативни актове, установена от чл.26 и сл. от ЗНА. Съгласно чл.26 ал.1 от ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В доклада на Кмета на община Казанлък от 05.02.2016г. за приемане на новата Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Казанлък се съдържат мотивите към проекта на подзаконовия нормативен акт и според тях необходимостта се обосновава с изменението на Закона за движението по пътищата и Закона за местните данъци и такси, обнародвани в ДВ бр. 37/22.05.2015г. Номерацията на разпоредбата от ЗДвП не е посочена, но е цитиран текста на чл. 99 ал.3 от същия в ред. ДВ бр.37/22.05.2015г., според която Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал.1 / в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието/, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 12, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места. Със ЗИД ЗМДТ, публикуван в ДВ бр.37/2015г. е създадена нова алинея трета на чл.6, според която ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на общинския съвет. От изложеното в доклада и предвид разпоредбата на чл. 6 ал.3 от ЗМДТ, която действа и към настоящия момент, общинския съвет трябва да до уреди с нарочна наредба обществените отношения във връзка с ползването на местата по чл.99 ал.1 от ЗДвП като зони за платено и безплатно паркиране. Налице е необходимост от приемане на подзаконов нормативен акт от посочения в чл. 6 ал.3 от ЗМДТ вид, който трябва да изработен при спазване на посочените в чл.26 ал.1 от ЗНА принципи. Липсва обоснованост на въведеното с оспорената разпоредба на чл.15 ал.3 т.2 от Наредбата, изискване за издаване на карта по чл.99а от ЗДвП, а освен това проекта не е съгласуван с Агенцията за хората с уврежданията, съгласно изискването на чл.8 т.4 от ЗИХУ / отменен от 01.01.2019г/ - Агенцията участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Оспорената разпоредба на чл.15 ал.3 т.2 от Наредбата е нормативен акт, свързан с правата на хората с увреждания, поради което е следвало задължително да бъде съгласуван проекта му с органа, осъществяващ държавната политика за интеграция на хората с увреждания. Съобразно незабавното действие на чл. 192а от АПК в сила от 01.01.2019г. настоящия състав взе предвид по отношение на посоченото изискване за съгласуване, разпоредбата на чл. 10 ал.3 т.9 от Закона за хората с увреждания / в сила от 01.01.2019г/, според която Агенцията за хората с увреждания участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и дава становища по тях. Липсата на становище на Агенцията за хората с увреждания при изготвяне на проекта за приемане на разпоредбите от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, касаещи правата на хората с увреждания, каквото е оспорената норма на чл. 15 ал.3 т.2 от подзаконовия нормативен акт е достатъчно съществено нарушение на изискванията на чл. 26 ал.1 от ЗНА вр. с чл. 10 ал.3 т.9 от Закона за хората с увреждания, обуславящо извод за неговата незаконосъобразност и отмяна на това основание. Нарушението е съществено, тъй като нарушава принципите на чл.26 ал.1 от ЗНА, конкретно обоснованост, съгласуваност, пропорционалност – тежестта да липсват задължения към общината, за да бъде издаден документ, удостоверяващ правото на безплатно ползване на място за паркиране, засяга и ограничава правото на достъпна градска среда за хората с увреждания. Нещо повече, същото е ограничително за хората с увреждания с постоянен адрес на територията на общината спрямо тези, притежаващи електромобили. Съгласно чл. 20 ал.1 от Наредбата, на територията на община Казанлък, електромобилите паркират безплатно в зоните за почасово платено паркиране, което се доказва със стикер, издаден от Кмета на Община Казанлък като за издаването му не са поставени изисквания в Наредбата за представяне на служебна бележка за липса на задължения. Следващата категория лица, които право на префернциално паркиране са собствениците или ползвателите на МПС, с адресна регистрация в обхвата на зоните за кратковременно платено паркиране / по чл.10 ал.1 от Наредбата/, на които се издава пропуск за платено преференциално паркиране въз основа на копие на регистрационен талон на МПС и удостоверение за настоящ адрес. За ползване на привилегията не се изисква документ за липса на задължения към община Казанлък. Изискването на оспорения чл.15 ал.3 т.2 от Наредбата засяга само хората с увреждания, имащи постоянен адрес ***, но не и тези които притежават електромобили и също паркират безплатно. Осигуряването на места за паркиране на моторните превозни средства за хората с увреждания, предоставящи им условия за градска мобилност и достъпност не може да бъде ограничавано с финансови съображения, поради не пропорционалност на мярката. С нея не се постига удовлетворяване на правото на хората с увреждания на достъпна урбанизирана среда и улеснения в придвижването, предоставено им от Закона за хората с увреждания. Конкретно за случая от значение е установеното от чл. 53 ал.1 вр. с ал.2 т.1 от Закона за хората с увреждания, право на хората с увреждания на равен достъп до физическа среда за живеене, лична мобилност, транспорт, който се осъществява, чрез премахване на всякакви пречки и прегради за достъпност до елементите на достъпната среда в урбанизираните територии, сред които са и достъпните места за паркиране. Последните се изграждат при спазване правилата на ЗУТ и на Глава пета от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Местните органи осигуряват изграждането и поддържането на достъпни места за паркиране за хората с увреждания, съгласно чл. 63 вр. с чл. 53 ал.2 т.1 от Закона за хората с увреждания. Общински съвет Казанлък е предоставил право на безплатно паркиране на хората с увреждания, съгласно чл. 15 ал.1 от Наредбата, но е ограничил неговото упражняване с финансовото условие за липса на задължения към общината, което не съответства на целта на основния Закон за хората с увреждания да се отстранят всякакви препятствия и пречки, включително от правен и финансов характер пред равния достъп до градска среда. Паркирането – платено или безплатно за всички други адресати на Наредбата не зависи от никакви други финансови условия, освен от заплащане на определената цена, а за притежателите на електромобили е достатъчно собствеността върху този вид превозно средство. Следва да се каже, че достъпните места за паркиране, представляват разумно улеснение и са предназначени да удовлетворят на първо място индивидуалните потребности на лицата със затруднения в придвижването по смисъла на §1 т.16 от ДР на ЗХУ, което следва и от изискванията на посочената Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството за тяхното разполагане възможно най-близко до съответната сграда. Разумното улеснение има за цел да осигури признаване или упражняване на правата и основните му свободи наравно с всички останали хора по смисъла на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Улеснението има за цел на първо място да изравни възможностите за живот и достъп до градската среда в частност за конкретния случай. Поради това след като за всички останали не е поставено условие да нямат финансови задължения към общината, за да паркират на нейна територия превозните си средства, и предвид целта на определянето на места за безплатно паркиране на хората с увреждания, се налага извод, че поставеното с чл.15 ал.3 т.2 от Наредбата на община Казанлък изискване за липса на финансови задължения е необосновано, непропорционално, несъгласувано и представлява препятствие пред упражняването им, което противоречи на Закона за хората с увреждания- не удовлетворява изискването за достъпна градска среда.

Изхода от спора обуславя основателност на своевременно заявеното искане за присъждане на разноските по делото – 10лв. държавна такса, 300лв. възнаграждение за един адвокат, заплатено в брой и 20лв. държавна такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник, които Община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 193 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ чл. 15 ал.3 т.2 от Наредба №4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Ц.И.П. ЕГН********** сумата от 330лв. / триста и тридесет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.