Р Е Ш Е Н И Е

№ 213 18.07.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 239 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Х.Д.К. против Решение №1040-23-19/23.04.2018г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № О-23-999-39-00073244 от 16.02.2018г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Стара Загора, с което на основание чл.40 ал.3 от КСО и чл.31 ал.1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено подпомагане се отказва на Хр.Д.К. отпускане на помощ за смърт. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че са налице предпоставките за изплащане в полза на наследниците на д-р Д.Х. К., починал внезапно съгласно акт за смърт № 0175/29.01.2018г, съставен в гр.Стара Загора еднократна помощ по повод смъртта му в размер на две минимални работни заплати по чл.11 ал.2 чл.12 ал.2 и чл.13 ал.2 от КСО. Твърди, че Д.К. е бил осигурено лице вкл. към м.12/2017г. дължимите за м.12.2017 осигурителни вноски са със срок за внасяне 25.01.2018г, внесени със закъснение от майка му, след смъртта му и поради обективна невъзможност това да стори починалия. Към датата на издаване на оспорения акт твърди че е налице доказателство за плащането, с оглед на което счита налице материалната предпоставка, отречена от административния орган. Счита, че е изпълнен фактическия състав на чл.13 ал.2 КСО и ако бе извършена служебна проверка, каквато счита, че се е следвала, този факт щеше да бъде установен. Поради изложеното, иска се отмяна на Решение №1040-23-19/23.04.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № О-23-999-39-00073244 от 16.02.2018г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, като незаконосъобразни. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – ст.юрисконсулт Крумова оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено следното:

На 07.02.2018г., със заявление-декларация вх.№ 23-999-61-00025477 / 07.02.2018г до ТП на НОИ Стара Загора Х.Д.К. е поискал изплащане на парична помощ при смърт на осигурено лице по чл.11 ал.2, чл.12 ал.2 и чл.13 ал.2 от КСО , като родител /баща/ на Д.Х. К., починал на 29.01.2018г. /л.22-26/. Приложил е удостоверение за наследници, данни за банкова сметка, ***.

С разпореждане № О-23-999-39-00073244 от 16.02.2018г. Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Стара Загора отказва отпускане на „помощ за смърт“ на Х.Д.К. по заявление-декларация вх.№ 23-999-61-00025477 / 07.02.2018г в ТП на НОИ Стара Загора. Отказът е постановен на следните правни основания чл.40 ал.3 от КСО и чл.31 ал.1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено подпомагане. Изложени са мотиви, основани на чл.13 ал.2 от КСО, според която разпоредба при смърт на осигуреното лице съпругът /съпругата/, децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл.7 ал.4. Разпореждането е връчено на К. на 21.03.2018г.

Съгласно справка за направени вноски за фонд ДОО и данни за деклариран вид осигуряване на л.20-21, Д.Х. К. се е осигурявал като собственик на ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. К.“, дата започване на дейността 07.10.2003г, дата прекратяване на дейността 30.01.2018г /л.20/. За период 01.12.2017-31.12.2017г за Д.Х. К. е отбелязано - 10.02.2018г /“дата на експорт от НАП“/, и 12.02.2018г- „дата на въвеждане в НОИ“ /л.21/. На 02.03.2018г с преводно нареждане към бюджета е заплатена сумата 95.15лв по сметка на ТД на НАП – „ДОО за месец 12.2017“, „задължено лице“ Д.Х. К. , наредител ЕТ „М-М.К.“ /л.11/.

На 26.03.2018г. Хр.К. е обжалвал разпореждане № О-23-999-39-00073244 от 16.02.2018г е по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.“е“ от КСО пред директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора /л.15/. Изложени са във „възражението“ му доводи, че несвоевременното внасяне на осигурителни вноски за м.12.2017 не прави лицето неосигурено.

С оспореното Решение №1040-23-19/23.04.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора в производство по чл.117 ал.3 от КСО, жалбата на К. е разгледана по същество и отхвърлена като неоснователна. Посочени са подробни мотиви, вкл. основани на разпоредбата на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО съдържаща определение за „осигурено лице“, разпоредбата на чл.4 ал.3 т.1, т.2 и т.4 от КСО определяща рисковете за които са задължително осигурени самоосигуряващите се лица /вкл.за смърт/ и разпоредбата на чл.7 ал.4 от КСО, определяща срок за внасяне на осигурителните вноски по чл. 6 ал.8 от КСО за самоосигуряващите се лица- до 25то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Посочено е, че починалото лице е имало статут на самоосиугряващо се лице, подлежал е на осигуряване на основание чл.4 ал.3 т.2 КСО. Изискването на нормата на чл.13 ал.2 КСО – да са внесени дължимите осигурителни вноски, като се касае за изплащане на еднократна помощ при смърт на самоосигуряващо се лице, е преценявано спрямо срока по чл.7 ал.4 КСО. В случая вноските за м.12.2017г са били дължими до 25.01.2018г, като след смъртта на лицето е отпаднало задължението за внасянето им, тъй като те са изцяло за сметка на лицето. С оглед на изложеното, е направен извод, че липсва основание за изплащане на жалбоподателя на еднократна помощ при смъртта на сина му, тъй като починалия не е имал качество на осигурено лице по смисъла на §1 т.3 от ДР КСО към 29.01.2018г и е ирелевантно, че на 02.03.2018г за същия е била внесена дължимата вноска за м.декември 2017г. По изложените съображения, жалбата на К. е оставена без уважение и е потвърдено изцяло разпореждане № О-23-999-39-00073244 от 16.02.2018г.

По делото е приложена преписката по постановяване на Решение №1040-23-19/23.04.2018г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира следното от правна страна:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО (решението е съобщено на 28.04.2018г., жалбата е подадена на 09.05.2018г.), и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение №1040-23-19/23.04.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора е постановено от материално компетентен орган по чл.117 ал.3 вр.с ал.1 т.2 .“е“ от КСО. Според чл.40 ал.3 изр.първо и второ от КСО, паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. ***омощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ. Потвърденото Разпореждане № О-23-999-39-00073244 от 16.02.2018г също изхожда от материално и териториално компетентен орган в лицето на натоварения за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр.Стара Загора.

Спазени са изискванията за форма и съдържание на оспорения административен акт. Обстоятелството, че сред правните основания за издаване на акта е посочена неправилно и Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /отм./, не се отразява на формалната законосъобразност на разпореждането от 16.02.2018. В същото са посочени ясно и точно фактите на които се основава, разпоредбата на чл.40 ал.3 от КСО, на основание на която се издава и нормите, спрямо които е извършена преценка за липса на твърдяното право. Жалбоподателят е бил наясно с мотивите за отказа, съответно надлежно е упражнил и правото си на защита.

При издаването на оспореното решение, съответно и потвърденото с него разпореждане, не са допуснати съществени нарушения на относимите административно-производствени правила. Извършена е служебна проверка за установяване на относимите към твърдяното право факти и обстоятелства. Между страните няма спор по фактите, спорът е правен.

При преценка съответствието на акта материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.13 ал.2 КСО, при смърт на осигуреното лице съпругът /съпругата/, децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл.7 ал.4 от КСО. Разпоредбата на чл.7 ал.4 КСО определя срок за внасяне на осигурителните вноски по чл. 6 ал.8 от КСО / за лицата по чл.4 ал.3 КСО/ - за самоосигуряващите се лица- до 25то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Следователно материалните предпоставки за изплащане еднократна помощ във визираното изречение второ на чл.13 ал.2 КСО са две: смърт на самоосигуряващо се лице и да са били към този момент внесени дължимите осигурителни вноски за месеца, предхождащ този, в който изтича срока по чл.7 ал.4 от КСО.

Д.Х. К. е починал на 29.01.2018г., като приживе се е осигурявал като самоосигуряващо се лице. Първата материална предпоставка е изпълнена. До датата на смъртта си обаче същия не е бил внесъл осигурителните вноски за м.12.2017г при наличие на такова задължение по аргумент от чл.6 ал.8 от КСО, която вменява на самоосигуряващите се лица, вкл.тези по чл.4 ал.3 т.2, задължението за заплащане на осигурителни вноски за ДОО. Задължението е със срок -предвидения в чл.7 ал.4 КСО, до 25-то число на м.януари 2018г е бил изтекъл към 29.01.2018г. Предвидената в разпоредбата на чл.13 ал.2 изр.второ КСО, материална предпоставка - да е било изпълнено задължението за внасяне на дължимите от самоосигуряващото се лице осигурителни вноски, кореспондира на легалното определение, дадено в §1 т.3 изр.трето от ДР на КСО. Според тази легална дефиниция самоосигуряващите се лица са със статут „осигурени лица“ за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й. По делото не е спорно, че Д.Х. К. приживе е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4 ал.3 т.2 КСО, във връзка с извършваната трудова дейност в качеството си на едноличен търговец, вкл. към м.12.2017г. За същата е подлежал на задължително обществено осигуряване, вкл. за риска „смърт“ за м.12.2017г., т.е осигурителни вноски за м.12.2017г са били дължими. За Д. Хр. К. към 29.01.2018 /датата на настъпване на осигурителния случай/ не са били внесени дължимите за ДОО осигурителни вноски за месец 12.2017г (предхождащ месеца, в който е настъпила смъртта, съответно и изтекъл срока за изпълнение на това задължение). Дали са били извинителни или не причините за това, в случая е без значение. Последвалото смъртта плащане, каквото преводното нареждане от 02.03.2018г показва, не е произвело погасителен ефект, тъй като към този момент осигурителните вноски за м.12.2017г. за Д. Хр.К., като самоосигуряващ се, вече не са били дължими /л.11/. Със смъртта на лицето, се е погасило и задължението му за осигурителни вноски по чл.4 ал.3 от КСО. Осигурителните правоотношения със самоосигуряващите се лица за осигурените социални рискове имат строго личен характер, което означава, че имуществените права и задължения по тях не могат да се прехвърлят на трети лица и се прекратяват със смъртта на лицето. Визираното в случая задължение е погасено със смъртта на лицето. Недължимо внесени осигурителни вноски, без да е налице основание за това към датата на внасянето им, не могат да породят за вносителя, респ. в случая за родителя на починалия, право на еднократна помощ при смърт.

С оглед на изложеното, явява се правилен и обоснован извода на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Стара Загора, че починалото лице няма качество на осигурено лице. От тук, в съответствие със закона, е формиран извод за липса на втората материална предпоставка от фактическия състав по чл.13 ал.2 от КСО за възникване правото на оспорващия на еднократна помощ във връзка със смъртта на сина му. Посоченото правило се прилага от административния орган в условията на обвързана компетентност.

По изложените мотиви съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно – издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата Х.Д.К. против Решение №1040-23-19/23.04.2018г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № О-23-999-39-00073244 от 16.02.2018г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: