Р Е Ш Е Н И Е

№280 23.10.2018г. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, седми състав на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Христова

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 241 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215 във връзка с чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Главния архитект на Община Стара Загора против Заповед №ДК-10-ЮИР–14/12.04.2018г. на Началник РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл.216, ал.6 от ЗУТ е отменено като незаконосъобразно писмо изх.№20-99-48/16.02.2018г. на Главния архитект на Община Стара Загора, представляващо по същество отказ да се съгласува идеен инвестиционен проект за строеж „Жилищна сграда в УПИ VII-562, кв. 604 по плана на Стара Загора“ с възложител Религиозна институция „Мюсюлманско вероизповедание“ гр. София, представлявано от М.А.Х. – главен мюфтия.

В жалбата на главния архитект са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен по смисъла на АПК, а е част от процедурата по одобряването на идейния инвестиционен проект. С писмото главния архитект е упражнил правомощията си по чл.30, ал.2 от АПК – заявителят е уведомен за недостатъците, с цел същите да бъдат отстранени. Неспазването на това задължение би било съществено нарушение на процесуалните правила. Излага съображения, че това писмо е такова по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК и не подлежи на самостоятелно обжалване, освен при наличието на изрична законова разпоредба в този смисъл. Твърди, че заявителят е оттеглил проекта, като е получил цялата проектна документация. При липсата на окончателен индивидуален административен акт по смисъла на чл.141, ал.2 от ЗУТ, по аргумент от чл.216, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.81 и чл.21, ал.5 от АПК, производството по разглеждането на жалбата против оспореното писмо на главния архитект е подлежало на прекратяване по реда и при условията на чл.216, ал.5 от ЗУТ. При проверката на допустимостта на жалбата, ответника се е ограничил само с проверка дали същата е подадена в срок, но не и дали е налице годен административен акт, подлежащ на контрол. Като е разгледал по същество жалбата, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото преценката за допустимост на жалбата винаги предхожда разглеждането й по същество. Оспорената заповед е постановена и при липса на мотиви. Обсъдени са единствено елементи от инвестиционния проект, като при това се ограничава до доводи касаещи пълнотата на предложените проектантски решения в отделни части на инвестиционния проект, замествайки волята на компетентния административен орган. Позовал се единствено и само на разпоредбите на Наредба №4 от 04.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, касаещи единствено етапите на инвестиционното проектиране, без да съобрази необходимия и нормативно установен обхват на разработката в отделните части на проекта и по този начин е постановена и при противоречие с материално правните разпоредби. Неправилно е прието, че изискването към инвестиционните проекти за разработването на части, различни от водещата е пожелателно, а не задължително, като се е позовал на текста на чл.16, ал.1, т.4 от Наредба №4. Изискването е въведено с оглед конкретните характеристики и вида на строежа, а не с оглед желанието на възложителя. В този смисъл преценката за необходимостта от разработване на всяка от съответните части не инвестиционния проект, като тази преценка се дължи от органа, който съгласува инвестиционния проект, като тази преценка се основава на характеристиките и изискванията към съответния вид строеж, както и актовете на устройственото планиране, които са задължителни за съответната територия, в която се намират имотите, обекти на инвестиционни намерения. Моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и да се присъдят направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Началник на РДНСК - Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото – юросконсулт Р., заема становище за неоснователност на жалбата. В представените по делото писмени бележки, излага съображения, че правилно в оспорената заповед е преценено наличие на отказ да се съгласува идеен инвестиционен проект, обективирано в оспореното писмо на Главния архитект на Община Стара Загора. Развити са и подробни доводи относно правилността и законосъобразността на оспорената заповед на Началника на РДНСК Югоизточен район. Подадено е заявление за съгласуването на идеен инвестиционен проект, поставило началото на административното производство по чл.141 от ЗУТ. Писмото е издадено на четиринадесетия ден след подаването на заявлението, което е основание да се приеме, че е издадено в хипотезата на чл.141, ал.8, т.2 от ЗУТ. Проектът не е съгласуван, а изложените съображения са по законосъобразност в съответствие с нормата на чл.141, ал.3 от ЗУТ. Нормата на чл.30, ал.2 от АПК е неотносима към издаденото писмо на Главния архитект, тъй като същата касае отстраняването на недостатъци във формата на искането за издаването на индивидуалният административен акт и касае преценката за неговата допустимост. АПК изисква да се даде 3-дневен срок за отстраняването на недостатъците, като се предупреди заявителя, че неотстраняването ще предизвика прекратяването на производството. Като краен акт се издава изричен административен акт за прекратяване с указана възможност за обжалване – чл.56, ал.2 и ал.4 от АПК. Изложените съображения в писмото касаят законосъобразността на искането за съгласуване на идейния инвестиционен проект, а не са дадени указания за отстраняване на недостатъците във формата. ЗУТ предвижда особени правила за произнасяне, изразяващи се в подаването на заявление, придружено от идеен инвестиционен проект и оценка за съответствие, срок за произнасяне и отказ само по законосъобразност. Правилно е прието, че е налице годен административен акт, подлежащ на оспорване. Като недоказано намира твърдението за оттегляне на инвестиционния проект, респективно за десезирането на административният орган, което обстоятелство намира ирелевантно за спора. Оспорва изложеното и за липса на мотиви в оспорената заповед. Направено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Религиозна институция „Мюсюлманско вероизповедание“ гр. София, чрез процесуалния си представител адв. И. в съдебно заседание и в представените писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

От доказателствата по делото съдът намира за установено следното:

На 02.02.2018г. е подадено заявление вх.№19-07-1 от „Мюсюлманско вероизповедание“ с Булстат 121526008, с което е поискано разглеждането на инвестиционен проект за строеж жилищна сграда, категория на строежа IV със ЗП 304 кв.м., РЗП 1344 кв.м., намиращ се в УПИ VII, кв.604 по плана гр. Стара Загора (л.44). Действително същото е без подпис, но към него са представени други документи и заявления, като по този начин е налице реалното сезиране на жалбоподателят за произнасяне по подаденият инвестиционен проект и одобряването му. Заплатена е съответната такса за исканата услуга в размер на 645.00 лв., изразяваща се в извършване на оценка за съответствие и съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и екзекутивна документация (л.45). Налице е и искане от заинтересованата страна в лицето на Религиозна институция „Мюсюлманско вероизповедание“ за съгласуването на идейния проект по част „Архитектура“ на основание чл.141 от ЗУТ, който е преработен съгласно дадените указания направени в писмо №20-99-313/03.12.2017г., като искането са приложени идеен проект с приложения по част „Архитектура“ и комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите (л.46 и сл.). С писмо изх.№20-99-48/16.02.2018г. на Главния архитект и във връзка с разглеждания инвестиционен проект, заявителят е уведомен, че внесеният инвестиционен проект не съответства на съществените изисквания към строежите (л.42-43). Посочени са подробно и установените несъответствия. Не е ясно как е било изпратено писмото, респективно датата на неговото получаване, като в преписката не се съдържат писмени доказателства за това обстоятелство. Но дори и да се приеме, че уведомяването е станало на най-ранната възможно дата – 16.02.2018г. – датата на подписването на писмото, а жалбата (л.40-41) против него е депозирана на 02.03.2018г. в деловодството на Община Стара Загора, то безспорно същата е подадена в срок и е налице редовно сезиране на РДНСК Югоизточен район. На 09.03.2018г. жалбата е изпратена окомплектована на Началника на РДНСК Югоизточен район и е получена на 12.03.2018г. (л.39). Във връзка с представителната власт на подписалия жалбата Мурат Пингов е осъществена кореспонденция между РНСК Югоизточен район и жалбоподателят, от която става ясно, че е налице надлежно упълномощаване на същия (л.18-38). На 30.03.2018г. окомплектованата жалба е изпратена от Началника на РОНСК Стара Загора към РДНСК Югоизточен район до Началника на РДНСК Югоизточен район, с мнение за отмяната на писмото като незаконосъобразно (л.15). На 12.04.2018г. Началника на РДНСК Югоизточен район е изпратил постановената от него заповед №ДК-10-ЮИР-14 от 12.04.2018г. /предмет на настоящето производство/ на РОНСК Стара Загора за връчването на заинтересованите лица (л.8). С писмо изх.№СЗ-252-00-182/23.04.2018г. Началника на РОНСК Стара Загора уведомява лицата за издадената заповед, като същата е получена от Главния архитект на 24.04.2018г. и от Религиозна институция „Мюсюлманско вероизповедание“ на 26.04.2018г. (л.9, л.13 и 14).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата на Главния архитект е подадена на 09.05.2018г., в законоустановения 14-дневен срок по чл.215, ал.4, вр. с чл.216, ал.6, от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед №ДК-10-ЮИР-14 от 12.04.2018г. е издадена в хипотеза на чл.216, ал.6, по жалба на Религиозна институция „Мюсюлманско вероизповедание“ гр. София, представлявано от М.А.Х. – главен мюфтия, против писмо изх.№20-99-48/16.02.2018г. на Главния архитект на Община Стара Загора. Актовете за съгласуването на идейни инвестиционни проекти, както и отказите за това, подлежат на обжалване и контрол за законосъобразност по реда на чл.216, ал.1 от ЗУТ - пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. С оглед визираните разпоредби, заповедта е издадена от Началника на РДНСК-ЮИР в съответствие с материалната и териториална компетентност на този орган.

Заповедта е подробно мотивирана и отговаря на предвидените в закона изисквания за форма и съдържание.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на това основание. Органът е установил релевантните факти и обстоятелства, изискал е пълната преписка, извършил е преценка за допустимост на жалбата, а след това и преценка за нейната основателност.

По отношение съответствието на заповедта с материалния закон съдът намира следното:

Предмет на оспорване пред Началника на РДНСК Югоизточен район е писмо изх.№20-99-48/16.02.2018г. на Главния архитект на Община Стара Загора. Основният спорен момент по делото е дали оспореното писмо е акт по смисъла на чл.216, ал.1 от ЗУТ или акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК.

Според настоящият съдебен състав, оспореното писмо няма характеристика на акт, постановяващ отказ за съгласуване на идеен инвестиционен проект, по следните съображения:

За да се прецени дали дадено писмо или заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, респективно чл.216, ал.1 от ЗУТ, е необходимо да се изследва съдържанието на същия и волеизявленията на административният орган, обективирани в него. Безспорно е, че в конкретния случай, същото съдържа съображения относно законосъобразността на внесеният за одобряване идеен инвестиционен проект, но от съдържанието на същият не може да се извлече наличието на отказ да се съгласува този проект. Използването на изразите: „да се представи съгласувана скица“; „да се докаже съответствие на проекта с изискванията на чл.32, ал.2 от ЗУТ“; „да се обоснове съответствието на проекта с приложението на чл.21, ал.2 от ЗУТ“; „Да се укаже на чертеж…“; „да се докаже съответствие на проектът в част “Паркоустройство и благоустройство“ с Наредба за изграждане….“, предполагат представянето на допълнително документи и допълнително мотивиране на инвестиционния проект, но не предполагат отказ за неговото съгласуване. Безспорно е, че това писмо е постановено на четиринадесетия ден от датата на внасяне на проекта и е в предвиденият от закона срок за одобряване, респективно за отказа от одобряване. Същността на писмото обаче не следва да се извлича от датата на неговото постановяване, а от съдържанието му. Същата единствено и само обективира момента на волеизявлението на органа, но не определя характеристиката на самото писмо. Ето защо съдът споделя, изложеното в жалбата, че в случая се касае за акт, представляващ част от производството по издаването, респективно отказването на одобряването на внесеният инвестиционен проект и като такъв не подлежи на самостоятелен било то административен или съдебен контрол.

Липсва изрично волеизявление за отказ да се съгласува инвестиционния проект, а такова не може да се извлече и от цялостното му съдържание. Обстоятелствата, че са посочени конкретни несъответствия на проекта със законовите изисквания, не водят до обратния извод. От значение за характера на писмото е използването на повелително наклонение на изреченията, адресирани до вносителя на проекта. Същите предполагат указаното поведение от негова страна, изразяващо се в представянето на нови документи или допълнително обосноваване на внесеният проект, т.е. налице са предпоставки за продължаване на производството по разглеждане на внесеният идеен инвестиционен проект. Всичко това води до извода, че липсва воля от страна на Главния архитект за завършеност на образуваното административно производство по одобряване на идейният инвестиционен проект. Писмото представлява уведомление по смисъла на чл.30, ал.2 от АПК за възприет от административния орган недостатък на искането до него. То обективира административнопроизводствено действие, което е част от административното производство и по аргумент от чл.21, ал.5 и чл.64 от АПК не подлежи на самостоятелен контрол, вкл. пред органа по чл.216, ал.2 от ЗУТ. Изявлението на главния архитект по същество поставя условие, свързано с редовността на заявлението, чието (не)изпълнение би предопределило съдържанието на заключителния и подлежащ на оспорване пред началника на РНДСК акт по чл.216, ал.1, т.1 или т.2 от ЗУТ. Защита на заявеното право на одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж (издателят на заповедта не е разграничил отделните етапи на административното производство и предмета на обжалване на отказа при всеки от тях - срв. чл.146 и чл.149, ал.3 ЗУТ) е осъществима срещу евентуален акт за прекратяване на производството - чл. 56, ал.2 АПК, или волеизявление по съществото на искането, с което издаването на позитивен административен акт се отказва - чл.214, т.2 вр. т.1 и чл.216, ал.1 от ЗУТ, изрично или мълчаливо (в този смисъл Р №4405/03.04.2018г. по адм. дело №4255/2017г. на ВАС). Съдът не споделя изложеното от ответника по делото, че разпоредбата на чл.30, ал.2 от АПК се отнася само да формата на подаденото заявление. Под искане законодателят е имал в предвид не само формата на искането за започване на административното производство, а и случаите когато заявлението не отговаря на други законови искания, като не прилагането на документи, недостатъчна обосновка и т.н. До този извод води и нормата на чл.141, ал.3 от ЗУТ, съгласно която отказа се прави само по законосъобразност, т.е. ако представеният идеен инвестиционен проект противоречи на материалния закон. Непредставянето на документи не представлява противоречие на проекта с материалния закон, а представлява непълнота на представеният проект, което е процесуален пропуск на заявителя и не е основание за отказ за одобряването на проекта. Следва да се укаже на заявителят да представи необходимите документи и едва след това да преценя съответствието на проекта със законовите изисквания.

Водим от горното съдът намира, че оспорената в настоящето производство заповед е постановена в едно недопустимо производство. Липсата на предмет на производството, индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, ал.1, т.1 от ЗУТ, предполага незаконосъобразност на заповедта на Началника на РДНСК Югоизточен район. Същият е следвало да изследва действителната воля на Главния архитект, обективирана в оспореното писмо и след като констатира, че същият не представлява индивидуален административен акт, да прекрати образуваното административно производство на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ. Вместо това, ответника е разгледал жалбата и се е произнесъл по съществото на същата.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че не следва да обсъжда доводите по материалната законосъобразност на оспорената заповед. Доколкото същата е постановена в рамките на едно недопустимо производство, следва да се отмени като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото основателно е искането за присъждане направените разноски на жалбоподателя по делото в лицето на Главния архитект на Община Стара Загора, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на ответника РДНСК Югоизточен район е заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Главния архитект на Община Стара Загора Заповед №ДК-10-ЮИР–14/12.04.2018г. на Началника на РДНСК Югоизточен район, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА РДНСК Югоизточен район, представлявана от Началника инж. М.Н. да заплати на Община Стара Загора, ЕИК 000818022, представлявана от Кмета Ж. В. Тодоров сумата от 100.00 /сто/ лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: