Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                         246       07.08.2018г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Зорница Делчева                                                                   и с участието

            на прокурор                                                                                           като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 247 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

                                              

Образувано е по жалба на Д.Д.Д. ***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018г., издадена  от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0011/ 28.05.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, на Д.Д.Д. е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП.  

 

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения извод, че по отношение на него не е налице инцидентно възникнала потребност, като материалноправна предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП. В съдебно заседание чрез назначения по предоставена от съда правна помощ процесуален представител поддържа, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна възприетото административно решение. Релевират се и допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административното производство, като се твърди, че обжалваната заповед е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства за здравословното състояние на Д.Д. и нуждата от спешно и неотложно оперативно лечение, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и неправилни правни изводи за липсата на потребност по см. на чл. 16 от ППЗСП за отпускане на социална помощ. Направено е искане за отмяната на оспорената заповед, като незаконосъобразна и връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Д.Д. заявление-декларация с искане за отпускане на еднократна социална помощ.

 

 Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” –  Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗСП и ППЗСП  и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. С подробно изложени съображения обосновава, че след проведена социална анкета по подаденото от Д.Д. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г. с искане за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП  и изготвен социален доклад, мотивирано и в съответствие със закона е прието, че по отношение на лицето не е налице установена и доказана инцидентно възникнала здравна, образователна, комунално-битова или друга жизненоважна потребност, като материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл.16 от ППЗСП, поради което правилно и законосъобразно на Д.Д. е отказано отпускането на еднократна социална помощ.

           

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Жалбоподателят в настоящото производство – Д.Д.Д., е подал Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г., с искане за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП за инцидентно възникнали нужди. Искането за отпускане на еднократна социална помощ е обосновано с наличието на неплатени здравни осигуровки за периодите на 2013г.; 2014г.; 2015г.; 2016г. и 2018г. Въз основа на подаденото заявление и на посочените в него обстоятелства, служебно събраните доказателства от Дирекция „СП” – Стара Загора и след извършена социална анкета, на 27.04.2018г. е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, заявителят Д.Д.Д. е неженен, безработен и няма деца под 18 години. Живее с майка си Г.Д., на 82 години, пенсионер, с ЕР на ТЕЛК от 2005г. и степен на увреждане 80%. Жилището е с бедно обзавеждане и лошо поддържана хигиена. Д.Д. не може да разчита на финансова помощ от близките си. На 26.10.2017г. лицето започва работа в „Ембул инвестмънт” АД на изпитателен срок. След ползване на продължителен болничен е освободен от работодателя на 18.12.2017г. Д.Д. има издадено ЕР на ТЕЛК с диагноза „Миопия. Миопия ексцесива с астигматизъм на двете очи“ и дата на инвалидизиране от датата на раждане. Желае операция на очите, в лечебно заведение по препоръка на специалист, която не би могла да бъде осъществена при прекъснати здравни осигуровки. В социалния доклад е посочено, че през годините Д.Д. е кандидатствал и многократно е подпомаган от ДСП – Стара Загора – получавал е месечна парична помощ, както и целева помощ за отопление. Пропуснатите здравни осигуровки за 2015г.; 2016г. и 2018г. ще бъдат заплатени от ДСП – Стара Загора на база подпомагането с месечна помощ и помощ за отопление. Сочи се, че към момента на извършването на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад, Д.Д.Д. не отговаря на условията за отпускане на месечна социална помощ – няма необходимата 6 месечна регистрация в Дирекция „Бюро по труда”, като е консултиран за времето за подаване на заявление – декларация по реда на чл.9 от ППЗСП. След преценка на всички обстоятелства от социален, битов и здравен характер е обосновано становище, че не се следва отпускане на еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП – здравните осигуровки за 2015г., 2016г., 2017г. и до момента за 2018г. са поети от ДСП – Стара Загора, а останалата част от незаплатените здравни осигуровки не представлява инцидентно възникнал проблем по см. на чл.16 от ППЗСП и не е причина на лицето да бъде отпусната еднократна помощ.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, на Д.Д.Д. е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че лицето няма доказана инцидентно възникнала нужда.

 Д.Д. е обжалвал заповедта по административен ред. С Решение № 24-РД06-0011/ 28.05.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Стара Загора,  на основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.16, ал.1 от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от Д.Д. жалба против Заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, решаващият административен орган е приел, че за заявителя Д.Д. не е възникнало право на еднократна социална помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП, тъй като не е констатирано наличие на внезапно и инцидентно възникнали за лицето здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. С оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП по подаденото от Д.Д.Д. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г.

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора и на потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0011/ 28.05.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Стара Загора. Като доказателства са приети и представените от жалбоподателя амбулаторни листи от 25.06.2018г. и от 02.07.2018г. и резултати от извършени на 10.07.2018г. изследвания и диагностика. 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

   Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 във вр. с чл.16 от ППЗСП.

 

Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание.  Неоснователно е възражението на жалбоподателя за фактическа и правна необоснованост на постановения отказ за отпускане на еднократна социална помощ. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП – недоказано наличие на инцидентно възникнала нужда за отпускането на помощта. А и съгласно разрешението, дадено в ТР №16 / 31.03.1975г на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на заповедта. В случая фактическите  обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП на заявителя Д.Д., се съдържат не само в оспорената заповед, но и еднозначно се извличат и от обуславящия издаването на крайния административен акт Социален доклад от 27.04.2018г., изготвен съгласно Приложение № 2 към чл.28 от ППЗСП. Посоченият социален доклад обективира констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената социална анкета по подаденото от Д. Д. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г., както и направеното въз основа проведеното социално проучване предложение да бъде отказано отпускането на помощта. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт.  

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените правни последици.

            Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са  месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/. В случая жалбоподателят Д.Д.Д. е подал Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г. с искане за отпускане на еднократна помощ – т.е за социална помощ по чл.12, ал.1, т.3 от ЗСП. По аргумент от разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП еднократна социална помощ се отпуска за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, като отпускането на помощта може да е веднъж годишно. От посочената регламентация следва извода, че еднократната социална помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП има специфичен характер и е със строго нормативно дефинирано предназначение - за задоволяване на инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата. Следователно по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП, е необходимо  към момента на подаване на заявлението-декларация за отпускане на този вид социална помощ да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Инцидентно възникнали потребности са тези, които настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства т.е потребности, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Това са потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и от бита на човека, като доказателствената тежест за установяване възникването на потребностите и на техния инцидентен характер, е на лицето, заявило отпускането на социалната помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП.

В случая подаденото от Д.Д. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г. с искане за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП за инцидентно възникнали нужди, се основава с наличието на неплатени здравни осигуровки за периодите 2013г.; 2014г.; 2015г.; 2016г. и 2018г. Обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон е прието, че нито заявената за подпомагане потребност е от категорията на посочените в чл.16, ал.1 от ППЗСП потребности, обуславящи отпускането на еднократна социална помощ, нито може да бъде определена като инцидентно възникнала такава. Както е посочено в изготвения съгласно Приложение № 2 към чл.28 от ППЗСП Социален доклад от 27.04.2018г., обективиращ констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената социална анкета по подаденото от Д. Д. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г., пропуснатите здравни осигуровки за 2015г.; 2016г. и 2018г. ще бъдат заплатени от ДСП – Стара Загора на база подпомагането с месечни парични помощи и целеви помощи за отопление, които Д. е получавал през посочените години. Поемането на здравните осигуровки за 2015г., 2016г., 2017г. и до момента за 2018г. от ДСП – Стара Загора, изключва наличието на потребност за Д.Д. от заявеното подпомагане и съответно на материалноправно основание за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП за заплащането на здравните осигуровки за периодите на 2015г.; 2016г. и 2018г. Изцяло се споделя и извода, че останалата част от сочените като незаплатени здравни осигуровки /за 2013г. и за 2014г./, не представляват инцидентно възникнала потребност по см. на чл.16 от ППЗСП – внезапно настъпила, непредвидима, неочаквана или извънредна нужда за отпускането на еднократна социална помощ.

 

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че административният орган обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона е приел, че по отношение на Д.Д. не е налице сочената в подаденото от лицето Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г. инцидентно възникнала потребност, като материалноправна предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по чл.12, ал.1, т.3 от ЗСП във вр. чл.16, ал.1 от ППЗСП. В този смисъл обжалваната Заповед № ЗСП/Д-СТ/391/  02.05.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.  

 

Не водят до друг правен извод представените от жалбоподателя в съдебното производство амбулаторни листи от 25.06.2018г. и от 02.07.2018г.; фактури от 11.06.2018г. и от 20.06.2018г. за заплатени от Д. Д. суми за медицински преглед и за закупуване на диоптрични стъкла и диоптрична рамка и резултати от медицинско изследване от 10.07.2018г. На първо място в подаденото от Д.Д. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г. за отпускане на еднократна социална помощ, нито е посочено, нито е обосновано наличието на инцидентно възникнала здравна потребност, свързана с необходимост от провеждането на специализирани медицински прегледи, медицински изследвания и оперативно лечение на очите. Нещо повече – към момента на образуването и провеждането на административното производство не само че не е било обосновано съществуването на здравословен проблем и необходимостта от лечение, но не е било доказано и наличието на твърдяната пред съда като инцидентно възникнала здравна потребност, за задоволяването на която лицето има нужда от еднократно подпомагане по чл.16, ал.1 от ППЗСП. Обстоятелството, че Д.Д. има издадено ЕР на ТЕЛК с диагноза „Миопия. Миопия ексцесива с астигматизъм на двете очи“ и дата на инвалидизиране от датата на раждане, само по себе си не е основание презумптивно да се приеме, че е налице инцидентно възникнала нужда от средства за лекарства или за медицински изследвания и лечение на диагностицирането на заболяването. Още повече че видно от изложеното в Социалния доклад, при проведената социалната анкета невъзможността да се осъществи оперативно лечение на очите в лечебно заведение заявителят свързва единствено и само с наличието на прекъснати здравноосигурителни права поради неплатени здравни осигуровки, без да се сочи инцидентно възникнала потребност от допълнителни финансови средства за лечението, като основание за отпускане на еднократната социална помощ. Следва да се отбележи, че в производство, образувано по искане за отпускане на социална помощ по чл.12, ал.1, т.3 от ЗСП във вр. с чл.16, ал.1 от ППЗСП, административният орган няма задължение служебно да издирва и да установява факти или да презюмира съществуването на обстоятелства, които не са посочени от заявителя като такива, обосноваващи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицето и съотв. необходимост от еднократно социално подпомагане, а единствено да извърши надлежна проверка досежно наличието на въведените от заявителя като основание за отпускането на помощта факти и обстоятелства. След като в случая заявителят Д.Д. е обосновал твърдяната като инцидентно възникнала потребност за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП единствено и само с необходимостта от заплащането на неплатените здравни осигуровки за периодите на 2013г.; 2014г.; 2015г.; 2016г. и 2018г., решаващият административен орган нито е бил длъжен, нито е имал право да преценява основателността на направеното искане за отпускане на еднократна социална помощ с оглед на други, непосочени от лицето потребности вкл. и такива за извършването на медицински изследвания и болнично оперативно лечение.

Отделно от това представените в хода на делото медицински документи за извършени медицински прегледи и медицински изследвания на Д.Д. и документите, удостоверяващи направени от лицето разходи във връзка с осъществената медицинска диагностика и предприетото лечение, не представляват доказателства, установяващи, че към момента на образуването на административното производство и произнасянето на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора по подаденото от Д. Д. искане за отпускане на еднократна социална помощ, за лицето е била налице инцидентна възникнала здравна потребност, обуславяща правото му на социално подпомагане по чл.16, ал.1 от ППЗСП. Всички посочени документи /амбулаторни листи, медицински изследвания, фактури/, касаят медицински прегледи и медицински изследвания, извършени и заплатени близо два месеца след подаденото от Д.Д. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г. с искане за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП и съответно след произнасянето по това искане с оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018г. на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. По аргумент от разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Действително в ал.2 на чл.142 от АПК е предвидено, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото по см. на чл.142, ал.2 от АПК са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, като правно значение имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на оспорения акт фактическо и правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. Представените от жалбоподателя доказателства за извършени след издаването на обжалваната заповед медицински прегледи и изследвания и направени разходи във връзка с това, обаче не доказват наличието на нови факти по см. на чл.142, ал.2 от АПК и на инцидентно възникнала здравна потребност по см. на чл.16, ал.1 от ППЗСП към момента на сезирането и произнасянето на компетентния административен орган. Поради което тези доказателства и фактите и обстоятелствата, които установяват, са ирелевантни за преценката за материалната законосъобразност на обжалваната заповед.

 

Следва да се посочи, че в случай, че Д.Д. има необходимост от допълнителни средства за покриване на направените разходи за медицински прегледи и медицински изследвания, съотв. за покриване на предстоящи разходи във връзка с предписаното лечение на диагностицираното заболяване, няма процесуална пречка лицето да подаде ново заявление за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал.1 от ППЗСП или на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП за задоволяване на здравните си потребности, при което, след като бъде извършена нова социална анкета и преценка дали Д. Д. отговаря на материалноправните изисквания и условия за социално подпомагане, да му бъде отпусната съответната социална помощ.

 

При направената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на Заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. В нормативно предвидения срок и в съответствие на изискванията по чл.27 от ППЗСП, след подаването на Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018г. с искане за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, социален работник от ДСП – Стара Загора е извършил социална анкета и е изготвил Социален доклад съгласно приложение № 2 към чл.27, ал.1 от ППЗСП. При извършената социалната анкета са разгледани и обсъдени всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, като е извършена преценка за нуждата от социално подпомагане чрез отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на заявената като инцидентно възникнала потребност. Въз основа на резултатите от социалната анкета, обективирани в изготвения Социален доклад от 27.04.2018г., е направено обосновано предложение за отказ за отпускане на еднократна помощ по реда и на основание чл.16 от ППЗСП за покриване на незаплатени здравни осигуровки на Д.Д. за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2018г. Както вече беше посочено, в производство, образувано по искане за отпускане на социална помощ по чл.12, ал.1, т.3 от ЗСП във вр. с чл.16, ал.1 от ППЗСП, административният орган няма задължение служебно да издирва и да установява факти или да презюмира съществуването на обстоятелства, които не са посочени от заявителя като такива, обосноваващи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицето и съотв. необходимост от еднократно социално подпомагане, а е длъжен единствено да извърши надлежна проверка досежно наличието на въведените от заявителя като основание за отпускането на помощта факти и обстоятелства. Ето защо неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспореният отказ за отпускане на еднократна социална помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП,  е постановен без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства за здравословното състояние на Д.Д. и нуждата от спешно и неотложно оперативно лечение на очите – административният орган не дължи проверка за съществуването на незаявени като основание на направеното искане за социално подпомагане обстоятелства.

 

           С оглед на гореизложеното съдът приема че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с  приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

                               Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д.Д.Д. ***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018г., издадена  от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0011/ 28.05.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Стара Загора,  като неоснователна.  

                         

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: