Р Е Ш Е Н И Е

№ 244 06.08.2018 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №263 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на В.Н.В. *** против Решение № 2153-23-8 от 08.05.2018г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от В.В. жалба против Разпореждане № **********/ 19.02.2018г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като по същество съображенията са за постановяването им в противоречие с материалноправните разпоредби на КСО и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че неправилно е прието, че тя не следва да получава социална пенсия за инвалидност. Твърди, че след като до 2014 г. била получавала 50 процента инвалидна пенсия и след като инвалидността се е увеличила от 50 процента на 100 процента органът не бил изложил мотиви защо не следва да й се изплаща пенсията по чл. 90а от КСО. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане.

Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на представените от В.В. в ТП на НОИ документи, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона е отказано да й бъде отпусната социална пенсия за инвалидност .

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Видно от пенсионното досие жалбоподателката в настоящото съдебно производство – В.В. *** заявление с вх. № МП-25885/ 24.07.2014 г. , с приложени към него документи, въз основа на които с разпореждане № 54050117695 от 07.11.2014 г. на В. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване , считано от 25.02.2013г. / лист 56 от делото. Със заявление вх. № МП9016 от 13.03.2015 г. до ТП на НОИ - Стара Загора В. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст , с приложени към заявлението документи, доказващи трудовия стаж на лицето. С разпореждане № 54050176 от 08.04.2015 година на ръководителя „ ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора на В. е отпусната пожизнено по чл. 68,ал.1т.2 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст , считано от 01.01.2015 година. Със същото на основание чл. 95,ал.1,т.4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.Пенсията за осигурителен стаж и възраст на В. е осъвременявана с разпореждания № 54050117695 от 01.07.2015г., от 01.07.2016 г. и от 01.07.2017 година на ръководителя на „ Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Стара Загора. Със заявление вх. № 2177-23-111 от 05.02.2018 година В. е поискала от ТП на НОИ гр. Стара Загора да й бъде отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО с приложени към заявлението експертно решение №2800/153 от 07.12.2017 година на ТЕЛК при УМБАЛ „ Проф. д-р Стоян Киркович” АД гр.. Стара Загора, , с което на В. определена 100 процента инвалидност, пожизнено, решение № 138/ 4 от 09.01.2018 г.на медицинската комисия при ТП на НОИ гр. Стара Загора.

С Разпореждане № №********** от 19.02.2018 година на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр. Стара Загора на В.В. й е отпусната социална пенсия за инвалидност , пожизнено на основание чл. 90а,ал.1 от КСО за 100 процента трайна неработоспособност, считано от 04.07.2017 година , като със същото заявление на основание чл. 95,ал.1,т.4 от КСО тя е спряна поради получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 04.07.2017 г. в размер на 180 лева, а от 01.10.2017 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст е в размер на 200 лева . Това разпореждане е оспорено по административен път.

С оспореното Решение № 2153-23-8 от 08.05.2018г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение, като неоснователна, подадената от В.В. и по същество е потвърдил Разпореждане № 54050117695/ 19.02.2018г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – гр. Стара Загора.Според мотивите на решението правилно е спряна отпуснатата социална пенсия на инвалидност на В. на основание чл. 94,ал.1, т. 4 от КСО. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 101,ал.1 т. 4а от КСО по силата на която не могат да се получаван социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия. След като В. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е несъвместимо да получава едновременно с нея социална пенсия за инвалидност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентния по см. на чл. 117, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, б.”а” от КСО административен орган - Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора.

Обжалваният акт е постановен при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.117, ал.5 от КСО, като възприетото административно решение е мотивирано от фактическа и правна страна.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на издаденото от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора решение.

Решение № 2153-23-8 от 08.05.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане №. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора обаче са издадени при правилно приложение и в съответствие с материалния закон като съображенията за това са следните:

Между страните по делото няма спор по фактите. Не се оспорва и че по отношение на В.В. са изпълнени материалноправните предпоставки и условия за възникване на правата й по чл.68,ал.1 и по чл.90а от КСО - правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и правото на социална пенсия за инвалидност.

Според разпоредбата на чл. 101, ал.3а от КСО при право на повече от една пенсия, по избор се получава една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. До 01.01.2013 г. тази разпоредба е съдържала още едно изречение, представляващо основание за изплащане на 25 на сто от социалната пенсия за инвалидност, когато е отпусната и се получава и друг вид пенсия/ т.е. в хипотезата на чл. 101, ал.1, т.4а от КСО/. Отмяната на второто изречение на чл. 101, ал.3а от КСО има за последица невъзможност да се изплащат социалните пенсии за инвалидност, в случаите когато лицето има право на друг вид пенсия по аргумент от чл. 101, ал.1, т.4а от КСО и § 22т. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), който гласи "Социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал.3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати" . Нормата внася яснота за целта, която законодателя е преследвал с изменението на чл. 101, ал.3а от КСО, а именно не може да се изплаща социална пенсия за инвалидност, дори и в размер от 25 на сто и друг вид пенсия. Това е законодателното разрешение, което не предвижда изключения, освен за заварените към 31.12.2014 г. случаи, в които настоящия не попада. Социалните пенсии за инвалидност, отпуснати от 01.01.2015 г. и нататък не се изплащат, ако лицето има право на друг вид пенсия. Без ДР на §22т от КСО би могло да се твърди, че по аргумент за противното от нормата на чл. 101, ал.1, т.1 и т.2 от КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се получава със социалната пенсия за инвалидност, като до отмяната на изречение второ на чл. 101, ал.3а от КСО, последната ще се изплаща в размер на 25 на сто, а след отмяната на второто изречение, ще се изплаща в размер от 50 на сто, при упражнен от лицето избор за получаване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер. С други думи нормата на чл. 101, ал.3а от КСО определя размера на втората пенсия, при право на повече от едно пенсионно плащане, но както се посочи и по-горе, текста на чл. 101, ал.1, т.4а от КСО третира специално правото социалната пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, като под друг вид следва да се разбира и личната пенсия за ОСВ, а поради нормата на §22 от ДР на КСО не оставя място за друго разбиране освен за единственото, че след отмяната на второто изречение на чл. 101, ал.3а от КСО, социалната пенсия за инвалидност не следва да се изплаща в случаите, когато е отпусната след 31.12.2014 г. и е налице право на друг вид пенсия.

С оглед което съдът приема, че Решение № 2153-23-8 от 08.05.2018г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на В.Н.В. и е потвърдено изцяло Разпореждане № **********/ 19.02.2018г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.В. *** против Решение № 2153-23-8 от 08.05.2018г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на В.В. и е потвърдено изцяло Разпореждане № **********/ 19.02.2018г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: