Р Е Ш Е Н И
Е № 277
гр.Стара
Загора 18.10.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на двадесет и пети септември
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на прокурора
, като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 277 по описа за 2018год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Д.П.Д. *** против Заповед №
349з-1666/ 25.05.2018г, издадена от Директора на ОД на МВР Стара Загора за налагане на
дисциплинарно наказание „мъмрене“. В жалбата са направени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед
по съображения за неправилно приложение на материалния закон и за
съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателя не е
извършено нарушение на Вътрешните
правила за организацията на работата в МВР по заявителските материали за
престъпления от общ характер. Твърди липса
на реквизити на заповедта относно времето на извършване на дисциплинарното
нарушение и несъответствие между номера на прекратената преписка, посочени в
оспорената заповед и в справката за извършена проверка. Счита, че в
производството по налагане на дисциплинарното наказание не е спазен чл.16 от
Инструкция № 8121з-470/ 27.04.2015г за дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения. По тези съображения е направено искане за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът - Директор
на ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.
оспорва жалбата като неоснователна. Намира оспорената заповед за
законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:
С оспорената заповед № 349з-1666/ 25.05.2018г Директорът
на ОД на МВР гр. Стара Загора е наложил на главен инспектор Д.П.Д. – началник
на сектор „Криминална полиция“ към Първо РУ Стара Загора, дисциплинарно наказание
“Мъмрене” за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта.
От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството,
че с резолюция от 14.07.2017г в гр.Стара
Загора Д. е прекратил преписка № 195900-9419/
2017г, образувана по заявление от М.Д.Т. от гр.Стара Загора и я предал за
съхранение в деловодството на Първо РУ Стара Загора. М.Т. е заявил в Първо РУ
Стара Загора, че е установил липса на портфейл с лични документи. Твърдял, че
вероятно е загубил портфейла, търси личните си документи и желае преписката по
случая да бъде прекратена.
При тази фактическа обстановка
дисциплинарнонаказващият орган приел, че жалбоподателят е нарушил чл.9, ал.3 от
Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителските
материали за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/
24.10.2014г. Според ответника това представлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1,
т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност. За установяването на фактическата
обстановка ответникът изцяло се е
позовал на данните, съдържащи се в справка рег.№ 349р-6395/ 23.03.2018г. В
справката е цитирана преписка № 195500-9419/ 11.07. 2017г.
Справката е
изготвена във връзка с постъпила с разпоредена от Директора на ОД на МВР Стара
Загора с негова Заповед № УРИ: 349з-709 от 02.03.2018г. проверка по повод Докладна записка № 4575р-409/
08.02.2018г от извършена проверка на служители от Дирекция „Инспекторат“ и ГД
„Национална полиция“. В докладната записка е констатирано, че за времето
01.01.2017г-30.09.3017г в Първо РУ Стара Загора и РУ Казанлък са нарушени Вътрешните
правила за организацията на работата в МВР по заявителските материали за
престъпления от общ характер.
В хода на производството са приобщени като
доказателства Справка за извършена проверка по получени данни за констатирано
дисциплинарно нарушение в 01РУ – Стара
Загора и РУ – Казанлък при ОДМВР Стара Загора на „Вътрешните правила за организация на работа в МВР със
заявителски материал за престъпления от
общ характер“ рег. № 349р-6395/23.03.2018 г., Обяснение от
главен инспектор Д.П.Д. рег. № 349р-8694/23.04.2018 г. и Докладна записка от Д.Д.Д.
рег. № 1959р-13903/18.07.2017 г., Справка рег. №349р-6395/23.03.2018 г. ,
Заповед № 8121з-780/24.10.2014г. на Министъра на МВР, Вътрешни правила за
организацията на работата в МВР
по заявителски материали за престъпления от общ характер, Регистър за постъпилия заявителски материал в
МВР - приложение №1 към чл.4, ал.
1 и Уведомително писмо - приложение №2
към чл. 19, ал. 1, Докладна записка рег. № 4575р 409 от 08.0.2.2018г., Заповед № 8121з-1414 от
21.11.2017г.; Заповед № УРИ: 349з-709 от 02.03.2018г. и Справка УРИ: 349р-26393
от 11.12.2017г.
От Докладна записка рег. № 1959р-13903/18.07.2017 г от Д.Д.Д.
– мл.р-ч в група „ПКП“ –Т към сектор КП при Първо РУ Стара Загора, до Началника
на Първо РУ Стара Загора се установява, че Д. е извършил проверка по преписка № 195900-9419/ 2017г, образувана по
заявление от М.Д.Т. от гр.Стара Загора /л.24/. Констатирал, че М.Т. е заявил в
Първо РУ Стара Загора установена липса на портфейл с лични документи. Твърдял,
че не е сигурен какво точно се е случило и вероятно е загубил портфейла, търси
личните си документи и желае преписката по случая да бъде прекратена. Предвид
незначителния размер на щетата предлага да се приеме, че деянието не съставлява
престъпление и преписката да бъде изпратена в архив в деловодството на Първо РУ
Стара Загора. Върху докладната записка е поставена резолюция „КД“ от
14.07.2017г, за която не се спори, че е подписана от жалбоподателя.
В Справка рег.№ 349р-6395/23.03.2018 г. дисциплинарно-разследващият
орган приема, че жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се превишаване на правомощия по чл.200, ал.1, т.5 от ЗМВР като е
прекратил с резолюция и предал в деловодството на структурното звено преписка №
195500-9419/ 2017г, образувана по заявление от М.Д.Т. от гр.Стара Загора
/посочена в т.2 относно 01 РУП Стара Загора/, в която са налице данни за
извършено престъпление. Въпреки това не разпоредил пререгистрирането й като
заявителски материал, съгласно изискванията на чл.5, ал.2 от Вътрешните правила за организацията на
работата в МВР по заявителските материали за престъпления от общ характер и в
нарушение на чл.9, ал.3 от Правилата не я изпратил на компетентната
прокуратура. Вместо това я прекратява, приемайки, че не са налице достатъчно
доказателства за престъпление от общ характер, а тази преценка е единствено в
правомощията на съответния прокурор. На 11.04.2018г Директорът на ОД на МВР
Стара Загора е запознат със справката /л.26/. На 12.04.2018г с нея е запознат
жалбоподателят и е дал обяснение до наказващия орган рег.№ 349р-8694/
23.04.2018г.
От така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспорената Заповед № 349з-1666з/ 25.05.2018г на Директора
на ОД на МВР Стара Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
204, т. 3 от ЗМВР – ръководителя на структурата, в която жалбоподателят заема
ръководна длъжност съгласно Класификатор на длъжностите в МВР за служители
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Заповедта е постановена в
изискуемата писмена форма и след даване на писмени обяснения от служителя по
реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Неоснователно е оплакването, че е издадена в
нарушение на чл.210 от ЗМВР. В нея изрично са посочени всички предвидени от
закона реквизити, включително времето на извършване на нарушението – датата
14.07.2017г, когато е поставена резолюцията за прекратяване на преписка №
195900-9419/ 2017г. Действително прекратената преписка е посочена с различен
номер от този отразен в справка рег. № рег.№ 349р-6395/ 23.03.2018г - № 195500-9419/
11.07.2017г, но различието в една цифра не обуславя порок на заповедта, тъй
като от доказателствата по дисциплинарната преписка сочат, че в заповедта е
посочен верният номер.
Процесният
индивидуален административен акт е постановен
в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от
откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от
извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР. Дисциплинарното
производство не е образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина, по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2-15 от ЗМВР. Същото е образувано за нарушение по
чл. 198-202 от ЗМВР, при което правилно проверката е разпоредена по реда на чл.
205, ал. 2 от ЗМВР, като дисциплинарното производство е образувано с надлежна
заповед, която е поставила неговото начало. В проведеното производство не е
спазено изискването на чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, но нарушението не
е съществено, тъй като правото на защита на жалбоподателя в производството не е
било нарушено след като му е дадена възможност да участва лично и да даде
обяснения /Р № 2143 от 16.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2016 г., V отд/.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на
служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно
всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има
правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено,
тъй като от текста на обяснение рег.№ 349р-8694/ 23.04.2018г, адресирано до
наказващия орган, недвусмислено се установява, че жалбоподателят е запознат със
справка рег.№ 349р-6395/ 23.03.2018г и не е поискал събиране на нови доказателства.
Процесната заповед е издадена на 25.05.2018г и в обстоятелствената й част са
обсъждани посочените писмени сведения, приети на 25.05.2018г. Следователно по
делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените
обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е
посочил в оспорената заповед, което означава, че заповедта съдържа мотиви
относно всички събрани доказателства. Видно от съдържанието й, са налице изложени
съображения от фактическо и правно естество. В нея е прецизно вписано правното
основание и е цитирана справка рег.№ 349р-6395/ 23.03.2018г., която
представлява неразделна част от административния акт за налагане на
дисциплинарното наказание.
При преценка на материалната законосъобразност на оспорената
заповед съдът намира, че е постановена в нарушение на закона, тъй като вмененото
нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР е недоказано.
Съгласно посочената за нарушена норма на чл.9, ал.3 от
Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителските
материали за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/
24.10.2014г., след приключване на проверката /има се предвид по заявителски
материал/ служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите
се изпращат на компетентната прокуратура. По смисъла на чл.2, изр.1 от
Вътрешните правила заявителски материал е получено в структурите на МВР
съобщение, което съдържа данни за престъпление от общ характер.
Събраните по делото писмени доказателства
недвусмислено сочат, че подаденото от М.Т. заявление в Първо РУ-Стара Загора е
в изпълнение на задължението му по чл.8, ал.2 от Закона за българските лични
документи - при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български
личен документ в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно
звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или
консулските представителства на Република България в чужбина. Неизпълнението на
това задължение е административно нарушение и е обявено за наказуемо в нормата
на чл.81, ал.2, т.3 от Закона за българските лични документи. При извършената
проверка от служител в сектор КП при Първо РУ-Стара Загора не са събрани
никакви данни за кражба на документите, което би сочило на извършено
престъпление. В хода на съдебното производство също не са представени
доказателства в тази насока. Затова съобщението на М.Т., по което е образувана преписка
№ 195900-9419/ 2017г, не може да се квалифицира като заявителски материал,
респективно спрямо него не следва да се прилагат правилата за приемане,
докладване и регистриране по раздел II от
Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителските материали
за престъпления от общ характер, сред които посочената от
дисциплинарнонаказващия орган като нарушена норма на чл.9, ал.3 от правилата. В
случая е приложима разпоредбата на чл. 5, ал.1, т. 5 от Вътрешните правила,
която предвижда, че не се регистрират като заявителски материал сведения и
сигнали от гражданскоправен и административноправен характер. При преценката да
събраните данни от неговия подчинен служител жалбоподателят е приложил именно
посочената хипотеза. Ето защо неправилно е прието, че служебното му поведение
показва пропуски в изучаването и прилагането на релевантните разпоредби при
изпълнение на дейността му.
Дисциплинарната отговорност е ангажирана в
противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта му – да се налага
дисциплинарно наказание само при надлежно
установяване на извършено дисциплинарно нарушение при осъществяване на
дейността на органите на МВР по противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна
и заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна на основание чл.146, т.4, и т.5 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от
АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от
Д.П.Д. ЕГН ********** *** Заповед № 349з-1666/ 25.05.2018г, издадена от
Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание
“Мъмрене” за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: