Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     231

 

гр. Стара Загора,  11.07.2018г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :       

при секретар   Зорница Делчева                                                                                            и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 279 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Н.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000385 от 30.03.2018г. на Началник сектор в РУ Казанлък към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора, с която на основание чл.171,т.2А от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрация на МПС с рег. № ******за срок от шест месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като издадена в нарушение на приложимия материален закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че мярката следва да бъде наложена на собственика, чието превозно средство е управлявано от лице, лишено от право да управлява МПС. Твърди, че той не е собственикът на МПС с рег.№ ******, а търговско дружество. Обосновава нарушение на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ при издаване на заповедта с оглед липсата на посочване въз основа на кой нормативен акт се налага мярката. Поддържа становище за неопределен размер на ПАМ предвид текста на заповедта. По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

 

Ответникът Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора П.К., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

 

    Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

 С оспорената заповед № 18-0284-000385/ 30.03.2018г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък П.К., на Н.Х. *** е наложена  ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са свидетелство за регистрация на МПС № ***** и 2 бр. регистрационни табели с № *****. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, б.а като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че на 27.03.2018г около 13.20ч на път II-56 на около 300м от разклона за гр.Шипка посока югозапад-северозапад като собственик на „Б.“ ЕООД с Булстат123738418 със седалище и адрес на управление гр.Шипка, ул.“Братан“ № 24  Н.Х.Х. преотстъпва управлението на товарен автомобил „Скания П 93ХЛ“ с рег. № *****, собственост на същото дружество, на лицето С.А.П., който е лишен от това право по съдебен ред.  

 

 Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу С.А.П.акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 467688/ 27.03.2018 г. от компетентния орган за нарушения на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за това, че на 27.03.2018г около 13.20ч на път II-56 на около 300м от разклона за гр.Шипка посока югозапад-северозапад управлява товарен автомобил „Скания П 93ХЛ“ с рег. № *****, собственост на „Б.“ ЕООД с Булстат123738418 със седалище и адрес на управление гр.Шипка, ул.“Братан“ № 24, като е лишен от това право по съдебен ред с Решение № 441/ 2017г на Районен съд Пловдив и автомобилът е технически неизправен със счупено панорамно стъкло.

 

 По делото са представени и приети като доказателства  копие от Свидетелство за регистрация на МПС № ***** на товарен автомобил „Скания“ с рег. № *****- част I и част II, Заповед № 349з-723/06.03.2018 г. на Директора на ОД МВР – Стара Загора, Справка за нарушител/водач на С.А.П.и Удостоверение от 26.06.2018 г. на ОД на МВР Стара Загора за заеманата от П.К. длъжност към 30.03.2018г – началник сектор „Охранителна полиция“.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорванията индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е  процесуално допустима.

 

  Разгледана по същество, се явява основателна.

 

  Оспорената заповед № 18-0284-000385/ 30.03.2018г е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Охранителна полиция” в РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, видно от цитираната в административния акт и представена по делото Заповед № 349з-723/ 06.03.2018 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, както и от Удостоверение от 15.06.2018 г. на ОД на МВР Стара Загора за заеманата от него длъжност. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Действително, в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б."а", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата. Но в мотивите на заповедта е описано нарушение именно на Закона за движение по пътищата, който е нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, поради което е очевидно, че се има предвид текстът на същия този закон като основание за налагане на ПАМ. В частта за определената продължителност на мярката редакцията на заповедта е достатъчно ясна и недвусмислена, така че еднозначно позволява да се приеме волята на органа за прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца. С оглед на изложеното доводите на жалбоподателя за формални пороци на административния акт не се споделят от съда.

 

        Основателно е оплакването за материална незаконосъобразност на процесната заповед. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП в относимата му редакция  /ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. С оглед приетата от административния орган фактическа обстановка наложената на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл.171, т.2а, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, т.е. субект на ПАМ в тази хипотеза е единствено собственикът на ППС при описаните в нормата условия за управление на автомобила му.
 

              Видно от доказателствата по делото, на С.А.П.е издаден АУАН серия Д № 467688/ 27.03.2018 г. за това, че на 27.03.2018г управлява товарен автомобил „Скания П 93ХЛ“ с рег. № *****, като е лишен от това право по съдебен ред с Решение № 441/ 2017г на Районен съд Пловдив. От представеното и прието като доказателство по делото Свидетелство за регистрация на МПС № ***** /част I  и част II/ е видно, че товарен автомобил „Скания П 93ХЛ“ с рег. № ***** е собственост на „Б.“ ЕООД Булстат 123738418 със седалище и адрес на управление гр.Шипка, ул.“Братан“ № 24.

 

         В случая не е спорно между страните по делото, а и по несъмнен начин се установява от представените доказателства, че към датата на констатиране на нарушението, за което е съставен АУАН серия Д № 467688/ 27.03.2018., управляваният от С.П.товарен автомобил не е собственост на физическото лице Н.Х.Х., а на юридическото лице „Б.” ЕООД гр.Павел баня. Поради това Н.Х.  не може да бъде адресат на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП във връзка с управлението на товарен автомобил „Скания П 93ХЛ“ с рег. № ***** от лице, непритежаващо съответното СУМПС.

 

            Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.171, т.2а от ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС” по отношение на жалбоподателя Н.Х.Х.. Административният орган неправилно и необосновано е приел, че това физическо лице е субектът, спрямо който съществува законово регламентирано основание за налагане на ограничителната мярка в качеството му на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление в хипотезата на чл. 171, т.2а, предл. последно от ЗДвП /в приложимата редакция на нормата/. Ирелевантно е обстоятелството, че Н.Х.Х. е едноличен собственик на капитала и управител на „Б.” ЕООД, собственик на товарен автомобил „Скания П 93ХЛ“ с рег. № *****, чиято регистрация е прекратена с приложената ПАМ. За разлика от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, регламентираща, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, административното наказание се налага на неговия законен представител, такава възможност не е предвидена в закона при прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП т.е ПАМ по чл.171, т.2а, предл. последно от ЗДвП в хипотезата, когато собственик на управляваното МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, е юридическо лице, се налага именно на юридическото лице, а не на неговия законен представител. 

 

            По тези съображения съдът намира, че оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000385/ 30.03.2018г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък П.К., е незаконосъобразна като постановена при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменена.

 

            При този изход на спора нажалбоподателя принципно се дължат разноски, но само при направено искане от негова страна. Понеже той не е заявил такава претенция, безпредметно се явява обсъждането на възражението за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба от Н.Х.Х. ЕГН **********о*** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000385/ 30.03.2018г, издадена от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък П.К., с която на Н.Х.Х. е наложена  принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: