Р Е Ш Е Н И Е № 13

гр.Стара Загора, 31.01.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Ива Атанасова

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 287 по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е жалба на Д.В.Й. против Решение № 2153-23-15/09.03.2017г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора. В жалбата се сочи, че оспорения административен акт е нищожен, незаконосъобразен и неправилен. Твърди се, че жалбоподателят с обща жалба е обжалвал Разпореждане от 15.07.2011г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ (ЕРМД) към НОИ Централно управление – София, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от 16.12.2008г., както и Разпореждане от 25.04.2016г. на ТП на НОИ Стара Загора, с което му е определена пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 288,88 лева месечно, считано от 29.01.2016г. Заявява се, че Директора на ТП на НОИ Стара Загора няма законоустановени контролни правомощия спрямо Дирекция „ЕРМД“ при Централно управление на НОИ София, но въпреки това в мотивите на решението си е изложил съображения за неговата законосъобразност и правилност, като относно Разпореждането от 15.07.2011г. на Дирекция „ЕРМД“ няма произнасяне по същото решение. Сочи се, че Разпореждане от 25.04.2016г. има за предмет отпускане на пенсия въз основа на трудов стаж и осигуряване при положен труд в България и Естония, а Разпореждане от 15.07.2011г. е по заявление за пенсиониране при същите условия, като намира, че въпреки установената диференциация в правомощията на съответните органи, на практика се е стигнало до решаване на идентични въпроси от различни органи, което обезсмисля тяхната специализация, поради което счита, че е налице липса на компетентност на органа издал оспорения акт, което води до неговата нищожност. Обосновава се, че в Разпореждане от 15.07.2011г. е прието, че осигурителния стаж в Естония е необходим за изчисляване на пенсията, а в Разпореждане от 25.04.2016г. е прието, че пенсията се определя в размер само за българския стаж, като по-благоприятен за лицето, като тази констатация обезсмисля твърдението в Разпореждане от 15.07.2011г. за липсата на осигурителни документи от Естония за жалбоподателя и тяхната необходимост за пенсионирането му. Сочи се също, че в Разпореждане от 25.04.2016г. е прието, че пенсията се определя в размер само по българския стаж на лицето, като по-благоприятен и в резултат на това жалбоподателя, вместо да получи пенсия на 10.01.2013г., е получил такава считано от 29.01.2016г. Твърди се, че Разпореждане от 25.04.2016г. не е съставено съгласно предвидената задължителна форма по чл.59, ал.2, т.8 от АПК, тъй като в същото липсва обозначаване на длъжността на лицето, издало акта, както и подпис на същото лице, което съставлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. В заключение се сочи, че определеният месечен размер на пенсията от 288.88 лева явно не съответства на продължителния приравнителен трудов стаж – 48 години, III категория труд. Моли се съда да постанови решение, с което да обяви за нищожно оспореното решение или да провери спазен ли е закона при определяне на размер на пенсията.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, се представлява от процесуален представител – юрисконсулт А.. Същият излага съображения, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, и съдържа задълбочен анализ на фактическата обстановка, както и подробни мотиви по изложените от жалбоподателя възражения. Моли съда да остави жалбата без уважение, като потвърди оспореното решение, както и да присъди направените по делото разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя в настоящото производство – Д.В.Й., с Разпореждане № ********** от 15.07.2011г. на Ръководител Дирекция „ЕРМД“ при Централно управление на НОИ София е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (л.97).

С Разпореждане № ********** от 19.06.2014г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора (л.68), на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, на жалбоподателя Й. пожизнено е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.06.2014г., при зачетен осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от І категория – 7г., 08м. и 0 дни, осигурителен стаж от ІІ категория труд – 6 години, 2 месеца и 18 дни и осигурителен стаж от ІІІ категория труд - 27 години, 01 месеца и 15 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд по реда и на основание чл.104 от КСО – 47 години, 08 месеца и 03 дни. Пенсията е отпусната в минимален размер съгласно чл.70, ал.7 от КСО – 154.50лв.

С разпореждане № ********** от 30.07.2014г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Стара Загора (л.66), на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО, отпусната на Д.Й. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена, като считано от 01.06.2014г. на лицето е определена пенсия в размер на 279.56лв, при зачетен осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от І категория 7г., 08м. и 0 дни, осигурителен стаж от ІІ категория труд – 7 години, 02 месеца и 18 дни и осигурителен стаж от ІІІ категория труд – 27 години, 01 месец и 15 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд, съгласно чл.104 от КСО – 47 години, 08 месеца и 3 дни. За периода от 01.01.1991г. – 31.12.1993г. (базисен период) е взето предвид общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) в размер на 85716,00лв, а за времето от 01.01.1997г. до 16.06.2013г. – общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ - 38149,07лв. Определен е индивидуален коефициент 0.805 и доход за изчисляване размера на пенсията – 533,20лв, като размерът на пенсията е изчислен при средномесечен осигурителен доход за страната за период м.06.2013г. – м.05.2014г. от 662,36 лв.

С разпореждане № ********** от 01.07.2015г. на основание чл.100 от КСО и ПМС № 130 от 28.05.2015 г. на Й. е определена пенсия в размер на 284,87 лева (л.65). Със заявление вх.№ 2131-23-806 от 29.09.2015 година Й. е поискал да му се отпусне пенсия и от Естония (л.63-64). С разпореждане № ********** от 12.03.2016г. по заявление от 29.09.2015 година му е определен на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО и регламент ЕО № 883/2004г. нов размер на пенсията - 284,91 лв. (л.34).

С Разпореждане № ********** от 25.04.2016г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Стара Загора (л.28-29), въз основа на подадено от Й. Заявление по чл.102 от КСО с вх. № 2122-23-1404 от 29.01.2016г. (л.33), отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена поради наличие на осигурителен стаж, положен в чужбина, като пенсията е увеличена на 288.89 лв., считано от 29.01.2016г.

На 27.02.2017г. Д.В.Й. е подал жалба до управителя на НОИ гр.София против разпореждания №********** от 15.07.2011г. на директора на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори” към НОИ гр. София и № ********** от 25.04.2016г на ръководителя на „ ПО” при НОИ гр. Стара Загора с твърдения за неправилно определен размер на пенсията му, поради невярно определен осигурителен стаж. Изложил е съображения, че не му е зачетен осигурителния му стаж, положен в Естония. Управителят на НОИ гр.София е изпратил жалбата на Й. против второто разпореждане на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора по компетентност.

С оспореното Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017г., постановено в производство по чл.117, ал.3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение подадената от Д.Й. жалба и изцяло е потвърдил Разпореждане № ********** от 25.04.2016г. на Ръководител „ПО”. Решаващият административен орган е посочил хронологично няколкократните заявления на Й. за отпускане на пенсия при осигурителен стаж, придобит в РБ и Естония. Според административния орган първоначално отпуснатата пенсия на Й. е определена въз основа на данни на Естонската осигурителна институция, че за Й. няма внесени осигурителни вноски, поради което не му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст Органът е приел, че по подадено от Й. заявление от 29.05.2015г. са представени нови доказателства за внесени осигурителни вноски на Й. и положен от него осигурителен стаж, като международен шофьор, като му е зачетен осигурителен стаж в Естония 11 месеца и 13 дни.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № 2153-23-15 от 09.03.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с решението Разпореждане ********** от 25.04.2016г. на Ръководител „ПО”, както и документите, съдържащи се в образуваната преписка по отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Й. и нейните последващи изменения.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.Н. (л.19-26). Част от отговорите на вещото лице по поставените въпроси са оспорени от процесуалния представител на ответника, поради което на основание чл.200, ал.3 от ГПК е назначено друго вещо лице – А.Г., на което е поставена задача да отговори на въпросите, чиито отговори са оспорени от ответната страна (л.35-40).

Според заключението на вещото лице Н. размерът на осигурителния стаж на Д.В.Й. към 29.01.2016г. (момента на подаване на Заявление вх. № 2122-23-1404) за всяка категория труд е: осигурителен стаж за първа категория – 7г., 8м. и 0 дни, осигурителен стаж за втора категория – 6г., 2м. и 18 дни, осигурителен стаж за трета категория – 28г., 00м и 12 дни, като този стаж, превърнат в трета категория труд е 48г. и 7м. (отговор на въпрос 1 и 2 от заключението). При сборуване обаче на осигурителния стаж, посочен в колона 4 от съдържащата се в заключението таблица, се установява, че е налице аритметична грешка, така както сочи процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, тъй като сбора на осигурителния стаж в тази колона е равен на 49г, 7м и 0 дни, а не както сочи вещото лице – 48г., 7м и 00 дни. Тази допусната от вещото лице аритметична грешка налага заключението в тази му част (по отговорите на въпроси №1 и №2) да не бъде възприето от съда, на основание чл.202 от ГПК.

Според вещото лице Г. размерът на осигурителния стаж на Д.В.Й. към 29.01.2016г. за всяка категория труд е: осигурителен стаж за първа категория – 7г., 8м. и 0 дни, осигурителен стаж за втора категория – 6г., 2м. и 18 дни, осигурителен стаж за трета категория – 27г., 10м и 0 дни, осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина – 0г., 11м и 13 дни, осигурителен стаж за определяне на пенсията за труда, положен в чужбина – 1г, 1м и 13 дни, като този стаж, превърнат в трета категория труд е 49г., 6м. и 1 ден (отговор на въпрос №1 и №2 от заключението). В заключението не е посочено какъв е размера на осигурителния стаж за труд, положен само в България и превърнат в трета категория, но това е направено в констативно-съобразителната част на експертизата (л.38 – гръб), откъдето е видно, че размера на този стаж е 48г., 4м и 18 дни.

Според заключението на вещото лице Н. (отговор №3), както и уточнението, направено в съдебно заседание, към 05.06.2014г. Й. е на възраст 63г., 8м. и 4 дни, като към 01.06.2014г. за същият са настъпили обстоятелства за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Вещото лице сочи (отговор №4), че пенсията на жалбоподателя към 29.01.2016г., като се съобрази и осигурителния му стаж, положен в чужбина, с дата 01.06.2014г., евентуално следва да е 285,25 лева, като тази сума следва да се увеличи съобразно законовите разпоредби след тази дата за актуализиране на пенсиите и зачитане на придобития след пенсионирането осигурителен стаж. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че тази сума е пресметната към дата 01.06.2014г., а не към 29.01.2016г. (така както е поставен въпроса). Това налага заключението и му в тази му част (по отговора на въпрос №4) да не бъде възприето от съда, на основание чл.202 от ГПК, a да се вземе предвид заключението на вещото лице Г., според което към 29.01.2016г. размера на пенсията на Д.Й. следва да е 288,89 лева за трудов стаж, положен в България и 288,88 лева за трудов стаж, положен в България и чужбина.

Според заключението на вещото лице Н. към 10.01.2013г. жалбоподателят е на възраст 62г., 3м. и 9 дни, като към тази дата притежава стаж за пенсиониране, включително положения в чужбина (отговор №5).

С изключение на отговорите на въпроси №1, №2 и №4 на изготвената от вещото лице Н. съдебно-счетоводна експертиза, съдът кредитира с доверие заключението в останалата му част, както и изцяло заключението на вещото лице Г., тъй като същите са обосновано и компетентно дадени, в съответствие със събраните по делото други доказателства.

От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от лице, за което административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО /оспореният административен акт е получен на 13.03.2017г. – л.12, а жалбата срещу него е заведена при административния орган на 24.03.2017/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че жалбата от 27.02.2017г. на Д.В.Й. против разпореждания №********** от 15.07.2011г. на директора на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори” към НОИ гр. София и № ********** от 25.04.2016г на ръководителя на „ПО” при НОИ гр. Стара Загора, подадена до Управителят на НОИ – гр.София е изпратена на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора по компетентност за произнасяне единствено против разпореждане № ********** от 25.04.2016г. на ръководителя на „ПО” при НОИ гр. Стара Загора. Именно поради това директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора се е произнесъл по отношение на законосъобразността само на това разпореждане, а не и против разпореждане ********** от 15.07.2011г. на директора на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори” към НОИ гр. София.

В тази връзка обжалваното Решение № №2153-23-15/09.03.2017г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган, в предвидената по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.117, ал.5 от КСО писмена форма, актът съдържа всички съществени реквизити, включително фактически и правни основания за неговото издаване. Поради това се явяват неоснователни доводите, посочени в жалбата за липса на компетентност на издателя на оспорения акт. Противно на твърдяното в жалбата в разпореждането, предмет на оспореното в настоящото производство решение, е посочена длъжността на лицето, което го е издало и в същото надлежно е положен подпис от това длъжностно лице. При постановяване на оспореното решение съдът не констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Не е налице противоречие, нито неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

В случая от пенсионера са представени нови доказателства за наличие на придобит осигурителен стаж в чужбина – Естония (стаж, който първоначално не е взет предвид), поради което правилно административният орган е издал разпореждане, с което е определил пенсия в нов размер, считано от датата на представяне на доказателствата, а именно 29.01.2016г. Определен е по-благоприятния за пенсионера размер на пенсията, като е взет предвид придобития български осигурителен стаж и осигурителния стаж, придобит в чужбина. Така определения от административния орган размер на пенсията напълно кореспондира със заключението на вещото лице Г. и в тази връзка възраженията на жалбоподателя, че размера на пенсията е определен незаконосъобразно се явяват неоснователни.

Изложените в жалбата съображения, че Й. е следвало да получи пенсия на 10.01.2013г., а е получил такава, считано от 29.01.2016г., също се явяват неоснователни. Видно от т.3 от заключението на вещото лице Н. се установява, че фактите, предпоставящи придобиването от Й. на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са настъпили към 01.06.2014г. Към посочената дата – 10.01.2013г. същият не е имал право на пенсия, тъй като към тази дата е било налице само едното от двете кумулативни условия за придобиване право на пенсия, а именно – наличие на необходимия стаж (т.5 от заключението), но не и наличие на необходимата възраст.

По отношение на изложените в жалбата доводи за наличие на основания за обявяване на нищожност на издадения административен акт съдът намира следното: при искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, издадени без каквото и да е нормативно основание /т.е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

При издаване на оспорения акт не се установиха такива пороци, които с оглед своята същественост да обуславят неговата невалидност като административен акт, което предпоставя отхвърляне на искането за прогласяването му за нищожен.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че жалбата на Д.В.Й. не следва да бъде уважена, а оспореното решение на ответника следва да се приеме за законосъобразно.

С оглед изхода на спора и разпоредбите на чл.143, ал.3 и ал.4 АПК направените от ответната страна искания за присъждане на съдебни и деловодни разноски се явяват основателни. Следва жалбоподателят да заплати на ТП на НОИ Стара Загора сторените по делото разноски, които възлизат на сума в размер на 252 лева, включваща заплатени депозити и доплащания на вещи лица – общо 152 лева (л.16, л.32 и л.45) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, пр.четвърто от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.В.Й. ***, за прогласяване на Решение № 2153-23-15/09.03.2017г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора за нищожно, като неоснователно.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Й. ***, против Решение № 2153-23-9 от 23.02.2017г. на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № **********/17.01.2017г., като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.В.Й. *** ЕГН ********* да заплати на ТП на НОИ Стара Загора сумата от 252 лева, представляваща разноски по делото за изготвени съдебно-счетоводни експертизи и за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: